№ 21253
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕ.
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕ. Гражданско дело №
20241110133086 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Е. А. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 2568,31 лЕ. – главница, от която сумата 2551,25 лЕ.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., и сумата 17,06 лЕ., представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 220,71 лЕ., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 12.04.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Е. А. П. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата
1
ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 72, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 97386 през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот
се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023
г. по ч. гр. д. № 23409 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Е. А. П. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Антов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода
на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък
по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата Е. А. П., редовно призована, се явява лично.
Ответницата заявява, че не оспорва претенцията на ищеца, като се старае да внася всеки
месец определена сума за погасяване на задължението. В хода на устните състезания
изразява готовност след постановяване на решението да сключи споразумение с ищеца за
разсрочване на задължението. Възразява срещу присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищцовото дружество, тъй като юрисконсултът бил на трудов
договор.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. В първото по делото съдебно заседание
2
ответницата изрично е заявила, че не оспорва претенциите на ищеца. В подаденото в хода на
заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК Е. П. е възразила единствено за
погасяване на част от процесните вземания по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на главницата,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111,
б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Доколкото няма данни по делото процесните задължения да
са били установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно
кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е
подадено на 03.05.2023 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 03.05.2020 г. Задължението по първата месечна
фактура от процесния период – тази за м. май 2020 г., е станало изискуемо на 15.07.2020 г.
Следователно, няма погасени по давност суми, предмет на настоящото производство, и
направеното в тази насока възражение от ответницата е неоснователно.
С оглед изложеното и предвид изявленията на страните, предявените искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и като такива следва
да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. По отношение на възражението на ответницата, че на ищцовото
дружество не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсултът бил на
трудов договор, следва да бъде посочено, че правото на дружествата, които са били
защитавани от юрисконсулт, да поискат присъждане на възнаграждение в определен от съда
размер, е предвидено в чл. 78, ал. 8 ГПК. С т. 2 от Решение на Съда (първи състав) от 23
ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16 („ЧЕЗ Електро България“ АД
срещу Й.К. (C-427/16) и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу Е.Я. (C-428/16)) беше
прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22
март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на
свободата на предоставяне на услуги, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. При съобразяване на цитираната нормативна уредба и
съдебна практика възражението на ответницата не може да бъде прието.
В заповедното производство ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер
3
на 105,78 лЕ., от които 55,78 лЕ. за внесена държавна такса и 50 лЕ. за юрисконсултско
възнаграждение. Така присъдените разноски не са оспорени от ответницата, а и същите са в
минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 96,95 лЕ. за довнесена
държавна такса и 100 лЕ. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор
и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответницата Е. А. П. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата в общ размер на 302,73 лЕ., представляваща направените в заповедното и
в исковото производства разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Е. А. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 72, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата
2568,31 (две хиляди петстотин шестдесет и осем лЕ. и 31 ст.) лЕ. – главница, от която сумата
2551,25 лЕ., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 72,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 97386, и сумата 17,06 лЕ., представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по
иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 220,71 (двеста
и двадесет лЕ. и 71 ст.) лЕ., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2021 г. до 12.04.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 23409 по описа
за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Е. А. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 72, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и
Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 302,73 (триста и два лЕ. и 73 ст.) лЕ., представляваща
направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова и прокуриста Силвия
Маринова СтанчЕ., като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София”
ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 23409 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5