О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 397
гр. Велико Търново, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
девети септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
като разгледа докладваното от съдия
Банев административно дело № 510 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано за разглеждане на искова
молба с вх. № 4020/ 29.08.2023 г., подадена от Т.С.М.,
чрез Районна служба „Изпълнение на наказанията“ –
гр. Разград. Ищецът
заявява, че претендира обезщетения за неимуствени вреди, изброени в молбата,
като за ответник по иска е посочен ареста на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ /ОСИН/ – Велико Търново. Посочената цена на иска е 4 500,00 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени от Т.М. психически и физически страдания, в
резултат от лошите условия в Следствен арест гр. Велико Търново
през периода 27.05.2023 г. – 15.08.2023 година.
С
определение от 05.09.2023 г., исковата молба е оставена без
движение на основание чл. 129, ал. 2 от
ГПК, тъй като не отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1, т. 2 и ал. 2, и чл. 128, т. 2 от ГПК – в същата не са посочени единен граждански номер и адрес за
призоваване на ищеца, надлежен ответник, конкретните
обстоятелства, които ищецът ще доказва с показания на сочените от него свидетели и адреси за призоваване на
същите, към молбата няма приложен документ за
внесена държавна такса в размер на 10,00 лв., по сметка на Административен съд
– Велико Търново. С
определението на съдията-докладчик, на ищеца е указано, че в 7-дневен срок от
получаване на съобщението следва да отстрани посочените нередовности на исковата молба, като в
противен случай същата ще бъде оставена без разглеждане. В съответствие с разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от АПК,
на ищеца е указано и че надлежен ответник по иска в случая е Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, като юридическо лице към
министъра на правосъдието, както и че ако не желае да променя страната,
срещу която е предявен искът, в определения му срок за отстраняване на нередовности, следва да заяви дали поддържа
иска срещу първоначално посочения ответник.
Съобщението
е връчено лично на Т.С.М., на
дата 12.09.2023
г., което се установява от върнатия отрязък. Връчването е редовно извършено по
реда на чл. 45, изр. първо от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. С молба вх. № 4191/ 14.09.2023 г., ищецът е отстранил част от указаните му
нередовности, като е посочил ЕГН и адрес за призоваване, както и учреждения,
чрез които могат да бъдат призовани свидетелите, чиито разпит се иска. Поискано
е да се вземе предвид изложеното в първоначално подадената молба, сочат се
конкретни оплаквания от условията в ареста на ОСИН - Велико Търново, при
пребиваването му като задържан под стража. Подателят заявява, че поддържа
първоначално подадената искова молба. До настоящия момент по делото не
е представен документ за платена държавна такса, но след извършена
служебна проверка в счетоводството на АСВТ се установи, че такава е внесена
по сметката на съда на
18.09.2023
година.
При така
изложеното, съдът намира, че нередовностите на исковата молба, констатирани
с определението от 05.09.2023
г., са отстранени.
Независимо от това,
при проверка допустимостта
на исковата молба, съдът констатира, че същата не
отговаря на изискванията на чл. 205, ал. 1 от АПК. Възможността
на правните субекти за предявяване на искове за обезщетения за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, са уредени
в Глава единадесета от АПК, разпоредбите на която /чл. са приложими и в производствата по Част седма
от Закона за изпълнението на наказанията и задържаянето под стража, на
основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС. В посочената
глава от АПК /чл. 203 – чл. 207 от кодекса/, са регламентирани основните
правила за провеждане на производства за присъждане на обезщетения, с оглед
особеностите им в рамките на административните правоотношения. За разлика от
правилата в гражданското съдопроизводство, в административното такова
пасивната легитимация е въпрос, относим към допустимостта на предявения иск, а
не към неговата основателност. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите, т.е. законът определя еднозначно конкретното лице, което
може да бъде надлежен ответник в този вид
производства.
В процесния
случай ищецът твърди претърпени
вреди в резултат на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители от администрацията на ареста в гр.
Велико Търново към Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново. Съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. При така цитираната
нормативна уредба, предявеният от Т.М. иск против ареста на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“– Велико Търново, е
насочен против ненадлежен ответник. Както арестът, така
и самата областна дирекция не са
юридически лица и не
са пасивно легитимирани
да отговарят по предявения иск за обезщетение. Такова юридическо лице е Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - гр. София към Министъра на правосъдието,
част от структурата на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“. Както се отбеляза, в изпълнение на чл. 205, ал. 2 от АПК, последното
обстоятелство е надлежно указано на ищеца с определението от 05.09.2023
година.
Пасивната
легитимация на ответника в исковото производство е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, с оглед на което искът следва да бъде предявен
срещу юридическото лице, а не срещу регионалната структура /звено/, от чиито незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на длъжностни лица се претендира, че са
настъпили вреди. Същевременно в производства от вида на настоящото, надлежният
ответник не може служебно да бъде конституиран от съда, тъй като преценката за
определяне на ответника по делото е изключително правомощие на ищеца.
Насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна, обуславя процесуална
недопустимост на иска, поради което е налице основанието по чл. 130 от ГПК,
образуваното съдебно производство да бъде
прекратено, а исковата молба върната на подателя й. В
този смисъл е непротиворечивата практика на Върховен административен съд.
Предвид изложеното
и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Връща искова молба с вх. № 4020/
29.08.2023 г.
в деловодството на АСВТ,
подадена от Т.С.М. с ЕГН **********, адрес за призоваване към
настоящия момент гр. Разград, ул. „Бели Лом“ № 33, срещу ареста на
Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Велико Търново,
с цена на иска е 4 500,00 лева.
Прекратява
производството по административно дело № 510/
2023 г. по описа на Административен съд – В.
Търново.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.
Определението да
се съобщи на ищеца, чрез изпращането му по реда на чл. 137 от АПК,
на адрес: гр. Разград, ул. „Бели Лом“ № 33.
Определението да се
съобщи на началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново.
Административен съдия :