РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Н., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100473 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с
установителни претенции на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 174, 68 лв. и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от 46, 51 лв., като молбата е предявена по реда
на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, от страна на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление – гр. С., район Т., бул. „Б.“ №*, вх.*, ет.*, представлявано
от Ю.Б.Ц. и пълномощник по делото адв. * от АК-С., съд. адрес: гр. С., бул. “Б.“ №*, вх.*,
ет.*, ап.*, против ответника А.И.Я.. отгр. Н., обл. Ш., ул. “П “ №*.
В исковата молба се изнасят следните факти: Ищцовата страна предявява исковете, като
се легитимира като ищец с договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между нея и „С.Г.Г.“
ООД, което дружество било цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител
на вземането „Б.Т.К. ЕАД. Между кредитора „БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор
за предоставяне на телекомуникационни услуги, с клиентски №*, на 24.01.2018 г. за
ползване на мобилен интеренет - услуга на №*, с месечен абонамент 21.80 лева и срок на
договора 24 месеца. На същата дата абонатът сключил и договор за мобилна интернет услуга
на номер *** с месечен абонамент 21.80 лева, отново за срок от 24 месеца, отчитан под
същия клиентски номер. За периода 01.02.2018 г. - 28.02.2018 г. била издадена фактура №*
г. на стойност 86,66 лева, платима в срок 18.02.2018 г. Фактура №*/* г. обхващала периода
01.03.2018 г.-31.03.2018 г., за сума в размер 43,61 лева, платима в срок до 18.03.2018 г.
Фактура №№*/* г. обхващала периода 01.04.2018 г.-30.04.2018 г., за сума в размер 44,41
лева, платима в срок до 18.04.2018 г. Абонатът и настоящ ответник потребил, но не
1
заплатил услугите три последователни месеца. Това обусловило правото на оператора да
прекрати едностранно договора по силата на чл.50 от ОУ във вр. с чл.43, т.1. Била издадена
на 01.05.2018 г. крайна фактура №**********. Датата на деактивация на абонамента била
27.04.2018 г., като самата деактивация се генерирала автоматично при нерегистриране на
плащане по три издадени фактури.
Ищецът заявява още, че договорите за цесия породили своите правните последици
между страните. Ищецът, освен качеството на цесионер, действал и като пълномощник на
цедента по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Към исковата молба ищецът приложил уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г.Г.“ ООД, с което бил уведомен длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и като цедент от 01.10.2019 г. Ищецът подал заявление
по чл.410 от ГПК и в РС - Н. било образувано ч.гр.д. №32/2021 г. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Така се появил
правният интерес на ищеца да предяви настоящите установителни искове, с които моли
съдът да признае за установено спрямо ответника, че дължи 174, 68 лв. – главница,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.01.2018 г. -
31.03.2018 г., както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 46,51 лева за периода от
17.04.2018 г. до 30.11.2020 г. Моли, ответникът да бъде осъден да заплати направените
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът не е намерен на постоянния си и настоящ адрес. На разноски на ищеца му е
назначен определения от АК - Ш. особен представител - адв. В.Я. от същата колегия. В
депозирания в срок отговор на исковата молба искът е определен като допустим, но
неоснователен. Особеният представител счита, че ответникът не е бил надлежно уведомен за
извършените цесии, както и че уведомяването не може да бъде валидно, ако е осъществено
чрез особен представител на страната. Оспорва претенцията на ищеца по основание и
размер, както и твърдението, че мобилните услуги са били предоставени на двата посочени
номера. С тези аргументи се моли искът да бъде отхвърлен.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи:
договор №*/* г. с клиентски номер *; договор №*/* г. със същия клиентски номер; 2 бр.
декларации по ЗЗП; месечни сметки №* от 01.02.2018 г.; №№* г.; №№*/* г. и №**********
от 01.05.2018 г.; общи условия на договора между БТК АД и абонатите на услуги,
продоставяни чрез обществената фиксирана електронна мрежа на дружеството; договор за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. между „С.Г.Г.“ ООД и „ЮБЦ “ ЕООД; Договор */*
г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД; извлечение от приложение №1 към договора за цесия
от 01.10.2019 г. по отношение на ответника; уведомление за цесия; пълномощни;
потвърждение за прехвърляне на вземания. Приложено е по делото и ч.гр.д. №32/2021 г. по
описа на РС – Н..
От така представените по делото документи съдът счита за безспорно установено
2
наличието на договорни отношения между страните по делото по повод предоставени от
„БТК“ ЕАД на ответника електронни съобщителни услуги. Видно е, че на 24.01.2018 г.
страните са сключили договор, с който е договорено ответникът да ползва избрана интернет
услуга VIVACOM Mobix 60 LTE с клиентски номер ***, с месечен абонамент 21.80 лева и
срок на договора 24 месеца. На същата дата страните са сключили и договор, с който е
договорено ответникът също да ползва избрана интернет услуга VIVACOM Mobix 60 LTE с
клиентски номер *** с месечен абонамент 21.80 лева, отново за срок от 24 месеца. Датата на
изтичане и на двата договора е 24.01.2020 г. Посочено е в двата договора, че в случай на
прекратяването на някой от тях преди изтичане на срока, по искане или вина на абоната,
включително и при неплащане на дължими суми, той да дължи неустойка, като
максималният й размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти
за услугите, без отстъпка. Абонатът и настоящ ответник се е съгласил, след изтичане на този
минимален 24 месечен срок, ако не е отправил писмено 30 дневно предизвестие за
прекратяване на някой от договорите, то те да продължат при същите условия, като след
това договорът може да се прекрати с 30 дневно писмено предизвестие, без да се дължат
неустойки. Ответникът е подписал и декларации към всеки договор, с които е декларирал, че
е запознат и приема Общите условия на БТК за електронни съобщителни услуги за
абонатите на електронни съобщителни услуги.
За периода от 01.02.2018 г. 30.04.20218 г. ответникът ползвал услуги, съгласно договора,
които не заплатил. За въпросния период от страна на „БТК“ ЕАД са издадени
горепосочените месечни сметки, на обща стойност 520, 58 лв. Ищцовата страна в случая от
тази сума претендира от ответника само сумата от 174, 68 лв. – главница, представляваща
потребена и везаплатена далекосъобщителна услуга, без включена неустойка.
С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б.Т.К. ЕАД, като цедент и „С.Г.Г.“
ООД, като цесионер, цедентът се е задължил периодично да прехвърля на цесионера
вземания, произтичащи от договори, описани в приложение №1 срещу определена цена,
като е прехвърлено и вземането спрямо ответника. След това с договор за цесия от
01.10.2019 г. „С.Г.Г.“ ООД е прехвърлило вземания на настоящия ищец, описани в
Приложение №1 към договора за цесия, сред които и вземането спрямо ответника.
Цесионерите и по двата договора са се задължили да уведомят длъжниците, чиито вземания
се прехвърлят за факта на цесиите.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото
доказателства. Въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Без
съмнение ответникът и „Б.Т.К. ЕАД са били в договорни отношение по повод ползвани от
ответника електронни съобщителни услуги. По този договор от страна на ответника е
налице неизпълнение, доколкото той не е извършил плащания на ползвани услуги за
периода от 01.02.2018 г. 30.04.20218 г. на стойност 174, 68 лв. Въпросната претенция и
размера съдът приема за доказани безспорно от писмените доказателства по делото.
Ответникът, подписвайки горепосочените договори се е задължил да заплаща месечна
абонаментна такса за договорените услуги, които такси очевидно не са платени. Предвид
3
това съдът счита, че претенцията е основателна и доказана. Ищцовата страна е заявила в
исковата молба, че договорът е прекратен, но този факт е без значение в случая, тъй като с
исковата молба не се претендира неустойка при прекратяване на договор по вина на
ответника, а се претендира незаплатена услуга, предоставена на ответника в периода на
дейдствие на договора. Ето защо заявените обстоятелства относно прекратяването на
договора, съдът счита, че не следва да обсъжда.
Също така съдът счита за доказан факта на договорите за цесия. Същите са породили
своите правни последици между страните. В случая ищецът е действал и като пълномощник
на цедента по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Приложено е уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Г.“
ООД, с което се уведомява ответника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и като цедент по договора от 01.10.2019 г. Затова съдът приема, че настоящият
ищец е придобил правата върху претендираните вземания. Относно уведомяването на
ответника за извършената цесия следва да се има предвид следното: Няма данни
уведомлението, изпратено от ответника да е било получено от него. Съгласно трайно
установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и връчено му чрез
назначен особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от представител на
„С.Г.Г.“ ООД, като пълномощник на продавача на вземането „БТК“ ЕАД и като цедент по
договора от 01.10.2019 г., но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има
право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Предвид това съдът не споделя становището на процесуалния
представител на ответника, изразено в отговора на исковата молба, че цесиите не са
съобщени на ответника.
Предвид гореизложеното и приемайки предявената претенция за главница за
основателна и доказана, съдът счита, че следва да признае за установено, че ответника
дължи на ищцовата страна сумата общо от 174, 68 лв., представляваща главница за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.02.2018 г. 30.04.20218
г. От страна на ищеца е претендирана мораторна лихва в размер на 46, 51 лв., която
претенция също е основателна и доказана. Ответникът, след като не е изпълнил
задълженията си по сключените договори, несъмнено дължи на ищцовата страна
4
обезщетение за забава. В случая е претендирано обезщетение за периода от 17.04.2018 г. до
30.11.2020 г. и то следва да бъде присъдено в полза на ищцовата страна.
По отношение на разноските: При този изход на делото на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените разноски в заповедното производство общо от 205 лв. /25 лв.
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение/, както и направените разноски в
настоящото установително производство разноски от 505 лв. /25 лв. държавна такса, 180 лв.
адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за назначаване на особен представител/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А.И.Я.., с ЕГН ********** с пост. И наст. Адрес
гр. Н., обл. Ш., ул. “П “ №* ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление – гр. С., район Т., бул. „Б.“ №*, вх.*, ет.*, представлявано от Ю.Б.Ц. и
пълномощник по делото адв. * от АК-С., съд. адрес:гр. С., бул. “Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*,
сумата от 174, 68 лв. /сто седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги периода
от 01.02.2018 г. 30.04.20218 г., по договори №*/* г. с клиентски номер * и договор №*/* г.
със същия клиентски номер, сключени между „Б.Т.К. ЕАД и А.И.Я..; както и сумата от 46,
51 лв. /четиридесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г.
ОСЪЖДА А.И.Я.., с ЕГН ********** с пост. И наст. Адрес гр. Н., обл. Ш., ул. “П “ №*
да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление – гр. С., район
Т., бул. „Б.“ №*, вх.*, ет.*, представлявано от Ю.Б.Ц. и пълномощник по делото адв. * от
АК-С., съд. адрес: гр. С., бул. “Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, направените по настоящото дело
разноски от 505 лв. /петстотин и пет лева/.
ОСЪЖДА А.И.Я.., с ЕГН ********** с пост. И наст. Адрес гр. Н., обл. Ш., ул. “П “ №*
да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление – гр. С., район
Т., бул. „Б.“ №*, вх.*, ет.*, представлявано от Ю.Б.Ц. и пълномощник по делото адв. * от
АК-С., съд. адрес: гр. С., бул. “Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, направените разноски по ч.гр.д.
№32/2021 г. по описа на РС – Н. от 205 лв. /двеста и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови пазар: _______________________
5