Р Е Ш Е Н И Е
№1682
гр. Перник, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 03855 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на М.Т.М., ЕГН: ***********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника й адв. К.П., срещу
„Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която са предявени кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
3900,02 лв, представляваща стойност /главница/ на ползвана топлинна енергия за
периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. включително, както и законната лихва за забава на
месечните плащания в размер на 1489,26 лева за периода от 30.11.2003г. до
13.10.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.10.2009г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски,
като сумите за предмет на изп. дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Д., с район
на действие ПОС.
В исковата молба се посочва, че въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, като се твръди, че сумите не се дължат, поради погасяването им по давност. Посочено е, че взискателят не е поискал извършването на действия по и.дело в продължение на две години и производството е следвало да се прекрати по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона. Застъпено е становище, че в изпълнителният процес давността не спира и от кредитора зависи дали да предприеме действия или да не предприема такива. Моли се да се изиска процесното изпълнително дело. Сочи се още, че ищецът не дължи цитираните суми, поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност.
С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, е депозирал писмен отговор, чрез юк С., като с отговора се оспорва така предявения иск, както по основание, така и по размер. Описано е, че по процесното изп. дело своевременно са били извършвани действия, като същото е било образувано въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по гр.дело № ****/**** г. по описа на ПРС. Излага се становище, че с образуването на изпълнителното дело, давността се счита за прекъсната. Изложени са и теоритични постановки във връзка с приложението на Постановление №3 от 18.11.1980 г на Пленума на ВС и постановеното по ТР №2/2015 Г ПО Т.Д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че е приложима общата давност от пет години.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата не се явява. Съдът е докладвал молба от същия, за даване ход на делото в негово отсъствие и вземане становище по същество на спора. Процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на иска, като излага доводи, че вземането не е погасено по давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени материалите по делото изпълнително дело №673 от 2011г., по описа на ЧСИ С.Д., както и представените доказателства от гражданско дело №6106 ОТ 2009г. на ПРС-представени писмени доказателства. Установява се от материалите по и.д., че спрямо ищцата е била издадена заповед № 3138 от 21.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № **** по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд се отназява следните вземания: сумата от 3900,02 лв, представляваща стойност /главница/ на ползвана топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. включително, както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 1489,26 лева за периода от 30.11.2003г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски-232,79 лв.– юрисконсултско възнаграждение.
Обсъжданата
заповед за изпълнение е влязла в сила, видно от отбелязване на същата и е бил
издаден изпълнителен лист на база същата на дата- 15.06.2011 г. Видно от
изпълнителния лист, по делото, то в същия са възпроизведени сумите от
заповедта.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № *****
от 16.08.2011 г. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Д.. В цитираната
молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху личната пенсия на
длъжника, както и да се извърши справка за декларирани МПС-та и спиране на
движение на същите, както и при наличие на недвижими имоти, да се наложат
възбрани на същите.
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че първоначално поради допусната техническа грешка при
изписване на ЕГН-то на длъжинка са били извършени съответни проучвания относно
корекното ЕГН на длъжницата и на 17.11.2011 г. е било изпратено от ЧСИ запорно
съобщение до РУ СО за налагане запор на пенсията на длъжника. Със същата дата е била изпращана и покана за
доброволно изпълнение до длъжника. Запорно съобщение е било изпратено и на
14.08.2013 г. /което прекъсва давността и не е настъпила перемпция/, като преди
това по делото са били отстранени неяснотите относно ЕГН-то на длъжника. На ЧСИ
е било върнато съобщение от НОИ-Перник, че длъжникът пребивава в Гърция и че
пенсията на лицето се изплаща от НОИ-София. Изпратено е ново съобщение за
налагане на запор от 30.11.2015 г. /което прекъсва давността и не е настъпила
перепция/до „Дирекция Европейски регламенти и международни договори”, като от
върнато съобщение от Директора на „Дирекция Европейски регламенти и
международни договори”, е посочено, че пенсията на лицето се изплаща от
ТДНОИ-Перник. На 13.07.2015 г. /което действие е препятствало пермирането на
делото/е постъпила по делото молба от „Топлофикация Перник”, като е било
поискано да се проучи дали длъжникът има недвижимости на свое име и да се
наложат възбрани на същите. Изпратено е ново запорно съобщение до ТДНОИ-Перник,
от 13.01.2016 г. От Началник отдел Пенсии при ТДНОИ Перник е получено писмо, с
изх. № 3036-13-49 от 06.01.2016 г.,в
което е посочено, че лицето длъжник получава пенсия от 160, 53 лв и
същата е несеквестируем доход, като не може да се наложи запор- второ писмо от
15.01.2016 г. На 24.02.2017 г. е било изпратено писмо до ОД МВР-Перник, сектор
ПП за проверка дали лицето има регистрирани МПС-та на негово име. На 09.03.2017
г. е било изпратено писмо и до Община Перник
дали същият притежава движима и недвижима собственост, като писмо е било
изпратено и до Агенция Вписвания на 09.03.2017 г. По така направените
запитвания са били върнати отговори до ЧСИ Димитрова, като н 14.03.2017 г.
Директор Дирекция МПТ е представил на ЧСИ Удостоверение декларирани данни от
лицето за собственост на едно жилище, с посочен адрес в гр. Перник. От Агенция
вписвания е получена информация и за покупко-продажбата на това жилище. На
28.03.2017 г. е получено писмо и от Началника на сектор ПП-Перник, с която е
уведомил ЧСИ, че лицето няма регистрирани на негово име МПС-та. Извършена е
била и справка за банкови сметки и сейфове до БНБ. На 17.08.2018 г.е било изпратено запорно съобщение до банка ДСК, като банката
е изпратила до длъжника уведомление, че са наложени запори върху банковите и
сметки, както и „Интернешънъл Асет банк”. От „Интернешънъл Асет банк” на
01.10.2018 г. е било изпратено писмо-уведомление, че поради нулево салдо е било
извършено служебно закриване на сметката на длъжника по и.д. на 13.09.2018 г.
От своя страна на 31.08.2018 г. банка ДСК е уведомила ЧСИ, че има налична
сметка на длъжника в банката, но по същата има наложен запор и на ЧСИ Бадев.
Постъпило е впоследствие и друго писмо до ЧСИ Димитрова от банката, с което
уведомяват ЧСИ, че банковата сметка на длъжника е била служебно закрита на 31.12.2018 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, като съдът с доклада си е разпределил
доказателствената тежест в процеса, както следва: В тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като
докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното
дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода –
начален и краен момент на давността.При установяване на горното обстоятелство,
в тежест на ответника е да установи, че претендираните от него и оспорени от
ищеца вземания съществуват чрез установяване настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла
на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл
да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № **** по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд за следните вземания: сумата от 3900,02 лв, представляваща стойност /главница/ на ползвана топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. включително, както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 1489,26 лева за периода от 30.11.2003г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски-232,79 лв.– юрисконсултско възнаграждение.
Обсъжданата
заповед за изпълнение е влязла в сила, видно от отбелязване на същата и е бил
издаден изпълнителен лист на база същата на дата- 15.06.2011 г. Видно от
изпълнителния лист, по делото, то в същия са възпроизведени сумите от
заповедта.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № *****
от 16.08.2011 г. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Д.. В цитираната
молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху личната пенсия на
длъжника, както и да се извърши справка за декларирани МПС-та и спиране на
движение на същите, както и при наличие на недвижими имоти, да се наложат
възбрани на същите.
Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при
вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не
е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 15.06.2011 г., от която дата започва да тече предвиденият
в закона петгодишен давностен срок /най-късната дата, когато е издаден
изп.лист/.
Давността
е прекъсната на 16.08.2011 г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, като от тази
датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея
е направено искане за за налагане
на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрани върху недвижими
имоти, спиране от движение на МПС, ако длъжникът разполага с такива. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Впоследствие
давността е последователно прекъсвана на множество дати, видно от
гореизложеното развитие на изп. Дело, като от материалите по изпълнителното дело се установява,
че първоначално поради допусната техническа грешка при изписване на ЕГН-то на
длъжника са били извършени съответни проучвания относно корекното ЕГН на
длъжницата и на 17.11.2011 г. е било изпратено от ЧСИ запорно съобщение до РУ
СО за налагане запор на пенсията на длъжника.
Със същата дата е била изпращана и покана за доброволно изпълнение до
длъжника. Запорно съобщение е било изпратено и на 14.08.2013 г., като преди
това по делото са били отстранени неяснотите относно ЕГН-то на длъжника. На ЧСИ
е било върнато съобщение от НОИ-Перник, че длъжникът пребивава в Гърция и че
пенсията на лицето се изплаща от НОИ-София. Изпратено е ново съобщение за
налагане на запор от 30.11.2015 г. до „Дирекция Европейски регламенти и
международни договори”, като от върнато съобщение от Директора на „Дирекция
Европейски регламенти и международни договори”, е посочено, че пенсията на
лицето се изплаща от ТДНОИ-Перник. На 13.07.2015 г. е постъпила по
делото молба от „Топлофикация Перник”, като е било поискано да се проучи дали
длъжникът има недвижимости на свое име и да се наложат възбрани на същите
/което е прекъснало давността и е препятствало перемцията, като преди това на
14.08.2013 г е изпратено запорво съобщение е перемцията би настъпила на 14.08.2015
г., но втората молба на взискателя е депозирана преди това/. Изпратено е ново
запорно съобщение до ТДНОИ-Перник, от 13.01.2016 г. От Началник отдел Пенсии
при ТДНОИ Перник е получено писмо, с изх. № 3036-13-49 от 06.01.2016 г.,в което е посочено, че лицето длъжник получава
пенсия от 160, 53 лв и същата е несеквестируем доход, като не може да се наложи
запор- второ писмо от 15.01.2016 г. На 24.02.2017 г. е било изпратено писмо до
ОД МВР-Перник, сектор ПП за проверка дали лицето има регистрирани МПС-та на
негово име. На 09.03.2017 г. е било изпратено писмо и до Община Перник дали същият притежава движима и недвижима
собственост, като писмо е било изпратено и до Агенция Вписвания на 09.03.2017
г. По така направените запитвания са били върнати отговори до ЧСИ Димитрова,
като н 14.03.2017 г. Директор Дирекция МПТ е представил на ЧСИ Удостоверение
декларирани данни от лицето за собственост на едно жилище, с посочен адрес в
гр. Перник. От Агенция вписвания е получена информация и за покупко-продажбата
на това жилище. На 28.03.2017 г. е получено писмо и от Началника на сектор
ПП-Перник, с която е уведомил ЧСИ, че лицето няма регистрирани на негово име
МПС-та. Извършена е била и справка за банкови сметки и сейфове до БНБ. На 17.08.2018 г.е било изпратено запорно съобщение до банка ДСК, като банката
е изпратила до длъжника уведомление, че са наложени запори върху банковите и
сметки, както и „Интернешънъл Асет банк”. От „Интернешънъл Асет банк” на
01.10.2018 г. е било изпратено писмо-уведомление, че поради нулево салдо е било
извършено служебно закриване на сметката на длъжника по и.д. на 13.09.2018 г.
От своя страна на 31.08.2018 г. банка ДСК е уведомила ЧСИ, че има налична
сметка на длъжника в банката, но по същата има наложен запор и на ЧСИ Бадев.
Постъпило е впоследствие и друго писмо до ЧСИ Димитрова от банката, с което
уведомяват ЧСИ, че банковата сметка на длъжника е била служебно закрита на 31.12.2018 г.., като от всяка датата е започнала да тече нова петгодишна давност /имат
се предвид датите на запорните съобщения и датите на подаване на молбите на
взискателя, не и останалата кореспонденция на ЧСИ с различните институции/.
Това е така, тъй като на всяка една от тези дати е изпращано запорно съобщение за налагане на запор върху
пенсията на длъжника или са били извършвани действия от ЧСИ по молбата на
взискателя за движимо, недвижимо имущество и банкови сметки на длъжника. Нова давност
започна да тече от предприемането на всяко изпълнително действие, извършено
преди да е настъпила перепцията по чл.433, т.8 ГПК, като по право биха се обезсилили всички изп.
действия след перемпцията, която видно
от изложеното в случая не е настъпила. По силата на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случай на предприемане на
принудително изпълнение, независимо от по-нататъчната съдба на тези действия /в
този см. Виж Решение №45 от 30.03.2017
г. по дело 61273/2016 г. на ВКС, четвърто г.о., Решение № 130 от 23.12.2015 г.
по гр.д. 855 от 2001 на ВКС първо г.о. и
др./.
Съгласно дадените задължителни
разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Горното налага извод, че
след
прекъсването на давността на в случая е
ставало на всяка една от посочените дати, като последното запорно съобщение е
било изпратено до банка ДСК на 17.08.2018
г. и е започнала да тече нова петгодишна давност.
Давността отново е прекъсвана многократно, като по
делото са били извършвани ритмично изпълнителни действия, същата е прекъсната и
когато е подадена и втората молба
на 13.07.2015 г. по делото от „Топлофикация Перник”, като е било
поискано да се проучи дали длъжникът има недвижимости на свое име и да се
наложат възбрани на същите. Както по –
горе се отбеляза, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В този
смисъл давността за последно е прекъсната на 13.07.2015 г. и перепция е настъпила на 13.07.2017 г., като от 13.07.2015 г до 13.07.2020 г би
следвало да изтече петгодишната давност. Исковата молба е подадена на 24.06.2019 г., което е преди изтичане
на обсъждания давностен срок. Това води до извод за неоснователност на исковите
претенции и като такива следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
да му се заплатят направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на
исковете. Ответното дружество е направило разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да се понесат от ищеца. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП, вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правна помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. Съдът като съобрази конкретния материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лева, което да
се заплати от ищцовата страна, като именно такова се претендира и от
представителя на ответника.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от М.Т.М.,
ЕГН: ***********, с постоянен адрес: ***,
чрез пълномощника й адв. К.П., срещу „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, отрицателни
установителни искове, че не дължи поради погасяване по давност вземанията в
размер на 3900,02 лв, представляваща стойност /главница/ на ползвана
топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. включително, както и законната лихва за забава на
месечните плащания в размер на 1489,26 лева за периода от 30.11.2003г. до
13.10.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.10.2009г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от
232.79 лв, които суми са подробно описани в изпълнителен лист от
15.06.2011 г. и заповед за изпълнение, издадени по ч. гр. д. № **** по описа за
2009 г. на Пернишки районен съд, и въз основа на който е било образувано изп.
дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Д..
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН: ***********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: