Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ E състав
в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр.д. № 11320
по описа за 2018 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 03.05.2018 г., постановено по гр. д. № 72580/2017
г. по описа на СРС, 76 състав, са отхвърлени предявените от Я.С.А., срещу ЗАД „Б.В.И.Г."
АД, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 226 от КЗ
/отм./, за заплащане на сумата от 1 250,00 лв. , представляваща част от цялата претенция в размер на
25 000,00 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на ПТП от 13.10.2012г. с участието л.а. марка „Рено“, № ******, като
застраховката ГО на водача е сключена с ответника и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 635,40 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.10.2012г. до 11.10.2017г. Със същото решение ищецът е
осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
700,00 лв., представляваща сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СРС.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез
пълномощника си – адв. Й.Д., с надлежно учредена представителна власт по
делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е
доказана вината на застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Рено
Еспейс“ Л.А., тъй като от заключенията на вещите лица по изслушаната тройна
САвТЕ се установява, че именно неговото неправомерно поведение е причинила
процесното ПТП, тъй като същият се е появил внезапно на пътното платно и ударът
е бил неизбежен, тъй като същият се е намирал в опасната зона. Сочи, че от
събраните доказателства се установява и претърпените от ищеца следствие на
процесното ПТП неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи
предявените искове, като присъди и направените по делото разноски.
Въззиваемият
ответник - ЗАД „Б.В.И.Г.“, чрез пълномощника си – адв. К.Конов, с надлежно
учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените
съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени
доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /ОТМ./, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав обхваща три
групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца; 2)
наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3) наличието на застрахователно
правоотношение, което да произтича от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател.
Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че от
доказателствата по делото не се установява първата предпоставка, а именно застрахованият
виновно да е увредил ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че както от
основното заключение на изслушаната САвТЕ, така и от заключението на тройната
САвТЕ, които съдът намира за компетентно и обективно дадени и кредитира с
доверие, се установява че причина за процесното ПТП от
13.10.2012 г. е не поведението на водача на л.а.„Рено Еспас“, № ******, а на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******, който не е съобразил
скоростта си на движение с безопасната
дистанция от предходно движещия се л.а. „Рено Еспас“, № ******. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. Ищецът не е установил по
делото при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, че причина за процесното ПТП е внезапното навлизане от
банкета на пътното платно на водача л.а. „Рено Еспас“, № ******. В тази връзка следва да се отбележи, че при
изслушване на вещиите лица по тройната САвТЕ в о.с.з. от 26.04.2018 г. същите
изрично са посочили, че няма данни по делото, които категорично да определят
как е навлязъл на пътя водача на л.а.„Рено
Еспас“, № ******, като само косото разположение не води до този извод. Такъв
извод не може да се направи и от представения по делото Констативен протокол от
13.10.2012 г. съставен от длъжностно лице при ОПП-СДВР.
Не е налице и твърдяното съществено процесуално нарушение,
тъй като заличаването от съда на допуснатия свидетел П.Д.е в съответствие с
разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ГПК, каквито съображения съдът е изложил в
о.с.з. от 22.03.2019 г.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции се
съвпадат, по изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на цената на иска
въззивното решение постановено по търговско дело не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 03.05.2018 г., постановено по гр. д. № 72580/2017
г. по описа на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА
Я.С.А., ЕГН **********,***, партер, чрез адв. Й. Д. да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „******, на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата
от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: