№ 538
гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000504078 по описа за 2020 година
С решение № 4638 от 30.07.2020 г., по гр.д. № 2694/18 г., СГС, І-3 с-в,
осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Ц. Г. Г. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 80 000 лв. (част от обща сума в размер на 120 000 лв.) като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 23.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен за сумата над 48
000 лв. до 80 000 лв. е депозирана въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД.
Твърди, че при определяне на обезщетението не са съобразени данните по
делото и е нарушен чл. 52 ЗЗД. Счита, че в случая е налице съпричиняване от
поне 40 %, тъй като пострадалият е пътувал без колан и е приел да бъде
превозен в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач. Претендира
решението да се отмени частично, като се присъдят разноски.
Ответникът Ц. Г. Г. оспорва жалбата. Изтъква, че заключението на
СМЕ, в частта, в която е дало становище във връзка с използването на колан,
е базирано на изявление на самия пострадал. Сочи, че обезщетението е
съобразено с тежките увреждания на ищеца. Претендира разноски.
1
Третото лице помагач Б. Ц. О. не взема становище.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Ц. Г. Г. твърди, че 23.04.2017 г. в с. Хайредин, пътувал в лек
автомобил, управляван от Б. Ц. О., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество. Водачът загубил контрол върху
управлението на автомобила, същият самокатастрофирал в къща, като ищецът
получил телесни увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, ХСТ,
фрактура и рани по главата, пареза по-изразена в десен крак. С решение на
ТЕЛК била определена 75 % инвалидизация и обща трайна
неработоспособност от 87 %, на фона на друго заболяване. Наказателната
отговорност на водача била ангажирана, като с прокуратурата било сключено
споразумение и О. се признал за виновен за това, че управлявал МПС в
нетрезво състояние и превишена скорост, в резултат на което ищецът
получил две средни телесни повреди. Ищецът се лекувал дълго, спазвал
постелен режим, имал нужда от съдействие от близки, ползвал инвалидна
количка, изпитвал силни болки в главата, имал белези по лицето, от които се
срамувал, имал кошмари с нощно напикаване, изпитвал страх от автомобили,
преживял силен стрес, изолирал се, не се отделял от майка си. Претендира
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач да му заплати
сумата от 80 000 лв. (частичен иск от 120 000 лв.), ведно със законната лихва
от 12.09.2017 г., както и разноски.
Ответникът по иска ЗК „Бул Инс“ АД оспорва същия по основание и
размер, вида на вредите, причинната връзка и пр., като е въвел и възражение
за съпричиняване поради пътуване в автомобил с алкохолно повлиян водач
(което ищецът е съзнавал) и без да се използва колан. Предявява обратен иск
срещу привлеченото за участие в процеса трето лице помагач Б.О..
Третото лице помагач Б. Ц. О., призован при отказ, по реда на чл. 42, ал.
2 ГПК и чрез залепване не взема становище по съществото на спора.
2
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 23.04.2017 г. ищецът Г. претърпял пътен
инцидент, като пътник на предна сделка в МПС, като ПТП било
предизвикано от виновното и противоправно поведение на водача О., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при жалбоподателя-
застраховател. Наказателната отговорност на О. била ангажирана, видно от
споразумение по НОХД № 302/17 г., РС Козлодуй, като подсъдимият се
признал за виновен в това, че управлявал МПС с 1,16 промила алкохол в
населено място със скорост от 125 км/ч, и при самокатастрофиране причинил
две средни телесни повреди на Ц. Г. Г. – фрактура на главата в ляво с
проникване в черепната кухина и тежко мозъчно сътресение с изпадане в
състояние на безсъзнание, мозъчна контузия.
Св. Г. Г. Г., майка на ищеца, разказва, че след ПТП синът й бил в кома
пет денонощия, а след като излезнал от това състояние не познавал близките
си и говорел несвързани неща за около месец. Той не можел да ходи, бил на
подлога, памперси, свидетелката го къпела, а той се притеснявал и срамувал,
че го обслужва жена. Състоянието му се подобрило в рамките на година. За
силните болки и с оглед предотвратяване на епилепсия взимал лекарства,
имал пареза на десните крайници. При възстановяването имал нужда от
помощни средства за придвижване. След инцидента се оплаквал от безсъние,
започнал да се напикава, често плачел, тежало му това, че не може да излиза,
отдръпнал се от приятелите си, а преди бил жизнено дете, напълно
самостоятелен, помагал в къщи. Сега споделял, че не му се живее, че
чувствал, че е в тежест на близките си, не можел да се грижи сам за себе си.
Той вече не можел да се занимава с футбол, в училище му било трудно,
притеснявал се от автомобили и с ужас гледал пътя. Останало му белег на
главата.
Св. Х. Г. Г., сестра на ищеца, потвърждава периода на комата и
състоянието на пострадалия след това. Разказва, че в периода на лечение той
бил свръх емоционален, разтревожен, чувствал се безполезен, чувствал се
като товар, станал подтиснат. Поради това ги посъветвали да се обърнат към
3
психолог. Започнал да става с чужда помощ няколко месеца след изписване
от „Пирогов“. Изпитвал притеснение, че майка му го обслужва, изпускал се и
се срамувал, страдал от безсъние, сънувал кошмари. Преди ПТП бил много
активен, играел футбол, подготвял се да учи информационни технологии, а
сега не поддържа контакт с приятели и се срамува от това, че не може да се
движи самостоятелно. Когато сега чете или е пред компютъра има главоболие
и го боли ръката. Сега състоянието му било по-добро, но не бил
пълноценното дете, което бил преди. При промяна на сезоните болките
ставали нетърпими.
Установява се от приетата СМЕ, че ищецът е претърпял линейно
счупване на слепоочната и теменна кости на главата вляво, довели до тежка
мозъчна контузия и изпадане в коматозно състояние, които травми
реализират медико-биологичния критерий на постоянно общо разстройство
на здравето, опасно живота. Отделно от това и две лекостепенни травми
изразяващи се в контузия и разкъсно-контузна рана челно-слепоочно вляво и
голяма разкъсно-контузна рана с разкъсан хрущял на дясна ушна мида. В
болнично заведение бил лекуван за времето от 23.04.2017 г. до 15.05.2017 г.
Установена е десностранна хемипареза изразена леко и дискретно за крака,
предизвикана от ЧМТ и съставляваща слабост на едната половина на тялото,
характеризираща се със силно намалена мускулна сила. Общият
възстановителен период при пострадалото лице е продължил до 6 месеца, в
рамките на които той е изпитвал болки и страдания, с изразен интензитет през
първия месец. С Експертно решение на ТЕЛК ищецът е с определени 64 %
ТНР със срок до 01.06.2020г. като при определяне степента на намалена
работоспособност са отчетени и съпътстващи заболявания при ищеца.
Данните за тях са свързани със сколиоза и асептични процеси в коленете,
характерни за спортисти в юношеска възраст. Според СМЕ при ищеца са
възможни бъдещи патологични изменения в здравния статус - например
посттравматична церебрастения, проявяваща се като лесна уморяемост,
снижена работоспособност, главоболие, паметови смущения и др., които имат
субективен характер, рискове от късни епилептични припадъци,
възпалителни заболявания като менингити, абцес и мением. Проявление
понастоящем с персистиране имат първата група оплаквания – трудно
запаметяване, уморяемост. В СМЕ е вписано, че изхождайки от съобщеното
4
от ищеца, ударът между главите на Ц.Г. и водача е довел до тежката ЧМТ в
ляво. Наличието на разкъсно-контузна рана в дясно, засягаща ушната мида е
причинена от оборудване на автомобила – т.е. ако е бил с колан, тежката-
черепно мозъчна травма е щяла да бъде по-лека. Според САТЕ автомобилът е
бил оборудван с колани.
Приложено е ЕР от 30.05.2017 г., в което е отразено, че при ищеца през
2014 г. е открита идиопатична сколиоза-тораколумбална сколиоза с
ограничени и болезнени движения в лумбален отдел. Вписано е, че е налице
юношеско заболяване – болест на Осгут Шлатер на двете колене повече в
дясно (болест на младите спортисти).
В епикризата от 15.05.2017 г. е вписано, че при прием в лечебно
заведение след инцидента при ищеца са били налични данни за употреба на
алкохол.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че за процесния инцидент, при който е пострадал ищецът, е
отговорен водача О., който е санкциониран в наказателния процес.
Недоказано е оплакването, че пътникът в МПС е способствал за вредните
последици, тъй като съзнателно е приел да пътува в автомобил управляван от
алкохолно повлиян водач. Данните по делото сочат, че в малките часове на
денонощието и с алкохолно съдържание в кръвта си, ищецът е пътувал в
автомобила, управляван от О., който е бил консумирал алкохол (1,16 %о).
Сами по себе си тези данни обаче, без наличие на други събрани
доказателства, не могат да обосноват категоричен извод, че ищецът е бил
наясно с факта, че водачът е консумирал алкохол. Практиката на съдилищата
е категорична относно изискването възражението за принос да е пълно
доказано. Основателно обаче се явява оплакването на жалбоподателя, че
неизползването на колан е допринесло до настъпването на тежките последици
за здравето на ищеца – СМЕ е дала становище, че при използване на колан
травмата в областта на главата е щяла да бъде по-лека, (в о.з. е посочено, че
по принцип може и да бъде избегната), респ. предотвратена в тежката й част.
При този извод следва да се приеме, че съпричиняването от страна на
пострадалия е в значителна степен, която настоящия състав определя на 1/3.
5
Що се касае до размера на обезщетението, настоящият състав приема,
че глобално същото следва да се определи на сумата от 90 000 лв. За този
размер съдът отчита наличието на две средни телесни повреди (признати със
споразумението в наказателния процес), като съобрази, че обичайно в
практиката на съдилищата за неусложнена и типично лекувана средна телесна
повреда се определя сума около 15 000 лв. В случая обезщетението следва да
бъде чувствително завишено, поради данните в СМЕ, установяващи
постоянното общо разстройство на здравето на пострадалия, намаления
мускулен тонус на дясната част на тялото, проявените последици от
черепната травма, свързани с трудностите при запаметяване и уморяемостта.
Вярно е, че според вещото лице прогностичната картина е неблагоприятна, но
в СМЕ е посочено кои негативни последици понастоящем са настъпили.
Следва да се отбележи, че при нови бъдещи прояви (не обхванати в
медицинското проучване по настоящото дело), съставляващи усложнение на
здравния статут на пострадалия, за него е налице възможност да претендира
ексцес в друго производство. За сочения размер следва да се отчете момента
на настъпване на ПТП (2017 г.), младата възраст на пострадалия,
продължителността на периода, в който е търпял болки, необходимостта от
чужда помощ и съдействие, промяната в обичайния му живот, определеният
процент на ТНР с решение на ТЕЛК (което е обусловено и от друго
съпътстващо заболяване на ищеца). При всички случаи завишеният размер на
обезщетение следва да се обоснове и с психо-емоционалната травма, която
пострадалият е понесъл от трагичните събития, която е създала на същия
стрес, негативни емоции, подтиснатост, депресия, социална изолация и пр.
Предвид всичко казано съдът намира, че решението на СГС следва да се
отмени частично, като се отхвърли иска за разликата над 60 000 до сумата от
80 000 лв. В останалата част до 48 000 лв. и по обратния иск решението е
влязло в сила, а за сумата между 48 000 лв. до 60 000 лв. следва да се
потвърди акта на СГС. Решението следва да се редуцира и досежно
възложената на застрахователя такса от 3200 лв. на 2400 лв.
При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски в размер
на 667,50 лв. на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. и 400 лв. като
такси.
6
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4638 от 30.07.2020 г., по гр.д. № 2694/18 г., СГС,
І-3 с-в, в частта, в която се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Ц. Г. Г.
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 60 000 лв. до сумата от 80 000 лв.
(част от обща сума в размер на 120 000 лв.) като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 23.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати такси над 2400 лв. до
3200 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 60 000 лв. до сумата от 80
000 лв. (част от обща сума в размер на 120 000 лв.) съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 23.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен над
сумата от 48 000 лв. до 60 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц. Г. Г. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на
1067, 50 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7