РЕШЕНИЕ
№ 3750/26.08.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 18642 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано предявен от П.Г.Я., ЕГН **********, с адрес:
***. В., бл.*
чрез процесуалния му представител адв. Й. А., срещу „Д.з.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата 20,00 лв., представляваща частичен иск от
общо 1170,53 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за щети изразяващи се в увреждане на броня задна,
сензор парктроник вътрешен ляв задна
броня и сензор парктроник десен вътрешен на задна
броня на л.а. марка Б. * Д, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 14.09.2018г., ПТП в гр. В. по вина на
водача на л.а. Ф.Г., с ДК № *, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на
14.09.2018г., около 20.45 часа,
в гр.В., ж.к. „Вл. В.“, на паркинга
до бл. *, при маневра на
заден ход автомобил Ф.Г., с ДК № *, управляван
от П. Ст., блъска в задната част собствения на ищеца автомобил
БМВ * Д, с ДК № *. За ПТП бил
съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен
бил посочен водачът на автомобила
Ф. Г., застрахован при ответника по „Гражданска
отговорност" с полица №
* и срок на действие 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. За
настъпилото ПТП ответникът образувал преписка по щета № * и изготвил
опис, в който като увреден детайл
била посочена задната броня на
автомобила. В изпълнение на изискването на застрахователя ищецът му представил
становище от специализиран сервиз за състоянието на увредените от
удара два задни вътрешни датчика на парктроника,
като за извършената
диагностика заплатил 30,00 лв. Застрахователят изготвил нов опис
на вреди, в който били отразени
сензор парктроник ляв вътрешен задна
броня и сензор парктроник десен вътрешен задна броня. Ищецът сочи,
че ответникът му заплатил застрахователно
обезщетение в размер на общо 148,59 лв., която сума
след приспадане на заплатените 30,00 лв. за диагностика
е крайно недостатъчна да покрие щетите,
които според неговото прочуване възлизат на 1289,12 лв. Поради изложеното
претендира, че му се дължи
разликата от 1170,53 лв. Поддържа, че
увредените датчици на парктроника са оригинални и следва да бъдат
подменени също с оригинални. По изложените съображения моли за уважаване
на иска. Претендира и разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Д.з.“
АД, чрез процесуалния му представител – юрк. Г.Р. Поддържа се становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва,
че към датата
на ПТП ответникът е осигурявал покритието по задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отговороност" за увреждащия автомобил.
Оспорва се наличието на причинно
- следствена връзка между процесното ПТП и всички вреди, които
ищеца е заявил при застрахователя. В тази връзка ответникът
твърди, че при огледа на
автомобила са констатирани щети по лако-бояджийското покритие в дясната част на бронята,
които не съответстват и не са причинени при
процесното ПТП. Излага, че за репарирането
на тези щети
ищецът е получил застрахователно обезщетение за цялостно боядисване
на задната броня от ЗАД „А." за щета № *. Излага,
че автомобилът му е представен за контролен оглед
след като тази повреда е отстранена на 26.09.2018 г. Признава, че при
процесното ПТП на
14.09.2018 г. лако-бояджийско покритие
на задната броня също е било
увредено и в централната част, около левия
вътрешен парктроник, но сочи, че
този детайл вече е бил увреден
при предходното събитие и не е бил отремонтиран към датата на
ПТП. Поради това счита, че обезщетението
за тази увреда
следва да бъде намалено поне
наполовина. Оспорва наличието на причинно
- следствена връзка между увреждането на десен вътрешен
датчик на парктроник и процесното ПТП с аргумента, че този
детайл не се намира в зоната
на удара според описания в протокола механизъм. Наред с това в изпълнение на задължението
си да върне
на застрахователя увредения детайл, ищецът върнал различен
датчик за парктроник, който не съответства на предвидения за този модел.
Оспорва като завишен размера на поисканото обезщетение,
като счита за необосновано искането на ищеца
същото да включва ремонт с нови оригинални части. Излага, че ремонтът следва
да се извърши
с части - втора употреба, в случай, че не оказват
влияние върху сигурността, външния вид, качеството на возене или
други основни функции и характеристики на автомобила. Счита, че е изпълнил
задълженията си по застраховка „Гражданска отговорност" с изплащането на сумата от 148,59 лв. Оспорва и акцесорната
претенция за законна лихва. По изложените съображения
моли предявения иск да бъде
отхвърлен. Претендират се и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая е прието за безспорно по делото, че ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилито застрахователно събитие, за което е образувал
преписка по щета (съгласно анкетна карта от 14.09.2019 г. на л. 40 и искане за оценка на вреди по
имущество по ГО по щета № *г.).
При това положение, след като специалното рекламационно
производство е отпочнато, а ищецът не е съгласен с
размера на определеното и изплатеното обезщетение от 148,59 лв., съдът намира,
че са налице кумулативно необходимите условия въведени с чл.498, ал.3, предл. последно от КЗ, респективно предявената по съдебен
ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, 1) че е собственик на л.а. БМВ * Д, с ДК № *, 2) че на посочената дата 14.09.2018 г. е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Ф. Г.“
с ДК № *, в резултат на което е
претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 4) че
автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 5) че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени
доказателства се установява, че е отвтеникът е
обезпечавал „Гражданска отговорност” за лек автомобил л.а. „Ф. Г.“
с ДК № *, обективирана в полица № *
(л. 35), валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие –
14.09.2018; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която на ищеца е
изплатено обезщетение в размер на 148,59 лв. (видно от ликвидационен акт от
17.10.2018 г. на л. 48 и платежно нареждане от 22.10.2018 г. на л. 49).
По делото не е било спорно също, а и от приетoто като
доказателство свидетелство за
регистрация на МПС І част (л. 5), съдът приема за установено, че ищецът П.Г.Я. е собственик на л.а. БМВ * Д, с ДК № *.
На практика между страните не е спорно също и възникването на процесното ПТП от 14.09.2018 г. по вина на водача на „л.а.
„Ф. Г.“ ДК № *, застрахован по ГО при ответника.
Спорен е единствено видът и размерът на вредите резултат от процесното ПТП, респективно размерът на дължимото в случая
застрахователно обезщетение, доколкото застрахователят твърди, че с плащането
на сумата от 148,59 лв. е заплатил същото изцяло, който размер от своя страна
ищецът оспорва да покрива настъпилите вреди по собствения му автомобил, които
същият счита, че възлизат на общо 1289,12 лв. В тази връзка с отговораът по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал възражения, че не дължи обезщетение за част
вредите по задната броня, които всъщност са настъпили от предходно ПТП, за
което на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД „А." за щета № *, както и че ударът от 14.09.2018 г. е
настъпил извън зоната на десен вътрешен датчик на парктроник,
за който детайл не се дължи обезщетение поради липса на причинно - следствена
връзка с процесното ПТП.
Изложените от ответника възражения съдът намира за неоснователни по
следните съображения:
Досежно установяването вида и размера на получените увреждания по автомобила
към доказателствата по делото са приети три двустранно подписани и неоспорени
от страните опис-заключения за вреди на МПС. В първият от дата 17.09.2019 г.
(л. 7) е отразено, че десният вътрешен сензор на задната броня е за подмяна,
както и че детайлът следва да се върне на застрахователя, а във вторият от
същата дата (л.8), че задната броня е за боядисване, но и че задният среден ляв
сензор на парктроника се нуждае от извършване на
допълнителен оглед. Във връзка с последното, в последващия
трети опис (л.9), от дата 25.09.2019 г., за подмяна е отбелязан и вътрешният
ляв сензор на парктроника на задната броня. Като
доказателства по делото е приет и констативен протокол от „Ю.А.“
ООД от 25.09.2019 г., съгласно който след оглед на процесният
автомобил е констатирано, че са дефектирали двата
вътрешни датчика на парктроника, с препоръка за подмяната
им с нови. В придружаващ протокола документ (л.11), с реквизити на фактура и приемо-предавателен протокол, е отразено, че за смяна са
заден десен и ляв вътрешен парктроник. Т.е. от
съставените от страните описи е видно, че към датата на завеждане на преписката
по щета при ответника, по процесния автомобил са били
налице увреждания по лаковобояджийското покритие на
задната броня, както и двата вътрешни датчика на парктроника.
В тази връзка, действително от изисканата от третото-неучастващо по делото лице
ЗАД „Армеец“ преписка по щета № *
(л. 70 – л. 109) и в частност от писмена молба за извършване на оглед и оценка
на увредено имущество от ищеца до застрахователя от 29.06.2018 г. (л. 70) и
двустранен констативен протокол от 25.06.2018 г. (л, 71) е видно, че на
25.06.2019 г. процесният лек автомобил БМВ * Д, с ДК № * е ударен в паркирано състояние пред паркинга
до бл. 7 в ж.к. „Вл. В.“
от излизащ от паркинга автомобил Ауди *,
с ДК № *, по вина на водача му.
Наред с това от ДКП, описи-заключения по щета от 29.06.2018 г. (л. 76) и
06.07.2018 г. (л. 82), опис на щетите 08.08.2018 г.
(л. 83) и платежни нареждания от 14.08.2018 г. (л. 86) и 31.08.2018 г. (л. 91)
се установява, че съобразно възраженията на ответника ищецът е получил
обезщетение от 120,81 л.в. за това предхождащо процсното
ПТП, при което автомобилът е получил увреждания в степен за ремонт и
боядисвания именно по задната броня на автомобила, за вреди по която ищецът
претендира обезщетение и в настоящото производство. От друга страна видно от
съпоставката между зоните на ударите в ДКП за това ПТП и за последващото
процесно (л. 6 ), местоположенията на щетите от
25.06.2018 и от 14.09.2018 г. по задната броня са
изобразени от ищеца, макар и схематично, но по начин, който не оставя съмнение,
че са настъпили в различни части на задната броня – в задния десен ъгъл,
съответно в левия вътрешен сегмент до надлъжната средна ос на автомобила. Тези протоколи
са сред трите способа за документиране факта и последиците от настъпило ПТП
предвидени в чл.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. При дадената законова
регламентация не възниква съмнение, че протоколът по чл.5, ал.1 от Наредбата,
съставен при условията на разпоредбата и по съгласието на участниците в ПТП, се
ползва със същата доказателствена и обвързваща
застрахователя стойност, както и този, съставен от служител на МВР (Решение
№15/25.07.2014 г. по т.д. №1506/2013г. на
ВКС, I т.о.). При това
положение и доколкото и в двата протокола няма съмнение, че при ПТП-вия са
причинени само материални щети и между участниците има съгласие относно
обстоятелствата около реализирането им,
наред с което е отразено, че не са
употребили алкохол и са с валидни СУМПС, съдът приема, че реквизитите им покриват
изискванията на чл.5 от Наредбата, съответно същите притежават обвързваща доказателствена сила, до доказване на противното, която
обхваща признанието на вината за осъществяване на ПТП, направено от делкивентите, но и лично възприетите от съставителите
обстоятелства. Следователно отразеното в протоколите от ищеца, съгласно което
при двете ПТП задната броня е увредена в различни точки, обвързва съдът да
приеме, че застрахователните събития са причинили независимо две различни
увреждания на лакобояджийското покритие, макар и по
един и същ детайл, съответно че липсва идентичност по вид и степен между
констатираните щети настъпили преди датата на процесното
ПТП – 14.09.2018 г. и уврежданията по същата част, за която се претендира
обезщетение. Това се установява и от т. 3 на приетото заключението на САТЕ,
което съдът приема като обективно, мотивирано и компетентно дадено. Успешно насрещно
доказване на данните от протоколите не е проведено от ответника, поради което отразеното
в тях следва да се възприеме изцяло като достоверно и съдът приема, че ответникът е осигурявал
покритие по полицата на увреждащия автомобил за новата вреда върху вече
засегнатия детайл на процесното МПС, т.е.
застрахователят не е освободен от заплащане на застрахователно обезщетение за
него и доколкото в настоящия процес ответникът не е релевирал
или доказал наличие на някое другите основание за отказ от заплащане на
обезщетение, застрахователят дължи такова за възстановяване на вредите по задната
вътрешна част на броня на лекия автомобил на ищеца, чрез ремонт и цялостното
ѝ боядисване съобразно методиката дадена на л. 140 и 141 от неоспореното заключение
на вещото лице. До извод за обратното не води обстоятелството, че конкретно
намиращият приложение технически метод за боядисване при отстраняване на новите
увреждания по боята, неизбежно предполага и заличаване на старите, нито възражението,
че ЗАД „Армеец“ вече е заплатил обезщетение на ищеца за отремонтиране
на бронята, доколкото се касае за щети от различни ПТП, респективно спрямо
собственика на увредения автомобила отговорността на застрахователните
дружества на различните деликвенти от 25.06.2018 г. и
14.09.2018 г. произлиза от различни юридически факти и се носи от различни
субекти. Застрахователят всъщност неправилно приема и, че е освободен от
отговорност за нови щети по ГО на увреден автомобил стига пред него да се
претендира обезщетение за вреди настъпили върху детайл с увреждане, което
предхожда ПТП, заявено по щетата. В тази връзка съдът счита, че отговорността
на застрахователя не може да се ограничи валидно единствено с възражение
свързано с пространственото местоположение на настъпилата вреда по МПС-во, тъй като дружеството носи отговорност за всяко
увреждане настъпило в срока на действие на полицата на увреждащия автомобил.
На следващо място неоснователно е и възражението
на застрахователя за липса на причинно - следствена връзка между увреждането на
десен вътрешен датчик на парктроник и процесното ПТП с аргумента, че този детайл не се намира в
зоната на удара според описания в протокола механизъм. Последното действително
е видно от подробно коментирания ДКП за ПТП. Наред с това обаче, от т. 4 и т. 6
от заключение на САТЕ е видно, че е налице причинно-следствена връзка между
констатираните от застрахователя вреди и процесното
ПТП. В частност в т.6 експертът сочи, че е възможно паркингсензорът
да бъде засегнат при процесното ПТП и без да е влизал
в пряк контакт с увреждащото МПС, с оглед деформацията на вертикалната част на
бронята, довела до усукване и в зоната на вътрешния десен датчик, който не е
изработен от еластични материали, за разлика от корпуса на бронята. След като
ответникът не е оспорил този извод на вещото лице и собствено не е опровергал същия, чрез други доказателствени
средства – повторна експертиза напр., то съдът приема, че
застрахователят следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното
доказване на правоизключващото си възражение, за
липса на причинно следствена-връзка между ПТП и увреждането на този детайли, като
приеме същото за неоснователно. Следва да се посочи, че такова се явява и
възражението, че ищецът е върнал
различен датчик за парктроник, който не съответства
на предвидения за процесния модел автомобил,
доколкото липсва подобно нормативно вменено задължение за собственика на
увреденото МПС, неизпълнението на което законът да е признал като основание за
застрахователя по ГО да постанови отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение.
По размера на застрахователното обезщетение:
Във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите и
отговора на въпроса дали изплатеното от застрахователя обезщетение от 148,59
лв. е било достатъчно за отремонтиране на вредите по задната
броня и вътрешните ляв и десен сензор на парктроника
претърпени вследствие на ПТП от 14.09.2018 г., настоящият състав съобразява
константната съдебна практика, че стойността на ремонта им (разходи за
материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този
смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). В случая съгласно
заключението на САТЕ, вещото лице е диференцирало разходите за резервни части
(в т.2.1 – 751,00 лв., т.2.2 – 87,66 лв.) и тези за труд (т.2.3 – 454,62 лв.,
т.2.4 – 337,32 лв.), а в т 8 е посочило трети вариант като обща стойност –
705,50 лв. Доколкото изборените варианти за
обезщетяване на вредите, които вещото лице е дало надхвърлят сбора на
извънсъдебно платеното обезщетение (148,59 лв.) и сумата на частичния иск (20,00 лв.) – 168,59 лв., съдът намира, че по
делото е безспорно установено наличието на правопораждащите
факти от фактическия състав на претенцията по чл. 432, ал.1 от КЗ, респективно
искът се явява доказан по основание, в предявения частичен размер. Досежно горницата над сумата на частичния иск от 20,00 лв.
решението няма да има силата на пресъдено нещо между
страните, поради което и съдът не следва да коментира въпроса, какъв е пълният
размер на застрахователното обезщетение, респективно кой от вариантите на
експертизата отговаря на действителната
стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие.
С оглед на горното основателна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 11.12.2018 до окончателното ѝ
изплащане
Предвид изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да бъдат
възложени изцяло в тежест на ответника. Общият им размер възлиза на 650,00 лв.
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за платена
държавна такса (50,00 лв.), внесен депозит за вещо лице (150,00 лв.) и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение (360,00 лв. с ДДС). Или съгласно изхода на делото
на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 560,00 лв., на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“
АД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление
***, да заплати на П.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***.
В., бл.*, сумата 20,00 лв. (двадесет лева), представляваща частичен
иск от общо
1170,53 лв., представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети изразяващи се в увреждане на броня задна,
сензор парктроник вътрешен ляв задна
броня и сензор парктроник десен вътрешен на задна
броня на л.а. марка БМВ * Д, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 14.09.2018г., ПТП в гр. В. по вина на
водача на л.а. Ф. Г., с ДК № *, застрахован
по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 11.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.“
АД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление
***, да заплати на П.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***.
В., бл.**, сумата 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева), представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: