№ 15
гр. К., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20245510201299 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0284-001749 от 19.09.2024 г. на
Началник Сектор в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят И. Т. Б., недоволен от
наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Счита, че НП е незаконосъобразно
и неправилно.
В с.з. редовно призован, не се явява. В писмено становище на адв. С.Н. се
излагат подробни съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на
жалбата и се иска потвърждаването на НП. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
30.08.2024 г. в 1.10 часа в община М., с. Я. на ул. „С.г.“ до №**, жалбоподателят е
управлявал л.а. „В.З.“ с рег. № ***** в посока север-юг след употреба на алкохол,
установено по надлежен ред. Водачът бил тестван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN-0022, който в 2.09 часа с проба № ***** отчело 0,88 ‰
1
концентрация на алкохол в кръвта. На водачът бил издаден Талон за изследване №
****** и 8 бр. стикери № ****** срещу подпис, но същият не е дал кръв за
изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 1285526 от
30.08.2024 г. , докладна записка, Талон за изследване № ******, ЗППАМ № 24-0284-
000399 от 30.08.2024 г., ЗППАМ № 24-0284-000400 от 30.08.2024 г., Извлечение от
паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN-0022,
Протокол за лабораторна проверка, Справка за регистрация и показанията на св. И. С.,
които напълно кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка не се оспорва нито в жалбата, нито в писмените
бележки на адв. С.Н.. Не се оспорва и авторството на нарушението.
От АУАН, показанията на св. С. и докладната записка се установява, че
жалбоподателят е управлявал л.а. „В.З.“ с рег. № ***** и същият е направил
техническия тест.
От извлечението на паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № ARDN-0022 е видно, че на 30.08.2024 г. в 2.09 часа с проба № ****** е била
установена концентрация на алкохол в кръвта 0,88 ‰
От лабораторната справка е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта е
била установена с техническо изправно средство за измерване.
От събраните доказателства не се установяват факти, водещи до извод, че
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) не е
била спазена – бил е съставен акт, съдържанието на алкохол в кръвта е било
установено с техническо средство, издаден е Талон за изследване № ****** – връчен и
подписан от водача, но той не е се явил за медицинско изследване.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредбата при неявяване на лицето за медицинско
изследване се приема показанието на техническото средство.
Следователно съдът приема, че жалбоподателят е управлявал МПС-во с
концентрация на алкохол в кръвта 0,88 ‰.
При правилно установената фактическа обстановка изводът на АНО, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е правилен.
Разпоредбата забранява на водачите на МПС-ва да ги управляват след употреба
на алкохол.
За извършеното нарушение АНО правилно е приложил съответната санкционна
норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС-во за срок от 12 месеца. Наказанията са абсолютно определени по
размер.
2
При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и при съставяне на АУАН.
Не се споделят възраженията на адв. Н., изложени в писмените бележки,
именно:
1) Правото на защита на жалбоподателя било ограничено в АУАН при
нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, тъй като нормата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
съдържала три хипотези – забрана за управление на МПС-во след употреба на алкохол,
наркотици или др. упойващи вещества.
Възражението е неоснователно.
Действително цитираната норма предвижда три предложения (хипотези), но
нито актосъставителя, нито АНО не е длъжен по закон да посочват в АУАН/НП коя
хипотеза (предложение) от нормата е била нарушена. Този довод изхожда от
структурата на нормативните актове. Тя е определена от Указ № 883 от 24.04.1974 за
прилагане на ЗНА. Според чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от Указа всеки нормативен акт се състои
от членове. Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се означават с
параграфи. Членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от
букви. Т.е. (предложенията или отделните хипотези) не са част от структурата на
правната норма, а начин за обозначаване на части от нея, изработени от практиката за
удобство, но без съществено значение в правоприлагането. Изискването в чл. 42, т. 5
ЗАНН е да се посочат законните разпоредби, нарушени от водача, а това е сторено от
актосъставителя.
2) Правото на защита на жалбоподателя също било ограничено в НП при
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, тъй като нормата на чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП съдържала три хипотези – управление на МПС-во, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително.
Възражението е неоснователно.
Съображенията, изложени в т. 1 по-горе са напълно относими и към това
възражение.
3) Ако АНО е преценил, че са били извършени и трите изпълнителни деяния на
чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, материалният закон е бил приложен
неправилно, тъй като било определено едно общо наказание в противоречие на чл. 18
от ЗАНН.
Възражението е неоснователно.
В т. 1 от НП отделно от обстоятелствата за време, място и начин на извършване
на деянието (фактическо формулиране на нарушението), АНО дал описание на
3
нарушението съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. I от ЗАНН – управлява
МПС-во…с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, което представлява юридическо формулиране на нарушението.
Следователно АНО е приел, че жалбоподателят е осъществил изпълнителното
деяние „управлявал“ от състава на нарушението. Такива и изложените от него факти в
обстоятелствената част на НП.
За извършеното едно нарушение са били наложени съответните му основно и
кумулативно наказание. Налагането на двете наказания е императивно изискване.
Следователно няма нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Следователно съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и следва да
се потвърди.
Основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в минимален
размер от 80 лв. за изготвяне на становище съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0284-001749 от 19.09.2024 г.
на Началник Сектор в ОДМВР-С.З., РУМВР-К., с което на жалбоподателя И. Т. Б. ЕГН
********** са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1000
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК
****** - ********* сумата от 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4