№ 375
гр. Казанлък, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510103027 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК.
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. С.
заявява, че на *** г. Е. В. Б., ЕГН ********** /„Длъжникът"/ е кандидатствала
онлайн за отпускане на потребителски кредит от „к." ЕАД, с ЕИК *** /"к." или
„Заемодателят"/. Процедурата е започнала с попълване на заявление за
отпускане на кредит от разстояние /"Заявлението"/ на интернет страницата на
к., а именно - ***/"Сайта"/.
В полета на Сайта ответникът е попълнила личните данни - три имена,
ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за
получаване на документи и кореспонденция /***/, мобилен телефон / ***/ и
др.
Твърди, че в процеса на Заявление пълната преддоговорна информация
за условията на кредита е налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия
за кредитиране („ОУ") на к., Стандартен европейски формуляр /„СЕФ"/,
Договора за кредит, ведно с Приложение №1 с Погасителния план.
След запознаване с условията по кредита Е. Б. е отправила обвързващо
електронно волеизявление по чл. 2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ"/ на Сайта чрез натискане на
бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail,
проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.". Съгласно Раздел
III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ, с извършване на
гореописаните действия Заявлението се счита за подадено от
1
кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани от
същия. След електронното изявление на ответника на е-мейла й са изпратени
автоматично Договор № ***/*** г. /„Договора за кредит"/, Приложение № 1
към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържа електронното изявление на
кредитора к. за сключването на Договора за кредит и приложенията към
същия.
Заявява, че в резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на *** г., между
кредитора к. и кредитополучателя Е. В. Б. е сключен Договор за кредит № ***
за сумата от 5 657,84 лева - главница и уговорен срок на погасяване на
предоставената сума - 20.08.2025 г. при лихва и други условия, подробно
уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Ответницата е
усвоила главницата по желания от нея начин.
Е. В. Б. се е присъединила към застраховка „Живот" на клиентите на к.,
съгласно групов договор № *** г., сключен с ЗД "Е." ЕАД, ЕИК ***, за което е
подписан електронно и Застрахователен сертификат № *** г. Съгласно чл. 5,
ал. 2 от Договор за кредит № ***/*** г., еднократната премия по застраховката
в размер от 657,84 лв. е финансирана от заемната сума и преведена от „к."
ЕАД директно на застрахователя.
Договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ
чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване
на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /"ЗПФУР"/ и приложимото законодателство. Същият е подписан от
всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ,
който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
При кандидатстването си за кредит от к. Б. сама е избрала да обезпечи
изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на А. /имала е
възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова
гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т. 12 от ОУ/.
Договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за
сключване. Договор за предоставяне на поръчителство с А. също е сключен по
реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления - договорът е бил
достъпен чрез хиперлинк на сайта на А. и е сключен от ответника чрез
предоставения й по телефон CMC код, изпратен на телефонния номер на
ответника - ***. От своя страна А. е извършило електронно волеизявление по
ЗЕДЕУУ, като е изпратило подписания договор на е-мейла на ответника: ***.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство между А. и Е. Б.
по същността си е договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на
ЗЕДЕУУ, по силата на който А. предоставя гаранционна услуга, като се
задължи да сключи с к. договор за поръчителство по чл. 147 ЗЗД и да обезпечи
като поръчител задълженията на ответника по нейния Договор за кредит. За
предоставената услуга от А. ответницата се съгласила да заплаща месечно
възнаграждение за срока на Договора за кредит, съгласно от Раздел II на
Приложение № 1, към Договора за предоставяне на поръчителство.
Възнаграждение по договор за поръчка се дължи, в случай че е уговорено,
какъвто е и настоящият случай: „чл. 286 ЗЗД: Доверителят е длъжен да
заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено."
2
Твърди, че А. е изпълнил задълженията си по Договора за предоставяне
на поръчителство и сключил с к. Договор за поръчителство, по силата на
който се задължил да отговаря пред к. солидарно с ответника за изпълнението
на нейните задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от
нейното неизпълнение.
С оглед изложеното, Е. В. Б. се е задължила да върне заемната сума по
Договора за кредит, съгласно уговореното, както и да заплаща ежемесечно
възнаграждение на А. за предоставената услуга по Договора за предоставяне
на поръчителство.
Заявява, че ответникът е търсен многократно от к. с цел извънсъдебно
уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за
доброволно уреждане и изплащане на задълженията й. Въпреки това Б. не е
изпълнила в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което
съгласно Раздел X, чл. 3. 1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит е
основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. В
изпълнение на чл. 12 от Раздел IV на общите условия кредитът е обявен за
предсрочно изискуем от к. посредством изпращане на е-mail на посочения в
Договора за кредит от Длъжника негов електронен адрес за кореспонденция
на *** г.
С оглед неизпълнение задълженията на ответника по Договора за кредит
на *** г. к. е изпратил искане за плащане до поръчителя А..
А. своевременно е изпратил уведомление по чл. 143 от ЗЗД до Б. с е-
мейл до ***, в което е посочил всички дължими суми и предстоящо
погасяване от А. към к. на задълженията на ответника.
Ответникът не е платил в дадения срок и на *** г. А. е изпълнил
задълженията си като поръчител и е погасил всички дължими от ответника
суми към к., а именно: 5 657,84 лева /главница/, 853,47 лева /договорна лихва/,
139,19 лева /наказателна лихва/ и 150,00 лева за извършени административни
разноски и встъпи в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. На същата дата А.
е уведомил длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на
ответника: *** за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора
к..
Сочи, че съгласно чл. 15, във връзка с чл. 12 от Договора за кредит и
съгласно и чл. 14 от Договора за предоставяне на поръчителство, Б. се е
съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка
с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения електронен
адрес от ответника, а именно: ***. Ето защо, изпратената от к. комуникация,
както и уведомленията от А., в т.ч. по чл. 143-146 от ЗЗД за предстоящо
плащане и за вече извършеното плащане в полза на к. са надлежно връчени.
Заявява, че А. претендира следните вземания, за които е встъпил в
правата на кредитора к. като поръчител, който е погасил задълженията на
длъжника Е. В. Б. по Договор за кредит № ***/*** г. с к., а именно:
– Главница по кредита в размер на 5 657,84 лева, от които 5 000,00 лева,
усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 657,84 лева,
заплатена от к. директно по сметка на застраховател от името, за сметки и по
нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил
3
свое задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 657,84 лева
сочи, че кредитът има характеристиките на стоково финасиране, тъй като
клиентът не получава парична сума, а със същата заплаща цената на
стока/услуга (в случая застраховката), като усвояването става чрез погасяване
на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена
(застрахователна премия) към третото лице - доставчик на стоката/услугата
(застраховател);
– Претендираната от Дружеството „договорна лихва" съставлява
уговорената между страните по договора възнаградителна лихва за ползването
на отпусната заемна сума и същата е начислена върху главницата по Договора
за кредит. Претендираният размер на договорна лихва се дължи от длъжника
на основание чл. 3.1, Раздел VIII от ОУ, съгласно който кредитополучателят е
длъжен да върне отпуснатия му кредит, в това число главница по него, лихва и
разноски до падежа на последната вноска, като под „лихва" следва да се
разбира описаното в пар. 6, Раздел II. „Дефиниции" от ОУ. В Приложение № 1
към Договора за потребителски кредит са описани: срокът на кредита, броят
на погасителните вноски, лихвеният процент на Кредита. Приложението
съдържа и подробен погасителен план с размера на главницата и лихвата, като
сборът им формира размера на вноската. Договорната лихва е дължима в
размер на 853,47 лева от дата *** г., а именно датата на подписване на
договора, когато реално става изискуема договорната лихва или датата на
първата изискуема вноска. Същата е дължима до 07.08.2024 г. или датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/дължима в цялост по погасителен
план до края на периода на Договора за кредит/. С оглед изложеното, не се
претендира договорна лихва извън уговорената такава съгласно погасителния
план по Договора за кредит.
– Сумата в размер на 139,19 лева представлява начислената и дължима
наказателна или мораторна лихва. Тя представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена в Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от
ответника по силата на чл. 2, раздел X. Забава. Предсрочна изискуемост от
ОУ, неразделна част от процесния договор за кредит, съгласно който член при
забава на плащане на погасителна вноска, ответникът ще дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска.
Твърди, че начислените договорна и наказателна или мораторна лихва,
дължими към к. са начислени върху главницата по Договора за кредит,
съобразена в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП.
– Законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението -
26.08.2024 г. до изплащане на задължението се дължи, поради забавено
изпълнение на парично задължение. Същата е определена в Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения и е дължима
върху главницата от момента, в който дългът стане съдебен.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на Е. В. Б., ЕГН **********
съществуването на вземания в полза на А., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2190/2024
г. по описа на Районен съд - Казанлък, за следните суми: 5657,84 лева -
4
главница; 853,47 лева- договорна лихва за периода от *** г. до 07.08.2024 г.;
139,19 лева - наказателна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 07.08.2024 г.,
законна лихва върху главницата от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането.
Претендира присъждането на разноски в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото съдебно заседание ищецът с писмена молба е
поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение № 487/12.05.2025 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не се явява, не
изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на съда № 232/14.01.2025 г., постановено по
настоящото гражданско дело /л. 36 от делото/ и приложените към делото
призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства: електронна
разпечатка на информация за договор – 3 л.; разпечатка от имейл за
предоставен договор за кредит – 4 л.; уведомление за предсрочна
изискуемост, изпратено от к. до Е. Б.; уведомление, във връзка са просрочени
задължения, изпратено от А. ЕООД да Е. Б.; удостоверение за погасени
задължения, издадено то к. ЕАД от *** г.; уведомление за нов кредитор по
договор за кредит, изпратено от А. ЕООД до Е. Б.; декларация – съгласие за
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване като
застраховано лице по застраховка Живот – 3 л., не са оспорени от ответника и
доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за
потребителски кредит с № ***/*** г.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест,
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на
ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива
доказателства по делото не са събрани.
Исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат
уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
5
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на
ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа
на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 233,01 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 283 лева,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** съществуването на вземането на „А.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от И.Ш. –
управител за сумите: 5 657,84 лева /пет хиляди шестстотин петдесет и седем
лева и 84 ст./ главница, представляващо неизпълнено парично задължение по
Договор за кредит № ***, сключен на *** г., 853,47 лева договорна лихва по
Договора за кредит за периода от *** г. до 07.08.2024 г., 139,19 лева законна
лихва по Договора за кредит за периода от 21.06.2023 г. до 07.08.2024 г.;
законната лихва върху главницата считана от 26.08.2024 г. до изплащане на
вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза
на „А.“ ЕООД, с п.а., заповед № 1342/29.08.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2190/2024 г. по описа на Районен
съд - Казанлък.
ОСЪЖДА Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***,
представлявано от И.Ш. – управител сумата от 233,01 лева, представляваща
разноски по ч.гр.дело 2190/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.“
6
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***,
представлявано от И.Ш. – управител сумата от 283 лева, представляваща
разноски по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7