Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Съдът е сезиран с жалба от А. Г. А. от с. Царева ливада против Решение № 8 от 19.02.2024 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово.

В жалбата се твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са неправилни поради нарушение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства. Оспорващият развива доводи за незаконосъобразно незачитане на осигурителен стаж от втора категория за периодите 01.11.1990-01.10.1991 година /с изключение на м. 12.1990 и м. 09.1991 година, за които с оспореното решение жалбата е приета за основателна/ и 01.01.1995-01.02.1995 година, като твърди, че през горепосочените периоди е работил в ОТПК „Сила“ – гара Върбаново на длъжност „електрозаварчик“, а не като шлосер в метален цех и нощен пазач, а пенсионните органи неоснователно са игнорирали записванията в трудовата му книжка, като са основали изводите си на ведомостите за заплати, въпреки установените в тях непълноти и неточности. Оспорващият се позовава на историческо тълкуване на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, редовно водена и надлежно оформена трудова книжка, установени в хода на административното производство данни за начислявани суми за условия на труд. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката за ново разглеждане, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък /л. 182-183/.

В открито съдебно заседание жалбоподателят А. Г. А. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответната страна Директор на ТП на НОИ – Габрово не се явява, представлява се в открито съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърляне на оспорването, като съображения развива в писмени бележки /л. 202-204/, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение; в депозирани по делото молби /л. 144-145 и л. 179/, подадени чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, също се оспорва жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ предвид развитите съображения за нейната неоснователност, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят А. Г. А. е подал до Директора на ТП на НОИ – Габрово Заявление обр. УП-1, вх. № 2113-07-814 от 24.08.2023 година /л. 6-19/, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане [номер] от 12.12.2023 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово на А. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не отговаря на изискването за 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Видно от разпореждането, за да постанови този резултат, административният орган е зачел осигурителен стаж от втора категория труд - 14 години, 00 месеца и 26 дни. Отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано поради липса на изискуемата възраст.

Недоволен от разпореждането, заявителят А. обжалва горепосоченото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Габрово в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО /жалба на л. 55-56/.

Директорът на ТП на НОИ - Габрово е постановил Решение № 8 от 19.02.2024 година /л. 115-117/, с което като краен резултат е отхвърлил жалбата като неоснователна предвид подробно развити съображения в мотивите на решението, като основният мотив е противоречие между вписаната длъжност в трудовата книжка и длъжността, посочена във ведомостите за заплати за спорните периоди, като административният орган е зачел труда, положен през м. 12.1990 и м. 09.1991 година, за такъв от втора категория, но въпреки това, увеличеният стаж с посочените по-горе 2 /два/ месеца не е достатъчен за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО.

По редовно заявено оспорване на горепосоченото решение е образувано настоящото съдебно производство.

Изложеното обуславя извода относно основния спорен момент в производството в съдебната му фаза, а именно – за коя категория следва да бъде признат трудът, положен от жалбоподателя в ОТПК „Сила“ – гара Върбаново през спорните периоди: 01.11.1990-01.10.1991 година /с изключение на м. 12.1990 и м. 09.1991 година, за които с оспореното решение жалбата е приета за основателна/ и 01.01.1995-01.02.1995 година.

Съгласно представените трудови книжки /л. 8-12/ жалбоподателят А. е работил на длъжност електрозаварчик в ОТПК „Сила“ – гара Върбаново от 25.09.1990 до 28.11.1995 година, като неколкократно е бил преназначаван на същата длъжност, като е бил увеличаван размерът на трудовото му възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган в лицето на Директор на ТП на НОИ – Габрово неправилно е интерпретирал записите в събраните в хода на административното производство, приети и като доказателства по делото, ведомости за заплати /л. 60-101/. В мотивите на оспореното решение подробно е описано за кой от месеците през спорния период липсва посочване на длъжността на жалбоподателя, поради което непосочване органът е направил извод за липса на доказателства за положен труд от втора категория. Този извод е неправилен – видно от ведомостите за заплати, не само по отношение на жалбоподателя липсва посочване на длъжността с думи, но тирето, поставено в колона 3 „Длъжност, специалност“ следва да се тълкува, че длъжността на съответното лице съвпада с тази на предходното, за което е посочена длъжност с думи, като тирето показва повторение на длъжността, т.е. за м. 03 до м. 09.1991 година вкл. длъжността е шлосер, за м. 11.1991 – заварчик, за м. 12.1991 – заварчик, като за посочените месеци са налице данни за начисляване на жалбоподателя на суми за условия на труд, каквито липсват по отношение на спорните периоди само за м. 01.1995 година, през който съгласно ведомостта жалбоподателят е работил като нощен пазач.

За изясняване на спора, съдът е допуснал до разпит свидетеля К. К., работил заедно с А. през спорните периоди, от чиито показания да се съберат сведения за условията, при които е полаган труда. Според свидетеля, жалбоподателят А. е работил като заварчик в специализирания цех, където са работили и всички останали заварчици, като по-голямата част от производството е било заваръчно. Свидетелят никога не е виждал жалбоподателя да работи на портала на кооперацията като пазач, макар по няколко пъти на ден да минавал от там поради работата му като шофьор.

Съгласно практиката на ВАС, формирана преди допълнението на чл. 104, ал. 10 от КСО /доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд. След допълнението на разпоредбата на ал. 10 на чл. 104 е създадено изречение второ, в което изрично е предвидено, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В процесния случай е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО, която допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя.

Разпоредбата на т. 20 от ПКТП /отм./ посочва, че трудът е от втора категория, положен от електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена; ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена; работници на първична механична обработка на чугунени отливки. Съгласно нормата на т. 67 от същия ПКТП /отм./, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Критерий за определяне на категорията по аргумент от т. 68 от ПКТП /отм./ е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. Същественото за определянето на категорията на труда в случая са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени. Приемането на положения труд на длъжността „шлосер“ от втора категория, се основава на факта на полагане на този труд в обособен цех или звено съгласно ПКТП /отм./. В тази връзка е и обвързаността с т. 20 на ПКТП /отм./, след като трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория, а жалбоподателя е полагал труд в цех Метален, където са полагали труд и заварчиците. Различното наименование на длъжността не изключва автоматично приложението на ПКТП /отм./ за по-благоприятна категория труд, при същата вредност и тежест на труда.

Относно спора, касаещ положения труд в периода 01.01.1995-01.02.1995 година, в хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени Протокол № 14 от 14.12.1994 година от извънреден Управителен съвет на ТПК „Сила“ – с. Царева ливада /л. 188/, според който пазач ще работи в Метален цех от14.12.1994 година, и Заповед № 3 от 31.01.1995 година на Председателя на ТПК „Сила“ – с. Царева ливада, в сила от 01.02.1995 година, с която се урежда поемане на дежурството на дежурен нощен пазач, като жалбоподателят не е посочен в заповедта /л. 187/. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при която организация следва да се зачитат правилата за междудневна и междуседмична почивка; през времето на дежурство служителят/работникът се явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. Видно от ведомостта за м. януари 1995 година, жалбоподателят фигурира в звено Охрана, но без посочена длъжност, за разлика от другите двама работници от същото звено, за които е посочено н.паз., т.е. нощен пазач. В случая е налице изплащателна ведомост, която не установява изпълняваната длъжност, като в същото време е налице редовно водена трудова книжка, от записите в която е видно, че жалбоподателят е бил назначен на длъжност електрозаварчик /л. 9/. От съвкупната преценка на записаното в трудовата книжка, показанията на разпитания по делото свидетел и липсата на надлежни доказателства за изменение на заеманата от жалбоподателя длъжност за периода на м. януари 1995 година, съдът намира, че следва да бъде взето предвид записването в трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, като в случая не е налице несъответствие между записването в изплащателната ведомост, от една страна, и трудовата книжка, от друга страна, за да бъде даден превес на ведомостта, тъй като в последната, както беше посочено по-горе, липсва записване на заеманата от жалбоподателя длъжност за м. януари 1995 година.

Предвид изложеното по-горе съдът счита подадената жалба за основателна, а Решение № 8 от 19.02.2024 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него разпореждане [номер] от 12.12.2023 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово за издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/ и в изискуеманата писмена форма, но при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, в несъответствие с целта на закона и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя в настоящото производство за присъждането на направените по делото разноски като своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи за сумата от 500 /петстотин/ лева уговорено и внесено адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие /л. 183/, който размер не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 8 от 19.02.2024 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него разпореждане [номер] от 12.12.2023 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ Габрово за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на А. Г. А. от гр. Габрово с [ЕГН] сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от страната разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.