№ 2938
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231100511291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 212788/26.07.2023 г., подадена от В. З. Ц. и
И. З. Ц. – ответници по гр. дело № 52024/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145
състав срещу постановеното по него решение № 11720/05.07.2023 г. в частта, в която
ответникът В. Ц. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
2272,62 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021г„ за топлоснабден имот, находящ в гр.София, ул. „*********, аб. №
253992, сумата от 35,94 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019г. до м.04.2021г„ ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба - 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията,
както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 346,73 лв., представляваща разноски
за производството и в частта с която ответникът И. З. Ц. е осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 757,54 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г„ за топлоснабден имот, находящ в
гр.София, ул. „*********, аб. № 253992, сумата от 11,98 лв., представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г„ ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 27.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 115,58 лв., представляваща разноски за производството.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на пръвоинстанционния съд е
неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален
закон и е необосновано. Счита се, че погрешно районният съд приел, че ответниците
притежават пасивна материално-правна легитимация да отговарят по предявените искове,
без в хода на производството да са представени доказателства, че те са приели наследството
по опис. От представения Нотариален акт за дарение № 36, том I, рег. № 4430, нотариално
дело № 28/2011 г. на нотариус с рег. № 111 се установявало, че ответникът В. Ц. си запазил
1
правото на ползване върху целия имот, въпреки че към момента извършване на дарението е
бил собственик на ½ идеална част от имота. При това протИ.речие съдът е следвало да се
произнесе дали клаузата е действителна или не.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново, с което предявените от ищеца срещу ответниците искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
Въззиваемият-ищец „Топлофикация София“ оспорва основателността на въззивната
жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска
потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
От фактическа страна съдът установява следното.
Производството по гр. дело № 52024/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145
състав е образувано по искова молба с вх. № 199977/27.09.2022 г., подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД предявена срещу наследниците на З. Ц. - В. Ц. и И. Ц. с
твърдението, че в периода 05.2019 г. – 04.2021 г. ищецът е доставил до имот с адрес:
гр.София, ул. „*********, аб. № 253992 тяхна собственост, топлинна енергия, която
останала незаплатена. Предвид на изложеното е предявил осъдителни искове за заплащане
на сумата в общ размер на 3 629, 88 лв. В хода на отстраняване нередовността на исковата
молба е представено Удостоверение с изх. № РВТ22-УФ01-757/12.10.2022 г., издадено от
Столична община, район Витоша, в което е посочено, че наследници на починалия на
08.11.2021 г. З. Ц. са В. З. Ц. и И. З. Ц.. С уточнителна молба с вх. № 229763/27.10.2022 г.
ищецът е насочил исковете си спрямо двамата наследници, съответно 3/4 от сумите се
претендират от В. З. Ц., а именно: сумата от 2332, 65 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021 г., за топлоснабден
имот, находящ в гр.София, ул. „*********, аб. № 253992, сумата от 35, 94 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба - 27.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 346,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2022 г. и сумата от 7,57 лв., представляваща обезщетение за
забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
24.08.2022 г. и 1/4 от сумите се претендират от И. З. Ц., а именно: сумата от 777, 55 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ в гр.София, ул. „*********, аб. № 253992,
сумата от 11,98 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода
от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба - 27.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията,
сумата от 115, 41 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2022 г. и сумата от 2, 52 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2019г. до 24.08.2022 г.
Ответниците оспорили качеството си на потребители на топлинна енергия, тъй като
не били наследници на З. Ц.. Направено е позоваване на договора за дарение като се
твърди, че ответникът В. Ц. си е запазил правото на ползване върху целия имот и като негов
вещен ползвател следвало да отговаря за цялото задължение, а не собствениците на имота.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
143, том XVIII, нот.дело № 4439 от 11.05.1998 г., с който Л.Т. Ц.а е придобила собствеността
върху апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. *********, придобиването е станало
по време на брака й с З. Н. Ц. в режим на СИО. Бракът на двамата двамата бил прекратен
със съдебно решение през 2003 г., а съсобствеността при квоти от 1/2 била установена със
сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по допускане на делба по гр.д. №
23744/2007г. по описа на СРС, 75 състав. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №
167, том III, per. № 8756, дело № 513 от 2007г. Л.Т. П.а е прехвърлила на сина си - ответникът
В. З. Ц. собствената си 1/2 ид.ч. от имота. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №
2
36, том I, per. № 4430, дело № 28 от 16.06.2011 г. В. З. Ц. е прехвърлил на дъщеря си В.В. Ц.а
1/2 идеална част от имота, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на
ползване върху същия.
Въз основа на тези документи районният съд е приел, че за периода 05.2019 г. –
04.2021 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди са били ответникът В. З. Ц. в
качеството му на вещен ползвател на 1/2 ид.ч. от процесния имот и З. Н. Ц. в качеството му
на собственик на другата 1/2 ид.ч. от имота. След смъртта на последния за задълженията му
отговарят неговите наследници по закон, както следва В. З. Ц. в качеството му на
собственик на 1/4 ид.ч. и И. З. Ц. в качеството му на собственик на 1/4 ид.ч. Счел е, че с
подаване отговор на исковата молба ответниците са приели наследството с конклудентни по
смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН действия, тъй като са целили да намалят пасива на наследството.
Въз основа на останалите по делото доказателства съдът е уважил иска срещу ответниците в
посочените размери.
От правна страна съдът установява следното:
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд. Предвид направените възражения във въззивната
жалба следва да се добави следното:
Пред въззивната инстанция спорът се концентрира върху това дали подаването
отговор на искова молба може да се счете за мълчалИ. приемане на наследството и дали
районният съд е следвало да прогласи за нищожна клаузата от договора за дарение от
16.06.2011 г., с която В. З., като собственик на ½ идеална част от своя имот дарявайки я на
дъщеря си е запазил правото на ползване върху целия апартамент.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята
си да го придобие. Поставеният правен въпрос касае мълчалИ.то приемане на наследството.
Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 2 ЗН мълчалИ. приемане има, когато наследникът
извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и
които той не би имал право да извърши, освен в качеството на наследник. Действията могат
да са различни, като законът предоставя на съда за всеки конкретен случай да прецени
доколко те предполагат волята на наследника да приеме наследството.
При конкретната преценка се налага изводът, че ответниците В. Ц. и И. Ц. са приели
наследството с конклудентни действия, тъй като с подаването на отговора на исковата молба
са изявили воля да защитят наследствената маса, като намалят нейния пасив, респективно и
своята отговорност.
По отношение на втория спорен въпрос въззивният съд счита, че по отношение на
Нотариален акт за дарение № 36, том I, рег. № 4430, нотариално дело № 28/2011 г. на
нотариус с рег. № 111 за районния съд не е възникнало задължението да прецени
нищожността на договора за дарение в частта, в която прехвърлителят си е запазил правото
на ползване, тъй като липсва съмнение, че запазеното право на ползване е върху идеалната
част предмет на прехвърляне. Отделно от горното в настоящото производство съдът няма
правомощието да преценява валидността на договора за прехвърляне на недвижим имот в
3
частта за учредяване на вещно право на ползване.
Предвид съвпадението на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивните жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна-ответник
„Топлофикация София“ ЕАД, която претендира присъждането на разноски в размер на 200
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че
участието на въззиваемия пред първоинстанционния съд се е изчерпало само с подаване
отговор на въззивната жалба, то дължимото възнаграждение за юрисконсулт съдът определя
на 50 лв.
Въззивниците-ответници нямат право на разноски.
Воден от горното Софийски градски съд, Г.О., III-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11720/05.07.2023 г. постановено по гр. дело №
52054/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.
ОСЪЖДА В. З. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********* и И. З. Ц.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********* да заплатят на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4