№ 233
гр. Варна, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. № 3630/14.02.2022г. на „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ЕИК *********,
подадена чрез адв. Т.С. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 4015/17.02.2022г. на И.. СТ.
СТ., подадена чрез адв. А.Д. от ВАК, срещу решение № 19/26.01.2022г., постановено
по т. д. № 697/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 3630/14.02.2022г. се атакува решението на ВОС в частта,
с която са уважени предявените от И.. СТ. СТ. искове с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, за присъждане на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки, страдания и психични проблеми, настъпили вследствие
на ПТП на 17.08.2020г., причинено от Станьо Николаев Станев, при управление на
застрахован при ответника „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София л. а. „Мерцедес Е 200“ с
рег. № ****** и за присъждане на сумата от 1 913.50лв. – обезщетение за имуществени
вреди от същото произшествие, както и акцесорните претенции за заплащане на
мораторни лихви съответно считано от 03.09.2020г. до окончателно погасяване на
задълженията за неимуществени вреди и съответно от 07.10.2021г. до окончателно
погасяване на задълженията за имуществени вреди. В жалбата са релевирани
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Излагат се доводи, че решението на съда в частта, с която е присъдил
обезщетение за имуществени вреди е недопустимо и като такова следва да бъде
обезсилено, тъй като тези вреди не са включени в писмената претенция до
застрахователя. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в осъдителните
му части, с присъждане на разноски за две инстанции, а в условие на евентуалност - за
намаляване размера на обезщетението съобразно действително претърпените
неимуществени вреди и след редуциране на обезщетенията за неимуществени и
1
имуществени вреди поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. С
твърдения за допуснато нарушение на процесуалните правила от окръжният съд,
съставляващо отказ да се допуснат допустими и относими гласни доказателства, а
именно разпит на водача на застрахования автомобил като свидетел, е поискано
събиране на тези доказателства от въззивния съд чрез разпит на посоченото лице,
както и на съставителя на констативния протокол за процесното ПТП.
Въззивна жалба вх. № 4015/17.02.2022г., подадена от И.. СТ. СТ., е насочена
срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявен от него иск за присъждане на
разликата над 50 000 лв. до претендираните 66 587 лв.- обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на посоченото по – горе ПТП. Твърди се неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение с оплаквания за неправилно
приложение на чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Инвокират се подробни доводи за действителния размер на
претърпените от пострадалия, в резултат на настъпилото ПТП, вреди. Твърди се, че
приетата по делото САТЕ в частта, в която вещото лице разглежда варианта, че вината
за настъпване на ПТП е на пострадалия, противоречи на целия събран по делото
доказателствен материал и като такава не следва да бъде ценена. Иска се отмяна на
решението в обжалваната отхвърлителна част и допълнително присъждане на сумата
16 587 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано
от дата на деликта – 17.07.2020г.
Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в
сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност
на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно
процесуалните качества на жалбоподателите и са процесуално допустими.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата от застрахователя държавна
такса по сметка на ВнАпС, а въззивникът – ищец е освободен от внасянето на
държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Жалбите отговарят и на
останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съставът на въззивния съд намира за неоснователни доказателствените искания
на „ОЗК Застраховане“ АД, по следните соъбражения:
Направеното от ответника, с отговора за исковата молба, възражение срещу
"изключителната вина" на водача на застрахования автомобил за настъпване на ПТП, е
бланкетно. т. е. не са релевирани никакви конкретни твърдения за съпричиняващо
поведение на ищеца, които биха могли да бъдат предмет на доказване, при условията
на доказателствена тежест за възразилата страна. Ответникът не е уточнил за кои
2
факти и обстоятелства иска да бъде разпитан свидетел нито в допълнителния отговор,
нито в хода на производството. По аргумент от чл. 156, ал.1 и ал. 2 ГПК след като
липсват посочени от ответника факти и обстоятелства, чието установяване би следвало
да се цели със съответното доказателствено искане, при отхвърляне на искането за
разпит като свидетел на водача на увреждащия автомобил, окръжният съд не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Бланкетното оспорване на
„изключителната вина“ на застрахования водач и непосочването на факти и
обстоятелства относно съпричиняващо поведение на пострадалото лице, чието
установяване би следвало да се цели със съответно доказателствено искане, е пречка да
се прецени допустимостта и относимостта на това искане. Следователно, няма
основание за преодоляване на постановената от чл. 266, ал. 1 от ГПК забрана за
събиране на доказателства във въззивното производството, и искането следва да се
отхвърли.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І – ви състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 3630/14.02.2022г. на „ОЗК
Застраховане“ АД - гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Т.С. от ВАК, и
въззивна жалба вх. № 4015/17.02.2022г. на И.. СТ. СТ., подадена чрез адв. А.Д. от ВАК,
срещу решение № 19/26.01.2022г., постановено по т. д. № 697/2021г. по описа на
Варненски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ОЗК Застраховане“ АД - гр. София за допускане до
разпит на свидетелите: Станьо Николаев Станев – водач на застрахования автомобил и
Пламен Димитров Георгиев – автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр. Варна, за установяване на фактическата обстановка при настъпване на
процесното ПТП, на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.05.2022г. от 14.00 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4