№ 3457
гр. София, 22.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110213502 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, подадена от името на Д. В. И., ЕГН:
**********, чрез адв. М. П., срещу Наказателно постановление № *** от
24.03.2017 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
(Наредбата), за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал.
1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Постъпила е молба от адв. П., с която изразява становище за
разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя и на процесуалния
представител, заявява че поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
ЗАдв.
В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована,
представлява се от юрк. Владимирова, която изразява становище за
законосъобразност на издаденото НП, което счита, че следва да се съобрази с
измененията в Наредбата и с намаляване размерна на конкретната санкция от
200 лева на 50 лева. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
1
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.03.2017 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков номер 0***, с който срещу Д. В. И. е повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че на 12.03.2017 г., в гр.
София, в автобус по линия № 285 на обществения градски транспорт, е
пътувал без редовен превозен документ, квалифицирано като нарушение на
чл.18, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата.
Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № *** от 24.03.2017 г., с което
на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева
на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
(Наредбата), за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал.
1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата. НП не е било връчено на жалбоподателя.
Прието от наказващия орган е, че НП се счита връчено на основание чл. 58, ал.
2 от ЗАНН, поради което с възлагателно писмо събирането на глобата е
възложено на ЧСИ М.Б.. По този повод е образувано изпълнително дело №
20218380405610 и е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена на 04.07.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства –
АУАН № 0*** от 22.03.2017 г., Наказателно постановление ***;
постановление на ЧСИ; възлагателно писмо; разписки; удостоверение;
постановление; покана за доброволно изпълнение; запорно съобщение;
Заповед № РД-09-97 от 11.11.2016 г. на изпълнителния директор на Център за
градска мобилност; заповед № СОА16-РД09-1060 от 04.08.2016 г. на кмета на
Столична община; както и от материалите по изпълнително дело №
20218380405610 на ЧСИ с рег. № 838.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приетите по делото
писмени доказателства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт. Сред доказателствата по делото липсват такива, въз основа на
които да се приеме, че наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя, нито пък може да се приеме, че процедурата по чл. 58, ал. 2
ЗАНН е изпълнена. Налични са единствено непопълнена разписка за
връчване, както и известие за доставяне, за което обаче няма данни дали е
достигнало до своя адресат, или не и по какви причини. С оглед на това
липсват доказателства, които да легитимират изпълнението на фикцията по
чл. 58, ал. 2 ЗАНН за влизане в сила на НП. Поради това и доколкото няма
данни за надлежно връчване на наказателното постановление, то и подадената
2
срещу същото жалба следва да се приеме за депозирана преди влизането му в
сила, и съответно допустима. Този извод не се променя от факта на изпращане
на вземането за принудително събиране на ЧСИ.
Съдът при проверка на съставения АУАН и на издаденото НП установи,
че при издаването им са били спазени предвидените в разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове..
Съставените в конкретния случай АУАН и НП, обаче, не отговарят на
императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в санкционния акт, не са посочени в пълнота
фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че е извършено
административно нарушение – не е посочено в какво се изразява
нередовността на превозния документ, а само е посочено, че лицето пътува
без редовен превозен документ. В същото време е посочено, че е нарушил
разпоредбите на чл. чл. 18 от Наредбата, където са посочени отделни
задължения“ по т. 1 да притежават редовен билет и по т. 2 да предоставят
редовния билет на контролните органи за проверка и по т. 3. В нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказаното лице
се поставя в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е
санкционирано, като по този начин се ограничава съществено правото му на
защита, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Като второ основание за отмяна на обжалваното НП е обстоятелството,
че описаното в НП административно нарушение не се доказва от събраните в
хода на съдебното производство доказателства. За тази цел е проведен разпит
на свидетеля В. К., който не възпроизвежда каквито и да е лични впечатления
по случая, респ. не допринася с показанията си за изясняване на обективната
истина по случая. Писмените доказателства по преписката не са достатъчни,
за да се приеме въз основа на тях, че описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка е част от обективната действителност.
На трето място, абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, приложим в конкретния случай, е четири години и половина и
същият е изтекъл на 12.09.2021 г.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло поради съществени
нарушения на процесуалния и на материалния закон.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител н а жалбоподателя за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в
3
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Предвид факта, че правната помощ е
осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, разноските следва
да бъдат определени на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 18, ал.
2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер от 400 /четиристотин/ лв., а за
заплащане на сумата следва да се осъди въззиваемата страна Столична
община. Въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се
присъждат в нейна полза.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 24.03.2017 г.,
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя Д.
В. И., ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване
с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(Наредбата), за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал.
1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. И. П. – САК,
личен № **********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, съобразно
оказаната по делото правна помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - София-
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4