Решение по дело №70/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

           Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е  № 100

 

                                гр.Кюстендил, 16.04.2019 година

 

                       Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на  втори април две хиляди и деветнадесета година    от първи  съдебен състав с

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                              и

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                   ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря МАЯ СТОЙНЕВА  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. №  70 по описа на Кюстендилския окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                                 Производството пред въззивната инстанция е по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г. То е образувано  по редовната и допустима   въззивна жалба с вх.№ 15331/29.11.2018 година, на ищеца  „****” ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя С. Б., адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, чрез адв. Н.С., с адрес ***, офис ***, изпратена по пощата с клеймо на плика за дата на изпращането-27.11.2019 г.  против    РЕШЕНИЕ № 490 постановено от Районен съд-Дупница на 29.10.2018 година по гр.дело № 1320 по описа  му за 2018 година, с което се ОТХВЪРЛЯ иска  му с осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит срещу Д.В.К. - С., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца: *** лв. – главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на вземането; *** лв. – лихва за забава за периода 15.05.2015 г. – 15.05.2018 г. и е осъдено да й заплати  сумата *** лв. - разноски по водене на делото.

 

            Въззивникът иска  от окръжния съд отмяна на първоинстанционното решение,поради неправилност с чл.116,б.”а ЗЗД  и необоснованост с данните от доказателствата за извършените от нея частични плащания към новия кредитор„****” ЕООД     ,и   признаване съществуването по отношение на длъжницата на оспореното  му  от нея парично вземане.Заявил е нови доказателствени искания пред втората инстанция за допускане разпита на двама свидетели,при режим на довеждане ,за да  установи,че ответницата е канена многократно и е обещавала да заплати дълга си в пълен размер.Не е изложил  съображения за  преодоляване на преклузията по чл.266,ал.1  ГПК,поради което въззивната инстанция   счете,че това   доказателствено  искане е недопустимо и не го уважи.  

             От  въззиваемата Д.В.К. – С.,чрез пълномощника й адв.Ю.Д. е постъпил в срока по чл.263,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба,с който я оспорва и иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното с нея решение и й присъди направените разноски по делото и пред въззивната инстанция.

                 Въззивната инстанция действувайки при условията на чл.269 ГПК след служебната проверка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и правилността му съобразно посочените в жалбата основания го потвърди на осн.чл.271,ал.1,пр.І-во ГПК във вр. с чл.272 ГПК ,по следните съображения:

                Обжалваното от ищеца „****” ЕООД, ЕИК **** РЕШЕНИЕ № 490 постановено от Районен съд-Дупница на 29.10.2018 година по гр.дело № 1320 по описа  му за 2018 година, с което се ОТХВЪРЛЯ иска  му с осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит срещу Д.В.К. за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца: *** лв. – главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на вземането; *** лв. – лихва за забава за периода 15.05.2015 г. – 15.05.2018 г. е  постановено в правораздавателната му

компетентност от негов законен съдебен състав по редовно предявения   и допустим иск .  Разгледана по същество в рамките на посочените в нея отменителни основания жалбата на ищцата е неоснователна. Въззивната инстанция споделя напълно решаващите изводи на районния съд за неоснователността и отхвърлянето на погасеният му иск по давност съгласно чл.110 ЗЗД.

                С приетите по делото от районния съд писмени доказателства    : копие от договор за потребителски паричен кредит № *** от *** г. и погасителен план към него, е установено,че между длъжницата Д.В.К. – С. и кредиторът и цедент  ЕТ „****"  е сключен  договор за заем с  общ размер на кредита *** лв., ***погасителни вноски по *** лв., последната от които на 08.03.2013 г. /в т.9 от договора е уговорено, че с подписването му заемателят удостоверява получаването на сумата по кредита/.С договор за цесия от 10.03.2016 г. между ЕТ „*****" /цедент/ е прехвърлил на  въззивното „****" ЕООД – цесионер и процесното вземане .

              Длъжницата е извършвала плащания, видно от

справката и след 08.03.2013 г.   в различен размер /обикновено по-нисък от дължимата вноска/, като за периода 12.03.2013 г. – 26.01.2016 г. са извършени общо 25 плащания към  цедента ЕТ „***", а в периода 18.03.2016 г. – 29.06.2017 г. – общо 6 плащания към цесионера  „****" ЕООД.Последният се снабдил по чл.410 ГПК със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 933/2018 г. по описа на ДРС,   срещу която на осн.чл.415 ГПК  възразила длъжницата и заявителят прядявил против нея  иска  си с осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит за установяване съществуването на оспореното му от нея парично вземане,който предвид основателността  на възражението й за погасяването  му по давност на осн.чл.110 ЗЗД е отхвърлен с  обжалваното  от въззивника  решение.

                     Неоснователен е доводът на въззивника в жалбата му,че районният съд необосновано с извършените  й на него от ответницата 6 частични плащания   на цедираните му  вземания от кредитора й ЕТ»*****»  след изтичане на срока на договора през 2016 г. и 2017 г. и неправилно с чл.116 б»а ЗЗД приел,че те  са признание на непогасената част от дълга и  прекъсват давността за него. Правилно  районният съд и в кореспонденция с постоянната съдебна практика е приел,че признаване чрез частично плащане не се разпростира върху останалата част от дълга. Дори условно да се приеме, че е налице признание, то е само до посочения размер и не засяга остатъка от задължението. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 100/20.06.2011 г. по т. дело № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. Даденото в обжалваното решение разрешение на поставения материалноправен въпрос е в съответствие със закона и цитираната  в него съдебна практика, която съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е задължителна за долустоящите съдебни инстанции.  

         Ищецът не е ангажирал пред първата инстанция   доказателства за извършено признание на претендираното вземане от ответницата, прекъсващо давността: за съществуване на задължението към момента на самото признание, извършено до изтичане срока на погасителната давност и отправено до кредитора или негов представител,както и     доказателства за признание на дълга с конклудентни действия, манифестиращи в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди конкретен дълг към кредитора.  Въззивната инстанция  предвид  непреодоляната преклузия  по чл.266,ал.1 ГПК не уважи недопустимото ново доказателствено искане на въззивника  за разпит на двама свидетели.    

         Следователно извършените от ответницата частични плащания след изтичане на срока на договора не съставляват признание с последиците на чл.116, б. „а” ЗЗД спрямо непогасената част на дълга,поради което правилното  първоинстанционно решение бе потвърдено  и въззивното „****" ЕООД на осн.чл.78,ал.3 ГПК бе осъдено да заплати на въззиваемата-ответницата Д.В.К. – С. сторените й пред втората инстанция разноски за адвокатска защита по делото в размер на сумата *** лева.

 

            Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд-Кюстендил

 

 

 

 

                                             

Р Е Ш И :

 

                      ПОТВЪРЖДАВА  РЕШЕНИЕ № 490 постановено от Районен съд-Дупница на 29.10.2018 година по гр.дело № 1320 по описа  му за 2018 година,

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК  „****” ЕООД, ЕИК **** представлявано от управителя С. Б., адрес на управление: гр. *** ***, ул. „***" № **, чрез адв. Н.С., с адрес ***, офис ***, да заплати на  Д.В.К. – С. ЕГН **********, с адрес: *** за  сторените й  пред втората инстанция разноски по делото сумата  в размер на ***.*** лв. (триста   лева).

          Решението  не подлежи на  касационно обжалване-арг.чл.280,ал.3,пр.І-во ГПК.

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: