Р Е Ш Е Н И Е
№ 698 13 .05.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и девети април две
хиляди и двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2.
ЯНА К.А
при
секретаря И.Л.с участието на прокурора Х.К.
като разгледа докладваното от съдията К.а касационно наказателно
административен характер дело № 727 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директор на ОДМВР – Бургас, чрез
юрисконсулт Ана Димчева, срещу решение № 260122 от 12.02.2021г.,
постановено по НАХД № 4672/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отменено наказателно постановление № 251а-479/21.10.2020 г., издадено
от директора на ОДМВР – Бургас, с което на Н.П.С., с което за нарушение по
чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с
т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. /Заповедта/ и
на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2, вр. с ал. 1 от Закона за здравето на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и
потвърждаване на наказателното постановление. Изразява се несъгласие с извода,
че не е налице административно нарушение предвид, че към датата на издаване на
оспореното наказателно постановление заповедта, с която са въведени конкретните
противоепидемични мерки е отменена. Посочва, че нарушението е формално и за съставомерността
му не е необходимо да са настъпили вредни последици, поради което чл.28 от ЗАНН
е неприложим. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът
по касация – Н.П.С. се явява лично. Представя отговор на касационната
жалба, в който оспорва подадената жалба като неоснователна, като посочва че не
е извършил описаното административно нарушение, поради което счита, че не е
следвало да му бъде налагано административно наказание. В съдебно заседание
поддържа отговора. Не ангажира доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на
оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно
постановление № 251а-479/21.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР –
Бургас, с което на Н.П.С. за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 4, пред.2,
вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 лева.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка. Преценил е, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения.Направил е извод, че деянието не представлява
административно нарушение, тъй като с последващо издадената Заповед №РД-01-247
от 01.05.2020г. на МЗ носенето на маски на открито е отпаднало. В този смисъл е
изводът, че е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Освен изложеното първоинстанционният
съд като е взел предвид критериите за маловажен случай, дефинирани в чл. 93,
т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН е посочил, че настоящото деяние макар и формално
да осъщестява признаците на посоченото в акта и наказателното постановление
нарушение разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите нарушения от този вид. Приел е, че се касае за лице
в непосредствена близост до което не е имало други хора, поради което
жалбоподателят реално не е представлявал опасност за никого. Няма данни
жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и
съдът приема, че това е първа противоправна проява. Като е взел предвид тези
обстоятелства първоинстанционният съд е приел случаят за маловажен и е отменил
наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Административнонаказателната отговорност на Н.П.С. е ангажирана за
това, че на 21.04.2020 г. около 11,30 часа, гр.Бургас, в градинка до чл.59 на ж.к.
„Братя Миладинови“ до бл. 72, намирйки се на открито обществено място е бил без
поставена защитна маска за лице. В присъствие на нарушителя бил съставен АУАН.
Впоследствие било издадено процесното наказателно постановление.
Възраженията на касатора са частично основателни, въпреки че това не
променя крайният извод на първоинстанционния съд.
По отношение на първото възражение на жалбоподателя, с което изразява
несъгласие с извода, че деянието не представлява административно нарушение, тъй
като с последващо издадената Заповед №РД-01-247 от 01.05.2020г. на МЗ носенето
на маски на открито е отпаднало.
Настоящата касационна инстанция намира изводът на първоинстанционният съд
за наличие на хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН за неправилен. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Административнонаказателната разпоредба, действаща към момента на
административното нарушение и към настящия момент е чл.209а от Закона за
здравето, съгласно която „Който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки.“ Посочената норма е препращаща и като такава
следва да бъде попълнена със съответния акт, в който са посочени противоепидемичните
мерки, действащи към момента на извършване на деянието. Последващата им отмяна
е ирелевантна за квалифициране на деянието като нарушение, тъй като
административният акт определя правилата, с които се попълва действаща
административно-наказателна разпоредба.
Настоящата касационна инстанция намира изводът на първоинстанционният съд
за приложение на чл.28 от ЗАНН за правилен. Макар от обективна и
субективна страна да е осъществен състава на административното нарушение,
обществената опасност е ниска, с оглед пълната липса на вредни последици.
Законодателят не е дефинирал понятието „маловажен случай“ в ЗАНН, поради което
приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като
„маловажен случай“ следва да се изведат от чл.93, т.9 от НК, с оглед препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Съдът не приема
възражението на касационния жалбоподател, че чл.28 от ЗАНН е неприложим по
отношение на формалните нарушения. Както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд разпоредбата на чл.93, т.9 от НК предвижда, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В този смисъл следва да
се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици,
характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както
и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно реализирания механизъм,
характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за
извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и
фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което института на
„маловажен случай“ е приложим за всички видове нарушения-формални и
резултатни. Отделно от това,
преценката за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици“, но и „с оглед на други смекчаващи
обстоятелства“. Граматическото тълкуване на употребения съюз „или“ недвусмислено
показва, че преценката може да се прави с оглед само на вредните
последици или на смекчаващите обстоятелства.След съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства може да се
направи извод за съответната степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че формално жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е била наказан. Безспорно обаче е
установено, че деянието е извършено докато в близост не е имало други лица,
подади което непоставената маска не е застрашила други членове на обществото и
не са последвали никакви вредни последици, липса на други нарушения,
включително и от този вид. Целта на ограниченията и задължението за поставяне
на маска е да се намали риска от разпространение на инфекция, липсата на
странични хора в непосредствена близост води до извода, че нарушението не
поставя в опасност живота и здравето на други хора. Тези обстоятелства налагат извода,
че макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, същото е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, не е
породило никакви вредни последици, поради което е налице хипотезата на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Правилни са изводите на районния съд
относно нарушението и приложението на чл.28 от ЗАНН, като на
основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният състав препраща към тях.
С оглед изложеното, касационният състав
приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и е отменено. По тези
съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото
следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260122 от 12.02.2021г., постановено по НАХД № 4672/2020 по
описа на Районен съд – Бургас .
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.