Р Е
Ш Е Н
И Е № 1479
/неприсъствено/
гр.Бургас, 12.06.2019г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година,
с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8826 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и по чл.79, ал.1, вр. с чл.205 от ЗЗД,
предявени от “Теленор България” ЕАД, гр.С, срещу Е.Н.М. ***.
Ищецът моли
Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника – негов клиент с абонатен номер *********, че дължи сумата 5.86
лв., представляваща неизплатен остатък от цената на потребени далекосъобщителни
услу-ги, общо 55.86 лв., по договор за предоставяне на такива от 21.07.2015г.,
за отчетен период от 18.10.2015г. до 17.12.2015г., по крайна фактура №
********** от 18.12.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч. гр. дело № 5186/2018г. на
РС Бур-гас, както и да го осъди да му заплати сумата 271.80 лв., представляваща
неплатени лизин-гови вноски по договор за лизинг от същата дата за периода след
месец декември 2015г. до месец юни 2017г. Претендира законната лихва и
деловодните разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е бил
редовно връчен на ответника, с указание да подаде писмен отговор в едномесечен
срок от получаването.
В определения срок такъв не е постъпил по делото.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно
заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направил и искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
С молба от 23.04.2019г. пълномощникът на ищеца е направил
искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът го е уважил, тъй като са налице предпоставките за
това.
На първо място – ответникът, в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на ис-ковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или
изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован.
Не е направил и искане за разглеждане на де-лото в негово отсъствие.
На второ място, налице е искане от ищцовата страна за
постановяване на неприсъстве-но решение.
На трето място – на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
И на последно място, налице е и предпоставката по чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените от ищеца доказателства, иско-вете са вероятно основателни.
Ето защо, следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направе-ните разноски за държавна такса и за платени
адвокатски възнаграждения – за заповедното производство, съразмерно с частта от
вземането, включена в предмета на исковата молба – общо 3.46 лв., а за настоящото дело – общо
255 лв.
По изложените
съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
Признава за установено по отношение на Е.Н.М., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, ЖК ””, Бизнес парк С
– сграда № 6, сумата 5.86 лв., представляваща неизплатена
цена за предоставени телекомуникационни услуги по Договор за мобилни услуги от 21.07.2015г.,
за отчетен пе-риод от 18.10.2015г. до 17.12.2015г. – по крайна фактура №
**********/18.12.2015г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 09.07.2018г. до окончателното й изплащане, за
която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5186/2018г. на РС Бургас.
Осъжда Е.Н.М. да заплати на “Теленор България” ЕАД сумата 271.80 лв., представляваща неизплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 21.07.2015г. за периода след
месец декември 2015г. до месец юни 2017г., ведно със законната лихва вър-ху нея, считано от 28.11.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата от общо 258.46 лв. – деловодни
разноски, направени в заповедното и в настоящото производства.
Решението не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението,
съобразно чл.240 от ГПК.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.