Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.01.2015г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд XІ –ти
граждански състав
На 12 януари
2015 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар Л.Р.
Като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов гр.д.
№251 по описа на 2014 година
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Н.Р.Д. ***, чрез адв.В.К. ***, с която се претендира да бъдат
осъдени в условията на солидарност ответниците: „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* и К.М.К.
***, да й
заплатят сумата 35000лв.
В ИМ се твърди,
че с нот. акт №123 том VІ
рег.№5923 дело №891/12.6.2007г. на Нотариус рег.№487 Е.Щърбанов, е бил сключен
договор за учредяване на договорна ипотека, обезпечаваща вземането, на „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА”АД /сега
„Юробанк България”АД/ гр.София от ЕТ„КРАСАНТО- МИТКО К.”***,
по Договор за банков кредит „Бизнес
револвираща линия-плюс” № 4369/22.12.2006г. и Анекс №1 към него от
07.06.2007г., при посочените в нотариалния акт условия. Сочи се, че за
обезпечаване на предоставения кредит, молителката е учредила договорна ипотека
върху собствения си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.Ямбол, ул.”Граф Игнатиев” 66-Г-80, с прилежащото избено
помещение №23 и съответните части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж. Сочи се, че след смъртта на собственика на ЕТ„КРАСАНТО-МИТКО КУНЕВ” – М .К. Д., неговите наследници с Договор от
05.05.2011г. са продали предприятието на ЕТ на „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол. Твърди
се, че с Анекс №9/27.02.2014 г., към посочения договор за кредит, „КРАСАНТО”ЕООД, /който се
явява длъжник по кредита/ и едноличният собственик на капитала
на това дружество -К.М.К., който е и съдлъжник, в качеството си на физическо
лице, са постигнали съгласие с банката, да внесат на две вноски сумата 35000
лв., при изпълнение на което,
банката ще даде съгласие за заличаване на ипотеката върху имота на молителката,
а при неизпълнение на това условие, банката да има право да направи кредита
предсрочно изискуем и да насочи изпълнението си върху този имот.
Д. твърди, че поради
бездействието на длъжниците към банката, е била заплашена от това да загуби
имота си за чуждо задължение, и се е принудила да изпълни условието на банката
вместо "КРАСАНТО"ЕООД и К.М.К. – съответно длъжник и съдлъжник по
кредита, като е платила сумата 10000 лв. по кредитната сметка на дружеството на
27.02.2014г. и 25000 лв. – на 29.04.2014г., и така е освободила имота си от
ипотеката. Молителката сочи, че плащането
на сумата 35000 лв., й дава основание да претендирам възстановяването й от
ответниците, чийто дълг е платила.
С допълнителна молба ищцата е
посочила, че претендира присъждане освен направените по делото разноски и
разноските направени в производството по обезпечаване на настоящия иск по ч.
гр.д. №211/2014г. на ЯОС.
Видно от съобщенията по делото исковата молба и доказателствата са били
връчени на ответника физическо лице К.М.К. на 18.06.2014г., т.е.
законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 ГПК за писмен отговор е
изтекъл на 18.07.2014 г. – петък. Постъпилия по делото писмен отговор в съда,
получен от този ответник е с дата 23.07.2014 г. Този отговор и представените с
него доказателства са били изпратени по пощата на 21.07.2014 г., видно от
пощенското клеймо на плика – т.е. същият е бил подаден извън законоустановения
срок.
В писмен отговор по делото
ответникът „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол оспорва предявения иск като неоснователен и иска отхвърлянето му. Счита, че в случая и двете плащания,
ищцата е извършила преди да настъпи падежът за изпълнение, който банката е дала
на двамата длъжници- дружеството и съдлъжника К.. Твърди се, че платилата трето
лице не е доказало какъв е интереса на длъжника, задължението му да бъде
платено преди падежа. Сочи се, че ипотекарния длъжнек не е страна по Анекс №9,
с който е извършено новиране на задължението на дружеството и съдлъжника К., и
с което уговорените срокове са в полза на длъжниците. Твърди се също, че самата ищца се е обогатила от
отпуснатия от банката кредит, преди да извърши плащане на дълга. Поради това
ответникът е направил, а съдът е приел .за разглеждане по делото, възражение
за прихващане срещу Н.Р.Д., със сумата 13000лв.-
представляваща вземане произтичащо от неоснователно обогатяване, от която сума:
12000лв., представляват сума, с която без основание е била задължена банковата
сметка на дружеството в АЛФА БАНК АД на 10.03.2011г. и заверена банкова сметка ***.-
сума, с която без основание е била задължена банковата сметка на дружеството в
АЛФА БАНК АД на 20.04.2011г. и заверена банкова сметка ***.
В о.с.з. претенцията се поддържа изцяло от пълномощника на ищцата. Ищцата,
чрез своя пълномощник в о.с.з. на 12.01.2015г. е направила изявление, че
признава направеното възражение за прихващане от ответника „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол до размера на 1323,97лв. Претендират се и
направените по делото разноски, както и разноските направени в производството по обезпечаване на
настоящия иск.
Ответникът „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол, чрез своя пълномощник оспорва
исковата претенция. Чрез своя пълномощник, в о.с.з. на 12.01.2015г. е направил,
а съдът е прел оттегляне на възражението за прихващане, в разликата над 1323,97лв.
до размера 13000лв.
Ответникът К., се явява лично в о.с.з. и чрез
своя пълномощник оспорва иска.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Между страните няма спор и от приетите писмени
доказателства се установява, че с Нот. акт №123 том VІ рег.№5923 дело
№891/12.6.2007г. на Нотариус рег.№487 Е.Щ., е бил
сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху собствен на ищцата недвижим имот- АПАРТАМЕНТ находящ
се в гр.Ямбол, ул.”Граф Игнатиев” 66-Г-80, с прилежащото
избено помещение №23 и съответните части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, обезпечаваща вземането на „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА”АД /сега „Юробанк България”АД/ гр.София от ЕТ„КРАСАНТО- МИТКО КУНЕВ”***, по Договор за банков
кредит „Бизнес револвираща линия-плюс” №4369/22.12.2006г.
и Анекс №1/07.06.2007г. към него, при посочените в нотариалния акт условия.
Не е спорно също, че след
смъртта на собственика на ЕТ„КРАСАНТО-МИТКО КУНЕВ.” – М. К. Д., неговите наследници са продали предприятието
на ЕТ на „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол с
управител К.М.К., с Договор от 05.05.2011г. с нот. заверка на подписите на Нотариус
рег.№595- Д.А.
Видно от Анекс №5 от 2011г. без дата и Анекс
№6/19.05.2012г. към Договор за банков
кредит „Бизнес револвираща линия-плюс”
№4369/22.12.2006г., с оглед Договор от 05.05.2011г. за продажба на ЕТ, ответникът "КРАСАНТО"ЕООД
гр.Ямбол е конституиран като страна по договора за кредит, в
качеството му на правоприемник на длъжника /т.2 от Анексите/. В анексите е
постигнато и съгласие, ответникът К.М.К. да встъпи при усл. на чл.101 ЗЗД, като
съдлъжник изцяло и за всички задължения на "КРАСАНТО"ЕООД
гр.Ямбол, произцтичащи от Договора за кредит и последвалите
Анекси /т.7/ и да отговаря за задълженията солидарно към банката наред с
посоченото ЕООД /т.8/. С Анекс №7/19.05.2012г.,
банката и двамата ответници са постигнали съгласие, да бъде намален размера на
предоставения кредит, до размера на усвоените към същата дата суми от кредитния
лимит, както и кредитът да бъде погасяван на равни месечни вноски в срок до
16.01.2017г., като приобретателя ползва гратисен 12 месечен период за
погасяване на главницата, през който да заплаща само лихвата съгласно
погасителен план. В Анекс №8/14.09.2012г., между банката и двамата ответници
е било постигната съгласие, да се извърши частично предсрочно погасяване на
сума в размер на 42800лв., както и да бъде прекратен гратисния период за
връщане на главницата /т.1 и т.2/, като при изпълнение на тези условия банката
да даде на Д. Д., К.К. и А. К.а съгласие, за заличаване на учредена ипотека
върху недв.имот в гр.Ямбол, описан в анекса.
Видно от приложените по делото 3 бр. писмени покани от
20.01.2014г., ответниците, като длъжници, и ищцата като ипотекарен длъжник, са
били уведомени от банката, че дружеството е прекратило плащанията по Договор за банков
кредит „Бизнес револвираща линия-плюс”
№4369/22.12.2006г. и е в трайно просрочие. В поканите е посочено, че поради
непогасяване на суми в общ размерна 6362,54лв. и неизпълнение на условията по
договора, банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, преди крайния
срок за погасяване. Видно от поканите, размера на задължението по договора за
кредит, към 20.01.2014г. е общо 57084,87лв., като се дава 7дн. срок за
доброволното му заплащане, или в противен случай банката ще предприеме действия
по принудително събиране на вземането.
С молба вх.№329-039/17.02.2014г. К.М.К.,
като управител на "КРАСАНТО"ЕООД гр.Ямбол е
поискал от банката да бъде вдигната ипотеката върху имота на ищцата АПАРТАМЕНТ находящ
се в гр.Ямбол, ул.”Граф Игнатиев” 66-Г-80, служещ като обезпечение по договора за кредит, след
внасяне на сумата 35000лв. в срок от 3 месеца, плащане представляващо частично
предсрочно погасяване на кредита. По молбата, ЦУ на банката е изразило
становище от 24.02.2014г. /л. 180-182 по делото/. Видно от същото, към
24.02.2014г. дългът е в размер на 57881,21лв., като е направено предложение, ипотеката
да бъде вдигната, ако в срок до 28.02.2014г. се заплатят 10000лв., а в срок до
30.04.2014г. -25000лв., а остатъкът от кредита се погасява на равни месечни
вноски до 16.01.2017г. С оглед становището на банката, между нея и ответниците
е бил подписан Анекс №9/27.02.2014г., с който са постигнали съгласие ответниците, да внесат сумата 10000лв. не
по-късно от 28.02.2014г., като внасянето на тази сума е определено като условие
за влизане в сила на анекса, както и да внесат и в срок до 30.04.2014г. още
25000лв., при
изпълнение на което банката да даде
съгласие за заличаване на ипотеката върху имота на ищцата /т.1,т.2 и
т.4/, а при
неизпълнение на това условие, банката да има право да направи кредита
предсрочно изискуем и да насочи изпълнението върху обезпеченията по
кредита в.т.ч. и върху
този имот /т.3/. Остатъка от кредита
е следвало да бъде погасяван на равни месечни вноски в
срок до 16.01.2017г.
От приложените към ИМ извлечение
по сметката на Н.Д. в ОББ №3/14.03.2014г., извлечение по сметката на Н.Д. в
ОББ №5/16.05.2014г.
и справка от движението по нея, Извлечение от сметката на „КРАСАНТО” ЕООД в
Postbank от 27.02.2014г. и Отчет по същата от 07.05.2014г., се установява, че ищцата е извършила две плащания:на сумата 10000 лв. по кредитната сметка на дружеството
на 27.02.2014г. и 25000 лв. – на 29.04.2014г., с
които е погасила задължения на „КРАСАНТО” ЕООД към банката, дължими по т.1 и т.2 от Анекс №9/27.02.2014г.
От заключението на ССЕ вх.№4659/14.11.2014г. се
установява, че банковата сметка на „КРАСАНТО” ЕООД е била заверена с посочените суми от 10000лв. и 25000лв., съответно на
27.02.2014г. и на 29.04.2014г., като тези суми са били приведени от сметката на
Н.Д. в ОББ, а като основание за това е посочено погасяване на кредит BL4369. Видно от експертизата с първата сума са били погасени просрочени
задължения по кредита в размер на 9900лв., а с втората са погасени просрочени
задължения от 3741,11лв., предсрочно е погасена част от кредита в размер на
20621,12лв. съгл. Анекс №9, и е удържана такса предсрочно погасяване в размер
на 618,63лв.
По първоначално заявеното от ответника „КРАСАНТО” ЕООД, възражение за прихващане със сумата 13000лв., в писмена молба /л.154 от
делото/ ищцата не оспорва, че е прехвърлила, със знанието на ответника К.К.,
сумата от сметка на дружеството в своя банкова сметка, ***, че не се е
обогатила неоснователно с тази сума, тъй като със същата е погасила задължения
на ЕТ и наследодателят на К., в каквато връзка представя с молбата писмени
доказателства. Съдът не обсъжда тези писмени доказателства, с изключение на
вносна бележка от 14.03.2011г. за сумата 1323,97лв., с оглед направеното
частично оттегляне на възражението за прихващане в разликата над 1323,97лв. до
размера 13000лв. Видно от посочената вносна бележка и от доп. заключение на ССЕ, със сумата
1323,97лв. е извършено плащане от Н.Д. на задължение на трето лице- ГПК”НАРКООП”
за дължим ДДС и същата не е отнесена като плащане на задължение на М. К.. ВЛ е
посочило, че с РКО №41/25.03.2011г. сумата е била върната на Д.. Ищцата не
представи доказателства посочената сума да е била разходвана за погасяване на задължениия
на ответното ЕООД. Д. в с.з. на 12.01.2015г., чрез своя пълномощник е изразила
становище, че признава задължение към „КРАСАНТО” ЕООД в размер на сумата предмет на
възражението за прихващане-1323,97лв.
Заключенията на ВЛ-це: първоначалното и допълнителното/ в
частта му касаеща сумата 1323,97лв.предмет на вносна
бележка от 14.03.2011г./ не са оспорени от страните и
се приемат от настоящия съдебен състав като обективни и компетентно изготвени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.155 ал.2 изр.1 ЗЗД.
Според цитираната
разпоредба, платилият дълга
собственик, който е ипотекирал своя вещ, за чуждо задължение, встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника.
По делото е установено по безспорен начин, че ищцата, в
качеството си на трето задължено лице – ипотекарен длъжник, e заплатила
частично дълга на ответниците по процесния договор за кредит, извършвайки две
плащания, както следва: на сумата 10000 лв. по кредитната сметка на дружеството на 27.02.2014г.
и 25000 лв. – на 29.04.2014г., с
които е погасила задължения на „КРАСАНТО” ЕООД към банката, дължими по т.1 и
т.2 от Анекс №9/27.02.2014г., като
кредиторът „Юробанк България”АД е приел това плащане
като погасяване на дълга, със сумата 35000 лв.
Плащането от страна на Н.Д. безспорно представлява
плащане на чужд дълг при наличие на правен интерес, в резултат от което за нея
възниква регресно право срещу длъжника т.е. налице е пълният фактически състав
на законната суброгация. Задължението по договора за банков кредит за връщане
на получената в заем сума заедно с договорените лихви и такси е основното
договорно задължение на кредитополучателя. Ипотекарният длъжник е трето лице,
което няма задължение да плати, а само обезпечава чуждото задължение за плащане
чрез учредяването на ипотека върху свой собствен недвижим имот. Законът допуска
изпълнилото чуждо задължение трето лице да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор, но само ако е налице правен интерес за това лице от изпълнението,
което означава облигационното отношение между кредитора и длъжника да засяга
конкретни имуществени права на третото лице. Опасността да бъде насочено
принудително изпълнение за чуждия дълг върху ипотекирания имот обуславя наличието
на правен интерес за плащане на този дълг от третото лице – ипотекарен длъжник.
Безспорно е установено по делото, че ответниците са били
неизправни длъжници по Договора за банков кредит „Бизнес револвираща
линия-плюс” №4369/22.12.2006г., поради което, банката с 3 бр. писмени покани от 20.01.2014г., е уведомила
ответниците, като длъжници, и ищцата като ипотекарен длъжник, че тъй като
дружеството е прекратило плащанията по Договор за банков кредит и е в трайно просрочие, поради непогасяване
на суми в общ размерна 6362,54лв. и неизпълнение на условията по договора, че
обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, преди крайния срок за погасяване
и дава 7дн. срок за доброволното му заплащане на задължението по договора за
кредит, което към 20.01.2014г. е общо 57084,87лв., или в противен случай
банката ще предприеме действия по принудително събиране на вземането.
Страните не спорят и по делото е установено също, че по инициатива на К.М.К.,
като управител на "КРАСАНТО" ЕООД гр.Ямбол, между банката и ответниците е бил подписан Анекс
№9/27.02.2014г., с който са постигнали съгласие ответниците, да внесат сумата 10000лв. не по-късно от 28.02.2014г., като
внасянето на тази сума е определено като условие за влизане в сила на анекса,
както и да внесат и в срок до 30.04.2014г. още 25000лв., при изпълнение на което банката да даде съгласие за заличаване на
ипотеката върху имота на ищцата /т.1,т.2 и т.4/, а при неизпълнение на това условие,
банката да има право да направи кредита предсрочно изискуем и да насочи
изпълнението върху обезпеченията по кредита в.т.ч. и върху този имот /т.3/. Остатъка от кредита е следвало да бъде погасяван на равни месечни вноски в срок до
16.01.2017г. Както се посочи по горе в мотивите, плащането от ищцата на сумите
посочени в Анекс №9 е безспорно установено по делото.Т.е. в случая е налице е
класическа хипотеза на законна суброгация по смисъла на чл. 155, ал. 2 изр.1 ЗЗД,
т.е. ищцата от момента на плащането встъпва в правата на кредитора „Юробанк България”АД срещу ответниците.
ЯОС намира за неоснователни възраженията на ответниците,
че ищцата не е имала правен интерес за плащане на чуждото задължение, тъй
като не е страна по Анекс №9 и плащането й не
води до суброгация. Напротив, такъв е бил налице, предвид угрозата при
неплащане на дължимите суми, кредиторът да събере вземането си от стойността
на ипотекирания имот, чрез продажбата му по съответния законов ред, така както е
уговорено в Договора за ипотечен кредит и съгл. т.3 от Анекс №9/27.02.2014г. С цел да осуети евентуално принудително
изпълнение върху ипотекирания имот и за да го освободи от тежестите,
произтичащи от ипотеката, ипотекарния длъжник има правен интерес да плати.
Плащайки ипотекарния длъжник, плаща по силата на даденото на кредитора
обезпечение, като не се е намесил безпричинно в чужда облигационна връзка, а в
защита на собствено имуществено право.
По почин на ответника „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол,
по делото
е включен и допълнителен предмет, като първоначално
е
направено с отговора на ИМ, възражение за
прихващане със сумата 13000лв., получена без
основание от ищцата от сметка на дружеството. По първоначално заявеното,
възражение за прихващане със сумата 13000лв., в писмена молба /л.154 от делото/
ищцата не оспорва, че е прехвърлила, със знанието на ответника К.К., сумата от
сметка на дружеството в своя банкова сметка, ***, че не се е обогатила
неоснователно с тази сума, тъй като със същата е погасила задължения на ЕТ„КРАСАНТО-МИТКО КУНЕВ” и наследодателят на
К., в каквато връзка представя с молбата писмени доказателства. С оглед
направеното, в хода на процеса, частично оттегляне на възражението за
прихващане в разликата над 1323,97лв. до размера 13000лв., съдът не обсъжда
тези писмени доказателства, с изключение на вносна бележка от 14.03.2011г. за
сумата 1323,97лв. Видно от същата и от доп. заключение на ССЕ, със сумата
1323,97лв. е извършено плащане от Н.Д. на задължение на трето лице-
ГПК”НАРКООП” за дължим ДДС и същата не е отнесена като плащане на задължение на
М. К., като ВЛ е посочило, че с РКО №41/25.03.2011г. сумата е била върната на Д..
Въпреки дадената от съда възможност, ищцата не представи доказателства
посочената сума да е била разходвана за погасяване на задължениия на ответното
ЕООД, напротив Д. в с.з. на 12.01.2015г., чрез своя пълномощник е изразила
становище, че признава задължение към „КРАСАНТО”ЕООД в размер на сумата предмет на възражението за
прихващане-1323,97лв. Предвид изложеното, ЯОС счита, че възражението за
прихващане е основателно до размера от
1323,97лв. Като процесуално средство за защита възражението за прихващане е
способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото. По-малкото
вземане в случая е това на ответника „КРАСАНТО”ЕООД. При това положение, искът
на Н.Д., след извършване на прихващане до размера на уваженото предявено
възражение за прихващане, следва да бъде уважен за сумата 33676,03лв., а над
размера от 33676,03лв. до претендирания с ИМ размер 35000лв., искът като
погасен с прихващане следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения предявеният иск за
сумата от 33676,03лв., се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен солидарно по отношение на двамата ответници, като отговорността на
ответника „КРАСАНТО”ЕООД
гр.Ямбол се ангажира – в качеството му на длъжник,
неизпълнил договорно задължение по договор за банков кредит, а на ответника К.М.К. – в качеството му на трето лице, встъпило като съдлъжник по
смисъла на чл.101 ЗЗД, отговарящо към кредитора солидарно с първоначалния длъжник. В тази връзка е неоснователно възражението, на
ответниците, че размера на отговорността на К. би следвало да е различна от
тази на главния длъжник. Неоснователно е и възражението на ищцата, направено в
писмената защита по делото, че възражението за прихващане следва да се уважи
само по отношение на дружеството, но не и по отношение на ФЛ К.К.. Съгласно
чл.123 ал.1 изр.2 ЗЗД, прихващането с един солидарен длъжник има действие за
всички солидарни длъжници.
По претенция за заплащане на направените от ищцата разноски във връзка с
обезпечителното производство, по допуснато от ЯОС обезпечение на иска:
По безспорен начин по делото е установено, че преди депозиране на настоящата
ИМ, по молба на ищцата е било образувано производство по ч.гр.д. №211/2014г. на ЯОС, с предмет допускане на обезпечение на бъдещ иск /последния предявен понастоящем/ в това производство ищцата е направила разноски в размер
на 1302,50лв., от които както следва: 42,50лв. -такси, 1060лв.-адв.
възнаграждение и 200лв.- адв. възнаграждение за защита пред БАС, по
в.ч.гр.д.№212/2014г., във връзка с депозираната от насрещната страна жалба
против допуснатото обезпечение.
Установено е също, че въз основа на издадена обезпечителна заповед, е било образувано изп.д. №444/2014г. на ЧСИ И. Х. гр.Ямбол, по което
във връзка с налагане на обезпечителните мерки, разноските на ищцата са в
размер на 495лв., в т.ч.: 200лв.- адв. възнаграждение и 295лв.- такси по
ТТРЗЧСИ и деловодни разноски /удост. изх.№14471809.09.2014г. на ЧСИ И. Х./. Т.е. във връзка с тези
производства, ищцата е направила общо разноски в размер на 1797,50лв. Направените във връзка с обезпечението разноски не се присъждат
в обезпечителното производство, а следва да бъдат претендирани в производството
по предявения „бъдещ” иск, чието
обезпечение е било допуснато. С оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът
счита за основателна претенцията на ищцата и претендираните разноски следва да й се присъдят, съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер
на сумата 1729,50лв.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцовата страна направените в настоящото исково производство разноски,
съразмерно с уважената част от предявения иск, а именно 3081,36лв.
В полза
на ответника „КРАСАНТО”ЕООД
гр.Ямбол /предвид
заявеното искане за разноски в депозирания писмен отговор на ИМ/, следва да се
присъдят разноски направени във връзка със ССЕ, съразмерно с отхвърлената част
от иска, а именно 7,57лв.
Съдът не присъжда
разноски в полза на ответника К., тъй като липсват доказателства
за направени такива от него по делото.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „КРАСАНТО”ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-********* и К.М.К. ***, к-с”Диана” 23-Г-75: на основание чл.155 ал.2 изр.1 ЗЗД, да заплатят солидарно на Н.Р.Д. ***, съд.адрес:***
кант.307, чрез адв.В.К. ***, сумата 33676,03лв., ведно със законната
лихва, считано от 13.06.2014г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в
разликата над 33676,03лв. до пълния му претендиран размер от 35000 лв., поради погасяването на претенцията, във връзка с прието и разгледано
основателно възражение за прихващане на „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол против Н.Р.Д., с пр.
осн. чл.59 ЗЗД, за сумата от 1323,97лв.
ОСЪЖДА „КРАСАНТО”ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-********* и К.М.К. да заплатят на Н.Р.Д. сумата 1729,50лв. –направени разноски в
производствата по обезпечаване на иска.
ОСЪЖДА „КРАСАНТО”ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-********* и К.М.К. да заплатят на Н.Р.Д. сумата 3081,36 лв.-разноски по делото
ОСЪЖДА Н.Р.Д. да заплати на „КРАСАНТО”ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* сумата 7,57
лв.-разноски по делото
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: