№ 5868
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500412 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20009352/01.02.2022 г. по гр. д. № 74864/2019 г. по описа
на СРС, 170 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД е признато за установено по искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД против И. Б. Б. – С., че И. Б. Б. – С. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1638,38 лева – главници,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлопоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. Овча купел, ж.к. ****, ведно със законната лихва върху тази
сума от 04.04.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
19440/2019 г. по описа на СРС, 170 състав до окончателното й изплащане,
сумата от 35,58 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода
от м. 03.2016 г. до м. 04.2018 г. и сумата от 182,50 лева – обезщетения за
забава в размер на законната лхива за периода от 14.09.2016 г. до 27.03.2019
1
г., като исковете са отхвърлени като неоснователни за разликата над сумата
от 1638,38 лева до 2221,81 лева – незаплатена стойност на топлинна енергия
за периода от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. , както и за разликата над 182,50
лева до 332,42 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 14.09.2016 г. до 27.03.2019 г., както и за сумата от 7,08 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.04.2016 г.
до 27.03.2019 г.
Против решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за за
разликата над сумата от 1638,38 лева до 2221,81 лева – незаплатена стойност
на топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. , както и за
разликата над 182,50 лева до 332,42 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 14.09.2016 г. до 27.03.2019 г., е подадена
въззивна жалба вх. № 25016414/25.02.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД,
в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че
възражението за изтекла погасителна давност е основателно. Поддържа, че по
отношение на процесния период действие намирали общите условия за
продажба на топлинна енергия от 2016 г. в сила от 11.07.2016 г. В чл. 33, ал. 2
било прието, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в срок от 45
дни за периода, за който се отнася. Посочва, че предмет на
първоинстанционното производство е Фактура № **********, издадена за м.
юли 2016 г., фактура № ********** от м. юли 2017 и Фактура № **********
от м. юли 2018 г, като задълженията по нея ставали изискуеми от 15.09.2016,
15.09.2017 г. и 15.09.2018 г. като от този момент започвал да тече давностния
срок. Към датата на подаване на заявлението – 04.04.2019 г. давността
относно вземането не била изтекла. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, като бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
уважен изцяло. Претендира направените разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25080104/19.12.2022 г., подаден от И. Б. Б. С. чрез особения й представител, с
който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е
правилно и моли да бъде потвърдено.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното следното:
Производството по гр.д. № 74864/2019 г. по описа на СРС, 170 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против И. Б. Б. - С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуването на парично задължение на
ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 19440/2019 г. по описа на СРС, 170 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
297365. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата
на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на
топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответницата не е упражнила
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите
условия са влезли в сила спрямо нея. Твърди, че тя е имала задължение да
заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като с Общите условия от 2016 г. било установено, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми в 45 – дневен срок от
датата на публикуването на фактурата на интернет страницата на
дружеството, както и че задължението за заплащане на обезщетение било за
задълженията по изравнителната сметка. Твърди, че сградата, в която се
намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Поддържа,
3
че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за
доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
297365. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2015-м.
04.2018 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната
страна, но ответницата не е заплатила дължимата за това цена в общ размер
на 2221,81 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 35,58 лева
– сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури.
Поддържа, че за периода от 14.09.2016 – 27.03.2019 г. са изпаднали в забава
за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали
обезщетение в размер на 332,42 лева и 7,08 лева, обезщетение за забава върху
дължимата сума за дялово разпределение за периода от 30.04.2016 г. до
27.03.2019 г. Твърди, че по гр.д. № 19440/2019 г. по описа на СРС, 170 състав
е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено
съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в
исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на И. Б. Б. - С., с който прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземаният, за които е издадена заповедта за изпълнение. Моли
предявеният иск да бъде оставен без уважение.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
19449/2019 г. по описа на СРС, 170 състав. По заявление от 04.04.2019 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено на И. Б. Б. - С. да заплати на
кредитора сумата от 2221,81 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 332,42 лева за периода от 14.09.2016 –
27.03.2019 г., сумата от 35,58 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2016 до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 7,08 лева за периода от 30.04.2016 до 27.03.2019 г. и направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 101, 94 лева. В
изпълнение на указанията съда по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил
иск в законоустановения срок.
4
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, от които се установява следното:
Приложими към процесния договор са Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “Топлофикация София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна
консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна
консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни
известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойности и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в
45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за
плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от
Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока
по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че
обезщетение за забава се начислява и върху сумите, които са дължими след
издаване на изравнителните сметки.
Установява от събраните по делото доказателства – Нотариален акт №
161, т. VII, рег. VII, рег. № 27436, д. № 1275/2007 г. на Нотариус Ц.С. е, че И.
Б. Б. - С. е собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****.
По делото са приети извлечение от счетоводни сметки за партида с №
297365, съобщение към фактура № **********/31.07.2016 г., фактура №
**********/31.07.2017 г. и съобщение към фактура № **********/31.07.2018
г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
5
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 19440/2019 г. по
описа на СРС, 170 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Установява се, че ответникът И. Б. Б. - С. е собственик на топлоснабден
имот, за който е открита партида с № 297365, както и че до имота е доставено
твърдяното количество топлинна енергия. С отговора на исковата молба е
направено възражение за изтекла погасителна давност на задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение, като с обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че то е основателно за вземанията за
периода 04.04.2016 г. Правилно в решението си съдът е изложил мотиви за
приложението на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, в който е предвидено, че
6
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на
сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане
на периода, за който се отнасят (ал. 2). Това е моментът, от който вземането
за месечна вноска става изискуемо, а след изтичане на този срок длъжникът
изпада в забава. Не е налице основание да се приеме, че с издаване на общата
фактура започва да тече нов срок за изпълнение. С изтичане на срока за
плащане на общата фактура започва да тече давностен срок само за сумите,
които са определени за доплащане, но не и за задълженията за месечни
вноски. По отношение на дължимите суми за периода от 02.2015 г. срокът за
плащане е изтекъл на 15.04.2015 г., поради което и правилно съдът е
отхвърлил предявените искове за посочения в решението период.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20009352/01.02.2022 г. по гр. д. №
74864/2019 г. по описа на СРС, 170 състав в обжалвана част, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 1638,38 лева до
2221,81 лева – незаплатена стойност на топлинна енергия за периода от м.
05.2015 г. до м. 02.2016 г. , както и за разликата над 182,50 лева до 332,42
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
14.09.2016 г. до 27.03.2019 г.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето
лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8