МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 10.07.2019 г. ПО
НОХД № 644/2019 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската окръжна прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу И.М.П.
ЕГН *********** за
деяние, наказуемо по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за
това, че на 16.01.2019 г. в гр. Варна при управление на моторно превозно
средство – л.а. "Ауди A3" с peг. № В 5185 СА, нарушил правилата за
движение - чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите
на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението", чл.35, ал.1 от ЗДвП: „Завиването надясно се извършва от
най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени
за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване надясно"
и чл.116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увеждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун и към престарелите
хора" и по непредпазливост причинил смъртта на Щерияна Г. Петрова.
Производството пред ВОС е по реда на чл.371, т.2
от НПК, тъй като подсъдимият П. изцяло е признал фактите, изложени в обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тях.
В пледоарията си в хода на съдебните прения по
делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка такава, каквато е
описана в обвинителния акт и счита, че безспорно е
установено, че на 16.01.2019 г. подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му престъпление.
Прокурорът предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание
лишаване от свобода около средния размер, като същото бъде
редуцирано съобразно разпоредбата на чл.58 а от НК.
Прокурорът изразява становище, че наказанието лишаване от право да управлява
МПС за срок от три години.
Адв.С.,
повереник на частните обвинители И.К.П.,
Н.И.К., М.И.К., Д.И.Д. и С.Г.Д. поддържа
обвинението заедно с представителя на ВОП и пледира
за признаването за виновен на подс.П.. Като искането му относно размера на
наказанието е идентично с това на представителят на държавното обвинение.
Адв.Д., защитник на подс.П. счита, че
фактическата обстановка е правилно установена и че подзащитният му е извършил
вмененото му престъпление. Според защитата справедливо
би било наказание определено в минимален размер, предвид характеристичните
данни за П., а именно, че е приет в ИУ – Варна. Пледира за приложението на
чл.66, ал.1 от НК.
Адв.Д. заявява, че ако съдът „намери наличие на доказателства,
които се визират в чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК … да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, б.“Б“, пр.1 от НК“.
Подс.П. признава вината си и в последната си дума изразява съжаление за
случилото се.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установени следните
факти, така както са изложени в обвинителния акт:
На 16. 01. 2019 г. около 16,00 ч. подс. И.М.П. управлявал своя лек
автомобил „Ауди A3" с peг.№ В 5185 СА по бул. "Ян палах" в
посока ул. „Прилеп" в гр. Варна. Времето било добро и светло, а пътната
настилка суха. Той се движил в най-лявата част на пътното платно. Когато
достигнал кръстовището с ул.„Роза", завил рязко надясно с автомобила,
пресичайки диагонално по ширина цялото пътно платно, за да може да влезе в
пресечката на ул. „Роза". Вследствие на тази маневра П. загубил контрол
над автомобила си, последният се отклонил надясно и излязъл извън пътното
платно, качвайки се на тротоара. В това време Щерияна Г. Петрова вървяла по
същия тротоар в посока от ул. „Прилеп" към пресечката с
ул."Роза". Непосредствено преди Петрова да стъпи на пешеходната
пътека, пресичаща ул. „Роза", настъпил неизбежен удар в нея от предната
част на л. а.„ Ауди
A3" с peг. № В 5185 СА, управляван от подс.П.. В следствие на
удара тялото на Петрова отхвръкнало нагоре във въздуха и паднало в затревената
площ, находяща се отстрани по дължината на тротоара.
Свидетелите Н.П.Я.и В.Б.Б. възприели като очевидци настъпилото ПТП и
веднага сигнализирали на тел.112. Насъбрали се и други хора, който искали да
помогнат. Свид. Я. извадил от сака си хавлиена кърпа, с която да завият П., за
да не измръзне. Същата била контактна и в съзнание. Екип на Спешна медицинска
помощ откарал пострадалата в МБАЛ „ Св. Анна" АД-гр. Варна за оказване на
квалифицирана медицинска помощ. Там било установено счупване на двете
подбедрици на П. и множество други травматични увреждания, и й била взета
кръвна проба.
Подс. П. преместил автомобила си от тротоара. На място пристигнал
полицейски екип на СПП при ОД на МВР- Варна, състоящ се от свидетелите К.Б.К. и
П.А.В.. Подс.П. бил тестван с техническо средство- дрегер за наличие на алкохол
в кръвта му, но пробата била отрицателна. След това последният дал и кръвна
проба.
По време на лечението в МБАЛ „ Св. Анна" АД- гр. Варна, на 27.01.2019
г. пострадалата Петрова починала.
Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза е, че причината за смъртта на пострадалата Петрова е
развилата се тотална мезентериална тромбоза- остро нарушаване на
кръвообращението в мезентериалните съдове, кръвоснабдяващи тънките и дебели черва,
от тромботични маси с развитие на тотална некроза /умъртвяване/ на същите,
силно раздуване на стомах, черва, довели в съвкупност до развитието на
ендотоксичен шок, който е и непосредствената причина за смъртта. Установената
при оперативната интервенция мезентериална тромбоза определя състоянието като
неоперабилно и неизбежно настъпването на смъртния изход. Тази тромбоза се
получава включително при постоперативни интервенции във връзка с травми на
опорнодвигателния апарат, фрактури на костите на долните крайници- както в
случая многофрагментно счупване на костите на двете подбедрици в резултат на
настъпилото ПТП на 16.01.2019 г. В този смисъл настъпилата смърт е в причинна
връзка с ПТП. Травматичните увреждания /многофрагментно счупване на костите на
двете подбедрици, счупване на 5, 6, 7- мо леви ребра без разместване,
вклиняване на малкомозъчните полукълба, кръвонасядания и др., подробно описани
в заключението/ са получени приживе и са в резултат на удари с или върху твърди
тъпи предмети. Преценени в своята съвкупност биха могли да бъдат получени при
удари от МПС при ПТП, реализирани в областта на двете подбедрици, на гръден
кош, глава, падане и удар в подлежаща повърхност. Не се установява наличие на
етилов алкохол в кръвната проба на пострадалата.
Видно от назначената химическа експертиза, не се установява наличие на
алкохол в кръвта на подс. П..
Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство
автотехническа експертиза е, че мястото на първоначален контакт между
пострадалата Петрова и управлявания от подс. П. л.а. „Ауди A3" с peг. №
В 5785 СА е върху десен тротоар на бул. „Ян Палах". Ударът е настъпил
точно в средата на предната част на автомобила, като непосредствено преди удара
пострадалата е била спряла за миг, обърната с лице към автомобила, който в
момента на удара е бил с предните си колела точно пред бордюра на ул.
„Роза" върху пешеходната пътека при преден надвес около 0, 80 м. Според
вещото лшцеи вероятната скорост на процесния автомобил преди удара е била 40,01
км/ ч., а скоростта на движението му преди реакцията на водача е била 48,50 км/
ч. Дължината на опасната зона на спиране при скорост 48,50 км/ ч е 24,04 м. При
тази скорост подс.П. технически не би могъл да предотврати ПТП чрез спиране,
тъй като опасната зона на спиране е била по-голяма от отстоянието, на което се
е намирал преди мястото на удара, когато е настъпила опасността. Причина за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка, според експерта е липсата на
упражнен визуален контрол от страна на подс.П. към посоката, от която е идвала
пешеходката, и към мястото на удара, както и неадекватно поведение и липса на
реакция преди предприемане на маневра завой надясно към ул. „Роза".
В хода на разследването с протокол за доброволно предаване към материалите
бил приобщен компактдиск със запис от охранителните камери на близката
автомивка „ Car Wash". От заключението на
извършената по делото съдебно- видео-техническа експертиза № 48 на 1бр. оптичен
диск „Sony CDR" /ВД по делото/ се
установява, че дискът съдържа един видеофайл във формат MP4 формат с информация от 16.01.2019 г. Според експерта кадрите от видеозаписа от охранителните камери не са годни
за идентифициране и не се установява манипулация на записите. Видеофайла възпроизвежда механизма на ПТП.
От
приложената по делото справка за съдимост
е видно, че към момента на деянието, И.П. не е бил осъждан.
От
приложената по делото справка за нарушител от региона е видно, че подс.Параскевовов
има издадено СУМПС на 17.09.2018 г. и
към момента на деянието няма налагани адм.наказания за нарушения по ЗДвП.
Гореизложената фактическата обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното
производство и приобщен по реда на чл. 283 от НПК доказателствен материал -
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и заключенията
на посочените по-горе експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, справка за нарушения на ЗДвП, справка за съдимост и др.
Както беше отбелязано
по-горе, съдебното следствие е протекло по реда на диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият П. доброволно, съзнателно и при яснота за
последиците от това, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе
доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените
признания от валидно събрани доказателства в хода на досъдебното
производство.
Следва да се отбележи, че
поради характера на проведената диференцирана процедура, съдът не дължи
анализ на доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем при
мотивиране на съдебният акт ако делото се разглеждаше по общите правила, а само
положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на
досъдебното производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето НО, решение №
9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо НО и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана
процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани
доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да потвърждават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е
задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват
на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4).
В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на свидетелите
Николай Янков и Васко Боев, както и на изследванията и заключенията на
съдебно-медицинската експертиза по делото относно причинените телесни
увреждания на пострадалата Петрова и причинно-следствената им връзка със
смъртта й, както и констатациите и изводите при
съдебно - химическа експертиза и заключението на авто-техническата и видео-техническата експертизи.
С оглед установените фактически
положения, съдът като прецени, че подсъдимият П. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343,
ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК го
призна за виновен в това, че на 16.01.2019 г. в гр. Варна при управление на моторно превозно
средство – л.а. "Ауди A3" с peг. № В 5185 СА, нарушил правилата за
движение - чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, чл.35, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП
и
по непредпазливост причинил смъртта на Щ. Г. Петрова.
За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че :
Обект на престъплението са обществените
отношения, гарантиращи спазването на правилата за движение по пътищата,
установени в специалния закон и осигуряващи по този начин безопасността на
транспорта, изразяваща се в опазване живота и здравето на гражданите и
недопускане причиняването на имуществени вреди.
Подс.П. от обективна страна е извършил действия
по управление на МПС, нарушавайки разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2, чл.35, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, той е допуснал ПТП, при което
причинил по непредпазливост смъртта на Щ.П..
Налице е пряка причинно-следствена връзка между
виновното поведение на подсъдимия- нарушаването на правилата за движение
чл.20, ал.1 и 2, чл.35, ал.1 и чл.116 чл.21, ал.1 от ЗДвП и предизвиканото ПТП, при
което са причинени на пострадалата Петрова трамватични увреждания, довели до
смъртта й на 27.01.2019 г.
Нарушенията на правилата за движение по пътищата
са следните:
-чл.20, ал.1 и
2 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението", тъй като при управление на л.а. "Ауди
A3" с peг. № В 5185 СА подс.П. не съобразил
скоростта си на движение с релефа на местността, с характера и интензивността
на движението ;
- чл.35, ал.1 от ЗДвП: „Завиването надясно се извършва от най-дясната пътна
лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в
съответна посока - от лента, предназначена за завиване надясно" , тъй като
подс.П. предприел маневра завой надясно от лявата пътна лента и
- чл.116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увеждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун и към престарелите хора,
тъй като той въобще не бил внимателен
или предпазлив по отношение на пешеходката, която е вървяла по тротоара посока
кръстовището с ул.Роза, към която подсъдимият е възнамерявал да завие
и в резултат на тези нарушения подс.П. изгубил контрол върху управлението
над л.а. и качайки се с него върху тротоара е блъснал движещата се правомерно по
тротоара пешеходка Петрова.
Налице е съставомерния престъпен
резултат–причиняване смъртта на П., в следствие на причинените от ПТП
травматични увреждания и въпреки проведеното лечение.
Причинно-следствената връзка се установява от
събраните по делото доказателства и най-вече от изготвените СМЕ и САтЕ и
гласните доказателствени средства.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вина- небрежност /несъзнавана
непредпазливост/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Подсъдимия
не е предвиждал настъпването на обществените опасни последици, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди.
По поставения от защитника въпрос относно
приложението на привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, съдът
съобразявайки събрания доказателствен материал не може да направи извод относно
активни действия от страна на подсъдимия, които да водят до извод да е сторил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Показания в насока
да е сторил въобще нещо, а именно да се е надвесил над пострадалата веднага,
след като е слязъл от л.а. са депозирали свидетелите Б.и Я., като и двамата не
споделят да са забелязали подсъдимият да е правил нещо друго по отношение
пострадалата. Това му действие
определено не може да се характеризира като каквато и да е помощ, още повече да
доведе до прилагането на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подс.П., съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и установи следното:
- степента на обществената опасност на деянието е
висока, предвид на факта, че се касае за управление на МПС и транспортните
престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност, още
повече когато съставомерния резултат е изключително тежък - смъртта на Петрова;
- подбудите за извършване на престъплениетно -
безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното
управление на МПС;
- степента на обществена опасност на подсъдимия с оглед
данните за личността му: млад мъж, приет в ТУ –
Варна, специалност „Туризъм“, спортува, не е осъждан, не са му налагани
наказания за нарушаване правилата за движение по пътищата и изразява съжаление
за стореното.
Личността на
дееца, чиято обществена опасност по принцип не е висока, в конкретното
престъпление е разкрила белезите на явно дръзко незачитане на правилата за
движение, изразило се в поведението на подсъдимия при управление на превозното
средство, нарушенията, които е допуснал на правилата за движение, обстоятелството, че е управлявал МПС в лявата
пътна лента, при намерение да прави десен завой и то със скорост, която не му е
позволявала да извърши тази маневра, сочат на отношение към общественоопасния
резултат, граничещо със самонадеяност и безразличие към опазване живота и
здравето на другите участници в движението. Затова като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчита високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, довело до внезапната, ненавременна и
неестествена смърт на една жена.
Съдът не отчита самопризнанието като
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото то води до провеждане на
процедура по чл.371, т.2 НПК с благоприятните за подсъдимия последици по
определяне на санкцията с приложение разпоредбата на чл.58а НК.
Съгласно
задължителните указания на ВКС в т.7 на ТР № 1 /2009 г. на ОСНК на ВКС
самопризнанието следва да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство, „ако е
спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство
и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие
от ефективната дейност на компетентните органи“, а настоящият случай не е
такъв.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подс.П., като наказанието бъде
определено при условията на чл.54, ал.1 от НК, при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
За престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“ от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от
две до шест години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от
право да управлява МПС.
Съдът, съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, счита, че
справедливо и съответно на извършеното е налагане на наказание "лишаване
от свобода" за срок определен в средния размер, предвиден в специалната
норма, а именно четири години, като намали така определеното наказание съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК с 1/3, с оглед проведената процедура по глава ХХVІІ от НПК и наложи
на подсъдимия наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода.
Деянието
е дръзко – подсъдимият без да е опитен водач, без каквато и да е житейска
необходимост, е управлявал л.а. със скорост непозволяваща му да направи десен
завой, а е предприел извършването на
такъв от лявата лента. На този фон младата му възраст и желанието да продължи
образованието си не могат да преодолеят необходимостта от изолирането му от
обществото, защото само по този начин би се гарантирала безопасността на
останалите участници в движението по пътищата на РБ.
За да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК съдът намира, че се налага ефективно изтърпяване на наказанието, за да бъде
достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия.
Тежестта на настъпилия противоправен резултат е изключително
голяма и с налагането на наказание лишаване от свобода в друг размер, целите на
наказанието по смисъла на чл.36 от НК не биха се изпълнили, не само по
отношение самия извършител, но и по отношение на другите членове на обществото,
у които такова наказание по-скоро би създало впечатление за ненаказаност.
Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната или
генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели, а при тежестта на
конкретното деяние, за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК, се налага ефективното му
изтърпяване.
Срокът, през които подс.П. ще бъде изолиран от обществото ще му
даде достатъчна възможност да преосмисли поведението си и ще е достатъчен да го
мотивира за в бъдеще да спазва правилата и нормите в страната ни.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
„общ” режим на изтърпяването му.
На основание чл.343 г от НК и като съобрази разпоредбите на чл.37, т.7 от НК във връзка с чл.49, ал.2 от НК съдът наложи на подс.П. наказание лишаване от правото да управлява МПС за
срок надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено –
пет години.
Определеният
размер на тези наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на подсъдимия П.. Освен това съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в
съответствие с чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: