РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Добрич, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230201042 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***” ЕООД с ЕИК *** с представляващ Л. Д. -
***, депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно
постановление № 23-0000639 от 14.06.2021 г. на Директор РД „АА” гр. ***, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2-ро от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2-ро от
ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано. Редовно уведомен, не се явява представляващият на
жалбоподателя, а се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със Заповед № РД-12-41/06.01.2021 г. на Директора на РД „АА“ *** /л.
147/ св. К. Н. К. и Б.Г.И. – *** в отдел „***“ при РД „АА“ ***, били
определени за длъжностни лица, които да извършат комплексна проверка на
„***“ ЕООД в срок до ... г.
Обект на проверката е документацията относно транспортната дейност на
фирмата за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г.
В хода на проверката, проверяващите установили, че на 21.08.2020 г., в
гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № *** дружеството, притежаващо Лиценз
на Общността за превоз на товари № ..., е допуснало водача I.C., роден на .....,
до управление на *** (***) / с рег. , извършващ обществен международен
превоз на товари, видно от информацията от ***, монтиран в автомобила и
*** от дата 21.08.2020 г., без същият да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. Видно от справка в Регистър
„Психологически изследвания“, на водача никога не е издаван гореописаният
документ и квалифицирал описаното като нарушение по смисъла на чл. 96г,
ал. 1, пр. 2-ро ЗАвтП.
На 23.02.2021 г. св. К. в присъствието на св. Б. ЕМ. М. съставил АУАН
Серия А-2020 № 287809 против „***“ ЕООД и квалифицирал описаното като
нарушение по смисъла на чл. 96г, ал. 1, пр. 2-ро ЗАвтП.
АУАН бил подписан от представляващия дружеството-нарушител, като в
графа „възражения“ било отразено, че „Водачът има ***, но не е в офиса на
нашата компания понеже е нает *** от външна компания.“ При подписване и
връчване на АУАН е присъствал ***, доведен от нарушителя.
В законоустановения 3-дневен срок нарушителят не направил
допълнителни възражения.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган
издал процесното НП № 23-0000639 от 14.06.2020 г., в което, описвайки
посочената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното
деяние по чл. 96г, ал. 1, пр. 2-ро от ЗАвтП и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2-
2
ро от ЗАвтП е наложил на юридическото лице имуществена санкция в размер
на 3 000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя К.К. и на св. Б.М..
В съдебно заседание св. К. посочил, че в хода на извършената проверка,
която била извършена и в офиса на дружество „***“ ЕООД в град Д. и по
документи в ОО „АА“ гр. ***, е констатирал множество нарушения, като
конкретно по настоящото дело било за това, че на *** г. дружеството е
допуснало един от водачите, който е извършвал международен превоз на
товари МПС от категория N3, като водачът не е притежавал Удостоверение за
психологическа годност. Нарушението било установено от представената
информация по ***, с който е снабден товарния автомобил, представеното
ЧМР, както и от направена справка в Регистъра за психологическите
изследвания, от която е видно, че на този водач никога не е издавано
Удостоверение за психологическа годност. Актът бил предявен и подписан в
Областния отдел в присъствието на собственика на фирмата, на ***я и на ***,
който бил осигурен от превозвача. Имало възражения по акта, които били
вписани от ***а.
От своя страна св. М. заявил, че „в края на 2020 г. със Заповед на
директора на Регионална дирекция, колеги са дошли в офиса на фирмата и са
предоставили Заповедта за проверка. Част от документите, които се изискват,
свързани с проверката са Удостоверенията за психологическа годност, което
трябва да предоставят всички водачи на тежкотоварни автомобили. До
приключване на проверката, фирмата не е представила такива документи за
водачите и затова бяха съставени АУАН“. Посочил още, че е присъствал,
когато акта бил подписан от представител на нарушителя и тогава го
подписах и той самият. Понеже те били ..., водили с тях ***, той им превел
всичко, което е написано като нарушение в акта.
В хода на съдебното дирене, жалбоподателят е представил
удостоверение за психологическа годност Серия *** *** г., ведно с превод от
.../л. 16-17/, видно от което, на К. Й. /..../, роден на ***., на ... г. е бил извършен
периодичен преглед с книжка за психопрегледи за транспортна безопасност
№ 1985, за длъжността с отговорност по сигурността на транспорта - *** за
превоз на стоки и е получил Удостоверение за психологическа годност.
3
Съдът кредитира показанията и на двамата ***и, доколкото същите са
еднопосочни и последователни и не противоречат на останалите приобщени
по делото писмени доказателства - Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.; НП №
23-0000639/14.06.2021 г.; УПГ; Психологическа годност на румънски език №
1989/29.08.2019 г.; Писмена поща от 24.02.2021 г. / на български и румънски
език/; Обратна разписка; Писмо от Национална организация за обучение и
развитие в транспорта – „Нодис“ ООД; Писмо от ИА „АА“ рег. №50-00-
947/20.10.2018 г.; АУАН № 287809/23.02.2021 г.; Справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите; Сертификат на водач; Пълна
версия на сертификат за водач; Документ на румънски език /*** от *** г./;
Справка от ИА „АА“ за лиценз на ППС; ***ство за регистрация на МПС;
Списък на водачи наети от „***“ ЕООД; Договор за временно наемане на
персонал; Декларация от ***я на „***“ ЕООД; Справка за нарушител по
правно основание на нарушението; Справка от ОД на МВР – Габрово;
Писмена поща рег. № 82-00-51-1122/26.02.2021 г.; Пълномощно; Списък на
водачите на фирма „***“ ЕООД, с описани лични данни и номера на карти,
Национален документ за самоличност /лична карта/ на I.C., Списък с водачи
съгласно Приложение №1; Удостоверение за регистрация изх.
№220771801891436/18.09.2018 г. за служебен номер ********** от регистъра
на НАП на С.Л.Ц.; Извлечения от информационната система за поддържане
на централизираната база данни за психологическите изследвания, съгл.
чл.4е, ал.2 от Наредба № от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта; Покана
за комплексна проверка изх. № 82-00-51-1122/25.09.2020 г.; Индивидуален
трудов договор № 87/05.01.2018 г. и в превод на български език; Договор за
временно наемане на персонал №1/2017 г. и в превод на български език;
Заповед за командироване от 27.12.2019 г. и в превод на български език;
Международна товарителница от *** г. и в превод на български език;
Извлечения от официалната уеб-страница на Европейската комисия; Съгласие
за приемане на управление и образец от подпис; Протокол № 769/05.11.2019
г. от съдебно заседание по АНД № 1128/2021 г. по описа на РС Добрич,
Писмо рег. № 11840/29.11.2021 г. на Директора на РД АА *** ведно с
Констативен протокол Peг. № 82-00-51-1122/23.02.2021 г. за извършена
комплексна проверка на „***“ ЕООД; Покана за уведомяване за стартиране
на проверка Peг. № 82-00-51-1122/25.09.2020 г., Заповед за извършване на
проверката /период и обект на проверка/ Рег. № РД -12-41/06.01.2021 г.,
4
Пълномощно на Л. Д. за И.К., Декларация от ***я на дружеството Рег. № 82-
00-51-1122#1/21.01.2021 г., Писмо рег. № 09-00-62/03.12.21 г. от Зам.
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
ведно с Писмо рег. № 03-00-347/16.07.21 г.; Протокол от съдебно заседание
по АНД № 1283/2021 г. по описа на ДРС от 29.12.2021 г.; Заверено за вярност
копие от произволни карти на *** и Удостоверение за психологическа
годност.
Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда
фактическа обстановка навеждат съда на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – гр. ***. Лицата,
осъществяващи *** по спазване на правилата за извършване на обществен
превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка,
както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се
извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и
това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, каквото безспорно качество притежава и актосъставителят
К..
В акта и в НП, като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, която норма освен санкционна, съдържа и състав на
нарушение, без да е изписана цифром препратката към чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от
ЗАвтП.
Както в АУАН, така и в НП обаче словесно е изписано, че дружеството
е допуснало водача I.C., роден на 25.01.1974 г., до управление на *** (***)
/..../ с рег. № ..., извършващ обществен международен превоз на товари,
видно от информацията от ***, монтиран в автомобила и *** от дата
21.08.2020 г., без същият да отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП.
5
Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП
и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен
обем.
На следващо място, АУАН е съставен в определените от закона
срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента –
от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете по
чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, съобразно
задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27
февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България -
ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната
продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от
откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в
общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В процесния случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено на 21.08.2020 г.
Нарушението е било констатирано при възложена със заповед № РД-12-
41/06.01.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - *** комплексна проверка на „***“ ЕООД, ЕИК: ***,
извършващо обществен превоз на товари с Лиценз на Общността № 15187. В
хода на проверката и след извършена на 03.02.2021 г. в 13:11 часа служебна
справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване на I.C., е открит и нарушителят /л.
27/.
При съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушителя -
03.02.2021 г., датата на извършване на нарушението - *** г. и датата на
образуване на административнонаказателното производство /съставяне на
АУАН/ - 23.02.2021 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен
в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Ето защо, настоящата въззивна инстанция не споделя доводите на
жалбоподателя, че административнонаказателната му отговорност е била
реализирана извън законоустановените срокове.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН „Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
***ите, които са присъствали при извършване или установяване на
6
нарушението“.
В АУАН чрез подчертаване е посочено, че ***ят Б. Е. М. е ***,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. От
показанията на св. К. и на св. М. се установява, че макар същият да не е
присъствал при физическата проверка в дружеството, в ОО „АА“ гр. *** се е
запознал с документите по административно-наказателната преписка,
констатирал е описаното в АУАН нарушение и е присъствал при съставянето
на акта.
Ето защо съдът приема, че вписаният в АУАН *** Б. Е. М. е лице,
възприело факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията,
при които съответният *** орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха
могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства
са надлежно обективирани в акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един ***
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от ***ите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса, като липсата на втори *** в акта не води до тази хипотеза.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Не на последно място, санкционираното юридическо лице „***“ ЕООД,
ЕИК: *** се представлява от румънския гражданин Л. Д.. ЗАНН не урежда
случаите, в които нарушителят не владее български език, като препратката на
чл. 84 от ЗАНН към НПК касае само конкретно визираните в правната норма
7
правила. Т. е. по отношение изискването за осигуряване на *** в рамките на
административно-наказателното производство - при съставяне и предявяване
на АУАН, както и при връчване на наказателното постановление, е
принципно неправилно позоваването на разпоредбите от НПК,
регламентиращи изискването за превод и ***.
В случая, преценката дали липсата на *** при предявяване на АУАН и
при връчване на наказателното постановление представлява съществено
процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава
единствено на факта на липсата на ***, което автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на
защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на Закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48,
§2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на
румънския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираното в
наказателното постановление нарушение, поведението на властите,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на
наказания, засегнати от наложеното наказание, развитието на процедурата в
цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между
обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно
е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на „наказателно обвинение”
по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед
спецификите на всеки казус /Решение на ЕСПЧ по делото K. and I. v. B. mf
./04/. Следва да се има предвид също, че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районен съд Добрич. Освен това, следва да
се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на
ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за ***
8
и за осигуряване на информация важи единствено за производството по
обжалване пред съд. Т. е. преценката за нарушено право на защита в случая
следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени
компоненти на правото на справедлив съдебен процес.
В настоящия случай, видно от показанията на актосъставителя К. Н. К.
и ***я Б. Е. М., АУАН е предявен и подписан от ***я на дружеството Л. Д., в
присъствието на осигурен от санкционираното дружество ***, който и ***,
след запознаване със съдържанието на акта, е написал възраженията при
съставяне на акта.
Не следва да се подминава и факта, че *** Л. Д. притежава
Удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС № ***
издадено на *** г. от МВР - ***, като същият е с постоянен адрес в гр. В., ж.к.
„...“ № ..., както и, че управляваното от него търговско дружество е със
седалище и адрес на управление в Република България.
С оглед изложеното, имайки предвид и обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
упълномощавайки защитник и сезирайки съда с жалба срещу наказателното
постановление, настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателя не е
настъпило объркване досежно това, за какво нарушение е бил съставен
АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран търговецът с
обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за
неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление
сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с
наказателното постановление нарушение.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че ***ят на санкционираното юридическо лице Л. Д.,
е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език, т. е.
спазени са императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, като не
е следвало да се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 55, ал. 4 от НПК.
В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение №
331/15.12.2014 г. по к.адм.д. № 571/2014 г. на Административен съд Добрич и
Решение № 334/15.12.2014 г. по к.адм.д. № 570/2014 г. на Административен
съд Добрич/.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
9
закон, съдът установи следното:
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2-ро
ЗАвтП с посочване на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП в описанието на нарушението,
според който лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбата по чл. 7, ал. 3 /Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания/.
Водачът I.C. е ...и притежава ***ство за управление, издадено от
Република Румъния. На основание чл. 151а от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, лицата, притежаващи ***ство за управление, издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство
на територията на Република България при спазване на изискванията за
минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП.
***ство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, когато ***ството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария,
съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
От друга страна, не би следвало към наетите на работа граждани на
страни-членки на ЕС, притежаващи професионална квалификация в своята
държава, да бъдат поставени допълнителни изисквания за придобиване на
квалификация на територията на Република България по повод създадените с
българско дружество трудови правоотношения.
В тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от 07.09.2015 г.,
относно признаване на професионалните квалификации, Директива
10
2003/59/ЕО на ЕП и С от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за
превоз на товари или пътници и други такива, които създават правила за
работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата
квалификация на лицето в едно от страните в останалите страни-членки на
Съюза, без да е необходимо допълнително професионално квалифициране.
В случая, наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви за
причините за допълнителните изисквания, които поставя българската
държава на чуждите граждани, работещи в български фирми и да установи
дали това изискване за установяване на психологическа годност на тези
водачи не е направено в страната, където те са придобили професионалната си
квалификация.
Още повече, че по делото е представено удостоверение за
психологическа годност Серия *** *** г., ведно с превод от /л. 16-17/, видно
от което, на К. Й. /C. I. /, роден на ***., на ... г. е бил извършен периодичен
преглед с книжка за психопрегледи за транспортна безопасност № 1985, за
длъжността с отговорност по сигурността на транспорта - *** за превоз на
стоки и е получил Удостоверение за психологическа годност.
С други думи – от представеното удостоверение за психологическа
годност се установява, че водачът притежава психологическа годност,
съгласно националното му законодателство, т. е. същият е психологически
годен за *** за превоз на стоки.
В заключение, може да се направи извода, че според чл. 7а, ал. 2 от
ЗАвтП, водачите на обществен превоз на пътници и товари са длъжни да
представят удостоверение за психологическа годност, тогава, когато
установяването на такава не е част от придобиването на правоспособност за
управление на МПС за дадена категория.
В дадения казус, водачът на международен превоз – I.C., е с
психологическа годност, съгласно румънското законодателство, предвид
притежаването на посоченото по-горе удостоверение за психологическа
годност.
По тези съображения настоящият състав счита, че при издаването на
наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. В тази
11
насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 216 от 21.05.2018
г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 211/2018 г./
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по
надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013
г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 450 /четиристотин и петдесет/ лв.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като постановено в противоречие с материалния закон, поради
което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000639 от 14.06.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - ***, с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от
Л. Д., със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Димитър Петков”
№ *** за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - ***
да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Димитър Петков” № *** представлявано от Л. Д., сумата от 450
/четиристотин и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
12
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13