Решение по дело №92/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 септември 2020 г.
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20207250700092
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 100                         1709. 2020 година                                      град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                         град Търговище

на       петнадесети септември                                                       2020 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                         ЧЛEНОВЕ:   АЛБЕНА СТЕФАНОВА   

                                                                                             ИВАНКА ИВАНОВА   

Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор:ВАСИЛ АНГЕЛОВ

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

КНАХД № 92 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2  от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от  “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Дж. Кр. К. и М. Сл., действащи чрез преупълномощен юрисконсулт, против Решение      № 29  /  10.06.2020 г., постановено по  АНД №  119 по описа за 2020 г. на Исперихски районен съд, с което е  било  потвърдено Наказателно постановление № В-0046900/29.10.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към ГД “Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.113, ал.1  от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на жалбоподателя “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Дж. Кр. К. и М. Сл. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, на основание чл.222а от същия закон, като  законосъобразно.  Оспорва издадения акт като незаконосъобразен, издаден  в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалните правила, поради което моли за   отмяна, а при условията на алтернативност – да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до установения в закона минимум. В с.з.  не взема становище. 

Ответната страна не  взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище, дава заключение за    неоснователност на касационната жалба, предвид   законосъобразността на въззивното решение.

 Административен съд Търговище, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на събраните  доказателства  съдът е приел,   че  на 17.08.2018г. служители на ответника в настоящото производство, извършили проверка в магазин „Теленор“, находящ се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.“Лудогорие“ № 28, в който магазин извършва търговска дейност касаторът. Повод за проверката била постъпила потребителска жалба вх.№ В-03-1745/13.08.2018г., относно рекламация на мобилен телефон „HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black”с IMEI 866221039087171. При проверката било установено, че телефонът е закупен чрез Договор за лизинг от 07.12.2017г. На 06.08.2018г. потребителят предявил рекламация и телефонът бил приет за ремонт с Протокол № ********* от същата дата, като в графа „Описание на повредата“ било отразено, че има проблем с дисплея, жълта линия в лявата горна част, в графа „Други повреди/Забележки на клиента“ било отразено, че има проблем със софтуера, телефонът не се включва, а в графа „Особени белези на телефона при приемане“ било отбелязано, че има леки драскотини около камерата. По така предявената рекламация, на 09.08..2018г. бил издаден  от оторизиран сервиз „ХИС-КОМ“ ЕООД-гр.Исперих Сервизен протокол № № *********, в който било отразено като заключение, че е прекратено гаранционното обслужване поради наличие на неоригинален софтуер е невъзможен ремонт.

Съгласно представената   Гаранционна карта, определеният гаранционен срок на  телефона е с продължителност 24 месеца от датата на закупуването (07.12.2017г.), т.е. до 07.12.2019г.

На 27.08.2018г. била извършена от КЗП и документална проверка, при която не са представени документи, удостоверяващи привеждане на процесната потребителска стока в съответствие с договора за продажба. Представено било писмено становище ведно със снимков материал, установяващ как изглежда при стартиране апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual с оригинален софтуер и как изглежда клиентския телефон с неоригинален софтуер. Продавачът е приел, че не става въпрос за фабричен дефект, а за повреда в резултат на  неправилна експлоатация от страна на потребителя.

Въз основа на констатациите от извършената проверка  бил съставен АУАН № К-0046900/10.09.2018г. за нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, като срещу Акта не били направени възражения. Било издадено Наказателно постановление, с което на касатора била наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, на основание чл.222а от ЗЗП за извършеното нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон, а именно за това, че  „Теленор България“ ЕАД не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока - телефон „HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black” с IMEI 866221039087171 не съответства с договора за продажба, да я приведе в съответствие с този договор, като нарушението е извършено на 07.09.2018г. в обект - магазин „Теленор“, находящ се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.“Лудогорие“ № 28, от която дата е в забава. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение вх.№ 344/28.01.2020г., към момента на извършване на експертизата е приела версията на софтуера за точната, указана в сайта на производителя, която трябва да бъде открита в мобилния телефон. Относно дисплея констатирала, че към момента на изследването не се забелязва описаната черта, посочена при приемането на стоката за сервизно обслужване.  Не са установени проблеми със софтуера на устройството или други технически проблеми, които да възпрепятстват експлоатацията му. При разпита в съдебно заседание вещото лице изказвало мнение, че към момента на експертизата телефонът няма никакви дефекти, било то механични или софтуерни, но рекламацията по начина, по който е подадена, е била основателна, тъй като от приложените снимки не може да се установи дали са на този телефон, който е предоставен за ремонт, макар че са за същия модел телефон.

 От правна страна е прието, че  наказателното постановление, както и Актът за установяване на   административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с това деяние и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът е приел, че с   НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение.

            По отношение възражението за неправилно определена дата на извършване на нарушението, съдът го е приел за неоснователно. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП се осъществява чрез бездействие и се явява довършено с изтичане на едномесечния срок по ал.2 на същата разпоредба, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая рекламацията на потребителя е предявена на 06.08.2018г. и едномесечният срок, в който търговецът е следвало да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, е изтекъл на 06.09.2018г. От следващия ден – 07.09.2018г. вече е в нарушение на цитираната разпоредба поради неизпълнение на задължението.    

            В Наказателното постановление са описани подробно и конкретно всички съставомерни обстоятелствата на нарушението: посочено е мястото на нарушението, наличието на несъответствие на стоката с договора, датата на предявяване на рекламацията, както и на отказа за гаранционно обслужване, респ. непривеждането на стоката в съответствие с договора до датата на проверката от контролните органи. По този начин са посочени всички факти, имащи отношение към ангажиране отговорността на търговеца по чл.83 от ЗАНН за конкретното адм.нарушение.

       

 

     По отношение възражението, че неправилно се приравнява договорът за лизинг, сключен с конкретния потребител към договор за продажба по смисъла на чл.113, ал.1 от ЗЗП във вр. с т.34 от § 13 от ДР на същия закон въззивната инстанция е изложила подробни мотиви. Цитираната разпоредба дефинири договора за продажба като договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги. По този начин договорът за лизинг също се включва в приложното поле на ЗЗП. Законът създава специална уредба на обществените отношения във връзка с продажбата на потребителски стоки, при която релевантни са не моментът на прехвърляне на собствеността, а характерът и предназначението на стоките като потребителски. В лизинговото правоотношение, касаторът е продавач на потребителски стоки, а лизонгополучателят - потребител по смисъла на ЗЗП и този закон защитава правото му да получи технически изправна стока, когато тя не съответства на договореното.

Прието е, че за търговеца е възникнало  задължението  по чл.113, ал.1 от ЗЗП да приведе стоката в съответствие с договореното. Като не е изпълнил това си задължение в рамките на едномесечния срок от предявяване на рекламацията, търговецът ангажира отговорността си по чл.222а от ЗЗП. Санкционната разпоредба е съответна и правилно приложена. Определянето на максималния размер на санкцията е обосновано от наказващия орган с оглед на множеството санкционирани нарушения от същия вид.  

Тези изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен  на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства Разградският районен съд да е допуснал такива нарушения.

Не е допуснато нарушение на процесуалните  правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Материалния закон е приложен правилно.   

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.

            Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1  от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен съд   гр. Търговище

              

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение      № 29  /  10.06.2020 г., постановено по  АНД №  119 по описа за 2020 г. на Исперихски районен съд .     

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   

 

 

                                                                                           2.