Определение по дело №798/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 593
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20211001000798
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 593
гр. София, 28.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
търговско дело № 20211001000798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр. чл.729, ал.3 от ТЗ.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от
Национална агенция по приходите против определение от 17.06.2021 г., постановено по т.д.
.№ 34/11 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е одобрена изготвената от
синдика на МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД ( в несъстоятелност) сметка за разпределение в
производството по несъстоятелност.
В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че постановеното определение е
неправилно. Инвокира твърдения, че в определението е посочено, че вземането на „Ню
експрес финанс“ ЕООД произтича от предплатени разноски за издръжка на производството
по несъстоятелност. Не оспорва факта, че сумата е предплатена от кредитора, но твърди, че
същият не е предявил вземането си по съответния ред. Твърди, че съгласно чл.632а от ТЗ
предплатените суми се възстановяват на съответното лице, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно. Твърди, че съдът е възприел тезата, че падежът на
вземането е поставен в зависимост от сбъдването на бъдещо несигурно събитие, вследствие
на което погасителната давност започва да тече от настъпването на това събитие. Този извод
смята за незаконосъобразен, поради което приема, че вземането е погасено по давност, с
изтичането на предвидения петгодишен давностен срок от настъпването на падежа му.
Релевира довод, че дружеството е могло да предяви вземането си по съответния ред, каквото
не е сторила. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното,
като се укаже на синдика да разпредели сумата от 20 000 лв. между останалите кредитори.
Моли съда да спре спиране на изпълнението на определението, на основание чл.277 ГПК,
вр.чл. 621 от ТЗ.
Синдикът на МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД ( в несъстоятелност) смята
частната жалба за допустима, но неоснователна. Твърди, че доколкото предплатените суми
са за покриване на разноски в несъстоятелността вземането за тях представлява вземане за
разноски по см. на чл.723 от ТЗ., което се осъществява чрез изготвянето на сметка за
разпределение. Твърди, че тези вземания на следва да се предявяват в производството по
несъстоятелността, тъй като същите са безспорни. Релевира доводи за началния момент на
1
давността, като твърди, че погасяването на тези разноски се предпоставя от натрупването на
средства в масата на несъстоятелността и не зависи от поведението на кредитора. Моли съда
да постанови определение, с което да остави жалбата без уважение.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид, събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от представеното определение от 17.06.2021
г., постановено по т.д. .№ 34/11 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, че съдът е
одобрил изготвената от синдика на МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД ( в несъстоятелност)
сметка за разпределение в производството по несъстоятелност.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че настоящият
частен жалбодател е подал възражение срещу обявената частична сметка за разпределение,
което е разгледано от съда по несъстоятелността и е възприето за неоснователно.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
„Ню експерс финанс“ ЕООД е предплатило сумата от 20 000 лв. за покриване на разноските
по несъстоятелността на дружеството на 07.03. 2013 г., както и че същият не е предявил в
производството това вземане по установения ред за предявяване на вземанията.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е основателна.
С атакуваното определение от 17.06.2021 г., постановено по т.д. .№ 34/11 г.
по описа на Кюстендилски окръжен съд, съдът е одобрил изготвената от синдика на МБАЛ
„Д-р Стоян Сантев“ ЕАД ( в несъстоятелност) сметка за разпределение в производството по
несъстоятелност, в която е включено вземане на „Ню експрес финанс“ ЕООД в размер на
20 000 лв., представляваща предплатени суми за покриване на разноските по
несъстоятелността.
В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение свързани с твърдението, че съдът неправилно е приел, че вземането не е
погасено по давност, както и че за да бъде удовлетворено по този ред, същото е следвало да
бъде предявено по предвидения в закона ред за предявяване на вземанията. Така навадените
доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение настоящият състав намира за
неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 629б от ТЗ, когато наличното имущество на длъжника не е
достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да
бъде предплатена от лицата по чл. 625 от Т3. По същият начин съдът действа и в хипотезата
на чл.632 ТЗ, когато в хода на производството съдът констатира, че наличното имущество е
недостатъчно за покриване на разноските. Предплатените разноски са направени в интерес
2
на всички кредитори и подлежат на възстановяване на лицата, които да ги предплатили. За
това вземане, последните представляват кредитори, които се удовлетворяват от сумите,
получени при осребряване от масата. Вземането на разноски, включително и предплатените
по чл. 629б от Т3 и това по чл.632 ТЗ не е такова по отношение на несъстоятелния длъжник,
поради което не подлежи на задължително предявяване в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. В
този см. решение № 28 от 24.07.2019 г. постановено по т.д. № 1 795/18 г., по описа на Второ
т.о. на ВКС. То не подлежи на оспорване, тъй като се определя по размер от съда и се внася
по негово разпореждане от лицата по чл. 625 от ТЗ, сред които е и НАП. Поради това
вземането за предплатени разноски подлежи на удовлетворяване, без да е необходимо да
бъде прието, респективно да бъде установено по чл. 694 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 721, ал. 1, вр., ал. 2 от ТЗ синдикът изготвя
частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл.
722, ал. 1, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, като нормата на чл. 722, т. 3, вр.
чл. 723, т. 2 и т. 4 от ТЗ предвижда, че разноските по несъстоятелността, включително и
възнаграждението на синдика, и разходите за попълване, управление, оценяване и
разпределение на масата, попадат и се изплащат в предвидения в цитираната разпоредба ред
за изплащане на вземанията при разпределение на имуществото.
В този смисъл при неизплатени разноски във връзка с управление на масата на
несъстоятелността, вкл. и предплатени такива, поради липса на средства за покриване на
тези разноски и при постъпване на такива средства при осребряване на имущество от масата
на несъстоятелността, несъмнено е допустимо да се изготви сметка за разпределение, в
която да се предвиди изплащане на вземания (вкл. и тези представляващи разноски по
несъстоятелността) съобразно реда, предвиден в разпоредбата на чл. 722 от ТЗ. С оглед на
така изложеното настоящият състав намира, че направеното възражение, че дружеството е
следвало да предяви вземането си по предвидения от закона ред е неоснователно.
По отношение на наведеният довод за погасяване на вземането поради
изтичането предвиденото от закона погасителна давност, съдът в настоящия си състав
намира, че не следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд по следните
съображения:
Чл.723 ТЗ, който се прилага във вр. с чл.722, ал.1, т.3 ТЗ, указва начина и
поредността на удовлеторяване това вземане при разпределение на суми от осребрено
имущество на длъжника. Разпоредбата на чл. 632а от ТЗ действително предпоставя, че
предплатените суми се изплащат, когато масата на несъстоятелността се увели достатъчно.
Това обаче не променя и/или допълва общите разпоредби относно погасителната давност за
вземанията, които са приложими на общо основание и в производството по
несъстоятелност, доколкото в специалния закон не са уредени изключения от тях.
Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
(чл.114, ал.1 ЗЗД), т. е. от момента, в който е била внесена сумата по особената сметка на
3
синдика. За течението на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД е без значение дали в
масата на несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяване на
вземането до момента на изтичането на давността. Липсата на средства за изплащане на
предплатените суми не е предвидена в закона като самостоятелно основание за спиране на
погасителната давност и не попада в нито една от хипотезите на чл.115 ЗЗД. Императивният
характер на правната уредба относно погасителната давност не позволява съдържащите се в
нея разпоредби да се тълкуват и прилагат разширително от съда, което означава, че макар да
съставлява пречка за удовлетворяване на вземането, след като не е предвидена в закона,
липсата на средства/имущество в масата на несъстоятелността не може да доведе до спиране
на давността. Спиране на давността, в конкретния случай може да бъде обосновано с
разпоредбата на чл.685а ТЗ, която предвижда спиране и прекъсването на погасителната
давност за предявените и приетите в производството по несъстоятелност вземания на
кредитори, но с оглед на данните по делото и неоспорения факт, че дружеството не е
предявило вземанията си пред синдика, то не е налице такова прекъсване или спиране на
течението на общата погасителна давност. С оглед на това и предвид разпоредбите на
чл.114 от ЗЗД следва да се приеме, че вземането е станало изискуемо от момента на
привнасянето на сумите и течението на давността би могло да бъде прекъсвана или спирана
само в хипотезата на предявено вземане в този размер от страна дружеството.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 17.06.2021 г., постановено по т.д. .№ 34/11 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, че съдът е одобрил изготвената от синдика на МБАЛ „Д-р
Стоян Сантев“ ЕАД ( в несъстоятелност) сметка за разпределение в производството по
несъстоятелност, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ изготвената от синдика на МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД ( в
несъстоятелност) сметка за разпределение в производството по несъстоятелност, одобрена с
определение от 17.06.2021 г., постановено по т.д. .№ 34/11 г. по описа на Кюстендилски
окръжен съд и ВРЪЩА делото на Кюстендилски окръжен съд за изготвяне на нова частична
сметка за разпределение.
Определението подлежи на вписване в книгата по чл.634в от ТЗ.
Определението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5