Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 22.10.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието
на секретаря МАЯ СИМЕОНОВА като разгледа т.д. № 781 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена е молба по
чл. 625 от ТЗ от кредитор-молител „Х.Б.“
АД, в която се твърди, че ответното дружество –„П.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни свое изискуемо вземане към
молителя. Твърди се, че между молителя и ответника е сключен устен договор за
продажба на бетонови разтвори и предоставяне на услуги с бетон-помпа. Молителят
сочи, че бил извършил услугите и доставките и са издадени описаните 7 броя
данъчни фактури, съответно за периода от 02.05.2018г. до 29.09.2018г., като към
първата има и дебитно известие и частично плащане, а неизплатеният остатък е на
обща стойност 45 117,20 лв. Твърди се, че ответното дружество има
задължения към доставчици за над 1 411 000 лв., а и няма недвижими
имоти. Твърди, че още през 2019г. завели молба за откриване на производство по
несъстоятелност, но се споразумели с ответника, оттеглили я, като получили
частично плащане само в размер на 5000 лв. и последващо
нямало. Предвид горното претендира уважаване на молбата и откриване на
производство по несъстоятелност, а при условията на евентуалност – на основание
свръхзадълженост. В хода на производството молителят
поддържа молбата си чрез процесуалния си представител –адв.
Т. като претендира уважаване на молбата.
Ответникът „П.“ ЕООД, е подал писмен отговор от
27.07.2020г., в който изтъква, че молбата е недопустима и неоснователна.
Твърди, че същата е недопустима поради това, че се твърдял устен договор, което
не предполагало наличието на търговска сделка. Твърди, че предмет на твърдяния устен договор е специфична дейност, а именно вид
строителна дейност, а всички договори с предмет строителство съгласно чл. 160,
ал.2 от ЗУТ се уреждали с писмен договор, какъвто в случая липсвал. С оглед
горното твърди, че липсва търговска сделка и следователно молителят не е
активно легитимиран да подаде молба за несъстоятелност. Наред с горното твърди,
че вземането на молителя не било нито изискуемо, нито ликвидно, като издадените
седем броя фактури били в противоречие с чл. 160, ал.2 от ЗУТ. Не било и
установено, че същите са приети и надлежно осчетоводени, поради което паричното
вземане по тях не било безспорно. Твърди и че не били представени
доказателства, че услугите са изпълнени, доставката на бетон е надлежно
заявена, поради което твърденията за това били голословни. Твърди и че са
неоснователни твърденията, че е в състояние на неплатежоспособност, като сочи,
че при добросъвестно проучване на ГФО се установява наличието на вземания в
сериозен размер, който покрива размера на задълженията. Твърди, че имуществото
му е достатъчно да покрие ликвидните му и изискуеми вземания.
Съдът като
обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства,
включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира
за установено следното:
С исковата
молба са представени процесните фактури и експедиционни
бележки към тях. Представено е подписано на 27.09.2019г. споразумение между
страните, по силата на което от ответника се признава, че са налице търговски
отношения с предмет продажба и доставка на бетон и бетонови разтвори и
предоставяне на услуги с бетон –помпа, като за изпълнените доставки и услуги са
издадени фактури за сума в общ размер от 72 573,60 лв., а след частично
плащане по б.“в“ е останало задължение в размер на 45 117,20 лв. Уговорено
е в чл.1, че ответникът се задължава да заплати на молителя сума от общо
46167,20 лв., включваща горепосоченото задължение и разноските по заведеното
дело на VІ-3 състав, по описаната банкова сметка, ***. 2 от споразумението сумата
от 5000 лв. ще бъде платена в срок до 02.10.2019г., а останалите на пет равни
вноски от по 6000 лв. ежемесечно, считано от 02.11.2019г. до 02.03.2020г. и
последна изравнителна вноска – в срок до 02.04.2020г., като в чл. 5 от споразумението
е уговорено, че ако ответникът закъснее с плащането на някоя от вноските, без
значение на поредността им, цялото непогасено
задължение става изискуемо веднага.
Съгласно
постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ от 01.06.2020г. с
приложена към него справка, ответното дружество е имало един брой регистрирано
МПС, но e отписано и се води бивша собственост.
Съгласно предоставена информация по делото от
НАП с писмо с вх.№48373/04.06.2020г. и приложените към него постановления за
налагане на обезпечителни мерки по изпълнително дело № *********/2019 г. са
наложени обезпечителни мерки, запор върху банкови сметки за общо задължение в
размер от 106 291,55 лева, с лихви към 06.11.2019г. Представени са и три
постановления за налагане на обезпечителни мерки по изп.дело
№*********/2016г. за описаните вземания в общ размер на 297 193,68 лева, като
едната е запор на вземане от трето лице, а другите – запор върху банкови
сметки. Представени от НАП са и ГДД на дружеството за 2016г.,2017г. и 2018г.
Посочено е, че няма извършвани ревизии и издавани ревизионни актове.
По делото е
изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице В.Ц., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от страните. От
експертизата се установява, че вещото лице е извършило проверка на място по
седалище и адрес на управление на „П.” ЕООД, ***, където при разговор с
намиращи се там лица се установило, че на така посочения адрес в молба от ответника
в молба от 18.06.2020 г. се получава единствено служебна поща, като счетоводнатата документация е била иззета от г-жа С.Ш.,
гражданин на Р. Северна Македония, след придобиването на дяловете от капитала
на дружеството на 10.09.2019 г., като на вещото лице не бе предоставена
счетоводна документация от ответника. Вещото лице е установило в основното
заключение въз основа на проверка при молителя, че той има вземане по
посочените в табличен вид фактури от ответника,стойността на които е без
включен ДДС, като фактурите са осчетоводени по сметка „Продажби“ – 701, „Кленти“ – 411,
и ДДС по сметка 453 „Разчети по
ДДС” и задължението на „П.” ЕООД към датата на завеждане на исковата молба е в
общ размер на 45 117,20 лева без ДДС. Експертът е установил, че по приложена
информация от НАП за данъчни задължения, ответникът има публично вземане по
изпълнително дело № *********/2016 г. в общ размер на 297 193,68 лева и публично
вземане по изпълнително дело № *********/2019 г. в общ размер на
106 291,55 лева. В таблица на стр.3 и 4 на основното заключение вещото
лице е посочило, че през 2016 г. дружеството не е разполагало с ДМА, но са били
налични суровини с балансова стойност от 34 х.лв. Вземанията на дружеството са
преобладаващ текущ актив и са общо в размер на
1 086 х.лв., като са отразени, като такива със срок на събиране до
1 год. Размерът на наличните парични средства е 25 х.лв. Видно от баланса на
дружеството през финансовата 2016г. година е била инкасирана печалба от
дейността в размер на 37 х.лева., която се е отразила в общият размер на
Собствения капитал до положителна стойност от 38 х.лв. Формираните от дейността
задължения са, както следва: задължения към доставчици в размер на 1136 х.лв.,
със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения на дружеството са в общ
размер на 101 х.лв., от които 78 х.лева са данъчни и осигурителни задължения
като са отразени, като такива с краткосрочен характер на погасяване. Обобщената
структура на текущите активи и пасиви, пасивите и собствен капитал: краткотрайните
активи – стоки / 34 х.лв./ + вземания /
1086 х.лв. / + парични средства / 25 х.лв./ = 1 145 х.лв.; Краткосрочните
задължения – задължения към доставчици / 1136 х.лв./ + други задължения / 101
х.лв. / = 1 237 х.лв.; Пасиви – така наречения привлечен капитал от
трети лица, публични задължения и
задължения към контрагенти или общо 1237 х.лв. Собствен капитал – / уставен
капитал,натрупаните печалби и загуби през годините или общо / 1 х.лв. / +
резултат за текущата година / 37 х.лв. / = 38 х.лв.
Данните по баланса към 31.12.2017г. са представени в таблицата на стр.5 и 6 от
заключението и видно от същата, през 2017 г. дружеството е разполагало с ДМА, представляващи машини и
съоръжения с балансова стойност от 3 х.лв.. Налични са суровини с балансова
стойност от 33 х.лв. Вземанията дружеството са преобладаващ текущ актив и са се
увеличили до размер от 1833 х.лв., като са отразени, като такива със срок
на събиране до 1 год. Размерът на наличните парични средства е 21 х.лв. Видно
от баланса на дружеството през финансовата година е била инкасирана нова
печалба от дейността в размер на 79 х.лева., която се е отразила в увеличение
на общият размер на собствения капитал до положителна стойност от 117 х.лв.
Формираните от дейността задължения са както следва: задължения към доставчици
в размер на 1513 х.лв., като със срок на погасяване до 1 год. са 138 х.лв.
Другите задължения на дружеството са в общ размер на 260 х.лв., от които 78
хиляди лева са данъчни и осигурителни задължения като са отразени, като такива
с краткосрочен характер на погасяване. Обобщената структура на текущите активи
и пасиви, пасивите и собствен капитал е следната: краткотрайните активи – стоки / 33 х.лв./ + вземания / 1833 х.лв. / +
парични средства / 21 х.лв./ = 1 887 х.лв.; Краткосрочните задължения – задължения към
доставчици / 138 х.лв./ + други задължения / 260 х.лв. / = 398 х.лв.; Пасиви
– така наречения привлечен капитал от трети лица, публични задължения и задължения към контрагенти или общо 1773
х.лв., Собствен капитал – / уставен капитал,натрупаните печалби и загуби през
годините или общо / 38 х.лв. / + резултат за текущата година / 79 х.лв. / =
117 х.лв. Данните за 2018г. са в таблицата на стр.6 и 7 от основното
заключение и видно от същата, през тази година ответното дружество е
разполагало с ДМА, представляващи машини и съоръжения с балансова стойност от 2
х.лв.. Вземанията дружеството са преобладаващ текущ актив и са се увеличили до
размер от 1931 х.лв., като са отразени, като не е отразен
периодът на събиране. Размерът на наличните парични средства е 10 х.лв. През
финансовата 2018 година е била инкасирана нова печалба от дейността в размер на
56 х.лева., която се е отразила в увеличение на общият размер на собствения
капитал до положителна стойност от 174 х.лв. Формираните от дейността задължения
са, както следва: задължения към доставчици в размер на 1411 х.лв., като със
срок на погасяване до 1 година са 136 х.лв. Другите задължения на дружеството
са в общ размер на 358 х.лв., от които 345 х.лева са данъчни и осигурителни
задължения като са отразени, като такива с краткосрочен характер на погасяване.
Обобщената структура на текущите активи и пасиви, пасивите и собствен капитал: краткотрайните
активи – стоки / 0 х.лв./ + вземания /
1931 х.лв. / + парични средства / 10 х.лв./ = 1941 х.лв.; краткосрочните
задължения – задължения към доставчици / 136 х.лв./ + други задължения / 358
х.лв. / = 464 х.лв. Пасиви – така наречения привлечен капитал от трети
лица, публични задължения и задължения
към контрагенти или общо 1769 х.лв. Собствен капитал – / уставен капитал, натрупаните
печалби и загуби през годините или общо / 118 х.лв. / + резултат за текущата
година / 56 х.лв. / = 174 х.лв. Вещото лице сочи, че не разполага с Баланс и ОПР
на дружеството за 2019 г. и към датата на изготвяне на заключението, поради
което изготвя условен баланс за нуждите на експертизата. По отношение на актива
на баланса в частта „Текущи активи” се установява, че съгласно данните в
отчетите за паричните потоци за 2017 г. и за 2018 г. се установяват постъпления
от търговски контрагенти, съответно 932 х.лв. и 460 х.лева. Така отразените
суми не кореспондират с така определените и отразени в балансите текущи
вземания в размер 1833 х.лева за 2017 г. и 1931 х.лева за 2018 г., които са
отразени, като краткосрочни, поради нулевите стойности на вземанията със срок
над 1 год. Тези суми, съотнесени към данните от
отчетите за парични потоци показват, че значителна част от отразените в баланса
вземания имат дългосрочен характер със срок на събиране от над 1 год. Експертизата приема условно текущите вземания
в условния баланс в размер, идентичен с постъпленията от контрагенти и основна
дейност за 2018 г. или 460 х.лева. Останалите вземания са отнесени като такива
с дългосрочен характер над 1 год. В
пасива на баланса в частта „Задължения” през 2017 г. и 2018 г. са отразени
сходни текущи задължения към доставчици със срок на погасяване до 1 год.,
съответно 138 х.лева и 136 х.лева, като отново се установява неправилно
определяне на вида на задълженията, текущи или дългосрочни. Видно от Отчетите
за парични потоци през 2017 г. са отчетени плащания в общ размер на 936 х.лева,
като от тях 433 х.лева са към търговски контрагенти, а плащанията за основна
дейност са в размер на 266 х.лева. През 2018 г. са отчетени плащания в общ
размер на 471 х.лева, като от тях 17 х.лева са към търговски контрагенти, а
плащанията за основна дейност са в размер на 262 х.лева. Експертизата приема
условно текущите задължения към доставчици в условния баланс в размер,
идентичен с плащанията към контрагенти и основна дейност за 2018 г. или 279
х.лева. Останалите задължения са отнесени, като такива с дългосрочен характер
над 1 год. В пасива на баланса в частта
„Други задължения”, като текущи задължения
се прибавят установените данъчни задължения, съгласно получената по делото
данъчна информация в общ размер на 403 485,23 лева или 403 х.лв. В
основното заключение вещото лице сочи, че не може да установи дали задължението
на ответника към „Х.Б.” АД е включено в баланса за 2018 г., като задължение към
доставчици. Предвид гореизложеното обобщената
структура на текущите активи и пасиви, пасивите и собствен капитал, съгласно
условен баланс е следната: Краткотрайните активи – стоки / 0 х.лв./ + вземания / 460 х.лв. / +
парични средства / 10 х.лв./ = 470 х.лв.; Краткосрочните задължения – задължения към доставчици / 279
х.лв./ + други задължения / 403 х.лв. / = 682 х.лв. Пасиви – така наречения привлечен капитал от трети лица, публични
задължения и задължения към контрагенти
или общо 1769 х.лв. Собствен капитал – / уставен капитал, натрупаните печалби и
загуби през годините или общо / 118 х.лв. / + резултат за текущата година / 56
х.лв. / = 174 х.лв. Въз основа на подробно направените изчисления, вещото лице е дало
следните показатели в табличен вид:
|
2016 |
2017 |
2018 |
30.06.2020 |
КОЛ |
0.92 |
4.77 |
4.18 |
0.69 |
КБЛ |
0.9 |
4.66 |
4.18 |
0.69 |
КНЛ |
0.9 |
4.66 |
4.18 |
0.69 |
КАЛ |
0.02 |
0.05 |
0.02 |
0.01 |
КЗ |
32.55 |
15,15 |
10.16 |
10.16 |
КА |
0.03 |
0.1 |
0.1 |
0.1 |
Вещото лице сочи, че от
приложените по делото доказателства, Търговски регистър, Имотен регистър на Агенция
по вписванията и СДВР, Отдел „ Пътна полиция“ не се констатира недвижими имоти
и моторни превозни средства, собственост на „П.“ ЕООД. Съгласно ГФО за 2018 г.,
публикуван в Търговски регистър към 31.12.2018 г., Дружеството е отразило в
баланса си за 2018 г. вземания в общ размер на 1 931 х.лева, като експертизата
не разполага със счетоводна документация относно основание за възникване,
стойност и падеж. В допълнителното заключение от 07.10.2020г. вещото лице въз
основа на постъпилия и приложен отговор от НАП, а именно писмо 02-24-00-1299/# 1/01.10.2020 г. на и предоставена
информация за Дневниците за покупки по ДДС на П. ЕООД за периода от месец май
до месец септември 2018 г., е установило, че са осчетоводени и включени в тях
пет от процесните 7 фактури, а именно както са
посочени в таблицата:
Фактура № |
Дата |
|
********** |
2.5.2018 |
х |
********** |
31.5.2018 |
включена |
********** |
31.5.2018 |
включена |
********** |
30.5.2018 |
включена |
********** |
31.7.2018 |
включена |
********** |
31.8.2018 |
включена |
********** |
29.9.2018 |
х |
В отговор на задачите,
поставени към допълнителната експертиза, вещото лице е посочило, че при
определянето на структурата на актива през 2017 г., при анализ на паричните
потоци от дейността през финансовата 2018 г., се установяват следните
данни:
Парични потоци |
Постъпления |
Плащания |
От търговски
контрагенти |
17 |
|
За трудови
правоотношения |
192 |
|
Други парични
потоци за осн.дейност |
460 |
262 |
Общо |
460 |
471 |
Съгласно баланс и ОПР на
дружеството за 2017 г. публикуван в ТР се констатират стойности на текущите
активи в размер на :
В.Текущи активи |
0 |
Суровини и материали |
33 |
Незавършено произвдство |
0 |
Продукция и стоки |
0 |
II.Вземания |
1833 |
до 1 год. |
1833 |
над 1 год. |
0 |
Предоставени аванси |
0 |
IV.Парични средства |
21 |
Общо по Раздел В |
1120 |
Съгласно експертизата са посочени
вземания, имащи текущ характер, със срок на погасяване до 1 год
в общ размер на 1 833 лева, като видно от Отчета за парични потоци,
постъпленията на паричните потоци от основна дейност са в размер на 460 х.лева,
а извършените плащания са в размер на
262 х. лева. Съгласно публикуваните ОПР за
2017 г. и 2018 г. приходи и разходи от дейността, според експерта стойността им
се различава значително от постъпленията и плащанията по парични потоци. Вещото
лице сочи, че не разполага с ГФО за 2019 г. и не може да съпостави данните паричните потоци спямо
активите и пасивите за 2018 г. След извършена проверка в Търговски регистър на
07.10.2020 г. не се установява публикуван ГФО за 2019 г., включително и от
съда, като такъв не е заявен за обявяване в законоустановените
срокове. Вещото лице сочи, че ако условно се приеме, че вземанията на
дружеството имат дългосрочен характер, то структурата на актива през 2017 г. би
бил следният: Краткотрайните активи –
суровини и материали / 33 х.лв./
+ вземания / 0 х.лв. / + парични средства / 21 х.лв./ = 54 х.лв.; Краткосрочните задължения – 398 х.лв., а
за 2018г. структурата на актива би бил следният:
Краткотрайните активи – суровини и материали / 0 х.лв./ + вземания / 0 х.лв. / + парични
средства / 10 х.лв./ = 10 х.лв.; Краткосрочните задължения – 464 х.лв. При това положение при този
алтернативен вариант на баланс вещото лице изчислява за тези две години
следните показатели за 2017г. - Коефициент на обща ликвидност
= 0,14; Коеф. на бърза
ликвидност = 0,05; Коеф. на незабавна ликв. =
0,05; Коеф. на абсолютна ликвидност=0,05;
Коефициент на задлъжнялост = 15,15 ; Коефициент
на автономност = 0,06. За 2018г. същите са: Коефициент на обща ликвидност
= 0,02; Коеф. на бърза
ликвидност = 0,02; Коеф. на незабавна ликв. =
0,02; Коеф. на абсолютна ликвидност=0,02; Коефициент на задлъжнялост =
11,17; Коефициент на автономност = 0,09.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл.
608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения,
а именно: изискуеми парични
задължения по търговска
сделка, публични задължения
/към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ представлява
състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно
за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва
да установи наличието на вземане
срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност.
Неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на
чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може
да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние
да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност
се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт
на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено
в рамките на шест месеца
след получаване на поканата
за доброволно изпълнение. В
тежест на длъжника е да
обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може
да стане на базата на анализ на имуществено
- финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията
си. При този анализ се използват
различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност,
тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение
между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/
към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС,
включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№
959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага
с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен
и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на
ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова
автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието,
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и
променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника
да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова
продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/,
краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като
групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От
икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да
се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от
нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на
обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. При коефициента
на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност
на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента
на обща ликвидност се приема, че следва
да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения
с всички краткотрайни активи.
По делото безспорно се установи, че
ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения както към кредитора
молител, така и към другите си кредитори, които са установени от вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, а има и публичноправни
задължения към държавата, които са предмет на две образувани изпълнителни дела,
а именно по изпълнително дело № *********/2016 г. в общ
размер на 297 193,68 лева и публично вземане по изпълнително дело №
*********/2019 г. в общ размер на 106 291,55 лева. Същевременно съдът намира, че ответникът има
задължение и към кредитора –молител по процесните
фактури. Неоснователни са възраженията на ответника, че след като не бил
сключен писмен договор, а такава форма се изисквала за действителност според
чл. 160, ал.2 от ЗУТ, то нямало задължение по търговска сделка. Строителният процес представлява съвкупност от дейности,
извършвани в определена последователност, фази и етапи през продължителен
период от време, с участието на различни лица,
част от които
трябва да имат специална професионална подготовка. Съгласно чл. 160, ал. 1 ЗУТ участници в процеса на строителството
са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна",
техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Възложител е собственикът на имота, лицето,
на което е учредено право на строеж в чужд
имот, и лицето, което има право
да строи в чужд имот по
силата на закон /чл. 161, ал. 1 ЗУТ/. Възложителят или упълномощено от него лице
осигурява всичко необходимо за започване
на строителството. По смисъла на
чл. 163, ал. 1 ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически
лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор
с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. По време на строителния процес на изграждане на
една сграда се сключват множество
договори, въз основа на които
възникват различни договорни правоотношения, като съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени
договори. В случая, обаче, не се установи, че се касае
именно за строеж по смисъла на ЗУТ и страните са в някое от посочените по чл.
160, ал.1 от ЗУТ качества. Правоотношението, което се твърди от ищеца е
доставка на бетон и услуги с бетон –помпа, но възражението на ответника, че
това е договор за строителство не се установи надлежно. Независимо от горното
следва да се има предвид, че и двете страни по договора са търговци, а съгласно
чл. 293, ал. 3 от ТЗ, страната не може да се позовава на нищожност поради липса
на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
валидността. В случая, безспорно може да се установи горното, тъй като от
допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, както и
изисканите от вещото лице във връзка с изпълнение на задачите и предоставени му
от НАП извлечения от дневниците по ЗДДС, се установява, че процесните
фактури, с изключение на две от тях, са осчетоводени надлежно при ответника. Със
споразумение от 27.09.2019г., представено на стр. 97 и 98 от делото, ответникът
изрично е признал задължението в размер
на 45 117,20лв. по издадените фактури за доставки на бетон и разтвори и
услуги с бетон-помпа и се е задължил да го изплаща в посочените срокове.
Следователно, въпреки че не е налице писмен договор, то не може да се приемат
за основателни доводите на ответника, че кредиторът-молител нямал задължение по
търговска сделка и не бил активно легитимиран, тъй като наличие на договорно правоотношение между страните при липса
на двустранно подписан писмен договор се установява и това е в съответствие със служебно известната на съда практика на ВКС, обективирана в решения по чл.
290 ГПК, а именно: р. №
71/22.06.2009 г. по т.д. №
11/2009 г. на І ТО на ВКС,
р. № 50/25.04.2012 г. по т.д.
№ 95/2011 г. на ІІ ТО на
ВКС, р. № 14/04.02.2013 г. по т.д.
№ 1201/2011 г. на ІІ ТО на
ВКС и мн.др. В тях е прието, че неспазването на законоустановената форма за действителност
на търговската сделка не води
автоматично до нищожност и това е едно от различията
между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните, докато в търговското право, неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката,
изисква по аргумент от чл.
293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Нищожността при неспазване на изискването
за форма на сделката в търговското
право може да бъде преодоляна
чрез разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ - страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението
й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. Осчетоводявайки повечето от фактурите за
доставките и услугите, извършвайки частично плащане, което не се спори, и
подписвайки споразумението от 27.09.2019г. ответникът безспорно с поведението
си е показал, че преди подаване на отговора по настоящото дело по никакъв начин
не е оспорвал валидността на договорното правоотношение, поради което
възражението му е неоснователно и не може да бъде уважено. Предвид горното
съдът намира, че кредиторът молител се явява титуляр на неудовлетворено
вземане, произтичащо от незаплатени суми по процесните
фактури за доставка на бетон и бетонови разтвори и услуги с бетон –помпа, като
следва да се има предвид, че това, че две от фактурите не са осчетоводени не
променя извода за наличие на задължение, а би повлияло само на размера на
вземането на този кредитор. В доказателствена тежест
на молителя е да установи, че има неплатено изискуемо вземане срещу ответника,
което е от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, а в случая съдът намира, че такова е
налице, най-малкото по силата на изричното му признаване от ответника по
споразумението от 27.09.2019г. В рамките на тази първа фаза на производството
по несъстоятелност, а именно произнасянето по молбата по чл. 625 от ТЗ, съдът
не се произнася с диспозитив относно наличието на
вземане на кредитора –молител, нито относно неговия точен размер, тъй като това
не е предмет на спора и не се формира сила на пресъдено
нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер.
Предвид горното безспорно е, че вземане съществува, а неговият размер не е от
значение в тази фаза и не е налице твърдяната от ответника липса на активна материалноправна легитимация на кредитора, като не може да
се приеме и твърдението, че поради липсата на писмен договор съгласно чл.160,
ал.2 от ЗУТ, нямало търговска сделка. Напротив, съдът намира, че възражението е
неоснователно и е налице правоотношение по търговска сделка, сключена между
двама търговци, пряко свързана с предмета им на дейност, включително отразеното
в ТР, а именно за ответника – строителство, а за молителя – добив и търговия с
полезни изкопаеми и други материали. Предвид горното съдът приема, че молителят
е активно легитимиран като се явява титуляр на неудовлетворено вземане.
Съдът намира, че при преценка на ангажираните
по делото доказателства и като съобрази процесуалното поведение на ответника,
който въпреки че е уведомен за задължението си по чл. 161 от ГПК, което първо е
по определението от 14.05.2020г. и повторно по протоколно определение от
28.07.2020г., не е предоставил никакви счетоводни документи нито по делото,
нито на вещото лице, намира, че се установява състоянието му на
неплатежоспособност при кредитиране на изготвения от вещото лице алтернативен
вариант на баланс. На първо място безспорно се установи от събраните по делото
доказателства, че ответникът има данъчни задължения, които са в размер, доста
по-голям от отразения такъв по последния баланс към 31.12.2018г, по който са
отразени данъчни задължения в размер на 130 хил.лв., а видно от постъпилите
документи от НАП същите са в по-голям размер. Наред с горното както се установи
от неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза, по отношение
на актива на баланса в частта „Текущи
активи” спрямо данните в отчетите за паричните потоци за 2017 г. и за 2018 г.
се установява, че отразените суми не кореспондират с отразените в балансите текущи
вземания в размер 1833 хил.лева за 2017 г. и 1931 хил.лева за 2018 г., които са
отразени, като краткосрочни, поради нулевите стойности на вземанията със срок
над 1 год., като тези суми, съотнесени към данните от
отчетите за парични потоци показват, че значителна част от отразените в баланса
вземания имат дългосрочен характер със срок на събиране от над 1 год. , а не са
краткосрочни. Няма пречка когато се установи, че един актив или пасив са
неправилно осчетоводени, да се възложи изготвяне на алтернативен вариант на
баланс при съответните корекции. Съгласно решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о. и решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК,
II т.о. и др., при оспорване на
съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията, няма пречка да се изследва нов коректно съставен баланс, като за
целта се използва експертизата на вещи лица. В случая вещото лице Ц. е съставил алтернативен баланс като по подробно
изложените мотиви е отнесъл част от неправилно отразените вземания като
дългосрочни и е включил неосчетоводената част от данъчните задължения, които са
посочени в двете постановления от 2018г. за ПОМ по изпълнителните дела и
следователно са изискуеми към същата година, и е видно, че всички показатели на
ответното дружество са извън възприетите нормативи. При кредитиране на този алтернативен баланс и заключението на вещото лице
за 2018г. показателите са: Коефициент на обща ликвидност =
0,02; Коеф. на бърза ликвидност
= 0,02; Коеф. на незабавна ликв. = 0,02; Коеф. на абсолютна ликвидност=0,02; Коефициент на задлъжнялост = 11,17; Коефициент на автономност = 0,09, което показва, че ответното дружество е
в състояние на неплатежоспособност
и не е могло да покрива задълженията
си с текущите си активи. Предвид горното съдът намира, че от комплексните събрани по делото
доказателства се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност.
Съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е
трайно предвид установената тенденция на ниска събираемост
на вземанията, а именно налице са данни за образувано изпълнително дело за
събиране на вземането на НАП от 2016г., по което все още не е погасено
задължението, поради което искането за откриване на производство по несъстоятелност
е основателно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
молбата следва да бъде уважена, като бъде открито производство и обявена
неплатежоспособността на ответника. Предвид горното съдът не следва да се
произнася по евентуално заявеното основание – свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен
да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно
данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец
по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника
и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното
решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения:
Р №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р №
549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по
т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, но същото да е по търговска сделка и
длъжникът да не е в състояние
да го изпълни. Молителят не е конкретизирал коя начална дата на неплатежоспособността
претендира, но същата категорично не следва да е падежа на процесните
фактури, тъй като по споразумението от 27.09.2019г. е уговорено разсрочване на
задължението. Не се и спори, че по това споразумение молителят е получил
първата уговорена вноска от 5000 лв., платима до 02.10.2019г., но не е получил последващо плащане, като такова е било изискуемо по
споразумението за всяка следваща вноска, считано от 02.11.2019г. Съдът намира,
че доколкото не се установи конкретно по-ранна дата за цялостно спиране на
плащанията на ответника, респ. не е налице позоваване на някоя от презумпциите
и хипотезите им по чл. 608 от ТЗ, а изчисленията по експертното заключение на
вещото лице са към края на счетоводната година – 31.12.2018г., но в
алтернативен вариант, то като начална дата на неплатежоспобност
следва да приеме датата на падежа на неплатената вноска по споразумението с
молителя - 02.11.2019г., тъй като към този момент след разсрочването задълженията
към кредитора-молител са изискуеми и е следвало да са отразени счетоводно, а
въз основа на данните по съставения алтернативен баланс е видно, че не са могли
да бъдат погасени с наличните парични средства от длъжника, като от съставения
алтернативен вариант на баланс е видно, че длъжникът изцяло не е бил в състояние
да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Предвид
горното съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се
приеме дата 02.11.2019г.
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 28.07.2020г., вписано
в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3717, том 67, с което е определил начални разноски
за привнасяне от кредиторите на ответника в тридесет дневен срок. Срокът е
изтекъл и няма данни да са привнесени разноски. Предвид горното съдът намира,
че решението следва да е с диспозитив по чл. 632 от ТЗ. Претенция за разноски от молителя не е заявена и не следва да се присъждат
съобразно диспозитивното начало.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, с управител С.Ш. и посочен съдебен
адрес ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 02.11.2019г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
на длъжника „П.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА „П.“ ЕООД, ЕИК ********, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението може да се обжалва в
7-дневен срок от вписването му
в търговския регистър.
Препис от решението
да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ. Да се обяви и покана за ПСК.
СЪДИЯ: