РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. В., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. Н.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Гражданско дело № 20221300100238
по описа за 2022 година
Исковете са с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК във вр. с
чл. 430 и сл. ТЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на “Б. Д.” АД
с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.С. чрез пълномощника си главен
юрисконсулт Л. Л. и заявен съдебен адрес: гр.В.Б. Д., с която срещу Н. К. И. с
ЕГН ********** и адрес: гр.В. са предявени установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.с чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79 и чл.86 от ЗЗД с искане да
бъде признато за установено, че ответника Н. К. И. в качеството на
кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
10.05.2017г., дължи на ищеца „Б. Д." АД с ЕИК . следните суми: 38960,30 лв.,
представляваща главница; договорни (дължими) лихви за периода от
03.06.2019 г. до 24.10.2019г. - 2507,19 лв.; наказателна лихва за периода
10.06.2019 г. до 24.10.2019г. - 82,19лв., обезщетение за забава (законна лихва)
за периода: 25.10.2019г до 11.11.2019г. -183,98 лв., разходи при изискуем
кредит в размер на 120 лв., законната лихва върху главницата считано от
12.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
присъдени със заповед за изпълнение №2223/18.11.2019г., издадена по ч.гр.д.
№ 3181/2019г. по описа на Районен съд В.
Подържа се в исковата молба, че на 10.05.2017г. с отвеника сключили
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който “Б. Д.” АД е
предоставило на ответника Н. К. И.-кредитополучател потребителски кредит
в размер на 46 000 лв. с краен падеж 10.05.2027г. Сключеният договор е
действителен, като волята на ответника за обвързване с условията на договора
1
и приложенията към него, се потвърждавала от положените от него подпис
върху всички документи. Средствата по отпуснатия кредит били усвоени от
ответника на 10.05.2017 г. по негова разплащателна сметка, посочена в
договора и открита в „Б. Д.“ АД, с което банката е изпълнила задължението
си по договора и е изправна страна.
Излага се, че ответникът-кредитополучател е следвало да погасява
кредита с месечни вноски, дължими на всяко 3-то число от месеца, съгласно
погасителен план - приложение към договора. Ответникът нарушил това
договорно задължение и допуснал забава в плащанията. До датата на
предсрочната изискуемост същият не платил 5 броя вноски с падеж както
следва: 03.06.2019г. - 652,48лв; 03.07.2019г. -659,99лв; 03.08.2019г. -
659,99лв; 03.09.2019г. - 660,37лв; 03.10.2019г. - 660,37 лв., възлизащи в общ
размер на 3293,20 лв.
Твърди се, че с покана-уведомление изх. № 08-20-
01322/24.10.2019г. банката обявила на кредитополучателя-ответника
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит от
10.05.2017г. на основание чл.18.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
неразделна част от Договора за кредит, според който: „При допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90дни, целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем.“.
Поддържа се, че поради неплащане от страна на ответника и
настъпилата предсрочна изискуемост банката пристъпила към принудително
събиране на вземанията си по съдебен ред. На 12.11.2019г. подали Заявление
за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по което било
образувано ч.гр.д. № 3181/2019г. по описа на Районен съд – В. и издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2223 от 18.11.2019г. и
Изпълнителен лист от 19.11.2019г. в полза на банката, като
кредитополучателят Н. К. И. е осъден да заплати на „Б. Д.” АД следните
суми: 38960,30 лв., представляваща главница; договорни (дължими) лихви за
периода от 03.06.2019 г. до 24.10.2019г. - 2507,19 лв.; наказателна лихва за
периода 10.06.2019 г. до 24.10.2019г. - 82,19 лв., обезщетение за забава
(законна лихва) за периода: 25.10.2019г. до 11.11,2019г. - 183,98 лв., разходи
при изискуем кредит в размер на 120 лв., законната лихва върху главницата
считано от 12.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
държавна такса за издаване заповед за изпълнение в размер на 837,07 лв. и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 ЗПП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 65.00 лв.
Твърди се, че на основание издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по молба на банката срещу длъжника Н. К. И. е образувано
изпълнително дело № 1832/2019г. по описа на ЧСИ С. Н. с рег.№ 898 от
регистъра на КЧСИ и с район на действие ОС В.
Излага се, че на 06.07.2022г. получили съобщение по ч.гр.д. №
2
3181/2019г. по описа на Районен съд-В., с указания за предявяване на иск за
установяване на вземането поради връчена на длъжника Н. К. И. заповед за
изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с което банката обосновава
правния интерес от предявяване на исковете, за да установи вземанията.
Иска от съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове за установяване на вземанията на банката. Представя доказателства и
прави доказателствени искания. Иска присъждане на съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Н. К. И. чрез назначените му особени
представители - адв.А. Ц. и адв. П. П. и двамата от АК-В., с който оспорват
предявените искове по основание и размер.
В отговора се излага, че в исковата молба нямало изложени факти и
обстоятелства относно обявяването на договора за кредит за предсрочно
изискуем, като: кога е настъпила твърдяната забава в плащанията, извършени
ли са плащания по договор и в какъв размер.
Твърди се, че не били налице законовите изисквания, за обявяване на
кредита по договор за кредит за текущо потребление за предсрочно изискуем.
Наведени са възражения за недействителност - нищожност поради
липса на съгласие - чл.26, ал.2 от ЗЗД на Договора за кредит за текущо
потребление, сключен на 10.05.2017 г. между „Б. Д. АД и ответника Н. К. И.,
като се оспорва истинността на представени писмени доказателства с
твърдение, че договора и всичките му приложения, погасителния план,
включително и искането /заявката/ за отпускането на кредит не са подписани
от ответника Н. К. И..
Наведено е възражение за нищожност на точка 8 /осем/ от Договор за
кредит за текущо потребление от 10.05.2017 г., като противоречаща на закона
и на добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и като
противоречаща на чл.10, чл.11, чл.12 и чл.20 от Закона за потребителския
кредит. В тази насока посочва, че индексът SOFIBOR е отменен, считано от
01.07.2018 г., с решение от 16 март 2017г. на Управителния съвет на
Българска народна банка. Този индекс не е бил формиран по обективни и
независими данни и критерии, което е довело и до преустановяване на
неговото използване при определяне на лихвения процент по договори за
кредит.
Поддържа се, че претендираните с исковата молба суми - главници,
лихви и разноски са недължими поради погасяването им с изтичането на
тригодишна погасителна давност по чл.111 букви „б“ и „в“ от ЗЗД, като
вземания за периодични плащания, лихви, обезщетения и неустойки.
Алтернативно навеждат възражения за погасяване на претендиране суми с
изтичането на петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, както и с
изтичането на предвидената в чл.112 от ЗЗД абсолютна десет годишна
3
давност.
Прави се възражение за нищожност на всички точки /клаузи/ на
Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2017 г. на основание
чл.143 във вр. с чл.146 и чл.147 от ЗЗП, както и на основание чл.20 и чл.21
във връзка с чл. 11 от Закона за потребителския кредит. В тази насока се
твърди, че всички точки /клаузи/ на договор са неравноправни, тъй като всяка
една от тях е уговорена в негова вреда, не отговаря на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя.
Поддържа се, че клаузите на процесния договор за кредит за текущо
потребление не са уговорени индивидуално и съгласно разпоредбата на чл.
146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Използван е
предварително изготвен договор, с еднакви клаузи за всички клиенти на „Б.
Д.” ЕАД, където само са променени имената и останалите лични данни на
кредитополучателя и представляващия банката.
Твърди се, че уведомление изх.№ 08-20-01322 от 24.10.2019 г. на „Б. Д.”
АД за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е било връчено на
ответника Н. К. И., както и не е получено на 25.10.2019г. от Й. Б. Д. – майка,
поради което не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на
кредита, което доказателство също е оспорено като неистинско.
Оспорва се, като недължима претендираната сума от 120 лв.- разходи
при изискуем кредит, тъй като такива не са предвидени в договора - чл.10,
ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Поддържа се, че при посочената предсрочна изискуемост на кредита не
дължи и претендираните суми за договорната и наказателна лихва, съгласно
разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д.№
3/2017 г. на ОСГК, ОСТК, ОСГТК на ВКС.
Навежда се възражение за нищожност на точка 9 /девет/ от Договор,
определяща начина на формиране на годишният процент на разходите /ГПР/
на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД като противоречаща на закона и на добрите нрави и
недействителност на осн. чл.22 от ЗПК, както и на чл.10, чл.11, чл.12 и чл.20
от ЗПК.
Поддържа се, че всички клаузи /точки/ на Договор за кредит за текущо
потребление от 10.05.2017 г. са нищожни на осн. чл.26, ал.2, предл. трето от
ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма и противоречие със
закона. В тази насока се излага, че в чл. 58, ал.1 от Закона за кредитните
институции е регламентирано минималното съдържание на договора за
кредит, като е записано, че при отпускане на кредит банката предоставя
безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите. В
договора за кредит нямало данни за общите разходи по кредита и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят.
Общите разходи били определени формално. Не са посочени условията при
4
които може да се променя лихвата, дадени са само основанията за промяна на
лихвата в Общите условия, към договора. Не са посочени допълнителните
задължения, свързани с разплащанията. Не са уточнени условията и
разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Оспорва се истинността на представеното от банката извлечение от
счетоводните книги в заповедното производство по ч. гр.д.№ 3181 от 2019 г.
на Районен съд В., като се твърди, че е невярно, посочените суми са
недължими.По отношение на същото не се иска откриване на производство по
чл.193 ГПК.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. С отговора не са представени доказателства. Правят се
доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е и прието
ч.гр.д. №3191/2019г. на ВРС.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото договор се установява, че: на 10.05.2017г.
страните по делото са сключили Договор за кредит за текущо потребление,
по който ищцовото дружество /банката/ е предоставило на ответника Н. И.
кредит в размер на 46 000 лева, по банковата му сметка в същата банка на
10.05.2017г.. Срокът за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване - 10.05.2017г. Погасяването е
съгласно приложения към договора погасителен план с платими вноски на
всяко 3-то число на месеца, като първата вноска е с падеж 03.06.2017г. в
размер на 515.33лв., а последната 10.05.2027г. в размер на 412.86лв.
В т.8. от договора е уговорена дължимата лихва по кредита от
кредитополучателя за предоставения кредит, като същият се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 6.20% годишно или 0.02 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.326%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5.874 %, при изпълнение на Условията
по програма Д. П. П., подробно описани в Приложение № 2 към договора (по-
нататък наричани „Условията"). При нарушаване на Условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, в размер на 6-мечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,124%.
В т.8.1. страните са договорили, че лихвеният процент се променя с
5
промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и в
сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност
на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният
лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка
съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.
Видно е, че договорения в т.9 ГПР по кредита е 6.50% и може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица, погасителен план-
приложение №1, Условията по програма Д. П. П. - Приложение № 2 и
извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Б. Д.
прилага по извършвани услуги на клиента - Приложение № 3.
Съгласно чл.18.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от
приложените по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, неразделна част от Договора за кредит, страните са уговорили,
че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90дни,
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.
По делото е прието заключението на назначената съдебно-
икономическа експертиза, неоспорено от страните, което настоящата
инстанция кредитира, като компетентно и обосновано, непротиворечащо на
събрания по делото доказателствен материал.
На база доказателствения материал по делото и справка в
счетоводството на ищеца вещото лице е дало заключение, ведно с
Приложение № 1 за движение на средствата по усвояването и погасяването на
кредита, от които се установява, че договорената кредитна сума в размер на
46000лв. е напълно усвоена от ответника и сумата е постъпила по негова
разплащателна сметка на 10.05.2017г. Сметката е с номер посочен в чл.4 от
договора. През периода от 10.05.2017 г. до 12.11.2019 г. ответникът по
заемната си сметка е внесъл сумата 12 461,99 лева за погасяване на кредита, с
които са погасени 7 039,70 лв. - главница, 5 406,93 лв. - договорни лихви и
15,36 лв. - наказателни лихви. Редовното погасяване на кредита от ответника
е преустановено от 03.11.2018 г. До датата на предсрочната изискуемост
25.10.2019 г. от ответника не са платени 5 броя вноски в общ размер на
3293,20 лв. Неплатените вноски са с падежи : 03.06.2019г. - 652,48лв.,
03.07.2019 г. - 659,99 лв., 03.08.2019 г. - 659,99 лв., 03.09.2019 г. - 660,37 лв,
03.10.2019 г. - 660,37 лв., видно от приложението към експертизата.
Вещото лице е установило, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 12.11.2019 г. с внесените от ответника
суми са погасени вноските с падежи до 03.05.2019 г., а размера на дълга към
тази дата, е както следва: неиздължена главница - 38 960,30 лв.; неиздължена
редовна /договорна/ лихва - 2 507,19 лв.; неиздължена наказателна лихва -
82.19 лв.; начислени и неиздължени такси - 120.00лв.; размера на
6
обезщетението за забава в размер на законова лихва за периода от 25.10.2019
г. до 11.11.2019 г. възлиза на сумата 183.98 лв. и същата е начислена от
ищеца.
Експертът е констатирал, че към датата на подаване на исковата молба -
05.08.2022 г., размерът на дълга /главница, лихва/и/, такси/ е същият, както
към датата на подаване на заявлението - 12.11.2019 г., тъй като ответникът не
е извършил плащания след тази дата. Единствено е настъпило увеличение в
размер на законната лихва върху главницата 38 960,30 лв. за периода от
12.11.2019 г. до 04.08.2022 г.
Съгласно заключението на експертизата размера на дълга и
задълженията на ответника към ищеца по пера и към датата на предсрочната
изискуемост - 25.10.2019 г. е както следва: неиздължена главница и към
12.11.2019 г. - 38 960,30 лв. /главница с настъпил падеж - 1 122,50 лв. и
главница с ненастъпил падеж - 37 837,80 лв./; неиздължена и начислена
редовна договорна лихва към 25.10.2019 г. - 2 507,19 лв.; неиздължена и
начислена наказателна лихва към 25.10.2019 г - 82.19 лв.;
Вещото лице е констатирало, че след датата на настъпилата предсрочна
изискуемост от ищеца „Б. Д.“ АД е начислена само законна лихва -
обезщетение за забава върху целият неплатен размер на главницата с лихвен
процент равен на законната лихва, чиито размер възлиза на 183,98 лева.
Констатирало е също, че от ответника по изп.дело № 1832/2019 г. на
ЧСИ С. Н. не са извършени плащания.
Съгласно експертизата претендираните договорни лихви са изчислени
по следния начин: договорните лихви са изчислени върху сбора на редовна
главница с ненастъпил падеж и просрочена главница с настъпил падеж, с
договорения лихвен процент за периода, като месеца е приет за 30 дни и
годината е приета за 360 дни.
За периода от 15.01.2018 г. до 03.01.2019 г. кредитът е олихвяван с
лихвен процент 6,037% въпреки отмяната на индекса SOFIBOR считано от
01.07.2018 г., като този лихвен процент е по-малък от първоначалния лихвен
процент от 6,20%.
Съгласно т.8 от Договора за кредит „Кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 6,20% годишно или 0,02% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326%, който при отрицателна стойност
се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер
на 5,874% при изпълнение на Условията по програма Д. П. П., съгласно
Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат от неизпълнение на Условията, с променливият лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на
7
13,120%.
За допуснато просрочие над 90 дни кредитът е олихвяван с лихвен
процент 13,247% за периода от 03.04.2019 г. до 03.07.2019 г. и с лихвен
процент 13,237% за периода от 03.07.2019г. до 25.10.2019 г.
Експертът е констатирал и дал заключение, че лихвения процент по
договора за кредит след сключването му е променян в посока намаление,
първоначалният договорен лихвен процент е бил 6,20%, впоследствие при
всички промени до момента, в който длъжникът редовно е обслужвал кредита
са били с размер по-нисък от 6,20%., т.е. по-нисък от уговорения в договора.
Също така вещото лице е установило, че по договора от страна на ищеца не
са начислявани лихви върху лихви.
Съгласно заключението ГПР е променян от датата на сключване на
договора до датата на предсрочната изискуемост, като до момента на
редовното обслужване на кредита стойността на ГПР е намалявана, след
допускане просрочие над 90 дни стойността на ГПР е увеличена спрямо
първоначалната стойност.
Ответникът-кредитополучател е погасил дължимите месечни вноски с
падеж до 03.05.2019г. включително, като след тази дата не е погасявал
задълженията по договора.
С оглед установеното от вещото лице, съдът приема направеното
оспорване на истинността на представеното от банката извлечение от
счетоводните книги в заповедното производство по ч. гр.д.№ 3181 от 2019 г.
на Районен съд В. за неоснователно.
Ищцовото дружество е упражнило правото си да обяви кредита за
предсрочно и изцяло изискуем, чрез отправяне до длъжника /ответника/ на
уведомение с Изх. № 08-20-01322/24.10.2019г. /л.21/, което е редовно връчено
на заявения по договора адрес на ответника и получено на 25.10.2019г. от Й.
Б. Д. – майка на ответника
В уведомлението е материализирано волеизявлението на кредитодателя-
ищец за обявяване на цялото задължение – непогасена главница по договора
от 10.05.2017г. за изискуемо и дължимо, считано от датата на получаване на
уведомлението и на основание предвидените в договора условия.
В случая предсрочната изискуемост по договора за банков кредит е
настъпила на 25.10.2019г. с връчване на уведомлението.
С протоколно определение от 19.04.2023г. е открито производство по
чл.193 ГПК относно оспорване истинността на подписите на ответника Н. К.
И., поставени в реквизит „подпис на кредитополучател“ в договор за кредит
за текущо потребление от 10.05.2017г., на погасителен план и ГПР от същата
дата в реквизит „подпис на клиента“, в общи условия за предоставяне на
кредит за текущо потребление в реквизит „подпис на кредитополучател“, в
условия по кредитна програма „ДСК престиж плюс“ за клиенти - служители
на работодателя, за които се предоставят преференциални условия по кредит“
8
в реквизит “подпис на кредитополучател“, в такси по кредити за текущо
потребление в реквизит „кредитополучател“, както и на подписа на лицето
,сочено като автор - Й. Б. Д., положен в обратна разписка на „Б. п.“ с №
ЕВ012755635bg в реквизит „получател“, като е указана тежестта на доказване
на оспорващата страна – ответника.
ВОС приема, че проведеното от ответника оспорване не е доказано,
поради следното:
От приетото по делото и оспорено по същество от страните заключение
на вещото лице В.П. по изготвената графическа експертиза, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена и обоснована се установява, че
подписите положени срещу реквизитите “подпис на кредитополучател” и
“Кредитополучател” в оспорените документите, обект и задача на
експертизата: „Договор за кредит за текущо потребление “ от 10.05.2017г. ;
“Погасителен план и ГПР” от дата 10.05.2017г. към договор за кредит от
10.05.2017г.; “Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление”без поставена дата; “Условия по кредитна проглама “ДСК
Престиж плюс” за клиенти - служители на работодатели, за които се
предоставят преференциални условия по кредити от дата 10.05.2017г.; в
документа Такси по кредити за текущо потребление Приложение № 3 са
идентични със свободните подписи на лицето Н. К. И., следователно извода е,
че подписите са изпълнени от лицето Н. К. И..Вещото лице е категорично в
изводите си.
Подписа положен срещу реквизита “№ на пълномощно ” и (подпис) в
документа “Обратна разписка“ с бар код „ЕВО12755635BG” на BUL POST „Б.
п.“ ЕАД и с получател Н. К. И., гр.В.. е изпълнен от лицето Й. Б. Д. ЕГН
**********. Вещото лице е категорично в изводите си.
От приложеното чгрд.№3181/2019г. по описа на РС-В. се установява, че
на 12.11.2019г. ищецът “Б. Д.” АД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и за
допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за
което е образувано посоченото дело.
На 18.11.2019г. РС-В. по ч.гр.д.№3181/2019г. е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
срещу длъжника/ответника Н. К. И. да заплати на “Б. Д.” АД, следните суми:
38960,30 лв. - главница; 120 лв. - разходи при изискуем кредит; 2507,19 лв. -
договорна лихва от 03.06.2019 г. до 24.10.2019г; 82,19 лв. - наказателна лихва
от 10.06.2019 г. до 24.10.2019г.; 183,98 лв. - обезщетение за забава от
25.10.2019г до 11.11,2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 12.11.2019г. до изплащане на вземането, както и 837,07 лв. –
разноски за държавна такса и сумата от 65 лв. за юрисконсултско
възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 НЗПП вр. с чл.13, т.2 и чл.26 от
НЗПП.
9
ВРС е посочил, че вземането е удостоверено с Извлечение от
счетоводните книги на заявителя към 12.11.2019г. по Договор за кредит за
текущо потребление от 10.05.2017г.
По приложените по ч гр д.№3181/2019г. по описа на РС-В.
придружително писмо и протокол от 22.06.2022г. на ЧСИ С. Н. с peг. № 898 и
район на действие ОС-В. се установява, че срещу ответника е образувано
изп.д№1832/2019г. по описа на ЧСИ С.Н., като Покана за доброволно
изпълнение, ведно със Заповедта и извлечение от счетоводните книги на
заявителя/ищеца/ е връчена на ответника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК
С връчено на 06.07.2022г. на заявителя/ищеца определение от
01.07.2022г. на ВРС същият е уведомен в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си, като ВРС е постановил и спиране на принудителното
изпълнение по заповедта по отношение на длъжника/ответника/ на основание
чл.415, ал.2 ГПК.
На 05.08.2022г. -в едномесечния срок по чл.415,ал.4 ГПК, ищецът е
депозирал искова молба пред ОС-В., по която е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявените искове са по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл. 430 и
сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл.430,ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Страните по делото са обвързани от валидно сключен на 10.05.2017г.
Договор за кредит за текущо потребление, като неразделна част от договора
са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица, погасителен план-приложение №1, Условията по програма
Д. П. П. - Приложение № 2 и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите, които Б. Д. прилага по извършвани услуги на клиента -
Приложение № 3. Договорът е действителен, а възражението на ответната
страна за нищожност на договора поради липса на съгласие от страна на
кредитополучателя е неоснователно. От приетото по делото заключение на
вещото лице В.П. по назначената графическа експертиза безспорно се доказа,
че ответникът Н. И. е подписал договора и общите условия, както и всички
приложения към договора, изчерпателно изброени в експертизата, с което
същият е обективирал воля и съгласие за сключване на договора при
визираните в същия и в приложенията условия.
С подписването на договора ответникът-кредитополучател е
удостоверил, че от ищеца-кердитор му е предоставена преддоговорна
информация по чл.5 от ЗПК, както и общи условия за предоставяне на кредит
за текущо потребление на физически лица, с оглед вземане на информирано
съгласие за сключване на договора за кредит, видно от съдържанието на т.12
10
от договора. Предвид изложеното възражението за нищожност на клаузите на
договора поради липса на предписана от закона форма и неизпълнение на
задължението на кредитора да предостави преддоговорна информация на
ответника е неоснователно. Настоящият състав счита, че при тези данни по
делото ответникът е взел информирано съгласие за сключване на договора за
кредит, а клаузите на договора не съдържат пороци водещи до тяхната
нищожност.
Настоящият състав приема, че клаузите на процесния договор са
уговорени индивидуално, той като по делото се установи, че е сключен с
оглед Условия по кредитна програма „Д. П. п.“, неразделна част от договора и
подписани от кредитополучателя /ответника/ при наличие на преференциални
условия. В случая не се установява и наличието на неравноправни клаузи на
договора. За да са такива те следва да не отговарят на изискването за
добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. Нормата на чл.143, т.12 ЗЗП
предвижда, че неравновесие в правата е налице „ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключване на договора“, каквото значително завишаване не се
установява.
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал. 3 ТЗ).
Установява се от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че
договорената заемна сума в размер на 46 000 лева/четиридесет и шест хиляди
лева/ е усвоена на 10.05.2017г. от ответника по негова разплащателна сметка
открита в ищцовата банка и посочена в т.4 от договора. Поради това съдът
приема, че банката е изпълнила задължението си по договора да предостави
на ответника/кредитополучателя/ Н. И. уговорената в договора за кредит
сума, а за ответника е възникнало задължението да я върне, ведно с
уговорената лихва. Погасяването на кредита е с месечни вноски, дължими на
всяко 3-то число от месеца, съгласно погасителен план - приложение към
договора и подписано от ответника.
Доколкото банката извършва действия по предоставяне на кредити на
физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава
насрещна престация за това от кредитополучателя, а именно възнаграждение
за времето, през което последните ползват предоставените им парични
средства, какъвто характер има лихвата.
Договорът за банков кредит по дефиниция е лихвоносен. Съгласно чл.
430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Поради
това следва да се приеме, че в отношенията между страните се прилагат тези
уговорки постигнати между страните – т.8 от Договора за кредит. Съгласно
тази клауза кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на
6,20% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR 0,326%, който при отрицателна стойност се приема със стойност
нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,874% при
11
изпълнение на Условията по програма Д. П. П., съгласно Приложение № 2
към договора. При нарушаване на Условията Кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от
неизпълнение на Условията, с променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити, в размер на SOFIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,120%.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза /СИЕ/ се установява, че за периода от 15.01.2018 г. до 03.01.2019
г. кредитът е олихвяван с лихвен процент 6,037%, след отмяната на индекса
SOFIBOR считано от 01.07.2018 г., като лихвения процент е по-малък от
първоначалния лихвен процент от 6,20%.
Настоящият състав приема, че от СИЕ се установява, че от датата на
сключване на договора-10.05.2017г. до обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита – 25.10.2019г. кредитът е олихвяван с лихвен процент
по-нисък от първоначално определения в т.8 от 6,20%, поради което клаузата
на т.8 от договора не е нищожна.
Относно наличието на предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, съдът съобрази следното:
Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл.60, ал.2 от
Съгласно чл.18.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част
от процесния договор, страните са уговорили, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем.
В случая са налице и двете предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. От СИЕ се установява, че ответникът е преустановил
редовното погасяване на кредита и не е платил 5 броя месечни вноски с
падежи : 03.06.2019 г. - 652,48лв., 03.07.2019 г. - 659,99 лв., 03.08.2019 г. -
659,99 лв., 03.09.2019 г. - 660,37, 03.10.2019 г. - 660,37 лв., възлизащи в общ
размер на 3293,20 лв.
С представеното по делото уведомление Изх. № 08-20-
01322/24.10.2019г. /л.21/ ищецът-кредитор е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на
уведомлението, което е достигнало до ответника и същото е редовно връчено
на заявения по договора адрес за кореспонденция и получено на 25.10.2019г.
от Й. Б. Д. – майка на ответника, което се установява и от заключението на
съдебно-графологичната експертиза, а именно че подписа е на посоченото
лице за получател- Й. Б. Д. В случая предсрочната изискуемост по договора за
12
банков кредит е настъпила на 25.10.2019г. с връчване на уведомлението.
Размера на вземанията на ищцовото дружество, след настъпване на
предсрочната изискуемост на 25.10.2019г. и към дата 12.11.2019г.са
установени с приетата съдебно-икономическа експертиза и са както следва:
главница в размер на 38 960,30 лв., от които главница с настъпил падеж - 1
122,50 лв. и главница с ненастъпил падеж - 37 837,80 лв.; неиздължена и
начислена редовна договорна лихва към 25.10.2019 г. в размер на 2 507,19 лв.;
неиздължена и начислена наказателна лихва към 25.10.2019 г в размер на
82.19 лв.; размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва за
периода от 25.10.2019 г. до 11.11.2019 г. възлиза на сумата от 183.98 лв. и
същата е начислена от ищец, разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Ответникът-кредитополучател е погасявал дължимите месечни вноски с
падеж до 03.05.2019г. включително, като след тази дата е спрял плащанията
на задълженията по договора.
ВОС намира, че сумата от 120 лв.-разходи при изискуем кредит се
дължи от ответника на основание и съгласно чл.9.2, б“а“ като ответника се е
съгласил за заплати на ищеца кредитор разходите и таксите при
неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.
Наведеното възражение от ответната страна за погасени по давност
вземания на ищеца за главницата и лихвите, настоящият състав счита за
неоснователно, поради следите съображения:
Съгласно трайно установената практиката на ВКС и разясненията
дадени с Тълкувателно решение № 5 от 21.01,2022г. постановено по
тълк.дело № 5/2019г ОСГТК, ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане
на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
Плащането по процесния договор за кредит от
ответника/кредитополучател е уговорено на месечни вноски, съгласно
погасителния план. Дължимите от ответника плащания по договора за банков
кредит са частични плащания по едно неделимо задължение, а не
„периодични плащания“, поради което и не се погасяват с кратката 3-
годишна давност, а се погасяват с общата 5- годишна давност по чл. 110 от
ЗЗД.
В конкретния случай нито едно от претнедираните вземания на ищеца
не са погасени по давност. Първата неплатена вноска по договора за кредит е
с падеж 03.06.2019г. за сумата от 652,48лв., а на 12.11.2019г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение до РС-В. и е образувано
ч.гр.д.№318/2019г., а на 05.08.2022г. е депозирана исковата молба по
настоящото дело, с което и на основание чл.116, б. „б“ ЗЗД давността е
13
прекъсната с предявяване на настоящите искове, считано от датата на
образуване на заповедното производство на основание чл.422 ГПК,
следователно за предявеното вземане за главницата не е изтекла предвидената
5-годишна давност и не е погасено.
По отношение на претендираните вземания за лихви следва да се
отбележи, че вземането за договорна лихва е с начален период от
03.06.2019г., а за наказателната лихва с начален период 10.06.2019г., за които
също не е изтекъл тригодишния давностен срок, респективно не са погасени
към 12.11.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Представеното възражение , получено на 10.03.2023г. по настоящото
дело , подадено от назначения особен представител на ответника –адв.А. Ц.,
не следва да се обсъжда, като недопустимо, с оглед обстоятелството, че не
изхожда от легитимирано да го подаде лице, както и с обстоятелството, че
исково производство вече е образувано, с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК при връчване на заповедта за незабавно изпълнение на същия при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед изложените изводи, предявените искове се явяват основателни
и доказани и като такива следва да бъдат уважен в пълният предявен размер.
Предвид основателността на предявените искове основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч гр д.№3181/2019г на РС-В. в съда - 12.11.2019 г. до
изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед направените искания и изхода на делото право на разноски има
ищцовата страна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищeца
заплащането на сумата 5395.42 лева /пет хиляди триста деветдесет и пет лева
и 42 ст./ за разноски по настоящото дело, съобразно приложения за това
списък по чл. 80 от ГПК,/ с приспадане на 50.00 лева от възнаграждението на
вещи лица, платено от бюджета/, от които 837.10 лв. - държавна такса, 200.00
лв. - депозит за вещи лица, 3998.32лв. - депозит за особен представител на
ответника/ и 360 лв. - юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, т. 1 НЗПП.
На основание т. 12 от ТР № 4/2014 г на ВКС, съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е предявен иска, съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 902.07лв.
/деветстотин и два лева и седем стотинки/, представляваща направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№145/2021г. на РС-В., от
14
които 837.07 лв. за държавна такса и 65.00лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметката на
ОС-В. 471.20лв. – съдебно-деловодни разноски, депозити за съдебно-
икономическа експертиза и съдебно-графическа експертиза, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 2,
вр. чл. 193 от ГПК проведено от ответника Н. К. И. с ЕГН **********
оспорване истинността на представените по делото - „Договор за кредит за
текущо потребление “ от 10.05.2017г.; “Погасителен план и ГПР” от дата
10.05.2017г. към договор за кредит от 10.05.2017г.; „Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление”; „Условия по кредитна
проглама “Д. П. п.” за клиенти - служители на работодатели, за които се
предоставят преференциални условия по кредити от дата 10.05.2017г.; Такси
по кредити за текущо потребление Приложение № 3 и “Обратна разписка“ с
бар код „ЕВО12755635BG” на B. P. „Б. п. ЕАД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. К. И. с
ЕГН ********** и адрес: гр.В. дължи на “Б.Д.” АД с ЕИК . седалище и адрес
на управление: гр.С. и заявен съдебен адрес: гр. В. Б.Д. следните суми:
38960,30 лв./тридесет и осем хиляди деветстотин и шестдесет лева и 30 ст./-
главница; 2507,19 лв. /две хиляди петстотин и седем лева и 19 ст./- договорна
лихва за периода от 03.06.2019 г. до 24.10.2019г.; 82,19лв. /осемдесет и два
лева и 19ст./ - наказателна лихва за периода от 10.06.2019 г. до 24.10.2019г.;
183,98 лв. /сто осемдесет и три лева и 98ст./ - обезщетение за забава за
периода от 25.10.2019г до 11.11.2019г.; 120 лв. /сто и двадесет лева/ - разходи
при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от
12.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №2223/18.11.2019г., издадена по ч.гр.д. №
3181/2019г. по описа на Районен съд - В..
ОСЪЖДА Н. К. И. с ЕГН ********** и адрес: гр.В. да заплати на “Б. Д.”
АД с ЕИК . седалище и адрес на управление: гр.С. и заявен съдебен адрес: гр.
В. Б. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5395.42 лева /пет хиляди
триста деветдесет и пет лева и 42 ст./, представляваща съдебни разноски по
делото и сумата от 902.07лв. /деветстотин и два лева и седем стотинки/,
представляваща съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
15
3181/2019г. по описа на Районен съд – В.
ОСЪЖДА Н. К. И. с ЕГН ********** и адрес: гр.В. да заплати по
сметка на Окръжен съд-В. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 471.20лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски, заплатени депозити за
експертизи.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
16