Решение по дело №129/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 118
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 17 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Минчева Велкова
Дело: 20194501000129
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 118

                                 

гр.Русе, 17.06.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на  двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                               ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

 

                               

при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. т. дело N129 по описа за  2019   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „А. з. с. н. в.“ ЕАД- гр.С. против решение №310/27.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 4323/2018 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният против М.И.Х. иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК. Твърди се, че решението е неправилно поради като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно  приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният установителен иск бъде уважен. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата М.И.Х. чрез назначения от съда особен представител адв.Л. В. *** счита жалбата за допустима, но неоснователна по съображенията, изложени в отговора. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателя против М.И.Х. иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземането му по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1344/2018 г. по описа на РРС на в размер на 5182 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за периода 21.02.2017 г.- 21.12.2017 г., ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното плащане, 324.35 лв.- възнаградителна лихва за периода 21.03.2017 г.- 21.02.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 272.57 лв. за периода 21.02.2017 г.- 01.03.2018 г.

По делото е установено, че на 23.06.2016 г. „У. К. Ф.“ ЕАД- гр.С. и М.И.Х. сключили договор за кредит в размер на 8000 лв. за период от 18 месеца като погасяването следвало да се извършва с анюитетни вноски съгласно двустранно подписан погасителен план. В чл.13, ал.6 от ОУ към договора за кредит била предвидена правната възможност кредиторът да прехвърли вземанията си на трети лица.

С платежно нареждане от същата дата кредитодателят превел по сметка на кредитополучателя сумата по кредита от 8000 лв. Ответникът извършил частични плащания по договора като внесъл общо сумата от 4724.26 г. и имал непогасени задължения  в общ размер на 6439.54 лв., от които главница- 5182.09 лв., договорна лихва в размер на 324.35 лв. и лихва за забава в размер на 933.10 лв. за периода 21.02.2017 г.- 15.02.2019 г.

Установено е също, че „У. К. Ф.“ ЕАД- гр.С. и жалбоподателя сключили рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 18.10.2017 г., по силата на който „У. К. Ф.“ ЕАД- гр.С. цедирало вземанията си спрямо длъжника М.Х. на жалбоподателя в горепосочените размери. Съгласно задължението си по чл. 99, ал. З ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В изпълнение на задължението си за уведомяване, жалбоподателят изпратил уведомление, но пратката се върнала в цялост като непотърсена от адресата/вж. л.39-л.41/. Препис от уведомлението е приложено и към исковата молба.

Жалбоподателят подал заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за цедираните вземания и в негова полза била издадена заповед за изпъленние по ч.гр.д.№ 1344/2018 г. по описа на РРС. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което до жалбоподателят било изпратено съобщение с указания, че може да предяви иск относно вземането си. Исковата молба е предявена в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на иска и правилно същият е разгледан по същество.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск като е приел за основателно наведеното от особения предствител на ответника възражение за липсата на надлежно уведомяване относно извършената цесия, поради което тя няма обвързващо действие спрямо него. Районният съд е посочил, че в случая уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник, както и че особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение и е обосновал извод, че получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект като е посочил и съдебна практика в гореизложения смисъл / решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и др./.

Прието е, че липсват данни изпратеното до ответника уведомление за цесията да е достигнало до него, че жалбоподателят не е провел надлежно доказване на релевантния факт – уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията, поради което не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като договорът за цесия, с който „А. з. с. на в.“ ЕАД- С. се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник и предявеният иск е неоснователен само на това основание и като такъв е отхвърлен с обжалваното решение.

Изводите на първоинстанционният съд са неправилни, а доводите на жалбоподателя са изцяло основателни.

Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение  № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо   ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др./. 

Първоинстанционният съд правилно е цитирал в решението си горепосочената трайно установена съдебна практика, но неправилно е приел, че връчването на уведомлението за извършената цесия на длъжника чрез особен представител не е породило материално правни последици.

Особеният представител се назначава при изпълнение на предпоставките на чл.47, ал.1-5 от ГПК с цел охрана интересите на ответника. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /В т.см.решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г./.

С връчването на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на производството,  следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 от ГПК.

Въззивният съд приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което жалбоподателят е установил активната си материално правна легитимация по иска.

Установено е по категоричен начин, както с писмените доказателства, така и с приетата по делото експертиза, че У. К. Ф.“ ЕАД- гр.С. и М.И.Х. сключили договор за кредит в размер на 8000 лв. за период от 18 месеца като погасяването следвало да се извършва с анюитетни вноски съгласно двустранно подписан погасителен план. В чл.13, ал.6 от ОУ към договора за кредит била предвидена правната възможност кредиторът да прехвърли вземанията си на трети лица.

С платежно нареждане от същата дата кредитодателят превел по сметка на кредитополучателя сумата по кредита от 8000 лв. Ответникът извършил частични плащания по договора като внесъл общо сумата от 4724.26 г. и имал непогасени задължения  в общ размер на 6439.54 лв., от които главница- 5182.09 лв., договорна лихва в размер на 324.35 лв. и лихва за забава в размер на 933.10 лв. за периода 21.02.2017 г.- 15.02.2019 г.

Установено е също, че „У. К. Ф.“ ЕАД- гр.С. и жалбоподателя сключили рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 18.10.2017 г., по силата на който „У. К. Ф.“ ЕАД- гр.С. цедирало вземанията си спрямо длъжника М.Х. на жалбоподателя в горепосочените размери. Въз основа на изрично упълномощаване длъжникът е уведомен за цесията като същата е породила действие спрямо него от момента на връчване на книжата по делото на назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.

С оглед на тези факти съдът приема за установено, че жалбоподателят е установил по категоричен начин  активната си материално правна легитимация по иска, както и вземането си по основание и размер.

Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново решение, с което искът бъде уважен.

С оглед изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за производството, както и направените разноски за заповедното производство. В полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсулско възнаграждение съобразно чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 150 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 50 лв. за въззивното производство или общо в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

                                Р   Е   Ш   И  : 

ОТМЕНЯ изцяло решение №310/27.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 4323/2018 г. на Русенския районен съд и ВМЕСТО него  ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Х., ЕГН ********** със заявен постоянен  адрес: ***, че съществува вземането на „А з. с. на в.“ ЕАД- гр.С., ЕИК *** за сумата в размер  на 5182 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за периода 21.02.2017 г.- 21.12.2017 г., ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното плащане, 324.35 лв.- възнаградителна лихва за периода 21.03.2017 г.- 21.02.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 272.57 лв. за периода 21.02.2017 г.- 01.03.2018 г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1344/2018 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН ********** със заявен постоянен адрес *** да заплати на  „А. з. с. на в.“ ЕАД- гр.С., ЕИК *** сумата в размер на 1355.34 лв. разноски за исковото производство, както и сумата в размер на 165.58 лв. разноски за заповедното производство.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕНОВЕ: