№ 574
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500688 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК и е
образувано по постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи на Република България – гр. Бургас, код по БУЛСТАТ: *********, с
адрес ул. „Христо Ботев“ № 46, подадена чрез пълномощника й юрисконсулт Димчева,
против решение № 260055 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 4260/2020 г. на Районен съд –
Бургас, с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на М. Д. УЗ., ЕГН: **********
сумата от 1118.23лв. - главница, представляваща неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 143 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на нощен
труд от 1 534 часа, положен в периода 01.09.2017г. - 01.08.2020г. по служебно
правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
предявяването на иска на 30.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото в размер на 360 лв. С решението ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка
на БРС държавна такса от 50 лв. и 200лв. за експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита
същото за неправилно, по съображения, че е необосновано и е постановено в противоречие с
материалния закон, за което излага подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени
атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира
направените по делото разноски. В случай, че съдът потвърди обжалваното решение е
направено възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
1
възнаграждение. В съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемият-ищец,
подаден чрез пълномощника му адв.С.К., в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане разноските по
настоящото дело. В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не изпраща представител.
Представя писмена молба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноските през въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, чл.187 и чл. 179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати /след направено и прието изменение на размер на исковете на основание чл. 214, ал.
1 от ГПК/ сумата от 1118.23лв. -главница, представляваща неплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 143 часа, получен след преизчисляване с коефициент
1, 143 на нощен труд от 1 534 часа, положен в периода 01.09.2017г. - 01.08.2020г. по
служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от предявяването на иска на 30.07.2020г. до окончателното й изплащане.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение.
По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си.
С първоинстанционното решение, съдът е уважил изцяло предявените искове
съобразно направеното изменение на размера им.
По делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период между
страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1, т.1 от
ЗМВР ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл. – по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта/за
времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно.
Съгласно приетото и неоспорено заключение по извършената в първоинстанционното
производство съдебно-икономическа експертиза за процесния период ищецът е положил
общо 1000 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1143
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 143 часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисленията на вещото лице същото възлиза в размер
на 1118.13лева.
2
Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Въззивникът счита, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал
както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки
календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 oт КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица
е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща
възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението
8 / 7. Въззивникът счита, че горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно
нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент,
понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според
работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от
1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби
предвиждат полагане на нощен труд не повечеот 8 часа, което, според работодателя,
означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1.
Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-
1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от
него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на
КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на
извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе
предвид, че ищецът е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По
отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а,
ал.2 от ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е
нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два
закона, както и двете цитирани по-горе наредби, съдържат специални норми, уреждащи
ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да
регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
КТ, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните
разрешения, предвидени по КТ. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не
3
и да поставят лицата в по-неизгодно положение.
Настоящият състав счита, че липсата на изрична уредба относно конкретната
хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния труд с дневен не означава,
че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. Посочената
норма разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Оттук
следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт са приложими
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл.178, ал. 1, т.
3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187,
ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба
на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се
прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за
отчетния период.
Същата обаче не действа по време на исковия период, като след отмяната й, са
издадени Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм.
д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./,
които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Това означава, че за исковия период от 01.09.2017г.-01.08.2020г. е налице празнота в
уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън
редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните
работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
4
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните
две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът
му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8
НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час
или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С
оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите
тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за
служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на
релевантните за спора факти е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
Съдът намира ,че следва да изложи мотиви във връзка с решение на СЕС от
24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –
Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност
на труда през деня.Съдът е приел,че във всички случаи в полза на такива работници трябва
да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.В националното законодателство изобщо не съществува
до 2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така ,че отговорът на този
въпрос не променя становището на настоящия състав.В тази връзка са изложени мотиви в
решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки
отработен час и ободряващи напитки, според съдът, не може да компенсира особената
тежест на нощния труд,по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид,
че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово
5
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
отработен част нощен труд, което води до извод,че в това отношение е налице равно
третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение.Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение
на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава ,че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за
служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата
на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност
на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно
пенсиониране,безплатна храна,униформено облекло, обезщетения при прекратяване на
служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.По отношение на приетото от
СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –
членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г. няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите,такава е определена по-късно.
Специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред,с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй като
посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на
длъжността.Показателно е,че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че такава е налице,както бе посочено
по –горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране
на особената тежест на положения нощен труд.
С оглед изхода на делото, в полза на въззивника не се следват разноски по делото,
като в негова тежест следва да останат дължимите по делото държавни такси и разноски за
експертизата, от чието заплащане въззиваемият- ищец е освободен.
По отношение на възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар за
въззивната инстанция граничи с минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ,
поради което не е прекомерен. Затова с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК същият следва да бъде присъден изцяло в полза на въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260055 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 4260/2020 г. на
Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДАОбластна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република
България – гр. Бургас, код по БУЛСТАТ *********, с адрес ул. „Христо Ботев“ № 46 ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. УЗ., ЕГН: ********** сумата от 360лв., представляваща разноски за
6
платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7