№ 263
/14.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 1169 по
описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на И.З.З., с която е предявен против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер
на 40 000 лв., отнасящ се за четирите периода, през които е пребивавал в Затвор
Пазарджик: 02.07.2012 г. – 26.02.2013 г., 03.01.2014 г. – 02.05.2015 г., 04.08.2015
г. – 15.12.2016 г. и 08.02.2018 г. – 08.06.2018 г., като твърденията са, че
вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия.
Ищецът
поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените открити
съдебни заседания. Излага съображения за нейната основателност и доказаност.
Процесуалният представител претендира присъждане на разноски, тъй като е оказал
безплатна правна помощ на материално затруднения ищец.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – също чрез
процесуален представител в проведените съдебни заседания оспорва исковата
молба. Счита, че същата не е доказана и не са настъпили твърдените от
ищеца неимуществени вреди. На свой ред претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура Пазарджик също изразява становище за
неоснователност на предявения иск. счита, че ищецът не е доказал
твърдените от него факти и обстоятелства.
Предявеният
иск е допустим само за два от процесните периоди: Според представената
справка ищецът е постъпил в Затвор –
Пловдив на 02.07.2012 г., като е преведен в Затвор
– Пазарджик на 30.07.2012 г. и е пребивавал в там до края на първия
исков период – 26.02.2013 г. Също така З. действително е пребивавал
в Затвор – Пазарджик в
последния от исковите периоди 08.02.2018 г. – 08.06.2018 г.
Напротив, през втория и третия
периодите на исковата претенция: 03.01.2014 г. – 02.05.2015 г. и
04.08.2015 г. – 15.12.2016 г. ищецът не е пребивавал в Затвор –
Пазарджик, нито в друго пенитенциарно заведение, следователно е
недопустимо да претендира, че са му причинени вреди от такъв престой. Затова
искът в тези му части е недопустим.
Искът в допустимата му част (досежно
периодите от 02.07.2012 г. –
26.02.2013 г., и 08.02.2018 г. – 08.06.2018 г.,) е частично основателен.
Видно от представената справка от
началника на затвора по отношение на периода 08.02.2018 г. –
08.06.2018 г. е, че след извеждането му от приемно отделение на 02.03.2018
г. (за престоя му в приемно отделение от 08.02.2018 г. –01.03.2018 г. не са
предоставени данни) и до края на периода е бил настанен в 9-то отделение, 903
спално помещение, което има санитарен възел, а площта му (без възела) е 21.86
кв.м. В помещението е имало 4 броя двойни легла (едно над друго)
с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площта от 5,32 кв.м.,
т.е. площта, заемащи четирите двойни легла (която очевидно не може да се
използва за друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата
площ на килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била
16,54 кв.м.
През 2
месеца и 5 дни от този период в килията са били настанени общо 6 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя е била 2,76 кв.м., което е
значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец от този период в килията са
били настанени общо 5 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя е
била 3,31 кв.м., което също е под минималния стандарт от 4 кв.м.
Тъй като ответникът, въпреки че носи
тежестта на доказване, не представи данни за периода от 21 дни, през които
ищецът е пребивавал в приемното помещение (и тъй като съгласно практиката на
ЕСПЧ се приема, че в такива периоди положението не следва да се приема за
по-добро от следващите периоди, за които са събрани доказателства), съдът
приема, че ищецът е разполагал с жизнена площ под 3,00 кв.м., която е
значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
По отношение на първия исков период
02.07.2012 г. – 26.02.2013 г. ответникът също не представи никакви доказателства.
Третото неучастващо по делото лице началник на Затвор Пазарджик посочи, че
данните относно килиите, в които е пребивавал ищеца, с колко лица е живеел и
т.н. не се съхраняват поради отдалечеността във времето. Затова за този период
от 7 месеца и 24 дни следва също да се приеме, че ищецът е разполагал жизнена
площ под 3,00 кв.м.
Освен за пренаселеността, не се събраха
други доказателства относно твърдените нечовешки битови условия на
жалбоподателя. Началникът на затвора в справката си за периода 02.03.2018 г. –
08.06.2018 г. посочва, че условията в 9 отделение са били сравнително
нормални:
Ищецът заедно с останалите лишени от
свобода, с които е съжителствал е имал достъп до санитарен възел с течаща
студена и топла вода, които е можел да ползва през дневните часове на
денонощието. Два пъти в седмицата по график е имал право на достъп до банята.
Имал е право на собствена кофа и бързовар с възможност да се затопля вода за
поддържане на лична хигиена извън графика за банята. При постъпването си в затвора
жалбоподателят е получил собствени чаршафи, калъфки и одеало. Спалните
помещения са имали достъп до чист въздух и естествена дневна светлина през
светлата част на денонощието, а в тъмната – изкуствено осветление. Периодично,
по договор с външна фирма се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията.
Храната отговаря на изискванията за грамаж и калориен състав.
Ищецът не е подавал устни или писмени
молби или жалби против битовите условия, при които е бил поставен. Не се
установи също ищецът да има сериозни заболявания и да не е лекуван адекватно от
медицинските служители към затвора.
Предвид всичко гореизложено, от
твърденията на ищеца по делото се установи единствено, че в допустимите искови
периоди той е пребивавал в пренаселени килии, а именно:
В продължение на 10 месеца и 15 дни ищецът е имал жизнено
пространство по 3 кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.,
като в рамките на 2 месеца и 5 дни това пространство е било дори 2,76 кв.м. В
продължение на 1 месец жизненото му пространство е било над 3 кв.м., а именно
3,31 кв.м., което отново е под минималния стандарт.
Съгласно практиката на ЕСПЧ посочените
неблагоприятни обстоятелства сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че
причиняват неимуществени вреди и с тях се преминава прага на допустимите
ограничения на затворниците, т.е. представляват нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
Следователно, изключително тежкото и
нечовешко отношение на ищеца, причинено му от престоя в пренаселени килии в
Затвор – Пазарджик е продължило 11 месеца и 15 дни.
Неоснователни са възраженията, че не е
доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради което по делото не
следва да се счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно
практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви
конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода,
а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение,
от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението
следва отново да се има предвид продължителността на периода (малко под една
година), прекаран от ищеца в посочените по-горе изключително неблагоприятни за
човешкото достойнство условия. Следва да се отчете и обстоятелството, че по
делото не се установиха други изключително неблагоприятни условия, при които да
е бил поставен ищеца и които кумулативно с пренаселеността да са влошили
чувството му за накърнено човешко достойнство.
При това положение съдът счита, че
обезщетение в размер на 600 лв. представлява адекватно овъзмездяване за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, което при това е съобразено и с
реалната икономическата ситуация в страната.
Съдът намира, че на насрещните страни не
следва да се присъждат разноски за адвокатско, съответно за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като искът следва да се счита уважен наполовина, доколкото
за два от претендираните искови периоди съдът присъжда обезщетение, а по
отношение на останалите два – прекратява делото. Следва единствено между
страните да бъде поделена платената от ищеца държавна такса от 10 лв., като за
целта ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца половината от нея.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на И.З.З. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв.
/шестстотин лева/, причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвор – Пазарджик и Затвор – Пловдив, която го
е поставила в нечовешки битови условия в периода 02.07.2012 г. – 26.02.2013 г. и в периода от
08.02.2018 г. – 08.06.2018 г.
Отхвърля до размера 40 000 лв. над
уважения размер 600 лв., предявения от И.З.З. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 40
000 лв., отнасящ се за двата периода, през които е пребивавал в Затвор
Пазарджик (и Затвор Пловдив), а именно 02.07.2012 г. – 26.02.2013 г., и
08.02.2018 г. – 08.06.2018 г., като твърденията са, че вредите са му причинени
от администрацията на затвора, която го е поставила в нечовешки битови условия.
Оставя без разглеждане исковата молба на И.З.З. , в частта ѝ, с която е предявен против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 40
000 лв., отнасящ се за периода 03.01.2014 г. – 02.05.2015 г.
и за периода 04.08.2015 г. – 15.12.2016 г., през които твърди, че е
пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са също, че вредите
са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в
нечовешки битови условия и прекратява делото
в тази му част.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на И.З.З. разноски по делото в
размер на 5 лв. /пет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия едноличен състав на Административен съд – Пазарджик пред
тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/
Решение №
1037 от 18.12.2020г. на Административен съд гр. Пазарджик, XII - ти състав по
КАД № 1076/2020г. -ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 263 от 14.04.2020 г. по адм.
дело № 1169/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, V състав,
изменено с Определение № 1115/28.07.2020 г. в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.