Р
Е Ш Е
Н И Е № 260003
гр.
Сливен, 12.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав, в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА
КИРИЛОВА
при участието на секретаря А. В., като разгледа
докладваното от председателя гр.д. № 531 по описа на СлРС за
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 143, ал. 2 от СК за
заплащане на ежемесечна издръжка в
размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, както и издръжка за минал период от време, за
периода от 01.02.2019 г. до 01.02.2020 г. в общ размер на 3600 лв., намиращ
правното си основание в чл. 149 от СК. Производството се движи по реда на Глава
ХХV от ГПК – Бързи производства.
Ищцата
твърди, че след кратка връзка с ответника се родил синът
им М.А.С. на *** г.,
което той е припознал.
Твърди също, че от момента на раждането, детето живее
при нея и единствено само тя полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието
му, осигурява необходимата издръжката. От няколко години живее в гр. С. в
собствено жилище, където детето се чувства добре и расте здраво.
Сочи, че от 6 години работи извън града, а майка й
помага в грижите за детето, което предстои да постъпи в детска гради, за която
месечната такса е в размер на 36 лева.
Твърди, че осигурява здравословна храна на детето си и
се старае да бъде добре облечен, като му осигурява и различни занимания и
забавления както самостоятелно, така и в компанията на други деца, но
получава минимална работна заплата и
допълнително възнаграждение, което се формира на базата на постигнати трудови
резултати, като средно месечно получава около 800 лева.
Сочи, че за закупуването на жилище е изтеглила два
кредита в общ размер на 50 000 лв. и плаща месечна вноска от 400 лева за
погасяването им.
Твърди, че ответникът не е давал средства за издръжката
на детето, не дава такива и в момента, но същия е трудоспособен и работи като
горски работник, а освен това, има и заведение - кафе-бар в гр. Твърдица, от
което получава допълнителни доходи, притежава собствено жилище на два етажа,
БУС, лек автомобил и джип.
Счита, че месечните му доходи възлизат на не по-малко от
2000 лв., няма други непълнолетни деца, на които да дължи издръжка, и може да
заплаща издръжка на малолетното им дете в размер на 300 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплаща на ищцата в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете, М.А.С., род. на *** г., месечна издръжка в
размер на 300.00 лева, считано от предявяването на иска до навършване
пълнолетие на детето, или настъпването на друга законова причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното и изплащане. Претендира издръжка за минал период от
време, считано от 01.02.2019 г. до 01.02.2020 г. в общ размер на 3600 лева, или
по 300 лева месечно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска до окончателното и изплащане. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК в предоставения
едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание
ищцата се явява лично и с пълномощник, който моли съда да уважи и двата
предявени иска, като се съобрази с възрастта на детето, независимо
обстоятелството, че трудовият договор на бащата е прекратен, а същият
продължава да работи.
В с.з. ответникът се явява лично и с пълномощник, който счита
иска за основателен, но завишен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се
установява, а и не се спори между страните, че са родители на малолетното дете.
Не е
спорно по делото, че ищцата работи в „Палиррия-България“ ЕАД - гр. Нова Загора, видно от служебна
бележка, с изх. № 20/21.01.2020 г. и има реализиран средно месечен доход в
размер на 763.64 лв.
По
делото е представена служебна с изх. № 623/27.01.2020 г. от „АПИМП Д-р Пенкова“
ЕООД за проведени имунизации и реимунизации на детето М.А.С.. Също така е
представен Договор за кредит Експресо № 872015753750
на името на ищцата в размер на 10 000 лв., ведно с Приложение 1 –
погасителен план от 19.12.2019 г. до 26.12.2039 г., както и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот с купувач ищцата - С.Г.Р..
От
страна на ответника е представено копие от Лична Амбулаторна карта, в която е
отразено, че ответникът е бил на лечение в МБАЛ „д-р Иван Селимински“АД в Инфекциозно отделение, с остра делта
инфекция при хепатит „В“ носителство. Не е спорно, че ответникът има още едно дете
Ц. А. С., родена на *** г., която към момента е почти 17 г. Представени са
трудов договор № 044/06.10.2017 г. и Заповед № 015/10.11.2017 г. за
прекратяване на трудовия договор на ответника.
Видно
от копие на регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ на името на
ответника, същият се е регистрирал като безработен на 26.06.2020 г.
По делото са разпитани двама свидетели, свид. З.И. баба на малолетното дете дава показания, че
дъщеря й си закупила с кредит жилище, в което да живее с детето. Дъщеря й
работи в гр. Нова Загора, което налага да пътува ежедневно и грижите за детето
поема тя при отсъствието на майката. Обяснява, че майката се грижи много добре
за детето, като го храни здравословно, купува му дрехи, обувки и го води по
развлечения. В същото време дъщеря й има боледува, има гастрит, астма и анемия
и се нуждае от лекарства. Бащата на детето не се интересува от него, само веднъж
е идвал да го вижда, не заплаща издръжка, не му купува подаръци. Свидетелства, че ответникът със съпругата си
работи в горското стопанство, има резачка за дърва и отглежда добитъци.
Разяснява, че има и кола и бус, с който извозва
работници. Живее в гр. Твърдица в къщата на баща си, в която има барче, което
се посещава от клиенти. Освен със жена си и детето с тях живее и баща му в едно
домакинство, който прави седла за коне, от което се печели добри пари.
От разпита на свид. И. Р. по
почин на ответника се установява, че ответникът се е разболял от 2017 г.,
прекарал тежко хепатит и не работи. Не работи на частно и няма никакви доходи.
Живее в къщата на баща си и в двора има барче, което е на дъщеря му Г., която е
омъжена и има друго семейство. Има три дъщери, едната е студентка в Стара
Загора и другата сега завършва. Дава показания, че скоро е научил, че има друго
дете и знае, че е изпращал пари по шофьори по 50 лв. - 100 лв. Има джипка Нива и Бус Форд Транзит,
но не знае по документи на кой се водят.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
след анализ и преценка на събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Искът е
основателен, но следва да бъде частично уважен.
В разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК е
предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Вмененото в законовата разпоредба
задължение произхожда от качеството на родител, който носи отговорност не само
за осигуряване биологичното съществуване на създадените от него деца, но и за
задоволяване нуждите им при формирането и изграждането им като личности и
самостоятелни субекти в обществото. Не е предвидена възможността за
освобождаването на родителя от отговорност предвид ниските му материални
възможности, напротив - издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с
възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за
задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване – чл.140, ал.2 от СК. След тази преценка, съдът следва да обсъди въпроса, относно размера на издръжката,
като релевантни за определянето му са възможностите на лицето, която я дължи,
както и нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в чл.142, ал.2 от СК е установен минималния размер на издръжката, а именно - една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която понастоящем е 152.70
лв.
За определяне размера на издръжката следва да
бъдат взети предвид и материалните възможности на всеки един от родителите за
предоставяне на такава, както и при кой от родителите се отглежда детето и в
каква степен е подпомаган от другия родител за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на
издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се
вземат предвид възрастта, още повече, че на детето му предстои да посещава
детска градина и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите
доходи, имотно състояние и квалификация. Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане, като
съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От събраните по
делото доказателства се установи, че майката е тази, която полага
непосредствените грижи за детето и то живее при нея.
С Постановление № 350/19.12.2019 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната е определена такава в размер
на 610 лв., считано от 01.01.2020 г. Според това
минималния размер на издръжката е вече 152.50 лв.
Следователно в конкретния случай детето е почти на
Налице е трайна съдебна практика, че минималната
издръжка, която е почти 152.50 лв. е на новородено дете. В конкретния случай се
касае за дете, което е почти на 4 г. възраст, чийто потребности са безспорно
нараснали и независимо от това бащата поради каква причина не работи дали
нежелание или достатъчност на средствата които му осигуряват неговите родители,
то съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК, съгласно
която задължението на родителите за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е
безусловно, като този безусловен характер цели да осигури на детето условия,
които да му гарантират начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако се
отглежда в семейство на двама родители /по арг. от
чл. 59, ал. 5 от СК/, като първото и най-важно задължение на родителя според
трайната съдебна практика е да се грижи за детето си за е здраво, да се
образова и да има добра житейска реализация, поради което съдът приема че ирелевантен е факта дали заплащането на издръжка в
определения размер от 200 лв. месечно би създало затруднение за ответника.
С оглед възможността на родителите да дават издръжка,
възрастта, и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите
условия в страната, съдът приема, че за детето М. е необходима обща
месечна издръжка в размер на 320 лв., като бащата следва да осигурява
ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. При разпределяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни
грижи за него, а ответникът е освободен от полагането на лична грижа, а и
от поддръжка на домакинството, в което живее. Ангажиментът за това е поет
изцяло от майката.
Претенцията
за издръжка за минал период от време, касаещ
календарната 2019 г., съдът съгласно Постановление № 320 от 20 декември 2018 г.
е определил в размер на 140 лв., представляващ 1/4 от минималната работна
заплата.
При
разпределяне размера на дължимата месечна издръжка между всеки от родителите,
следва да бъде отчетена и предоставяната такава в натура от отглеждащия
родител, включително и с осъществяване на самите грижи за детето. С оглед на
това съдът намира, че издръжката за детето следва да бъде разпределена между
родителите, но в редуциран размер с оглед на това, че ответникът е безработен,
като съда следва да съобрази минимума, който е определен за издръжка на дете,
съобразно минималната работна заплата. Ето защо бащата следва да се задължи да
осигурява сумата от 160 лева от определената обща издръжка, а майката следва да
поеме останалата част - 120 лв.
Издръжката в размер на 160 лева
месечно е определена в минималния предвиден в закона размер, като съдът приема,
че издръжка в този размер е посилна за ответника, предвид
доказателствата, че работи на частно и реализира доходи, достатъчни за
осигуряване както на собственото си съществуване, така и на лицата, към които
има задължения за издръжка. За разликата от 160 лева до 300 лева, искът е
недоказан, поради което и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следователно
издръжката за минало време за 12 месеца назад възлиза в общ размер на 1920 лв.,
ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане, като остатъка до
пълният претендиран размер следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на процеса ответника следва да заплати държавна такса в размер на 4%
върху размера на присъдените издръжки в размер на 364.80 лв.
Ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 166.66 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.
Ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
на 100 лв., съобразно отхвърлената част на иска.
Съдът постановява
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и
лихва при забава при условията на чл. 242 от ГПК.
С оглед гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. И. от АК – С.,
ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Р., с ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетното дете М.А.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Б. *** ежемесечна издръжка в размер от 200 /двеста/ лв., ведно със законната
лихва, считано от 11.02.2020 г. до настъпване на други основания за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като до пълният претендиран
размер ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Д. И.от АК – С., ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Р., с ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетното дете М.А.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Б. *** издръжка за минал период
от време от 01.02.2019 г. до 01.02.2020 г. в общ размер на 1920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лв.,
като до пълният претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.С.С.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. И. от АК – С., ДА
ЗАПЛАТИ
на
С.Г.Р., с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете М.А.С., с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Б. *** направените
по делото в размер на 166.66
лв.
/сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващи
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА С.Г.Р., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете М.А.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Б. *** да заплати на А.С.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Д. И. от АК – Сливен направените
по делото разноски в размер на 100 /сто/ лв., съобразно отхвърлената част на
иска.
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. И. от АК – Сливен да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 364.80 лв. /триста шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: