Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 28.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 777
по описа за
Ищците
И.С.С. и К.Г.С., двамата със съдебен адрес *** чрез адв.Карлова, са предявили срещу
ответницата Р.В.Т. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС. Излагат се
твърдения, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от застроено дворно
място, находящо се в с.Г., обл.С., с площ от 1017 кв.м., съставляващо парцел ........
в кв.... по плана на с.Г., С. област, без построените в него къща и плевня, при
съседи на парцела, съгласно документ за собственост: улица, М., А. и М. Д..
Сочи се, че собствеността на недвижимия имот е придобита на основание договор
за покупко-продажба, сключен между родителите на ищеца И.С. – С.С. М., починал
на 13.01......г. и С.З.М., също починала на ....г., които в качеството си на
продавачи са продали на ищеца И.С.С. процесния недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот №..., том ., н.д. № .....г. на РС
Елин Пелин. Излагат се твърдения, че С.
З. М. се легитимира за собственик на процесния недвижим имот въз основа на
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №.., том ...,
н.д. № 500/02.09.........г. на РС Елин Пелин, като имота е придобит по време на
брака й със С. С. М. сключен на 09.12.....г.. След като на ищците била
прехвърлена ½ ид.ч. от процесния имот – дворното място, останалата
½ ид.ч. от дворното място, ведно с построените в него къща и плевня,
останали собствени на родителите на ищеца
И.С.С.. След смъртта на С. М., съсобственици на другата ½ ид.ч. от
недвижимия имот станали С. М. и децата
им – наследници по закон – С. С. К., М. С. Т., И.С.С., А. С. Р. и С. С. С.. На
всички братя и сестри било известно, че още през
Твърди се, че към момента на
сключването на този договор за покупко-продажба С. М. не е била изключителен
собственик на цялото дворно място, а съсобственик и е притежавала само идеални
части от имота. Сочи се, че към момента ответницата Р. владее и ползва къщата и
цялото дворно място и не е уведомявала ищците, че е купила цялото дворно място
с къщата, а ищците не са предполагали, че е възможно преди смъртта си С. М. да
се разпореди с цялото дворно място, тъй като тя не е била негов изключителен
собственик. От сестра си М. Т., ищците знаят, че през последните 1-2 години
ответницата е започнала да прави ремонт в къщата. Изложеното поражда правния
интерес от водене на настоящия иск, тъй като ответницата владее и процесната
½ ид.ч. от недвижимия имот, като се иска съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата Р.В.Т., че И.С.С. и К.Г.С.
са собственици на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Г., обл.С., с
площ от 1017 кв.м., съставляващо парцел ........ в кв....по плана на с.Г., С.
област, без построената в същия парцел къща и плевня, при съседи на парцела,
съгласно документ за собственост: улица, М., А. и М. Д. въз основа на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №..., том .. н.д. № .........г.
на РС Елин Пелин, като осъди ответницата Р.В.Т. да предаде на И.С.С. и К.Г.С.
владението върху собствения им недвижим имот.
В срока по чл.131-133 от ГПК и в
съдебно заседание, ответницата Р.В.Т. – лично и чрез пълномощника си
адв.Василев оспорва иска като неоснователен. Излага твърдения, че процесният
имот, който владее е закупила на правно основание от собственика му С. З. М. на
18.04.2011 г., с нотариален акт за покупко-продажба № ..., том.., рег. № ....,
дело 46/2011 г. вписан в служба по вписванията вх. рег. №.....от 18.04..... г.,
акт № ...., том ..., дело №..... г.. Владението върху процесния имот ответницата установила на основание годно да
я направи собственик – без да знае, че прехвърлителят по този договор не е
собственик. От тогава до момента упражнява фактическа власт върху имота, като
владението й е постоянно, непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено.
Твърди, че ако съдът не приеме, че сделката е породила вещноправния си ефект,
то прави възражение за придобивна давност чрез непрекъснато и добросъвестно
владение продължило повече от пет години от 18.04.2011 г. до 26.10.2016 г.
датата на завеждане на исковата молба в деловодството на РС Елин Пелин. През
този период само ответницата е полагала и полага грижи за цялото дворно място и
къщата, почистила го е, оправила е оградата и е посадила нови овошки, плаща
данъците, сади, коси и извършва всякакви дейности по неговата поддръжка.
Извършила е сериозен ремонт на къщата: подменила е целия покрив, сменила е
изцяло дограмата, направила е баня, кухня и канализация, която минава през
двора. Всички тези действия са станали открито при знание на всички, като никой
не се е противопоставял нито на извършването на посочените по-горе дейности,
нито на владението на целия имот и на построената в него жилищна сграда.
Достъпът до двора се осъществява през малка порта с ключ и без нейно съгласие и
позволение, никой не може да влезе нито в двора, нито в къщата. От момента на
закупуването на имота ответницата твърди, че го владее демонстративно само за
себе си, чувствайки се собственик.
Твърди също, че ищците са знаели за
предстоящата продажба на двора и къщата и не са имали възражения и не са
споменали, че са собственици на половината от двора. Близките й роднини по
майчина линия също са знаели за предстоящата продажба и не са имали възражения.
Предвид всичко изложено се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
иска като неоснователен, поради обстоятелството, че ответницата е собственик на
целия недвижим имот и го владее на правно основание.
Районен съд Елин Пелин, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №..., том...., н.д. №
500/........г. на ЕПРС се установява, че С. З. П. от с.Г. е призната за
собственик по давност и делба на следния недвижим имот находящ се в с.Г., С.
окръг: дворно място заедно с къща от 1,017 кв.м. без придаваемата се и
отчуждаема по регулация част,
съставляваща парцел ........ в кв.... по
плана на с.Г., С. област.
Видно от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ..., том .., нот.дело № .../19... г. по описа на
ЕПРС, С.С. М. и С. З. М., като съпрузи, продават на сина си И.С.С. следния свой
собствен недвижим имот: ½ ид.ч. от застроено дворно място, находящо се в
с.Г., окръг С., заемащо площ от 1017 кв.м. съставляващо парцел .....в кв.... по
плана на с.Г., С. област, без построената в същия парцел къща и плевня.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.., том ., рег.
№ ...., дело № ......... г., на .......г. по описа на нотариус Градинарова с
район на действие РС Елин Пелин, С. З. М. е продала на Р.В.Т. следния недвижим имот: УПИ находящ се в с.Г.,
община Е., С. област, с площ от 1030 кв.м. по скица, а по нотариален акт 1017
кв.м., който по регулационния план на селото съставлява имот планоснимачен
номер ......за който е отреден УПИ ......
в кв...., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, при съседи на
имота: улица, УПИ ......; УПИ ......, УПИ ........, УПИ ........ и УПИ .......
Представена е скица № 1346/11.11........г.
издадена от Община Елин Пелин в която е отбелязано, че УПИ ............в кв..... по плана на с.Г., С.
област е с площ от 1030 кв.м.
Установява се от удостоверение за
наследници № 0203/26.09..... г. издадено от с.Г., С. област, че С. С. М. е
починал на 13.01.20.. г. и е оставил като свои наследници – съпруга С. З. М. – починала на 21.05.20...г.;
С. С. К., М. С. Т., И.С.С., А. С. А. и С. С. С. – синове и дъщери на
наследодателя.
От удостоверение за наследници №
0204/26.09.20...г. издадено от с.Г., С. област, е видно, че С.З.М. е починала
на 21.05.20...г. и е оставила като свои наследници С. С. К., М. С. Т., И.С.С., А.С.А. и С.С.С. –
нейни синове и дъщери.
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак издадено от община Елин Пелин, Софийска област е, че С. С. М. и
С. З. А. са сключили граждански брак на 09.12.19....г..
Представено е удостоверение за
сключен граждански брак издадено от Община Елин Пелин, Софийска област, от
което се установява, че И.С.С. и К.Г. Й. са сключили граждански брак на
17.07.19.. г.
От удостоверение за идентичност
на лице с различни имена изх. № ......./26.10.20... г. издадено от Община Елин Пелин е видно, че С.
З. М. и С.З. П. са имена на едно и също лице.
От данъчна оценка изх. № ........./02.11.20....г. издадена от
Община Елин пелин, Софийска област се
установява, че данъчната оценка на УПИ ........ кв.... по плана на с.Г. с площ
от 1017 кв.м. възлиза на 4154,40 лева.
По делото е представено
нотариално дело № 46/20.. г. по описа на нотариус Градинарова с район на
действие РС Елин Пелин, съдържащо нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност №..., том ..., н.д. № 500/19...г. на ЕПРС; скица № ../24.02.20...г.
издадена от община Елин Пелин; удостоверение на лице с различни имена;
декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД; удостоверение за данъчна оценка; нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №.., том., рег. № ..., дело №../20...
г., на 18.04.20... г. по описа на нотариус Градинарова с район на действие РС
Елин Пелин.
От писмо изх. № .........../23.02.20...
г. по описа на Община Елин Пелин се установява, че Р.В.Т. е декларирала
процесния имот, находящ се в с.Г. придобит с нотариален акт №.., том.., рег. № ...,
дело № ../18.04.20..г., като лицето е единствен собственик на имота и няма
други декларирани движими или недвижими имоти на територията на Община Елин
Пелин. Към писмото е приложена декларация по чл.14 от ЗМДТ и нотариален акт №...,
том , рег. № ..., дело № 46/18.04.20... г.
Представено е заявление от С.З.М.
и С.С.М. до Общински народен съвет
гр.Елин Пелин, с което на основание чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ са заявили, че
като съсобственици със сина им И.С.С. на дворно място, находящо се в с.Г., С.
окръг, с площ от 1017 кв.м., съставляващо парцел ........... в кв.... по плана
на с.Г. дават съгласие синът им и съсобственик на имота да построи със свои
средства, за своя сметка и за задоволяване на собствените си и на семейството
си нужди една жилищна сграда, в източната част на горепосочения парцел, с площ
от 120 кв.м., съгласно утвърден архитектурен план. Правото на строеж се
отстъпва безвъзмездно.
Видно от удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания за лице изх. № 117/20.. г. издадено от
Агенция по вписвания, Служба по вписвания Елин Пелин е, че за лицето С. З. М. през периода от 01.01.19..
г. до 27.02.20.. г. са вписани следните обстоятелства: прехвърляне на недвижим
имот находящ се в с.Г. съставляващ дворно място с къща с площ от 1017 кв.м., парцел парцел..........
в кв.... по нотариално дело № 275/........ г. с продавач
С. З. М. и купувач Р.В.Т., както и поземлен имот – земеделска земя в с.Г., нива
в местността Ч. с купувач Т. Г. и продавач С. З. М..
От показанията на разпитаните по
делото свидетели – С. С. К., И. В.П. и Н. Ц. Н. се установява следното:
Свидетелят С.К. – брат на ищеца разказва, че още докато били живи родителите им
прехвърлили ½ част от имота на И., за да си направи и той дом. Дори баща
им и И. събирали материали да строят къща в мястото, но строежа не се
осъществил. Свидетелят сочи, че още при прехвърлянето на половината от имота на
И. се е знаело точно коя част е за него, тъй като имало бразда на това място и
свидетелят сочи, че е виждал тази
бразда. След като му бил прехвърлен имота
И. си направил бунар в неговото място, който изкопал с приятели и баща
му, като това се случило 70-80 години. Преди да почине майка им, сестрата на
свидетеля М. го извикала да я види и
едва тогава сидетелят К. разбрал, че имота е прехвърлен на Р., но предполагал
че е прехвърлена само къщата и прилежащото й място, тъй като половината двор
бил продаден от родителите му на И.. В последствие разбрал, че на Р. е
прехвърлено цялото дворно място. Твърди, че него никой не го е уведомявал, че
имота ще бъде прехвърлен на Р.. Свидетелят разказва, че И. живял в имота на
родителите си, няколко
години след смъртта на баща им, а после се преместил в С., тъй като с жена му работели там. После пък с жена му
се преместили да живеят във В.Т., тъй като тя имала болен родител, но не може
да конкретизира години.
Свидетелят И.В.П. заявява, че е
съсед на имота на страните по делото и
познава И., но Р. я вижда да идва от 2-3 години в имота. Сочи, че ищеца е живял
в този имот още от дете, после като започнал да ходи на работа също живеел в
имота, но преди десетина години заминал за В.Т. при жена си. Свидетелят сочи,
че къщата и дворното място били собственост на
дядо С. и баба Т., но след смъртта на дядо С. И. заминал за Т., а баба Т.
я прибрала да я гледа дъщеря й М. в гр.Д.. От този момент никой не живеел в
имота, поради което свидетелят по молба на ищеца И. косел тревата в двора, за
да я ползва за животните си, садил й картофи, тъй като И. му бил казал да чисти
целия двор и да коси тревата, защото няма кой да се грижи за имота. Свидетелят
П. заявява, че родителите на И. му казвали, че половината от мястото са дали на
И. поради което И. си изкопал в тази половина бунар. Дори той, както и други
приятели на И. му помогнали да изкопае бунара. Твърди, че Р. я вижда да идва в имота, макар и рядко, но не
може да каже колко често тя посещава имота, тъй като може да е идвала и
по-често, но той да не я е виждал.
Къщата била ремонтирана преди около две години и е с нов покрив. Твърди, че
не е влизал вътре в къщата и не може да каже какво е състоянието й както и това на двора след ремонтите. И.
идвал в с.Габра миналата година, когато починала майка му.
Свидетелят Н. Ц. Н. заявява, че има
имот в с.Г. и познава ищеца И., тъй като са набори и са израснали заедно още от
деца. Заявява, че допреди 5-6 години И.
си спял в къщата, но после се изнесъл, тъй като къщата била приписана на друго
лице, като не може да конкретизира точно на кого – на Р. или на сестрата на И.
не е наясно. Първите години след заминаването на майката на И. за Д., имота се
поддържал и косял от свидетеля И., който бил разпитван преди него, той садял и
косил двора. После Р. оправила покрива на къщата и след това тя започнала да
коси двора. Свидетелят Н. твърди, че още
открай време му е известно, че мястото, където е бунара и една стопанска
постройка с циркуляр и шмиргел в нея е собственост на И.. Затова И. е дал на И.да
сади мястото с картофи и да го коси, защото той не можел да идва поради други
ангажименти.
От
показанията на водените от ответната страна свидетели – А.С.А., В.А.Ц. и С.С.С.
се установява следното: Свидетелката А.А. сочи, че й е известно, че майка й С.
М. през 20.. г. прехвърлила имота в с.Г. на ответницата Р.. Имота представлява
къща с двор. Веднага след като Р.
придобила имота, още на следващата година оправила оградата, изчистила тревата,
шипките и къпинажите, а на следващата година сменила покрива на къщата, който
бил паднал, насадила около 30 дръвчета. Двора е около декар и цялото място се
чисти и поддържа от Р. и само тя го стопанисва. Сменила и дограмата на къщата,
направила баня, тоалетна, вкарала вода в къщата, направила ново
електрозахранване. Сложила и катинар на портата на имота, но ако някой от
роднините иска да влезе в къщата тя му дава ключовете и е съгласна да се влиза.
Свидетелката сочи, че Р. идва по два-три пъти в имота месечно, а през зимния
период по-рядко. Заявява, че никога не е чувала, че половината от имота е даден
на брат й И.. Твърди, че след като се наложило някой да полага грижи за майка
им С., трите сестри се събрали в Д., да се разберат кой ще гледа майка им.
Тогава звъняли на И. по телефона и му предложили той да гледа майка им и да
получи имота с къщата, но той заявил, че не може да я гледа и казал правете
каквото искате. Предупредили И. също така, че ако М. гледа майка им, имота ще отиде на Р..
Свидетелката А. сочи, че седем години преди прехвърлянето на имота на Р., никой
не влизал в имота и той бил буренясал. Две години след смъртта на баща й през
20.. г. имота се косял от И.... Ищецът И. си изкарал багажа от къщата след
смъртта на баща им и живял в гр. С., а преди 5-6 години заминал да живее за Т.
в имота на жена си. И. не посещавал през тези години имота, дошъл само за
погребението на майка си и след това си заминал.
Свидетелят В. А. Ц. – братовчед на
ответницата, също заявява, че му е
известно, че имота на баба му С. и дядо му Стоил в с.Г., който е парцел около декар и къща
през април 20.. г. бил прехвърлен на Р.. Сочи, че придружавал Р. при набавянето
на документите за имота, проверили в съда дали имота има някакви тежести и
установили, че се води само на името на баба му С.. Другите документи също били
на нейно име. Твърди, че баба му С. му
казвала, че иска да даде имота на Р., тъй като те се грижели за нея. Такава
била и волята на дъщерите й, които се събрали в Д. и решили, че който гледа
майка им, той ще получи имота в Г.. Разказва, че веднага след като Р. придобила
имота оправила оградата, заключила портата с катинар, изчистила двора, който
бил обрасъл с трева и къпини, ремонтирала къщата и поддържа имота и не му е
известно от закупуването на имота до момента, някой друг да се е интересувал от
този имот. Твърди, че не е виждал вуйчо му И. да идва в имота, дошъл само на погребението на
майка му и видял, че двора е почистен и къщата ремонтирана, но не казал нищо.
Свидетелката С.С. сочи, че като
дъщеря на С. и С. не й е известно имота на родителите й в с.Г. някога да е
прехвърлян на малкия им брат И.. Сочи, че когато се събрали трите сестри в Д.,
за да решат кой ще гледа майка им се обадили и на И. и му предложили той да гледа майка им, за да
получи имота, но той категорично отказал и казал, че не иска нищо. Тогава го
предупредили, че имота ще бъде за този, който
гледа майка им. Този разговор се провел по телефона и на него
присъствали и трите сестри. Свидетелката заявява, че не знае дали са се
обаждали на брат им С., за да му предлагат и на него да гледа майка им. Но
тогава при тази среща сестра й М. изразила желание и взела да гледа майка им в
гр.Д. и я гледала до смъртта й, поради което
имота бил прехвърлен на Р., която е дъщеря на М.. През това време И. ***,
а после заминал за едно търновско село и сега живее там. Не може да каже дали И.
е посещавал имота след смъртта на родителите им, тъй като тя живее в друго
населено място и след като майка й се
преместила в Д. не е посещавала имота в с.Г., а ходела да я вижда при сестра й.
Изслушан
по реда на чл.176 от ГПК ищецът заявява,
че след като имота му бил прехвърлен не го е декларирал в Данъчна служба Елин
Пелин и не е плащал данъци. Твърди, че не му било известно, че имота е
прехвърлен на ответницата. След като се изнесъл от имота през
От обясненията по реда на чл.176
от ГПК дадени от ответницата се установява, че баба й С. й предложила да й
прехвърли целия имот, цялото дворно място, заедно с къщата и това било изцяло
нейно желание. Затова ответницата провела консултация с нотариус Градинарова,
която им казала какви документи трябва да бъдат набавени за изповядане на
сделката. Лично ответницата проверила в Агенция по вписванията дали за имота
има някакви тежести и установила, че
няма такива. Сочи, че й е известно при прехвърляне на сделката, че баба й С. е
била омъжена за дядо й и това било обяснено на нотариуса, но имота бил записан
само на името на баба й и нямал тежести. Заявява, че преди да стигнат до
консултация с нотариус, тя и майка й
уведомили лелите и вуйчовците й, че баба й С. иска да й прехвърли имота, защото
майка й се грижела за баба й, а и самата
ответница помагала финансово в отглеждането и никой не е имал възражения тя да
придобие имота. Винаги, когато се говорело за прехвърляне на имота се говорело за целия двор и къщата.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
В настоящето производство ищецът
се легитимира за собственик на ½ ид. ч. от дворното място въз основа на
нотариален акт за покупко-продажба № .., том ., н.д. № ...../23.04.19... г. на
РС Елин Пелин, а ответница се легитимира като собственик на целия имот въз
основа на нотариален акт за покупко-продажба № .., том , рег. № ..., дело №
46/18.04.20... г. по описа на нотариус Градинарова с район на действие РС Елин
Пелин.
Не е спорно между страните по делото, че
ответницата владее и ползва цялото дворно място от недвижимия имот след
придобиването му на 18.04.20.. г.. В
настоящия казус спорния въпрос по делото е съсредоточен по възражението за
придобивна давност и по-специално относно вида на владението на процесния имот
– дали то е добросъвестно или недобросъвестно такова. Ето защо съдът следва да
разгледа същото.
По възражението за придобивна давност, направено от ответницата:
За да може владението спрямо един недвижим имот да произведе
действието на придобивната давност, то трябва да отговаря на признаците
установени в разпоредбата на чл.68 от ЗС, т.е., владелецът да упражнява
фактическа власт върху вещта, която държи лично или чрез другиго като своя.
Владението представлява упражняване на фактическа власт върху имота, която
следва да е пълна, като владелецът държи вещта лично за себе си и непрекъснато. Ако владелецът е
добросъвестен, тогава неговото владение трябва да отговаря на изискванията на
чл.70 от ЗС – владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. За придобиването на един
имот по давност чрез добросъвестно владение е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. Затова, владението, придобито като
добросъвестно, продължава докато се осъществява от същия владелец. Вторият
признак на добросъвестното владение е свързан със срокът от време, през който трябва да се
владее недвижимия имот – то трябва да е продължило в период от пет години, но
само ако владелецът владее вещта на правно основание годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е опорочена.
От друга страна, законодателят приема,
че недобросъвестният владелец е този, който не отговаря на условията на чл.70
от ЗС – това е лице, което е придобило владението без правно основание или на
основание, което не е годно да го направи собственик, знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
В конкретния случай, настоящият състав намира,
че по делото не се установи ответницата да се ползва от презумпцията на чл.70
от ЗС и е недобросъвестен владелец по следните съображения:
От
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански се установява, че праводателката на страните
по делото С. З. М. е сключила граждански брак със С.С. М. на 09.12.19.. г. и е
придобила процесния недвижим имот по давност
по време на брака си - на 02.09.1966 г., поради което същия е станал
семейна имуществена общност. В тази връзка на 23.04.19.. г. съпрузите С. С. М.
и С. З. М. продават на сина си И.С.С. - ищец по делото собствената си ½
ид.ч. от своя имот притежавана в режим на СИО и съставляващ парцел ...в кв...
по плана на с.Г.. Останалата ½ ид.ч. от процесното дворно място, ведно с
построените в него къща и плевня са останали в собственост на съпрузите С. М. и
С. М.. За желанието на съпрузите да продадат ½ от дворното място на
ищеца по делото, говори и представеното по делото заявление от С. М. и С. М. до Общински
народен съвет Елин Пелин, с което са отстъпили на синът им И.С.С. правото да
построи жилищна сграда в източната част
на парцел .......в кв...по плана на с.Г.. В тази насока съдът кредитира и
показанията на свидетелите С. С. К. –
брат на ищеца, който заявява, че С.и С. М. – негови родители са го
предупредили, че ще прехвърлят ½ ид.ч. от мястото на брат му И. и искали
той да си построи в това място къща. С тези свидетелски показания кореспондират
и показанията на свидетелите И. В. П. и Н. Ц. Н., които също заявяват, че като
съседи на процесния имот им е известно, че половината е прехвърлена на ищеца
още приживе от неговите родители.
От представеното
по делото удостоверение за наследници на името на С.С. М. се установява, че
след неговата смърт на 13.01.20.. г., негови наследници по закон са съпругата
му С. З. М. и петте му деца – С. С. К.,
М. С. Т., И.С.С., А. С. А. и С. С. С., поради което са придобили правото на
собственост върху части от дворното място и построените в него къща и плевня
въз основа на наследствено правоприемство. Въпреки това, на 18.04.20...г. С. З.
М., макар и да не е единствен собственик на целия имот след смъртта на съпруга
си С.С. М., го прехвърля чрез прокупко-продажба на своята внучка Р.В.Т., без да се съобразява с
факта, че към този момент тя вече не е била собственик на цялото дворно място и
построените в него къща и плевня, тъй като след извършената разпоредителна
сделка в полза на сина си И.С.С. на
23.04.19.. г. и след смъртта на съпруга си С. С. М. на 13.01.20.. г. вече е
притежавала само 7/24 идеални части от дворното място и 7/12 ид.ч. от
построените в него къща и плевня. Всички тези факти и обстоятелства – относно
смъртта на наследодателя С. С. М., както се установи и от свидетелските
показания по делото са били известни на неговите наследници, поради което няма
как същите да не са знаели и разбирали, че след смъртта му децата и съпругата
му стават съсобственици на процесния имот и участват заедно в съсобствеността
на имота. Предвид обстоятелство, че ответницата Р.В.Т. е дъщеря на М. С. Т.,
която от своя страна е дъщеря на С. и С. М., няма как да не й е било известно, че
след смъртта на дядо й С. С. М., неговите деца, между които и майка й също са
станали съсобственици на определени идеални части от имота и С. З. М. вече не е
пълноправен собственик на целия имот. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на свидетеля В. А. Ц. и обясненията на ответницата дадени по реда
на чл.176 от ГПК, че след извършена справка в Агенция по вписванията при РС
Елин Пелин е установила, че имота е
записан само на името на С. З. М. и тя е била единствен негов собственик, тъй
като в качеството си на внучка на С. и С. М., няма как да не е преценила
наличието на наследствено правоприемство на децата на починалия й дядо С. М.. Констатираното
обстоятелство несъмнено сочи, че на ответницата Р.В.Т. е бил известен факта, че
праводателката й С. М. не е собственик на целия недвижим имот и въпреки това е
участвала в разпоредителната сделка, с която е извършена продажба на чужда вещ. Тези обстоятелства сочат, че още при
придобиването на процесния имот ответницата е знаела, че прехвърлителката на
имота не може да се разпорежда с цялото имущество, тъй като петте й деца, между
които и нейната майка – М. С. Т. също участват в съсобствеността на имота,
който тя е закупила, което я прави недобросъвестен владелец, тъй като владението не отговаря на
изискванията на чл.70 от ЗС – владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че
праводателят му не е собственик. Противоречащо на всякаква житейска логика е,
да се приеме, че ответницата Р.В.Т. не е преценила и не е отчела факта, че след
смъртта на дядо й С. М., петте му деца също са станали съсобственици на имота и
баба й С. М. не може да й прехвърли целия имот, тъй като подобни факти са
общоизвестни дори и на хората, които не притежават специални правни знания и
култура. В този смисъл показанията на свидетелите А.С.А. и С. С. С., също
наследници на наследодателите С. и С. М. и собственици на определени квоти от
наследствения имот, че прехвърлянето е станало с тяхно съгласие са ирелевантни
към спора, доколкото те в качеството си на наследници и собственици на
определени идеални части от процесния имот, могат да прехвърлят своите права
единствено чрез извършване на разпоредителна сделка в полза на ответницата. Всичко
изложено сочи, че ответницата не е била добросъвестен владелец на имота и не
може да придобие собствеността въз
основа на кратката петгодишна давност, тъй като е знаела, че нейната
праводателка не е била собственик не само на целия парцел, а и на построените в него сгради.
Доколкото по делото се установи, че ответницата е придобила процесния имот на
18.04.20.. г., то не е налице и владение продължило повече от 10 години по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС,
което да е породило правните последици на придобиване на собствеността съгласно
чл.79, ал.1 от ЗС. Изложеното мотивира настоящият състав да приеме направеното
възражение от ответната страна за придобиване на имота по давност за
неоснователно.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Ищецът по ревандикационен иск следва
да проведе пълно доказване, че той е
собственик, респективно съсобственик на имота, че имотът се намира във владение
или държане от ответника и че ответникът владее или държи имота без основание.
С ревандикационния иск по чл.108 от ЗС невладеещият
собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на
своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви и само от
собственика на вещта, който не я владее.
За уважаването му е необходимо да са налице
три предпоставки: 1) Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот,
т. е., че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на
предявяване на иска; 2) Да се установи, че вещта се владее или държи от
ответника, т. е., че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; 3) Да
се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е
без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическият факт,
от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или
самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен
характер.
По отношение първата изискуема
предпоставка - да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т. е.,
че е придобил собствеността на твърдения от него способ, по делото безспорно се
установи, че спорната ½ ид. част от парцел УПИ ...........в кв....по плана
с.Г. е придобита от него въз основа на покупко-продажба обективирана в
нотариален акт № .., том , н.д. № .../.... г. по описа на РС Елин Пелин.
Установи се също така, че
ответницата също се легитимира като собственик на процесната ½ ид.ч. от
имота въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..,
том ., рег. № ..., дело № .... г. по описа на нотариус Градинарова с район на
действие РС Елин Пелин, тъй като праводателката й С. З. М. се е разпоредила
повторно с процесната ½ ид.ч. от имота без да е негов собственик, както
бе коментирано и по горе, по съображения, които съдът намира, че не следва да
бъдат преповтаряни. В тази връзка, следва да се добави, че трайно прието е в
съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а само
непротивопоставима на действителния собственик на вещта /в този смисъл са
Решение № 313/11.05.20.. г. по гр.д. № .../20.. г. на ВКС II ГО, Решение № 916/........г. по гр.д. № ..../20.. г.
на ВКС II ГО/ и не произвежда действие по отношение на
собственика на вещта, тъй като за да е обект на разпоредителна сделка правото
на собственост следва да е част от имуществото на прехвърлителя. Ако продавачът
не е собственик на вещта, то той не може да изпълни задължението да прехвърли
правото, тъй като никой не може да даде нещо, което не притежава. Изложеното
сочи, че принадлежащото на ищеца И. С.С. право на собственост не би могло да бъде
отчуждено по силата на представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № .., том ., рег. №..., дело № ..... г. по описа на нотариус
Градинарова с район на действие РС Елин Пелин, тъй като разпоредителната сделка
е извършена от несобственик и не прехвърля права, а предявявайки настоящия иск
по чл.108 от ЗС, ищецът се противопоставя на последиците й и не ги приема. В
този смисъл, настоящият състав намира, че ищецът доказа първата изискуема
предпоставка на ревандикационния иск, че той е собственик на процесната
½ идеална част от дворното място.
По отношение на втората кумулативно изискуема
предпоставка - да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е.,
че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта, в случая не е спорно между страните, че ответницата
владее процесната част от имота на ищеца, която е заградила, поставила е
катинар на входната порта към двора, насадила е овошки и в нея, обработва
цялата земя от дворното място. Тези
обстоятелства се установиха от събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, като свидетелите сочат, че след продажбата на имота,
ответницата се разпорежда с цялото дворно място, почиства го, засажда го,
заключва имота с порта с катинар.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.108 от ЗС, поради което искът е основателен и следва
да бъде уважен, а ответницата бъде
осъдена да върне на собствениците
владението върху ½ ид.ч. от процесното дворно място.
Предвид изхода
на спора Р.В.Т., следва да бъде осъдена да заплати на И.С.С. и К.Г.С. направените от тях разноски в
размер на 71,41 лева /седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/,
съставляващи внесена държавна такса, държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения и държавна такса за вписване на исковата молба. Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.В.Т., ЕГН **********
***, че И.С.С., ЕГН ********** и К.Г.С., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес *** чрез адв.Карлова са собственици на ½ ид.ч. от застроено дворно място, находящо се в с.Г.,
обл.С., с площ от 1017 кв.м. /хиляда и седемнадесет/, съставляващо парцел ........
в кв...по плана на с.Г., С. област, без построените в него къща и плевня, при
съседи на парцела, съгласно документ за собственост: улица, М., А.и М. Д.. ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Р.В.Т., ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на И.С.С., ЕГН ********** и К.Г.С., ЕГН **********
двамата със съдебен адрес *** чрез адв.Карлова, владението на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от застроено
дворно място, находящо се в с.Г., обл.С., с площ от 1017 кв.м. /хиляда и
седемнадесет/, съставляващо парцел ........ в кв... по плана на с.Г., С.
област, без построените в него къща и плевня, при съседи на парцела, съгласно
документ за собственост: улица, М., А. и М. Д..
ОСЪЖДА Р.В.Т., ЕГН ********** да заплати на И.С.С., ЕГН **********
и К.Г.С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 71,41 лева /седемдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: