РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Враца, 13.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 16.12.2021г.
/ шестнадесети декември две хиляди двадесет
и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и
в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 504 по описа на АдмС – Враца за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.284 от ЗИНЗС вр.чл. 203 от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е въз основа на искова
молба на Д.О.И. *** против
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в размер на 2000лв., произтичащи
от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора ***, изразяващи се в неправомерно изземване
на кореспонденцията му на 24.11.2018г.
, заедно със законната лихва върху сумата от датата на преустановяване на
нарушението 26.11.2018г. до
окончателното й изплащане и направените
по делото разноски. Твърди се, че оспорените
от него действия са оказали негативно
влияние върху физическото и психическо състояние на ищеца, значителен
дискомфорт и притеснения, накърняване на човешкото му достойнство.
Процесуалният представител на
ответника * Г.Х. в писмен отговор,
писмено становище и в с.з. оспорва иска изцяло. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за обстоятелствата, изложени в исковата
молба, както и за причинените му вреди, поради
което предявеният иск като неоснователен
и недоказан следва да се отхвърли.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за неоснователност на
исковата претенция, тъй като
не е доказано нарушаване на тайната на кореспонденцията, което да води
да нарушаване на разпоредбите на ЕКПЧ,
Конституцията на РБ и съответните текстове от ЗИНЗС.
Административният съд,
анализирайки събраните по делото писмени
и гласни доказателства и като се запозна с доводите и съображенията на
страните , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че към датата 24.11.2018г. ищецът е изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Затвора***, на която дата по време на
***, по повод на което е започнала ***. Във връзка с този
** е извършено претърсване на
помещението, в което е настанен
ищецът, по разпореждане на
Началник група НОД, установено от Докладна записка от 24.11.2018г. на *
С. Не се представи, а и не се поддържат
твърдения да е съставен протокол за претърсването. Иззети са ** * и ****, като **са върнати на ищеца на
26.11.2018г., за което той е подписал декларация, а *** който му е връчен.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е допустим,
тъй като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на
администрацията на Затвора ***. Съдът
намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства,
той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е. той е ЮЛ, в
чиято структура е органът, от чиито действия
се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона.
В ал.1 на тази норма е посочено, че
лишените от свобода и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване, че това могат да бъдат и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите
на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се
докаже само осъществяване на нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство или
пораждане на чувство на страх,незащитеност или малоценност ***. Съдът приема за доказано, че при претърсването на помещението, в което е
настанен ищецът, на 24.11.2018г., е **, тъй като това е посочено в подписаната от него декларация за върнати
вещи от 26.11.2018г., която е иззета от * Ц. на същата дата, видно от
направеното върху нея отбелязване. Нито в момента на изземването, нито при
представянето й като доказателство в настоящето производство ответникът не е
оспорил отразеното в нея връщане на кореспонденция на **, нито е представил доказателства, че
такава не е изземана. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.3 от ЗИНЗС кореспонденцията не подлежи на контрол
относно писменото й съдържание, освен ако това се налага за разкриване или
предотвратяване на тежки престъпления. Като се вземе предвид откритото вещество с неизвестен характер, по
време на свиждането на ищеца, съдът приема, че
е било налице изключението, посочено в
горната разпоредба и по отношение на кореспонденцията на лишения от свобода е следвало да бъде
упражнен контрол. За извършване на проверка на
писменото съдържание на кореспонденцията същата е била иззета след
извършване на претърсване на помещението, въз основа на устно разпореждане,
което е допустимо, тъй като в ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е предвидена изрична форма на
издаване на този вид разпореждане. Разпоредбата на чл.85 ал.1 от ППЗИНЗС предвижда за предотвратяване на престъпления
и нарушения да се извършват
претърсвания на жилищните помещения, като
това може да стане по всяко време съобразно чл.86 ал.2 от ППЗИНЗС. Основанията за
извършване на претърсване не по определения график и контролиране на писменото съдържание на
кореспонденцията на **, са били налице, поради
което действията на администрацията в тази насока са били
законосъобразни. В нарушение на нормите
обаче е станало самото претърсване и изземване на кореспонденцията, тъй
като за това не е съставен протокол съобразно изискванията на чл.87 от ППЗИНЗС и чл.95 ал.2 от ЗИНЗС.
Обстоятелството, че документи и лична кореспонденция на ищеца са били иззети от затворническата администрация, без да бъдат
описани в протокол, е достатъчно да породи чувство на страх и незащитеност ** тъй
като той не е бил наясно колко време ще
бъде лишен от тях и дали ще му бъдат върнати в цялост. При така констатираното
съдът намира, че тези
незаконосъобразни действия от страна на
органи на ответника могат да се дефинират като нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Ответникът не обори
презумпцията за претърпени неимуществени вреди, действаща по силата
на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Налице е и
причинно-следствена връзка между действията на администрацията при Затвора ***и
претърпените болки и страдания.
При така изложеното съдът намира,
че искът е доказан по основание. Относно
размера му, обезщетението следва да се
определи по справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД вр. чл.1 от ЗОДОВ вр. чл.284
ал.1 от ЗИНЗС. Като съобрази времето,
през което ищецът е търпял
неимуществените вреди – два дни, обстоятелството, че е имало основание да бъде
нарушена тайната на кореспонденцията му, но това не е извършено съобразно
разписаните правила, че няма данни да са възникнали трайни негативни последици
за него от незаконосъобразните действия, съдът намира, че следва да определи обезщетение
в размер на 200/двеста/лв. До този размер исковата претенция следва да се уважи, а в
останалата част до пълния размер следва
да бъде отхвърлена. Върху сумата следва
да се присъди и законната лихва от
датата на настъпване на увреждането – 24.11.2018г.,
както е поискана от ищеца, до окончателното й изплащане. Следва да се присъди
и държавната такса за завеждане на
делото от 10/десет/ лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Д.О.И. ***,
обезщетение за претърпени в периода 24.11.2018г. – 26.11.2018г. неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на
администрацията на Затвора ***, свързани
с изземването на кореспонденцията му, в размер на 200/двеста/лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.11.2018г. до
окончателното й изплащане и 10/десет/
държавна такса за завеждане на
делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълния му
размер.
Решението подлежи на обжалване пред троен
състав на АдмС Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: