№
1741 дата 22 октомври 2019 год. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 30 септември
2019 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 75 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б, вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „Мидекс“
ЕООД, със седалище и адрус на управление в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 104
против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000291/04.11.2015г.,
издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите – младши
експерт в Дирекция ПМДТ в Община Поморие, потвърден с Решение № 91-1220-7/20.12.2018г.
на директора на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” в Община Поморие, с
който, в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имоти, конкретно изброени, за
календарната 2015г.
Жалбоподателят оспорва издадения АУЗД
като незаконосъобразен, като възразява, че органът по приходите неправилно е
определил публичните задължения, като е взел предвид отчетната стойност на
имота,а не неговата данъчна оценка, предвид обстоятелството, че имотът е с
жилищно предназначение. Посочва, че декларирането на отчетна стойност не
задължава органа по приходите да възприеме тази стойност като данъчна основа, а
е следвало да изясни всички факти относно ползването на имота и неговия жилищен
характер. Счита също така, че актът е бил издаден от некомпетентен орган, както
и при липса на мотиви. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, както и ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – директорът на Дирекция „Приходи,
местни данъци и такси“ в Община Поморие, не се явява и не се представлява.
Изпратил е справка за механизма на изчисляване на процесните задължения.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в
предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Процесните публични задължения за ТБО
и ДН са установени по отношение на имоти, собственост на жалбоподателя, които
са били декларирани пред Община Поморие
с декларация по чл.14 от ЗМДТ № ДК14001904/08.08.2013г.
Спорните задължения са определени за
следните имоти – имот, находящ се в с.Медово, община Поморие, представляващ 4/6
ид.ч. от дворно място, съставляващо имот № 205, кв.18 по плана на селото, с
площ 1024кв.м., двуетажна вилна сграда с РЗП 180кв.м., второстепенна сграда с
РЗП 20кв.м., второстепенна сграда с РЗП 100кв.м., гараж с РЗП 50кв.м. и навес с
оградни стени с РЗП 16кв.м. Задълженията
за поземления имот са изчислени върху неговата декларирана отчетна стойност в
размер на 69465лв., а задълженията за сградите са изчислени върху тяхната
данъчна оценка. Задължението за ДНИ е в общ размер от 142,69лв., а задължението
за ТБО – 422,44лв. И двете задължения са платени, ведно със съответните
начислени лихви.
Жалбоподателят по същество не оспорва
дължмостта на задължението за ТБО и в частност не оспорва действителното
предоставяне на услугите, включени в таксата - по сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на
чистота в териториите за обществено ползване. По отношение на задължението за
ДНИ, предвид безспорния факт, че имотите се намират на територията на община
Поморие и поради тази им принадлежност към населеното място, за тях е дължим за
начисляване ДНИ, това задължение също не се оспорва по основание.
Спорът по делото касае размера на
двете задължения, респ. данъчната основа, върху която следва да се изчислят.
Посочи се, че задълженията за
поземления имот са определени върху неговата отчетна стойност, а тези за
сградите – върху тяхната данъчна оценка.
Възражението на жалбоподателя е, че
задълженията и за имота е следвало да бъдат изчислени върху неговата данъчна
оценка.
Възражението е неоснователно.
Публичните задължения за ДНИ и ТБО се
определят съобразно декларираното от собственика при подаване на декларация по
чл.14 от ЗМДТ. Видно от подадената декларация, дружеството е декларирало земята
в част І, като представляваща УПИ в строителните граници на населеното място,
декларирало е и сградите в част ІІ, в таблица 3. В част ІІІ от декларацията е
попълнил и продължението на таблица ІІІ за имотите по част І и ІІ, като е
вписал земя и сгради, частна собственост, с отчетна стойност 69465лв.
Задълженията са изчислени въз основа на нормативно заложени формули и
алгоритъм, като отчетната стойност е съобразена само при определянето на
задължението за земята. Органът по приходите е процедирал съобразно закона,
като видно от чл.21 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение
№ 2. Данъчната оценка на земята, видно от съдебно-техническата експертиза по
делото е на стойност 685,47лв., поради което, с основание органът е взел
предвид отчетната стойност, която е по-висока, в какъвто смисъл е законовата
уредба, поради което, задължението за недвижимия имот – земя, е законосъобразно
определено. Предвид обстоятелството, че дружеството е вписало отчетната
стойност общо за земя и сгради, няма как да се очаква органът по приходите да
разпредели тази стойност между земята и сградите. Както обясни вещото лице,
програмният продукт автоматично взема обект 1 – земя и само спрямо нея прилага
отчетната стойност. Ако отчетната стойност само за земята е различна от
декларираната, то дружеството следва да коригира декларираното. Но към момента
на определяне на публичните задължения за земята органът по приходите обективно
няма данни за друг размер на отчетната стойност, поради което законосъобразно
се е позовал на декларираното.
Жилищните имоти са обложени по тяхната
данъчна оценка, поради което и тук не се констатира нарушение, като размерите
установени от вещото лице съответстват на тези установени от органа по
приходите с АУЗД.
Неоснователно страната счита, че
практически сградите са били обложени двойно, предвид обстоятелството, че отчетната
стойност е била декларирана за земя и сгради. Видно от изпратената справка
данъчната основа за облагане на сградите е само тяхната данъчна оценка,
следователно, по отношение на тях отчетната стойност не е приложена, в какъвто
смисъл е и заключението на вещото лице.
Що се отнася до възражението за неяснота как е
формирано задължението, то страната има право да поиска справка по смисъла на
чл.107, ал.2 от ДОПК, каквото искане съдът не констатира да е направено.
На основание изложеното следва да се
приеме, че процесните публични задължения за ДНИ и ТБО за процесните обекти са
правилно определени както по основание, така и по размер, поради което жалбата
за тяхната отмяна следва да се отхвърли като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мидекс“ ЕООД, със
седалище и адрус на управление в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 104 против
Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000291/04.11.2015г., издаден
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите – младши експерт в
Дирекция ПМДТ в Община Поморие, потвърден с Решение № 91-1220-7/20.12.2018г. на
директора на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” в Община Поморие.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: