№ 1083
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330202247 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4759942, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Д. Г. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
С въззивната жалба бланкетно се поддържа становище за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания ЕФ, поради което се
моли да бъде отменен. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като
правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
въпреки дадените от съда изрични указания, въззиваемата страна
включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка
за надлежно връчване на ЕФ. Представена е справка АИС АНД.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 20.04.2021 г. в 14,21 часа в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до номер 1, посока Митница, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил,
Фолксваген Голф с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 78
км/ч и превишение на скоростта от 28 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е Д. Г. П.. Нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение към
клип № 30414, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с
упражнения с АТСС видеоконтрол. В случая представената снимка е по
образец, като съдържа информация за: разпознат номер на МПС, а именно -
*** и метаданни характеризиращи нарушението. В тази връзка и предвид
посоченото в допълнителна писмена молба по делото следва, да се акцентира,
че предвид механизма на функциониране на АТСС с лазерен лъч, и
2
автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време,
евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло
ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа
страна. В настоящия случай, видно от приложеното към преписката статично
изображение, единственият заснет автомобил е именно процесния, поради
което и няма как да се сподели доводът, че фиксираната скорост е твърде
възможно да бъде на друго превозно средство. В този изричен смисъл и
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена
презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай
следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС
нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по
к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.
Констатираното нарушение било определено като такова по чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на
основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
3
чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът
може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като
подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало
МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика,
точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай жалбоподателят не е ангажирал доказателства да се е
възползвал от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло
законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат
толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на
измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В
приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на
движение на процесния автомобил 81 км/ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ
- 78 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-
M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително
срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да
намери приложение чл. 30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който
"Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
4
от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща проверка №
6-33-10, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното
АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване
следва да се счита за спазено.
В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив,
обективирана в редица решения включително Решение № 994 от 18.05.2021 г.
по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г.
по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 6-33-10/18.09.2020г.;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/ 12.05.2015г.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
5
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези
от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни-
прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M). В този
смисъл - Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1425 от
09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и
др.
В аспект на горното следва да се подчертае, че в процесния случай снимка
на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването
на закона, като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на
ЕФ.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП,
доколкото превишение от 28 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
Все в тази връзка, точното място на контрол, както и посоката на контрол
са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Поради неоснователността на жалбата и доколкото при извършен служебен
контрол съдът не откри пороци при издаване на ЕФ, същият като
законосъобразен следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има
въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото, неговата
фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата
6
страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който
следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4759942, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Д. Г. П., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА Д. Г. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР
- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7