РЕШЕНИЕ
гр.София, 17.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1775 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Ю.К. *** твърди, че в
резултат е получил телесни увреди, болки и страдания. Лекувал се е дълго, като възстановяването
не е приключило до момента на подаване на исковата молба. Сочи, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на л.а. „Рено Меган“ и предявява пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия
автомобил, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70
000 лв. ведно със законната лихва от 29.01.2018г. до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото.
Ответникът З. „Б.и. “ АД, оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа, че водачът на „Рено“ не е
извършил деликт. Оспорва твърдените телесни увреди и посочва, че ако ищецът е
получил някакви, то те не са с описаната в исковата молба тежест. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди,
че той е престоял на пътното платно като пешеходец до автомобил и с това
поведение се е поставил в риск. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като
прекомерна, като счита, че същата не отговаря на действително претърпените
вреди. Моли съда да отхвърли иска, а ако
го намери за основателен, да го уважи в по-нисък от претендирания размер.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения по делото
констативен протокол за ПТП на ОД МВР Благоевград се установява, че на 04.05.2017г. около 18.05ч.
в гр.Разлог е настъпило ПТП между л.а. Ауди 80 , с ДК№ *******, управляван от С.Н.Д.
и пешеходеца М.Ю.К.. Последният е пострадал от ПТП с работна диагноза счупена лява лопатка,
счупен нос и разкъсно-контузни рани по главата.
За настъпилото ПТП има образувано досъдебно
производство, за което няма данни на какъв етап се намира.
Във връзка с установяване на механизма
на ПТП съдът разпита като свидетел водачът
С.Д.. Същият установява, че управлявал автомобила с нормална скорост. Извършил
лек ляв завой. След завоя имало паркиран автомобил, който той започнал да
задминава. В същото време по насрещната лента се движел друг автомобил, с който
трябвало да се разминат. Свидетелят намалил скоростта и се опитал да се размине
с преминаващия насрещно автомобил, но ударил паркиралия на улицата автомобил. Когато
слязъл от автомобила си установил, че под паркиралия автомобил е имало човек,
който видимо не бил добре. Бил паднал на земята, течала му кръв. Видял, че
капака на паркиралия автомобил е бил отворен, а прозорецът зад задния капак е
бил счупен.
Св. С.Т.е бил свидетел на ПТП. Същият
установява, че бил пред дома си. Ищецът дошъл с автомобила си. Паркирал го пред
дома на свидетеля в посока обратна на движението. Отворил капака на автомобила,
за да поставя в багажника желязо. В този момент откъм завоя, който бил на около
50м. преди спрелия автомобил , се появил друг автомобил м.Ауди, който карал в
неговата си лента и дори в средата на пътя. Този автомобил ударил автомобила на
ищеца, който пък ударил стоящия зад него ищец. Капакът на багажника на
автомобила го ударил по носа. Ищецът паднал под колата си, а тя се качила на
тротоара от удара.
Назначената по делото автотехническа
експертиза дава следното заключение за механизма на ПТП: платното за движение на ул. Екзарх Йосиф е предназначено за
двупосочно движение на автомобилите и се състои от две пътни ленти. Няма
констатирана вертикална и хоризонтална пътна маркировка в района на настъпилото
ПТП. Скоростта на движение на л.а. Ауди към момента на удара
с л.а. Рено и преди настъпването на ПТП, е била около 50 км/ч. Мястото на удара
между л.а. Ауди и л.а. Рено по широчина на платното за движение на ул. „Екзарх
Йосиф”, е на около 0,5 - 2 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на
л.а. Ауди и по дължина на платното за движение, е в района на дом № 22. Ударът
на пешеходеца от л.а. Рено, вследствие на удара от л.а. Ауди е от задната
страна на л.а. Рено, на около 1 м. върху пътното платно на ул. Екзарх Йосиф.
Опасната зона за спиране на лек автомобил Ауди за определената
му скорост на движение 50 км/ч е около 33,2 м. Когато водачът на л.а. Ауди е
имал възможност да забележи за първи път паркирания л.а. Рено, той се е намирал
на разстояние от него 44 м. Следователно, опасната зона за спиране на автомобила е по – малка.
Вещото лице прави извод,
че водачът на
процесния л.а. Ауди, движещ се със скорост 50 км/ч е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. От техническа
гледна точка, причината за настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на лекия автомобил
Ауди със системите за управление на автомобила, който се е движил в дясната
пътна лента без да намали скоростта без да спре , или да заобиколи паркирания
л.а. Рено.
След ПТП ищецът е бил хоспитализиран за
периода 4-15.09.2017г. Видно от представената епикриза И3№5010 / 04.09-
15.09.2017г./ на МБАЛ РАЗЛОГ ЕООД Хирургично отделение, на ищеца е поставена окончателна
диагноза: Контузио церебри; Ф-ра базеос крании- фос антериор; Назална ликворея;
Ф-ра осиум назалиум; Контузио ет BJIK дорзи нази; Контузио регио окципиталис
капитис; Дисторзио коли; Фисура скапуле синистра Придружаващи заболявания:
Хепатигас хроника „В". В представеното медицинско свидетелство изх.№
29-00-624/20.09.2017г. на д-р Балабанов, ординатор ХО, МБАЛ Разлог диагнозата е
уточнена като: Контузия на мозъка; Счупване на основата на черепа- предна
черепна ямка; Назална ликворея; Счупване на носни кости; Контузия с рана на
гърба на носа; Контузия в тилна област на главата; Навяхване на врата; Пукване
на лява лопатка.
С оглед установяване на причинените
на ищцата вреди и тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съдът
назначи и изслуша две СМЕ.
СМЕ с вещи лица специалист по нервни
болести и специалист офталмолог установява, че липсват клинични и КТ данни за
травматични увреждания на кости на черепа и мозъчни структури. Наличието на
ликворея / изтичане на бистра течност от ноздрите на носа /предполага
тежкостепенна фрактура на носа със засягане на етмоидалната кост и образуване
на фистула с арахноидното пространство. Благоприятният ход на заболяването, без
настъпили усложнения, изключва мозъчна контузия при посочените обстоятелства.
На въпроса на какви данни се основава
диагнозата мозъчна контузия, поставена в епикризата, и има ли реални контузионни промени по мозъка
на ищеца, вещите лица посочват , че при
първичния преглед в МБАЛ РАЗЛОГ ЕООД Хирургично отделение и при по- нататъшното
проследяване не са установени клинични и КТ данни за мозъчна контузия- нормален
неврологичен статус, без КТ данни за травматични увреди на мозъчните структури.
Установено е външно нараняване в областта на носа- палпаторна болка с оток на
гърба на носа с малка рана в основата, без деформация, без периорбитален
хематом, с данни от образно изследване /скенер на глава/ за счупване на носни
кости. Диагнозата мозъчна контузия е приета въз основа на отразено ’’изтичане
на бистра течност” от ноздрите, определена като ликвор. Не са извършени
допълнителни изследвания за уточняване произхода на изтичащата течност, не са
извършени допълнителни изследвания /скенер, МРТ/ на глава за контрол и
уточняване на травматичните увреждания, не са налице данни за проведено активно
наблюдение и не е отразено състоянието на пострадалият по отношение неврологичен
статус и секрецията от носа за периода между 05.09 и 11.09.2017 г., от които да
се направи категоричен извод за наличието на клинични данни за мозъчна
контузия.
По отношение на диагнозата „счупване на
черепа в областта на предна черепна ямка” не са налице образни данни за наличие
на такова счупване. При обработката на раната на носа е отразено, че същата
достига до подлежащата кост, където е имало видимост и възможност да се
установи подлежащо счупване - такова не е отразено.
Според вещите лица това налага извода, че диагнозата контузия на мозъка и счупване на черепната основа в областта на предна черепна ямка е поставена на базата единствено на наличие на секреция от носа, която е с неустановен състав, съответно произход при липса на каквито и да било образни и клинични данни за наличие на мозъчна симптоматика.
От консултативните прегледи с УНГ
специалист няма данни за приложено лечение по отношение на счупените носни
кости. Извършена е само хирургична обработка на раната в областта на носа.
Пострадалият е оставен под активно наблюдение , като през този период се отчита
благоприятно протичане, без настъпили усложнения. Вещите лица посочват, че в
случай че се допусне, че бистрата течност, изтичаща от носа е ликвор, то това
предполага наличие на фистули, които налагат оперативно затваряне на дефекта,
за да се предотвратят усложнения. Такова лечение не е приложено на ищеца. Двете
образни изследвания - рентгенова снимка и КТ на глава с разчет от специалисти
рентгенолози не дават яснота за локализацията и характера на фрактурата и за
наличие на усложнения.
Досежно твърдяното в исковата молба
нарушение на зрението на ищеца, вещите лица са категорични, че в представената
документация няма отбелязана очна травма, няма изследвано зрение и не е описано
двойно виждане. При прегледа, който вещите лица са извършили на ищеца, са
установили, че М.К. има нормално зрение за далеч, не дава данни за двойни
образи /единствено в една позиция несигурно/. Обстоятелството, че 4-ри месеца
след ПТП-то е започнал и продължава да упражнява професия ’’шофьор” категорично
изключва наличие на двойно виждане.
СМЕ с вещо лице специалист ортопед –
травматолог дава заключение, че при
процесното ПТП ищецът е получил навяхване на врата; пукване на лявата лопатка в
областта на раменната става. И двете увреждания са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота. По отношение на
навяхването на врата е проведено консервативно лечение с поставяне на шийна
яка. В епикризата не е описан срока за носене на яката. Вещото лице уточнява,
че по принцип срока за носене на шийна яка при по-леките случаи на увреда е
около 3 седмици. Няма описано лечение на пукването на лявата лопатка в областта
на раменната става. При такъв вид увреда е препоръчително носенето на мека
имобилизация за 3 седмици за намаляване на болковия синдром. При нормално
протичане на лечебния процес периода на възстановяване при
такива травми е около 30 дни.
Съдът
изцяло възприема заключенията по СМЕ, като пълни, ясни и обосновани. Въз
основа на същите съдът приема, че в резултат на ПТП ищецът е получил: Счупване
на носни кости; Контузия с рана на гърба на носа; Навяхване на врата; Пукване
на лява лопатка. Останалите твърдяни телесни увреждания съдът приема, че не са
настъпили от ПТП.
Събраните гласни доказателства за претърпените
във връзка с процесното ПТП от ищеца болки и страдания, периода на лечение и
възстановяване чрез разпит на свидетеля
– Зайде К., съпруга на ищеца. От
показанията на свидетелката се установява, че същата се е грижела за ищеца както в болницата, така и след това вкъщи. Ищецът
не можел да се храни, да се обслужва сам. Костта между веждите му била счупена,
на главата си имал шевове, ключицата му била счупена. От носа му течал секрет.
Лекарите не позволявали никакви напъни и се налагало свидетелката да прави
клизми на съпруга си. Носът му също не можело да се чисти. На врата си ищецът
имал шина, за да стои изправен. Ищецът бил неподвижен един месец след
изписването от болницата. Не чувал добре, на слънце не можел да излиза без
слънчеви очила. Не можел да спи добре, хъркал, не бил спокоен. Едва през
м.януари на следващата година започнал да се оправя. Но и сега не се чувствал
добре. Шофирал със слънчеви очила, не чувал добре, гърбът го болял. Имал
световъртежи. Според свидетелката след ПТП е настъпила промяна в състоянието на
съпруга й, по-скоро във физическото му състояние, отколкото във психическото.
С молба от 26.10.2017 г. ищецът е
предявил пред застрахователното дружество ответник претенцията си за изплащане
на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. По
делото не се спори, че ответникът не е изплатил обезщетение.
За управлявания от С.Д. лек автомобил „Ауди
80“ , с ДК№ ******* е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника към датата на ПТП и това обстоятелство е отделено
като безспорно между страните с определение от 20.11.2018 г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по
застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от дата 26.10.2017 г. и
липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства –
гласни доказателства и изслушаните три експертизи, установяват противоправното
и виновно деяние на водача Д.,
в резултат на което е настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни увреждания.
Водачът е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл.20 ал.2
от ЗДвП - движел се е с несъобразена с условията на пътя скорост, като е имал възможност да възприеме спрелия
на пътя автомобил, да намали или дори да спре, за да изчака преминаващия в
съседната насрещна лента друг автомобил. Вместо това, той не е намалил
скоростта, опитал се е да се размине с насрещния автомобил, но поради
недостатъчното разстояние на пътя, е ударил автомобил „Рено Меган“, зад който
се е намирал ищеца.
Възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат е основателно. Ищецът се е намирал на пътното платно на
нерегламентирано място, като така е поставил в риск живота и здравето си.
Установи се, че ищецът е бил паркирал автомобила си “ Рено Меган“ в обратната
на движението на пътя посока и в нарушение на нормата на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.
Този закон не забранява извършването на товаро-разтоварна дейност – арг. чл.93
ал.1 от ЗДвП, но тази дейност също следва да бъде съобразена с общите правила
за безопасност и със забраната на чл. 98 ал.1 от ЗДвП. Още повече , че се
установи, че преди мястото, където автомобилът Рено е бил паркиран е имало и
лек завой, който е ограничавал видимостта към този автомобил. Ако ищецът се е намирал на регламентираното за
товарно-разтоварна дейност място- зад автомобила си, който той е следвало да
спре в посока на движението на пътя, то той е щял да бъде видим за водача на
л.а. „Ауди 80“. Дори и да се приеме, че водачът на л.а. Ауди и при възприемането
на човек на пътя, би имал същото поведение – механизмът на ПТП би бил същия, то
при избутването на л.а. Рено Меган назад, ищецът нямаше да пострада. Съдът
приема съпричиняване от страна на ищеца в размер на 1/3.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищеца, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаните по делото две съдебно-медицински експертизи и от събраните
свидетелски показания. От заключенията по СМЕ се установяват причинените на ищеца
телесни увреждания - Счупване на носни
кости; Контузия с рана на гърба на носа; Навяхване на врата; Пукване на лява
лопатка. Останалите твърдяни телесни увреждания не се установиха да са получени
от ищеца при ПТП. Вещите лица са категорични в този извод, който съдът изцяло
възприема, тъй като липсват доказателства, които да го оборват. Получените от
ищеца увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. Налице са
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените от ищеца вреди, а поради съществуващото
правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя-ответник – за
ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник /пукване на лява лопатка/ за период от около 1 месец, като останалите телесни увреждания по характер представляват лека телесна повреда. Съобразявайки възрастта на пострадалия и неудобствата, които е търпял във връзка с невъзможността да се самообслужва в продължение на един месец, да зависи изцяло от своята съпруга, да търпи неудобствата по възстановяването си – вкл. необходимостта редовно да му бъдат извършвани клизми, тъй като всякакви напъни на тялото са били противопоказни; претърпял е хирургическо наместване на костиците на носа, изтърпял е неудобството да носи шийна яка за около 3 седмици, изпитвал е интензивни болки непосредствено след ПТП. От медицинска гледна точка ищецът се е възстановил напълно. Отделно, съдът приема, че ищецът е претърпял негативните емоционални и психически преживявания като пострадал от ПТП – страх, притеснение, неяснота за състоянието и бъдещето си.
Съдът, освен изброените конкретни
обстоятелства, установени по делото, преценява и стандартът на живот в страната
и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на
застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява
само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за
икономическата конюнктура. При така изброените релевантни обстоятелства,
включително и обезщетенията присъждани за сходни случай, съдът намира, че
обезщетение в размер на 40 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тази
сума следва да се намали с 1/3 или дължимото на ищеца обезщетение за търпените
от него неимуществени вреди е в размер на 26 667 лв. За разликата до
пълния претендиран размер от 70 000 лева искът за неимуществени вреди следва да
се отхвърли.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдената главница, която предвид нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ
следва да се присъди считано от 29.01.2018
г. – датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията
на ищеца до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащането на
такси и разноски.
Процесуалният му представител претендира
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски по списък
в размер на 5000лв. без ДДС за адвокатско възнаграждение и 190лв. за експертиза
и свидетел. Ищецът оспорва възнаграждението като прекомерно.
Съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.2 от ЗАдв. За предоставената
защита съобразно размера на уважената част от иска на адв. Петкова се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 1 230 лв. съобразно минималния
размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение не е основателно.
Размерът на същото не надвишава и два пъти минималния размер възнаграждение,
дължимо съобразно интереса.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска /62%/ -
3837,80лв. Съдът присъжда и ДДС върху претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 1066,68 лв. и разноски в
размер на 260,82 лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З.„Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление *** да заплати
на М.Ю.К., ЕГН ********** сумата от 26 667 лв., ведно с лихвата за забава
от 29.01.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинени от пътнотранспортно произшествие на 04.09.2017г. неимуществени вреди
– болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при З.„Б.и.“
АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач С.Н.Д., ЕГН
**********, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 70 000лв.
ведно с лихвата за забава, като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.„Б.и.“ АД, ЕИК ******* на основание чл.38
ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв. Р. К. П., САК, ЕГН ********** сумата от
1 513,70лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.Ю.К., ЕГН ********** да заплати на З.„Б.и.“ АД, ЕИК ******* разноски по
делото в размер на 3837,80лв.
ОСЪЖДА
З.„Б.и.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд държавна такса и
разноски в размер на 1327,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: