РЕШЕНИЕ
Гр.София, 28.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на двадесет и осми август
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч. гр. д. № 7210
по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 – 437 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 01921 от 07.07.2020г. на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК*******чрез адв. М.Г.– САК със съдебен адрес: гр. София, бул.
„*************срещу Постановление от
26.06.2020 г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, по изп. дело №
20209200400257, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 01796/22.06.2020
г. на длъжника З. „Б.И.“ АД за намаляване размера на адвокатския
хонорар по изпълнителното дело като
неоснователно. Твърди се, че липсват данни процесуалният представител на
взискателя да е извършвал каквито и да е действия, освен подаване на молба за
образуване на делото, възнаграждението е прекомерно при фактическата и правна
сложност на делото, няма доказателства за плащането на възнаграждението. Освен
това жалбоподателят е лицензирано застрахователно дружество с клонове в много
населени места в България, с публични сметки и под контрола на Комисията за
финансов надзор и на дружеството не е достъпна възможност нито да се укрива,
нито да избягва принудително изпълнение, а е достатъчно да се поиска запор на
банкови сметки. Жалбоподателят иска отмяна на постановлението, с присъждане на
направените по делото разноски, включително за адвокат в минималните размери по
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взискателят
адв. Г.З.Д., редовно уведомена по имейл на 15.07.2020 г., не е депозирала
възражение в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК.
ЧСИ Й.М., рег. № 920 с район на действие – СГС, изпраща
по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка, относно
допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя - адв. Г.З.Д. чрез адв. И.Т.– САК, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 29.05.2020 г. от СГС, ГО,
I-16 състав, на основание Решение № 4230 от 12.06.2019
г. по гр.д. № 8323/2017 г. за сумата от 8 472,40 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение
С молбата за образуване на изп. дело и с молба вх. № 01746/16.06.2020 г., взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да наложи запор върху притежаваната от длъжника банкова сметка.
***. № 2054/16.06.2020 г. е връчена на длъжника на 18.06.2020 г. С нея
длъжникът е поканен да заплати сумата 10 431,80 лв., от която 8 472,00
лв. присъдени разноски ро гражданско дело, 952,00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 1 007,80 лв. - такси по Тарифата към
ЗЧСИ , дължими към 30.06.2020 г.
Със Запорно съобщение изх. № 2055/16.06.2020 г.
по делото е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Запорът е наложен за следните суми: 10 431,80 лв. от които 8
472,00лв. присъдени разноски, 952,00 лв. - разноски изпълнителното
дело, както и такси и разноски в размер на 1 007,80 лв., съгласно Тарифата за такси и разноски
към ЗЧСИ.
По делото е постъпило възражение от
длъжника с вх. №01796/22.06.2020 г. с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело на пълномощника на взискателя.
С Постановление от 26.06.2020г.
на ЧСИ Й.М. е оставено без уважение възражение с вх. №
01796/22.06.2020 г. на длъжника З. „Б.И.“
АД за намаляване размера на адвокатския
хонорар по изпълнителното дело като
неоснователно.
От дружеството е било извършено плащане на сумите
по поканата на 10.07.2020 г.
от сметка в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (преводно нареждане за кредитен
превод).
По допустимостта на частната жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010
г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, се
намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи
правила“ от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
При
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши
преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е
заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и
фактическата и правна сложност на делото, като обаче се съобрази с размерите,
определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под които
адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лева в размер на 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7 /чл. 10, т. 2 от
Наредбата.
По делото се установява, че упълномощеният от
взискателя представител е осъществил действия по подаване на молбата за
образуване на изпълнително производство, с която е възложил на съдебния изпълнител
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, включително да определя способа за
изпълнение, като същевременно е направил и общо искане за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника.
С оглед горните съображения като взе
предвид фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело, предприетите обезпечителни и изпълнителни действия по
него, както и обстоятелството, че процесуалния представител на взискателя е
осъществил процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на молба
за образуване на изпълнително производство, настоящият съдебен състав намира,
че приетото адвокатско възнаграждение за взискателя в изпълнителното
производство следва да се намали до
размер от 200,00 лева, която и сума длъжникът дължи на взискателя.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноските за
държавна такса и адвокатско възнаграждение направени в настоящото съдебно
производство такива се следват на жалбоподателя, поради което съдът следва да
присъди в полза на Застрахователно акционерно дружество З. „Б.И.“ АД, ЕИК*******сумата от 25.00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и сумата от 200.00 лв. адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника
З. „Б.И.“ АД, ЕИК*******чрез адв. М.Г.– САК със съдебен адрес: гр. София, бул. „**************,
ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 26.06.2020 г. на ЧСИ
Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, по изп. дело № 20209200400257, с
което подаденото от длъжника възражение за прекомерност на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя Г.З.Д. до сумата 200.00 (двеста) лева, е оставено без уважение КАТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите с поканата
за доброволно изпълнение от 16.06.2020 г. разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя Г.З.Д. от 952 лв. до
сумата 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Г.З.Д., ЕГН ********** със съдебен адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
чрез адв. М.Г.– САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „**************, сумата 25.00 лева, представляваща разноски за държавна такса и сумата от 200.00 лв. адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.