РЕШЕНИЕ
№ 14885
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110142586 по описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Г. П. К. против Л п ООД с
искане да му бъде заплатена сумата от 10000 лева – паричната стойност на
дружествения му дял в дружеството – ответник, дължим поради
прекратяването на участието му в дружеството, ведно със законната лихва,
считано от 21.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 308,33 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2021
г. до 20.04.2021 г. Ищецът твърди, че бил съдружник в дружеството –
ответник за периода от основаването му през 2007 г. През 2011 г. и в началото
на 2012 г. многократно отправял предложения до другите съдружници да
изкупят дяловете му, което не било сторено. През периода от 2012 г. до 2019
г. дружеството приело общо осем протокола от проведени общи годишни
събрания. Ищецът твърди, че не бил подписвал същите, въпреки че за него
бил положен подпис, като оспорва автентичността им. На 02.09.2020 г.
изпратил предизвестие за прекратяване на членството му, връчено на
ответника на 03.09.2020 г. Прекратяването на участието му било взето като
решение на общото събрание на ответника на 17.02.2021 г. и вписано в
Търговския регистър на 25.02.2021 г. На 23.03.2021 г. получил от ответника
сумата от 166,42 лева за изплащане на дяловете му. Счита, че тази сума е
недостатъчна. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10000
лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски. Ответникът в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Взима становище
за неоснователност на исковете. Не оспорва твърдението, че ищецът е бил
съдружник в дружеството, както и че вече не е такъв. Счита, че всички
отношения между страните, свързани с прекратяване участието на ищеца в
дружеството, са вече уредени. Поддържа истинността на протоколите от
проведените общи годишни събрания за периода от 2012 г. до 2019 г. Счита,
1
че годишният финансов отчет и счетоводен баланс за 2020 г. са били
изчислени правилно и че заплатената от него сума от 166,42 лева е реалната
стойност на притежаваните от ищеца дялове към момента на прекратяване на
участието му. Оспорва и предявения иск за заплащане на мораторна лихва,
като неоснователен. Моли съда да отхвърли исковете. Подадена е и
допълнителна искова молба от ищеца. Заявява, че поддържа първоначалната
искова молба. Навежда допълнителни юридически съждения за
основателността на исковете. Твърди, че в представеният счетоводен баланс
за 2020 г. е налице нередовност на записванията на балансовата стойност на
активите на дружеството. В срока за това ответникът е подал допълнителен
отговор на исковата молба. Оспорва юридическите съждения, изложени в
исковата молба.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил съдружник в
дружеството-ответник, че членството му е прекратено на 17.02.2021 г. и
вписано в Търговския регистър на 25.02.2021 г., както и че ответникът му е
изплатил сумата от 166,42 лева. Представен е препис от Договор за
образуване на дружество с ограничена отговорност, по силата на който е
образувано дружеството-ответник (л. 8 – л. 10 от Гражданско дело № 711 от
2021 г. по описа на СГС, приложено към настоящото). Съгласно чл. 5 на
дружеството капиталът му е бил в размер на 5000 лева, разделени на 50 дяла.
Съгласно чл. 7 ответникът е бил притежател на 13 дяла. Представен е и
препис от писмо (л. 122 и л. 123 от Гражданско дело № 711 от 2021 г. по
описа на СГС, приложено към настоящото), с което ищецът е поканил
ответника в седмодневен срок от получаване да му изплати дължащия му се
ликвидационен дял. Писмото е получено от ответника на 19.03.2021 г., видно
от приложеното известие за доставяне (л. 124 от Гражданско дело № 711 от
2021 г. по описа на СГС, приложено към настоящото).
По делото е приета неоспорена от страните съдебно счетоводна (л. 18 – л.
25 от настоящото дело) и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л. 36
– л. 37 от настоящото дело). В първоначалната експертиза вещото лице дава
заключение, че балансовата стойност на наличните дълготрайни материални
активи възлиза на нула лева. Описаните в експертизата дълготрайни
материални активи са били продадени, като пазарната им стойност е била
заплатена по банков път. Част от активите са били продадени на
Стандартконсулт плюс ООД. Собственици на капитала на това дружество са
Любомир Павлов Витанов и Иванка Димитрова Добрева – съдружници в
ответното дружество. Експертизата не е установила нередности в
записванията относно балансовата стойност на дълготрайните материални
активи. Взето е становище, че балансът е отрицателен и не може да изчисли
стойността на дружествения дял на ищеца. Посочено е, че по счетоводни
данни активите на дружеството към 31.12.2020 г. са възлизали на вземания от
клиенти и доставчици в размер на 6000 лева и налични дълготрайни
материални активи в размер на 22627,40 лева, или общо 28000 лева. Посочва,
че задълженията на дружеството към 31.12.2020 г. възлизат на 28000 лева. С
допълнителното заключение вещото лице е установило, че към 31.12.2020 г.
2
активите на дружеството възлизат на общо 28481,20 лева, а пасивите му – на
27435,12 лева, като разликата между двете възлиза на 1046,08 лева.
Налице е противоречие по отношение на размера на активите и пасивите
на дружеството, както е установен от първоначалната и както е установен от
допълнителната експертиза. В първоначалната експертиза вещото лице е
посочило, че активите на дружеството възлизат на вземания от клиенти и
доставчици в размер на 6000 лева и налични дълготрайни материални активи
в размер на 22627,40 лева, или общо 28000 лева. Простата аритметична
сметка показва, че общият размер на активите на дружеството, събрани по
този начин, дава сбор от 28627,40 лева, а не на 28000 лева. На следващо място
допълнителното заключение беше дадено след разпит на вещото лице,
обсъждане на първоначалното заключение и предоставяне на вещото лице на
възможност да се запознае в по-голяма степен със счетоводството и
документацията на ответното дружество. Поради това съдът намира, че
допълнителното заключение е по-добре обосновано и по-компетентно
изготвено, поради което кредитира него с доверие.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: Съобразно разпоредбите на чл. 125, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ТЗ,
Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено
предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
По делото е безспорно, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество,
като членството му е прекратено на 17.02.2021 г. и вписано в Търговския
регистър на 25.02.2021 г. Ето защо, ищецът има право да получи
имуществената равностойност на дружествения си дял. При определяне на
равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си
в дружество с ограничена отговорност, се взима предвид счетоводният баланс
на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването,
като в настоящия случай това се е случило през м. февруари 2021 г. Тъй като
счетоводният баланс и финансовият отчет се извършват веднъж годишно,
настоящото инстанция приема, че меродавен е счетоводният баланс за 2020
година. В този баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им
цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга
цена според приложимите счетоводни стандарти, като в компонентите за
формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива
на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва
въз основа на т. нар. чист актив – без записания капитал, резерви и финансов
резултат (в този смисъл – Решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на
II т. о., ВКС, Решение № 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на II т. о.,
ВКС, Решение № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на II т. о., ВКС).
Съгласно приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, към
31.12.2020 г. ответното дружество е разполагало с дълготрайни материални
активи, дългосрочни финансови активи, краткотрайни активи и налични
парични средства, чиято обща стойност се е равнявала на 28481,20 лева, а
пасивите на дружеството, без да се включват записаният капитал, резервите и
финансовият резултат – неразпределената печалба, са били на стойност
27435,12 лева. Съобразно експертните изводи, собственият капитал на
дружеството е равен на нетната стойност на активите, която би останала след
приспадане на всички задължения на дружеството, като при съпоставката на
двете суми вещото лице прави заключение, че към 31.12.2020 г. собственият
капитал на ответника е бил на стойност 1046,08 лева. От представения по
делото Договор за образуване на дружество с ограничена отговорност, по
3
силата на който е образувано дружеството-ответник (л. 8 – л. 10 от
Гражданско дело № 711 от 2021 г. по описа на СГС, приложено към
настоящото) ищецът е притежавал 13/50 от общите дялове на дружеството.
Доколкото по делото не са представени доказателства тази квота да се е
изменяла с времето, съдът приема, че това е ликвидационният дял на ищеца в
ответното дружество. Т.е. при прекратяване на членството му, му са се
дължали 13/50 идеални части от сумата 1046,08 лева или 271,98 лева. Между
страните не се спори, че на ищеца е изплатена сумата от 166,42 лева –
стойност на ликвидационния му дял, определен от ответника. Останала
дължима е сумата от 105,56 лева. До тази сума съдът намира, че искът е
уважен, като счита, че следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
пълният предявен размер от 10000 лева.
По отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира следното: по
делото е безспорно установено, че на 19.03.2021 г. ответникът е получил
покана да изпълни процесното си задължение към ищеца. Този срок е изтекъл
на 26.03.2021 г., т.е. от 27.03.2021 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи
лихва върху непогасеното си вземане за периода от тази дата до 21.04.2021 г.
– датата на подаването на исковата молба. Съдът изчисли служебно размера
на тази лихва върху непогасената главница от 105,56 лева и установи, че той е
0,76 лева. До този размер искът за лихва е основателен и следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 308,33 лева.
С оглед изхода на производството, разноски се дължат и на двете страни.
От ищеца бяха заплатени сумите: 400 лева – държавна такса, 800 лева –
адвокатско възнаграждение, 360 лева – депозит за експертиза. Пълният
размер на интереса на ищеца възлиза на 10308,33 лева, а размерът на
уважената част от него – на 106,32 лева. Съобразно с уважената част от
исковете му дължат 16,09 лева. От ответника са заплатени 2160 лева –
адвокатско възнаграждение. По направеното от ищеца възражение за
прекомерност, съдът намира следното: съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към 31.01.2022 г. – деня на изплащане на възнаграждението –
минималният размер на адвокатско възнаграждение при правен интерес от
10308,33 лева възлиза на 839,25 лева. Като взе предвид обема на
доказателствата, кореспонденцията, водена между страните и броя съдебни
заседания, съдът намира, че сумата от 2160 лева действително е прекомерна и
следва да бъде редуцирана до 1500 лева. Съобразно с отхвърлената част от
исковете на ответника се дължат 1484,53 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л П ООД, ЕИК: със служебен адрес г да заплати на Г. П. К.,
ЕГН: ********** със служебен адрес ет. 2 на основание чл. 125, ал. 3, вр. ал.
2 ТЗ сума в размер на 105,56 лева, представляваща ликвидационния дял на
ищеца в ответното дружество към 17.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над сумата от
105,56 лева до пълния предявен размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА Л П ООД, ЕИК: да заплати на Г. П. К., ЕГН: ********** на
4
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 0,76 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 27.03.2021 г. до 21.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за разликата над сумата от 0,76 лева, до пълния предявен
размер от 308,33 лева.
ОСЪЖДА Л П ООД, ЕИК: да заплати на Г. П. К., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16,09 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. П. К., ЕГН: ********** да заплати на Л П ООД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1484,53 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5