РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. ХАСКОВО, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г.ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно
гражданско дело № 20255600500200 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
С Решение № 919/05.12.2024 г., постановено по гр.д. № 2270/2023 г.,
РС – Хасково е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, п.к. 1172, Район
„Изгрев“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на Г. Н. Г., ЕГН **********,
адрес: **, съдебен адрес: **, Адвокатско дружество „Генев и Марков“,
Булстат: *********, представлявано от адв. К. К. Г. - управител, сумата в
размер на 779,00 лева, представляваща част от обезщетение в общ
претендиран размер от 1 558,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди - разход за закупуване на анкерен винт и за
заплащане на потребителска такса, причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 29.07.2021 г. между *** и ***, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на уведомяване на застрахователя - 07.09.2021 г. до окончателното и
изплащане.
С Решението РС – Хасково е осъдил „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД
1
да заплати на Г. Н. Г. сумата в размер на 650,00 лева, разноски по делото.
С Решението РС – Хасково е осъдил „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД
да заплати на адвокатско дружество „Генев и Марков сумата в размер на 480
лева с ДДС, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Излага аргументи, че вредите са недоказани.
Претендира, че е налице съпричиняване от страна на въззиваемия. Счита, че
неправилно е определен началният момент, от който се дължи лихва за забава.
Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност – да бъде намален размерът
на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна. Същата счита въззивната жалба за неоснователна, а
изводите на първоинстанционния съд за правилни. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрк. Н. Моли
въззивната жалба да бъде уважена.
ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в
2
резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество.
На 29.07.2021 г., около 21:55 ч., между третокласен път „III – 506“ и
третокласен път „Ш-806“ на около 2 км. и 800 м. след **, в посока към ***, е
настъпило ПТП с пострадали лица и материални щети. Отразено е в
протокола, че виновен за катастрофата е водачът на л.а. „Деу Матиз“ с рег. №
*** - Х. С. Ш., спрямо когото е съставен АУАН серия GA № 477001/29.07.2021
г. При реализираното ПТП е пострадал ищецът Г. Н. Г., който се намирал
непосредствено до аварирал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** и на
когото са били причинени травматични увреждания.
Към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „Деу
Матиз“ с рег. № ** е била застрахована при въззивника по силата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №
BG/30/120002670666, със срок на действие от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г.
Според Епикриза от отделение по ортопедия И.З. № 10647/2021 г. по
КП 217.1, издадена от МБАЛ - Хасково АД, ищецът Г. Н. Г. е постъпил за
лечение на 30.07.2021 г. и е бил изписан на 09.08.2021 г. с окончателна
диагноза: S 83.1 „Луксация на дясно коляно.
Представени са по делото Фактура № ********** от 30.07.2021 г. за
сума в размер на 1 500,00 лв., издадена от „МБАЛ-Хасково“ АД с получател
ищеца Г. Н. Г. с посочено наименование на стоките и услугите „анкерен винт
Титаника“, ведно със стикер за закупен имплант - 3,5 мм, както и Фактура №
********** от 09.08.2021 г. за сума в размер на 58,00 лв., издадена от „МБАЛ-
Хасково“ АД с получател ищеца Г. Н. Г. с посочено наименование на стоките и
услугите - „потребителска такса - КП“ и количество 10 при единична цена
5,80 лв.
Въззиваемият е предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за имуществени вреди в размер на 1500 лева с писмена
претенция по пощата, получена от застрахователя на 14.03.2023 г., видно от
представено известие за доставяне, който с уведомление изх. №
2989/13.06.2023 г. е отказал заплащането на такова.
Назначени са и са приети по делото съдебномедицинска,
3
автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се
установява вероятният механизъм на процесното ПТП: На 29.07.2021 г., към
21:55 ч., на пътя, свързващ третокласните пътища от Националната пътна
мрежа „III- 806“ и „III- 506“ и преминаващ през селата *** и **, възниква ПТП
между движещият се в посока от *** към *** л.а. „ДЕУ Матиз“, рег. № *** и
спрелият, поради отказ на двигател, л.а. „Опел Корса“, рег. № **.
Произшествието е станало на 2815 метра от изходната табела на ***.
Посочено е в кои части на двата автомобила е бил първоначалния удари какъв
е бил ъгъла на съприкосновение при първоначалния контакт. Установено е, че
въззиваемият е бил извън купето на л.а. „Опел Корса“ с рег. № *** и като
пешеходец, през отворения прозорец на лявата врата се е опитвал да отклони
управляващите колела за по-бързо и лесно изтегляне.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза плащанията по Фактура № ********** от 30.07.2021 г. и Фактура
№ ********** от 09.08.2021 г. били извършени в брой и били издаден
фискални бонове съгласно информацията от КЛЕН /контролна лента на
електронен носител/ от фискалната памет на ЕКАФП /Електронен касов
апарат с фискална памет/.
От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза става
ясно, че в резултат на процесното ПТП на ищеца е било причинено телесно
увреждане, изразяващо се в изкълчване на дясно коляно, разкъсване на
външна странична формация, които увреждания са наложили открито
наместване на разместеното коляно. Това наместване е осъществено чрез
оперативна интервенция - открито наместване на изкълчването на коляното и
фиксация с анкерен винт.
Първоинстанционният съд е обосновал, че следва да бъде приложена
императивната разпоредба на чл. 297 ГПК, като се зачете силата на пресъдено
нещо /СПН/ на влязлото в сила Решение № 26/07.02.2023 г., постановено по
гражданско дело № 395 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Хасково,
изменено с Решение № 117/28.06.2023 г., постановено по въззивно гражданско
дело № 230 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Пловдив между същите
страни по повод същото застрахователно събитие. Аргументирал е, че
настъпването на претендираните имуществени вреди за ищеца и причинно-
4
следствената връзка между тях и деянието се установяват категорично както
от събраните писмени доказателства, така и от приетите заключения на
назначените експертизи. Формирал е краен извод, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД спрямо Г. Н. Г. и е уважил предявения
частичен иск.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните доказателства, които са били относими и
необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките
между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими
доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявеният
иск е основателен, поради което го е уважил. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях.
В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да
навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно
покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредоносните последици.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства се доказва
настъпилото застрахователно събитие на 29.07.2021 г., в периода на действие
на застрахователния договор. От посочените доказателствени източници се
извежда извод за механизма на ПТП и се налага извод за доказано
противоправно поведение на застрахования водач на лек автомобил „Деу
Матиз“ с рег. № ***, който е причинил процесното ПТП. Доказани са също и
настъпилите имуществени вреди на въззиваемия и ищец по делото –
представените две фактури са заплатени в брой.
Действително от страна на ищеца не са представени фискални бонове,
5
удостоверяващи направените плащания. От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза обаче безспорно се установява, че според
данните от ЕКАФП фискални бонове със съответните суми и дата са били
издадени, тоест извършените плащания по процесните фактури се явяват
доказани. С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Действително, ищецът не е поставил светлоотразителен триъгълник
зад авариралия автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** и не е носил
светлоотразителна жилетка. В случая обаче не намира основание в
доказателствата по делото възражението за допринасяне от негова страна за
настъпването на произшествието и от там и на причинените му увреждания,
тъй като водачът на лекия автомобил „Деу Матиз“ е имал възможност да
възприеме авариралия автомобил и своевременно да реагира на
констатираната пътна обстановка и наличието на друго МПС.
Не може да бъде споделено и възражението във въззивната жалба
относно моментът, от който се дължи лихва за забава. Според чл.429, ал. 3,
изр. 2 от КЗ лихвите за забава, дължими от застрахования, се дължат считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. По аргумент от посочената разпоредба
първоинстанционният съд правилно е приел, че лихва се дължи от датата на
уведомяване на застрахователя - 07.09.2021 г.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското
дружество, представлявало въззиваемия, сумата в размер на 480 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по
правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 919/05.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2270/2023 г. по описа на РС – Хасково.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, п.к. 1172, Район „Изгрев“, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., да заплати на
адвокатско дружество „Генев и Марков“, с код по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, район Красно село, бул.
„Македония“ № 10, вх. 2, ет. 1, ап. 12, сумата в размер на 480 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7