Решение по дело №4409/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 95
Дата: 4 януари 2023 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20221110104409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110104409 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:




Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на решение № I-48-26/28.02.2013 г. по гр. д. №53070/2009
г., СРС, 48 с-в, влязло в сила на 23.07.2014 г., срещу него в полза на ответника бил издаден
изпълнителен лист от 07.08.2019 г. за следните суми: 1740.20 лв. главница, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 18.11.2008 г. до 18.11.2009 г. на съсобствен
имот, представляващ адрес, ж. к. „Люлин“ в гр. София; 115.85 лв. мораторна лихва за
периода до подаване на исковата молба, законната лихва върху главницата от 27.11.009 г. до
изплащането й , която към момента на подаване на молбата е в размер на 2150.52 лв., както
и разноски в размер на 107.23 лв. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било
образувано изп. дело №.... при ЧСИ Ир.М.-К., по което получил покана за доброволно
изпълнение. Твърди, че процесните вземания са погасени по давност преди образуване на
последното. Моли да бъде признато за установено, че не дължи сумите по процесния
изпълнителен лист. Претендира разноски.
Ответникът признава иска за основателен.


1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

Предявените претенции се основават на твърдението на ищеца, че процесните
вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и
съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се
разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Ответникът в представения по делото отговор не оспорва твърдяната настъпила
погасителна давност.
При това положение следва единственият извод за основателност на исковата
претенция и като такава същата следва да бъде уважена.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 256 лв. за държавна такса, а на адв. П.- адвокатско
възнаграждение в размер на 410 лв.



При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Т. Д. Д., ЕГН ********** срещу А.
Д. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 439 ал.1 ГПК, че Т. Д. Д., ЕГН
********** не дължи на А. Д. М., ЕГН ********** сумата от 1740.20 лв. главница,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 18.11.2008 г. до 18.11.2009
г. на съсобствен имот, представляващ адрес, ж. к. „Люлин“ в гр. София; 115.85 лв.
мораторна лихва за периода до подаване на исковата молба, законната лихва върху
главницата от 27.11.009 г. до изплащането й , която към момента на подаване на молбата е в
размер на 2150.52 лв., както и разноски в размер на 107.23 лв., за които е издаден
изпълнителен лист от от 07.08.2019 г.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Т. Д. Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 256 в., държавна такса в настоящото производство, а
на адв. П. сумата от 410 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв вр. чл. 78,
ал.1 ГПК..
2
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3