РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени,
30.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 01.07.2020 година в
състав:
Председател: Цветомил Горчев
при секретаря Ирена Илиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 369 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от А.Л.Л., ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № ********** от 22.11.2019 г. на Директора на ОДБХ - В. Т.. С жалбата се
иска от съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено
наказание "глоба" в размер на 500 лв.
Областна
Дирекция по безопасност на храните гр. В. Т.,
в писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на НП.
Съдът след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 16.09.2019 г.
инспектор при ОБДХ гр. В. Т. – св. Р. Я.,
актосъставител, извършила проверка на животновъден обект, собственост на жалбоподателя, относно
спазване на разпоредбите на Закона за ветиринарномедицинската дейност (ЗВМД). Проверката била по повод твърдени да са дадени, устно или
писмено, предписания за приеместване на животните в съответствие със законовите
изисквания – показанията на св. Я..
Доколкото посочения за свидетел – д-р К. дава показания да е
стоял на улицата и да приказвал с внука на жалбоподателя и към проверявания
обект от мястото където бил да няма пряка видимост към проверяваното място, то
и същия не се цени от съда като свидетел на установяване или извършване на
нарушението – показанията на св. К. и св. Г..
В хода на
проверката проверяващата установила, че твърдяното да е дадено
предписание не е изпълнено. В нерегистриран обект, представляващ заградена
празна поляна, се отглеждали 4 телета, като при това на мястото нямало условия
за отглеждане на животни – нямало хранилки, поилки.
На място съставила приложения констативен протокол, подписан от жалбоподателя.
За така констатираното нарушение св. Я. съставила срещу
жалбоподателя АУАН, за това че „при направена проверка по
жалба № ***/26.08.2019 година до директора на ОДБХ-В.Т. в имот парцел № ***,
кв. ***, с. К., собственост на А.Л. с констативен протокол № ***/16.09.2019
година установих, че се отглеждат ЕПЖ в обект, неотговарящ на ветеринарно
медицинските изисквания“, квалифицирано като нарушение по чл. 132, т. 3 от ЗВД.
За съставянето на АУАН жалбоподателя не е канен, не е
присъствал негов надлежен представител. Препис от акта не е връчван на
жалбоподателя – показанията на актосъставителя и св. Ганчев.
Въз основа на този
акт АНО издал
обжалваното наказателно постановление, за
това, че „на 16.09.2019 г., при извършена повторна проверка по жалба с вх. № ***
от 26.08.2019 г. в ОДБХ В. Т., от д-р Р.Я.
и д-р К.К. - ***, отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – В. Т., на имот
/парцел № ***, кв. № ***/, находящ се в с. К., общ. П., собственост на А.Л.Л.,
в присъствието на А.Л.Л., е констатирано отглеждането на 4 /четири/ броя едри
преживни животни. Обектът не е регистриран в Интегрираната информационна система
на БАБХ - ВетИС и не отговаря на ветеринарно медицинските изисквания за
отглеждане на животни. Съставен Констативен протокол № *** от 16.09.2019 г.,
неразделна част от АУАН № *** от 20.09.2019 г., квалифицирано вече като нарушение
разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. З от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (Обн. ДВ. бр.87 от 1 ноември 2005 г., изм. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018
г.) и на жалбоподателя на основатие чл. 417, ал. 1 от ЗВМД било наложено
административно наказание "глоба" в
размер на 500 лв.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящето производство доказателства.
Жалбата е
допустима, защото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което
има право на това.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
В
административнонаказателното производство са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила.
От
свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите се установява, че вписания в АУАН като свидетел не е очевидец. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява
изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз
основа на официални документи /чл. 40, ал. 4 от ЗАНН/. Законът изисква още в
акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН,
като поне един от свидетелите да подпише акта.
Горното позволява да се направи извода, че при съставянето
на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН - посоченият свидетел по акта не е очевидец на
нарушението и актосъставителят е следвало да
осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало
да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа
обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се
явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Нарушена е и
разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, като не са посочени законните разпоредби,
които са нарушени, доколкото чл. 132, т. 3 от ЗВД в
правния мир не съществува.
Нарушена е и
разпоредбата на по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, императивно
предвиждаща съставяне на АУАН в присъствието
на нарушителя. Не е спорно, установява се и от показанията на разпитаните
свидетели, че при съставянето на процесния акт Л.
не е
присъствал, не е канен да присъства. Действително законодателят е предвидил
възможност за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя или негов
представител - чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - нарушителят да е известен, но да не може
да бъде намерен или след покана да не се яви за съставяне на акта. В настоящия
случай няма спор, че нарушителят е известен, с установен адрес.
Не е налице и
следващата предпоставка – той да е бил търсен и да не е намерен на известния му
адрес.
На последно
място не е налице и последната от посочените три предпоставки, а именно след
изпратена му покана нарушителя да не се яви при съставянето на акта. От страна
на административно-наказващия орган по делото не бяха представени никакви
доказателства, не се и твърди нарушителят да е бил поканен да присъства при
съставянето на акта.
Съставянето
АУАН в присъствието на нарушителя, респективно предявяването и подписването му
от последния е не само формален, но и съдържателен елемент. Нарушителят е в
правото си да се защити още в момента на съставянето на акта, а съставянето на
акта би следвало да приключи с подписването му от нарушителя. Изпълнението на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН гарантира правото на защита на
нарушителя, защото той следва непосредствено да възприема действията на
актосъставителя и свидетелите и посочените в акта обстоятелства. След като
административнонаказващият орган не е изпълнил стриктно тези изисквания, то се
е стигнало до ограничаване правото на защита на административно-наказаното
лице, което е винаги основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и то само на това основание.
При това, по никакъв начин препис от акта не е връчен на
жалбоподателя, което дори и да се пренебрегне задължението за съставяне АУАН в
присъствие на нарушителя е абсолютно и неотменимо задължение на актосъставителя
и пряко касае провото на защита на жалбоподателя.
Използваният
подход от актосъставителя при съставяне на АУАН, а впоследствие и от АНО при
издаване на обжалваното наказателно постановление е изключително
незаконосъобразен, защото по радикален начин засяга правото на защита на
наказаното лице. Във всички случаи е следвало в тези два процесуални документа,
които условно могат да се съпоставят съответно с обвинителен акт и
първоинстанционна присъда, нарушението да е описано ясно, пълно и
недвусмислено, по начин, по който изискват чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. От една страна по този начин се очертава предметът на доказване от
гледна точка на извършване на нарушението, а от друга страна участието на
нарушителя в него и по този начин се поставят основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване на правото на защита. Липсата на посочване на факти
от тази категория винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. В този смисъл в наказателното постановление, чиито изисквания са
значително по-високи спрямо тези в АУАН, е следвало да се опишат в какво точно се състои нарушението и на кои ветеринарномедицинските
изисквания за отглеждане на животни не отговаря констатираното, съответно
кой нормативен акт в коя точно норма вменява
подобно задължение.
В този смисъл в НП има наченки, но не става ясно какво точно нарушение е
вменено – така коментираното процесуално нарушение изпъква още поще повече на
фона на показанията на актосъставителя в съдебно заседание, който заявява един
път, че АУАН е съставен едно за неизпълнение на задължително предписание и за
липсата на каквито и да било условия за отглеждане на животни – „…нямаше
нишо…“.
Нарушителят
безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и
състава на кое административно нарушение е осъществил чрез пълното му текстово, цифрово описание и
чрез какви свои действия или бездействия.
По този начин
за него ще бъде напълно ясен съставът на санкционната норма, която определя
кръга на релевантните факти и които следва да бъдат установени и неправилното
им посочване нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Така констатираните нарушения са от такова естество, че обосновават
самостоятелно
основание за отмяна на обжалванато наказателно
постановление.
По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ********** от 22.11.2019
г. на Директора на ОДБХ - В. Т., КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Великотърновския Административен съд.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
ИИ