РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Перник , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260067 от 04.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3220 по описа
Районен съд Перник за 2019 г. е постановил следното:
Осъдил „Стомана Индъстри” АД П. седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на Б. Б. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 5600 лв. (пет хиляди и
шестстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания) от увреждане на лява ръка, причинени от трудова злополука, настъпила на
*** г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – *** г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над 5600 лв. до пълния предявен размер
от 20000 лева, отхвърлил иска.
Осъдил „Стомана Индъстри” АД да заплати по сметка на Районен съд Перник,
сумата 474 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева) – държавна такса и
възнаграждения за вещи лица върху уважената част на исковите претенции.
Осъдил „Стомана Индъстри” АД да заплати на Е.М. Б. сумата 358,40 лв. (триста
петдесет и осем лева и четиридесет стотинки) – представляваща адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът „Стомана
Индъстри” АД, който чрез процесуалният си представител обжалва същото.
С въззивната жалба „Стомана Индъстри” АД, чрез пълномощника адв. Х.И. М.
1
САК, в частта на същото, с която претенциите на ищеца са уважени за сумата от 5600
лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от
увреждане на лява ръка, причинени от трудова злополука, настъпила на *** г., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – *** г. до окончателното й
изплащане, както и в частта за разноските. В жалбата се поддържа, че
първоинстанционното решението в обжалваните части е незаконосъобразно и
необосновано, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Моли въззивният съд да
постанови решение, с което да присъди размер на обезщетение за неимуществени
вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като намали
отговорността на „Стомана Индъстри“ АД поради допусната груба небрежност от Б. Б.
Ф., като определи по-висок процент съпричиняване на вредите, поради допусната от
работника груба небрежност, като допълнително намали отговорността на
работодателя ответник.
В законоустановения срок Б. Б. Ф., чрез адв. Е.М. е подал отговор на жалбата, в
който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната
неоснователност и оставянето и без уважение.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по
направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на
решението, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
За да се произнесе относно правилността и законосъобразността на обжалваното
решение, Окръжният съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 3220 по описа на Районен съд
Перник за 2019 г. е образувано по иск с правно основание чл. 200 от КТ, предявен от Б.
Б. Ф., срещу „Стомана Индъстри” АД, за заплащане на сумата 20000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от увреждане на лявата ръка, причинени от трудова злополука, настъпила на
*** г., призната с Разпореждане № *** г. на НОИ-П., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – *** г. до окончателното й изплащане.
Ищeцът е твърдял, че е работил по трудов договор в ответното дружество като
заемал длъжността „***”. На *** г. в 6,50 ч. претърпял трудова злополука, опитвайки
се да отстрани авария при работещо оборудване, при което лявата му ръка била
увлечена от режещия инструмент. Изложил, че след злополуката му била е оказана
2
медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, гр. С., където постъпил на *** и бил
изписан на *** след извършена операция на ***. На *** г. се наложила нова операция
поради наличие на болки и липса на движения. Твърдял е се, че лявата ръка е основна
за ищеца, а болките до 7 месеца след злополуката били почти непрекъснати, не
позволявали нормален сън, рехабилитацията била болезнена, настъпила е частична
инвалидност, която ограничава трудовата реализация до края на живота му. Посочил,
че и до момента на подаване на исковата молба страда от посттравматичен стрес,
изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество чрез адв. М., е депозирало отговор
на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на исковата
претенция. Изложени са били аргументи, че ищецът е проявил груба небрежност като
не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, за носене на лични
предпазни средства и за извършвана работа в момента на злополуката. Посочено било,
че претенцията за неимуществени вреди е изключително завишена и неотговаряща на
принципа на справедливост, като възразили, че отговорността на ответника следва да
се намали поради съпричиняване на злополуката от страна на ищеца. Поддържало се е,
че ищецът е получил застрахователно обезщетение по покрит риск от работодателя за
настъпила трудова злополука, което следвало да се приспадне от уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
В производството пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. Приети са две заключения по допуснати от съда съдебно – медицински
експертизи, които не са оспорени от страните. След като обсъдил всички събрани по
делото доказателства Районният съд приел, че предявеният иск с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ е доказан по основание. Приел също така, че е основателно
възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на трудовата злополука. Въз основа на направените правни и фактически
изводи постановил обжалваното решение.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните изложени във въззивната жалба и отговора по нея, приема за установено
следното:
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка, съобразно представените от страните доказателства,
като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районния съд досежно
описанието на приетите по делото доказателства и установените с тях обстоятелства.
При преценка на установените по делото обстоятелства, въззивната инстанция изцяло
споделя мотивите на Районния съд, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК,
досежно наличието на съпричиняване вредоносния резултат поради проявена груба
3
небрежност от страна на ищеца.
По съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема следното:
Правният спор между страните е сведен преди всичко досежно приложението на
чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на дължимото на ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и какъв е размера на
принос от страна на Б.Ф. за настъпването на трудовата злополука на осн. чл. 201, ал. 2
КТ.
По отношение размера на присъденото обезщетение. Касае се за мъж, който е на
** години и който би следвало да полага труд поне още ** години до пенсионирането
си. Същият се намира в разцвета на продуктивната си възраст. В следствие на
трудовата злополука Б.Ф. е получил *******************************. Претърпял е
две хирургични интервенции с голям обем и сложност, телесната повреда отшумявала
бавно и трудно. Според вещите лица ищецът едва ли ще се възстанови от нея напълно.
В с. з. на 31.10.2019 г. в.л. д-р С. заявил, че функцията на ръката е възстановена, но не
напълно, има нарушение на захвата на четвърти и пети пръст и ограничено движение
на китката, а в с.з. на 07.08.2020 г. в.л. д-р М. е заявила, че при ищеца се касае за
увреждане във ********************************. От свидетелските показания е
видно, че след първата операция не можел да движи ръката си, да се обслужва, да
пише, да се храни, тъй като лявата му ръка е доминантната. Един месец след
операцията ръката била обездвижена с гипс, пиел лекарства, а след това продължил да
ходи на превръзки. В първите месеци се обслужвал с чужда помощ. Изпаднал в
депресия, не можел да прави нищо, тъй като бил левичар, през два часа пиел
болкоуспокояващи. Постепенно започнал да се възстановява като продължил да
изпитва силни болки. Начина му на живот се е променил. Преживял го тежко.
Затворил се в себе си.
Всичко изложено по-горе мотивира настоящият състав на съда да приеме, че
преживените от ищеца болки и страдания, които следва да се овъзмездят са били със
значителна сила, интензитет и продължителност. Справедливото обезщетение, което
следва да му се присъди за претърпените неимуществени вреди е в размер на 12800 лв.
В исковата молба се посочва, че се търси обезщетение за претърпените болки и
страдания за претърпяното телесно увреждане в размер на 20000 лв., поради което
следва да се приеме, че така определеното обезщетение не представлява произнасяне
свръх петитум.
Относно степента на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на
трудовата злополука:
Съобразно задължителната съдебна практика при трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си,
4
като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност
има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. (в този смисъл Решение
№ 125 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г., IV г. о., ГК).
Правилно Районният съд е приел, че трудовата злополука е съпричинена от
ищеца, но в нарушение на установените факти е направен извод, че съпричиняването е
20 %. Това е така, защото ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. При
грубо нарушаване на основните правила за безопасност и въпреки производствения си
опит и направени инструктажи пострадалият е направил опит за раздвижване с крак на
блокирала ролка от ролгантов път пред втора пила, по време на работа на
металорежеща машина. В случая съпричиняването на вредоносния резултат според
въззивния състав е 50 % .
Дължимото обезщетение след отчитане на съпричиняването от 6400 лв. за
неимуществени вреди правилно е намалено от Районния съд с полученото
застрахователното обезщетение от 800 лв. по договор за застраховка „Трудова
злополука“, сключен в полза на ищеца от работодателя, като „Стомана Индъстри“ АД
остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата 5600
лв.
Като е постановил Решение, с което искът е уважен за сумата от 5600 лв.
представляващи неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на
*** г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – *** г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над 5600 лв. до пълния предявен размер
от 20000 лева, отхвърлил иска макар с други мотиви, решението е законосъобразно и
правилно и следва да се потвърди.
5
В частта на Решението, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над
уважената част от 5600 лв. до претендираните 20000 лв., като необжалвано е влязло в
сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на дружеството жалбоподател не се следват разноски.
процесуалния представител на Б.Ф. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗА, като с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция въззивният съд намира, че „Стомана Индъстри“ АД следва да
бъде осъдено да заплати на адв. Е.Б. М. сума в размер на 610 лв.
По изложените съображения, Окръжен съд Перник, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260067 от 04.09.2020 г., постановено по гр.д. №
3220 по описа Районен съд Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.М. Б. сумата от 610 лв. (шестстотин и
десет лева) – представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6