Присъда по дело №2067/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 44
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Мария Петкова Шишкова
Дело: 20215300202067
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 44
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
СъдебниЙорданка Стоянова Кичукова

заседатели:Милко Стоянов Милев
при участието на секретаря Христина В. Христова
и прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Наказателно дело от общ
характер № 20215300202067 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. Н. – роден на 01.12.1980 г. в гр. ***,
обл. С., живущ в с. ***, обл. Пловдив, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 21.04.2021 г. в гр. Пловдив е дал подкуп – дар –
банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева № ГБ 18676135 на полицейски
орган – *** – полицейски инспектор *** степен в Група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на Сектор „Пътна
полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за
да не извърши действие по служба – да не му състави акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП, поради което и на основание чл.
304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.
4 вр. чл. 55, ал. 1 , т. 2 б. „б“ и ал. 3 вр. 42а, ал. 4 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл.
42б, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
1
мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА в това да е дал
подкуп на лице, заемащо отговорно служебно положение.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА времето, през
което подсъдимият М. М. Н. е бил задържан по ЗМВР от 21.04.2021 г. до
22.04.2021 г., от наложеното наказание ПРОБАЦИЯ.

На основание чл. 307а от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
предмета на престъплението по чл. 304а от НК – 1 бр. банкнота с номинал от
20 лева, сериен № ГБ 18676135, приложена като веществено доказателство по
делото.

Вещественото доказателство - СD с видеозаписи, да остане приложено
към делото и след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. М. Н.,
със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР -
Пловдив сумата от 110 (сто и десет) лева – направени разноски в хода на
досъдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд –
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 2067/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив
М. М. Н. е предаден на съд с внесен обвинителен акт от прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив за извършено престъпление по чл. 304а вр.
чл. 304, ал. 1 от НК затова, че на 21.04.2021 г. в гр. Пловдив е дал подкуп –
пари – сумата от 20 лева на полицейски орган – Р.К.П. – полицейски
инспектор *** степен в Група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ на Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за да не извърши действие по служба –
да не му състави Акт за установяване на административно нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП – за преминаване през кръстовище на червен светофар.
По искане на подсъдимия и упълномощения му защитник – адв. С.З.,
съдебното следствие се проведе по реда на диференцираната процедура,
регламентирана в Глава ХХVII от НПК, чл. 371, т. 2 от НПК.
Според представителя на държавното обвинение, анализът на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, и направените от подсъдимия признания на фактическите
обстоятелства, залегнали в обвинителния акт, дават възможност да се
направи изискуемият, по смисъла на чл. 304 от НПК, категоричен и несъмнен
извод не само относно факта на извършеното престъпление и неговото
авторство, но и досежно приложимата материално правна норма. Счита, че
при определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът следва да отчете превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства и да приложи редукцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 58а от НК спрямо основното наказание. На становище е,
че справедливо в конкретния казус се явява наказание Лишаване от свобода
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА. Прави искане за приложение на
разпоредбата на чл. 66 от НК и отлагане изтърпяването на наказанието
Лишаване от свобода с минималния, предвиден размер в закона, в рамките на
който счита, че следва да бъде определена пробационна мярка, по реда на чл.
67 от НК. По отношение на кумулативно, предвидената санкция наред с
лишаването от свобода, според прокурора, най-справедливо е същата да бъде
определена в размер близък до 2 000 лева.
Представителят на обвинението пледира алтернативно - ако съдът
приеме, че липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства е от
съществено значение за квалифициране на превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства като многобройни, да наложи на подсъдимия Н.
наказание „Пробация“, което да включва единствено задължителните
пробационни мерки за срок от две години. Според прокурора, на подсъдимия
Н. следва да се възложи заплащането на направените в хода на наказателното
производство разноски, в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 1 от НПК, а
приложената като веществено доказателство по делото банкнота с номинал
1
20 лева - да се отнеме в полза на Държавата на основание чл. 307а от НК.
Подсъдимият М.Н. признава изцяло вината си по повдигнатото му
обвинение, както и фактическите обстоятелства, при които е извършено
деянието, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съжаление за стореното и моли съда за снизхождение.
Защитата не оспорва становището на държавния обвинител относно
фактическите обстоятелства, при които е извършено вмененото във вина на
доверителя й престъпление. Счита, че те са установени по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства, и са подкрепени и от направеното, по реда на чл.
371, т.2 от НПК, признание на подсъдимия. Акцент поставя върху
многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства и в този
аспект, прави искане съдът да приеме наличие на основанията по чл. 58а, ал. 4
от НК като приложи по – благоприятната за подзащитния й норма на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК – да замени, предвиденото основно наказание с по –
леко по вид.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди поотделно и в съвкупност,
приложените към делото доказателства и доказателствени средства, взе
предвид становището на страните, съобразявайки и задължителните
указания на ТР 1/06.04.2009 г. по н. д. 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, прие за
установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М. М. Н. е роден на *** г. в с. Н., област С.. Той е ***,
български гражданин. Има завършено средно образование и работи като
шофьор в „***“ ЕООД. Женен е и от брака си има две малолетни деца за
издръжката, на които се грижи. Не е осъждан за извършени престъпления.
На 21.04.2021 г. около обяд подсъдимият Н. потеглил със служебния
автомобил, който управлявал – товарен автомобил „Волво“ с ДК № *** с
полуремарке, на курс от гр. Пловдив към гр. Троян. Превозвал железа с тегло
около 20 тона. Движил се по бул. „***“ в посока юг – север. Около 12,20 ч.
преминал на червен светофар през кръстовището с ул. „***“, тъй като
преценил, че при рязко задействане на спирачната система има опасност
товара да се размести и дори да увреди кабината на камиона.
Допуснатото нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата
– „Участниците в движението: т. 1 съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали,
с пътните знаци и с пътната маркировка.“ било възприето от екип
полицейски служители – свидетелите Б.Г. и Р.П., които към този момент
изпълнявали служебните си задължения пряко свързани с осигуряване на
безопасността на движението, предотвратяването на престъпления и
опазването на обществения ред в изпълнение на заповед на Директора на ОД
на МВР – Пловдив от 20.04.2021г. за провеждане на специализирана
полицейска операция на територията на *** РУ на МВР.
2
Около 11,00 ч., на 21.04.2021 г., екипът се позиционирал в обособена
отбивка от източната страна на булевард „***“, в близост до административен
№ 235 и закусвалня „***“. При изпълнение на служебните си задължения
свидетелите Г. и П. ползвали служебен автомобил „Киа-Сийд“ с ДК № ***,
обозначен с надписи „Полиция“, оборудван с автоматизирана информационна
система за „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътен контрол.“ (л.
31 – 32 от БП), с разположени във вътрешността на купето 3 броя камери.
Камера 01 била с ракурс на заснемане от вътре – навън през предното обзорно
стъкло, Камера 02 била с ракурс на заснемане – вътре в купето на автомобила,
а камера 03 -записвала района зад задната част на автомобила.
Веднага след преминаване на управлявания от подсъдимия Н. товарен
автомобил през кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, предвид
констатираното несъобразяване със забранителния светлинен сигнал на
светофарната уредба, която регулирала в този момент движението, свид. П.
подал сигнал със стоп – палка, указвайки на водача да спре. Подсъдимият Н.
изпълнил разпореждането. След като му се представил, свид. П. му поискал за
проверка личните документи и документите на автомобила. Подсъдимият
представил свидетелството си за управление на МПС, както и документите на
служебния автомобил. В този момент свидетелите П. и Г. му разяснили, че ще
му бъде съставен Акт за административно нарушение за извършеното
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - несъобразяване със забранителния
светлинен сигнал на светофарната уредба на кръстовището, което не било
отречено от подсъдимия.
Свид. П. се насочил към служебния автомобил, за да извърши проверка
на представените му документи и да състави Акт за констатираното
административно нарушение. За целта, седнал на предна дясна седалка в
автомобила. Малко след това, подсъдимият Н. се приближил до отворената
предна дясна врата на служебния автомобил и клекнал в близост до пишещия
свид. П.. Пресегнал се към купето и пуснал на пода между автомобилния праг
и седалката сгъната банкнота с номинал от 20 лева. Веднага след тези си
действия се изправил и казал на свид. П. „Оставих нещо под седалката, да се
почерпите, да не ми пишете акта.“.
Тази реплика мотивирала свид. П. да премести поглед надясно и
надолу към вътрешността на купето на автомобила. Видял встрани на пода,
под седалката, на която седял, синята банкнота. Веднага слязъл от
автомобила, затворил вратата и се обадил на дежурния в Районното
управление, съобщавайки за случилото се. След разпореждането да се изчака
пристигането на следствено-оперативна група, местопроизшествието било
запазено от другия служител в екипа – свид. Б.Г., който също видял мястото
на пода в служебния автомобил, на което се намирала банкнотата пусната от
подсъдимия Н..
При извършения оглед, документиран с приложения на л. 4 Протокол и
изготвения към него фото-албум (л. 6 – 11 БП), е иззета (снимка № 3 – л. 8 и л.
3
11 БП) като веществено доказателство по делото – банкнота с номинал от 20
/двадесет/ лева със сериен № ГБ 1876135. Същата е била предмет на
изследване на назначената в хода на разследването Съдебно техническа
експертиза, от заключението, на която (л. 56 – 57 БП) се установява, че е
истински паричен знак, емисия 2020 г. и е в обръщение към настоящия
момент в РБългария.
От представената официална информация от началник Сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Пловдив (л. 21 БП) се установява, че и
двамата свидетели - Г. и П. заемат длъжността „полицейски инспектор ***“
към Отдел „Охранителна полиция“ в Областната дирекция. Свид. П. е част от
Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“,
считано от 25.03.2019 г., а свид. Г. – от Група „Административно-наказателна
дейност, информационно – аналитична дейност и отчет на пътно –
транспортни произшествия и водачите“. В приложените типови длъжностни
характеристики (л. 22 – л. 23 и л. 24 – л. 25 БП) сред основните задължения на
свид. П. е прякото участие в „осигуряване на безопасността на движението,
предотвратяване на престъпления и опазване на обществения ред.“и в
„реализацията на специализирана превантивна дейност за ограничаване на
пътно-транспортните произшествия, обучение на децата и предпазване на
рисковите участници в движението.“. В правомощията на свид. Г. е
включено „...ръководство, помощ и контрол на служителите от РУ по
прилагането на ЗДвП, КЗ, ЗЗКИ и правилника за неговото прилагане и други
нормативни актове по безопасността на движението.“.
Изисканата официална информация от директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР сочи, че след извършена проверка в
Централната компонента на АИС „ВОДПК“ са установени налични
видеофайлове /преиндексирани/, в часовия диапазон 12:15 ч. до 13:00 ч. на
21.04.2021 г. от служебен автомобил „Киа Сиид“ с рег. № ***. За целите на
разследването е предоставен технически носител – DVD+R № 05-01-001197,
върху който са възпроизведени 19 броя видеофайлове от камери 01, 02 и 03,
монтирани в служебния автомобил, с който към този момент са изпълнявали
служебните си задължения свидетелите Г. и П.. Уточнено е, че файловете са
записани без прекъсване и паузи, в цял времеви период, следвайки логическа
и последователна времева константа, с цел недопускане на основание и/или
съмнение относно въздействие върху същите по непозволен начин от
служители на ДВС при МВР.
При извършения оглед на записаните видеофайлове, надлежно
документиран с приложения на л. 51 – 60 БП протокол, е установено, че нито
един от файловете не съдържа звук. Възпроизведени са записите на 2 файла с
имена: СВ 7669КВ-50026В726С00ЕА12-ch01-20210421121929-
20210421124658.mp4 и СВ 7669КВ-50026В726С00ЕА12-ch02-
20210421120934-20210421123720.mp4, на които са заснети действията на
свид. П. по констатиране на извършеното от подсъдимия Н. административно
нарушение на ЗДвП.
4
Според състава на съда, така описаната фактическа обстановка, залегнала и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява не само от
направените признания на подсъдимия, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, но и
частично от дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство
(л. 48 от БП). Твърденията на подсъдимия, че банкнотата е паднала случайно
във вътрешността на полицейския автомобил, не само противоречат на
заявеното в показанията на свидетелите Г. и П., но и на заявеното от
подсъдимия, че е предал документите си за проверка на свид. П. още в първия
момент когато са му поискани. В този смисъл, без логично обяснение, освен
като проявна форма на правото на защита, са твърденията в обясненията на
подсъдимия, че е последвал свид. П. до служебния автомобил, за да му
предостави и талона на ремаркето. В останалата им част гласните
доказателствени средства не съдържат противоречия, които да налагат по-
подробния им анализ относно процесуалната им годност и допустимост да
установят релевантните факти, включени в предмета на доказване. Ето защо,
при постановяване на съдебния си акт съдът кредитира с доверие
депозираните свидетелски показания като логични и последователни,
обективно възпроизвеждащи фактите от значение за предмета на доказване,
кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани по делото
писмени доказателства – протоколите за оглед на местопроизшестве и на
веществени доказателства, ведно с приложените към тях фото-албуми (л. 4, л.
6 – 11 БП), представената официална информация от началника на Сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Пловдив (л.21 – л. 25 БП),
предоставената информация от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“
(л. 31 – л. 32 БП) и директора на ОД на МВР – Пловдив (л. 34 – 35 и л. 36 – 38
БП), писмените документи, съдържащи данни за личността на подсъдимия –
справка за съдимост – (л. 19 и л. 51 БП), справка БДС – (л. 14 – 16 БП), копие
от съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА №
*** (л. 18 БП), както и приложените като веществени доказателства – 1 бр.
банкнота с номинал от 20 лева серия ГБ 18676135 и технически носител -
DVD+R № 05-01-001197 с възпроизведени 19 броя видеофайлове от камери
01, 02 и 03, монтирани в служебния автомобил, включително и признанията
на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, в хода на
съдебното следствие.
Съдът кредитира с доверие и заключението на назначената съдебно
техническа експертиза като компетентно и обосновано.
Въз основа на установената по категоричен начин фактическа
обстановка, съдът е на становище, че повдигнатото на подсъдимия М.Н.
обвинение за извършено престъпление по чл. 304а от НК е доказано по
несъмнен и категоричен начин, при спазване на стандарта по чл. 303, ал. 2 от
НПК, поради което го призна за ВИНОВЕН в това, че на 21.04.2021 г. в гр.
Пловдив е дал подкуп – дар – банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева № ГБ
18676135 на полицейски орган – Р.К.П. – полицейски инспектор *** в Група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
5
Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
– Пловдив, за да не извърши действие по служба – да не му състави Акт за
установяване на административно нарушение по Закона за движение по
пътищата.
По категоричен начин от събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства се установява, че към
инкриминирания момент свидетелите П. и Г. са били служители на ОД на
МВР – Пловдив и заеманата от тях длъжност отговаря на критериите в
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, б. „а“ от НК. Това послужи като основание на
съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение – да е дал
подкуп на лице, заемащо отговорно служебно положение. Няма спор и
относно времето, в което полицейските служители са изпълнявали
служебните си задължения на 21.04.2021 г. – от 10,00 ч. – 16,00 ч. Като част
от правомощията им в провежданата специализирана полицейска операция е
било включено : „осигуряване на безопасността на движението,
предотвратяване на престъпления и опазване на обществения ред.“и в
„реализацията на специализирана превантивна дейност за ограничаване на
пътно-транспортните произшествия, обучение на децата и предпазване на
рисковите участници в движението.“
Не съществува противоречие в доказателствената маса – показанията
на двамата свидетели – полицейски служители, подкрепени напълно и от
признанията на подсъдимия Н., по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от
приложените към делото веществени и писмени доказателства –
информацията, съдържаща се в Протокола за оглед и изготвения към него
фото- албум, че подсъдимият е дал подкуп – иззетата и приложена като
веществено доказателство по делото банкнота с номинал 20 лева на
полицейския служител – свид. П., докато последният е документирал
констатираното нарушение на Закона за движение по пътищата, с
единствената цел – да предотврати санкционирането на неправомерното си
поведение. С тези си действия, подсъдимият е преследвал като краен
резултат, служителите на полицията – свидетелите П. и Г. да не изпълнят
служебните си задължения, което единствено му е гарантирало възможността
да не понесе предвидената в Закона за движение по пътищата отговорност за
неправомерното си поведение по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 304а от НК е довършено с факта на
прекъсване на фактическата власт на подсъдимия върху инкриминираната
банкнота с номинал от 20 лева, предоставяйки я във фактическата власт на
свидетелите .П. и Г., чрез пускането й през отворената предна врата на
служебния автомобил, така че от този момент, те са могли безпрепятствено да
се разпореждат с нея. Нещо, което са сторили, предприемайки действия по
запазване на местопроизшествието, излизайки от автомобила и заключвайки
вратите му и едновременно с това, сигнализирайки оперативния дежурен в
*** РУ при ОД на МВР – Пловдив за поведението на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
6
пряк умисъл, с целени и настъпили обществено – опасни последици.
Подсъдимият М.Н. е съзнавал, че е създал основания за намеса на органите на
полицията след констатиране на административното нарушение на чл. 6, т. 1
от Закона за движение по пътищата и за да избегне евентуалното му
санкциониране по предвидения ред, е дал на свидетелите П. и Г. дар –
инкриминираната банкнота с номинал от 20 лева, предлагайки им да се
облагодетелстват неправомерно и по този начин, мотивирайки ги да не
изпълнят служебните си задължения по изготвяне на документите, поставящи
началото на административно-наказателно производство срещу него.
В съответствие с правната квалификация на извършеното престъпление
и като се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
отчитайки конкретната му степен на обществена опасност и най-вече
необходимостта от постигане на целите на наказанието, съдът счете, че са
налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.58а, ал. 4 от НК,
предвид наличието единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и липсата на отегчаващи. В настоящия казус, съобразявайки се
и с изискванията на чл. 57, ал. 2 от НК, съдът счете, че по – благоприятно от
редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК дори и на минималното, предвидено в
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НК основно наказание, ще е прилагането на
разпоредбата на чл. 55 от НК, която позволява замяната му с по-леко
наказание – „Пробация“, в хипотезата на чл.55, ал.1, т. 2 от НК и
едновременно с това, отпадане на задължителното налагане на предвиденото
по-леко наказание Глоба при прилагане на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от НК.
Определянето на комплексна санкция на подсъдимия Н., която да включва
наказание Лишаване от свобода, макар и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от
НК и Глоба, в близък или дори и в минималния, предвиден размер в чл. 47,
ал. 1 от НК, според настоящия съдебен състав, би се явила несъответна не
само на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, но и на
степента на обществена опасност на извършеното престъпление.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът
отчете – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни –
полагащ обществено-полезен труд и грижещ се за издръжката на две
малолетни деца, незначителния брой допуснати нарушения на правилата за
движение в рамките на периода, в който използва придобитата
правоспособност да управлява МПС и като квалификация, необходима му за
упражняване на обществено-полезен труд, осигуряваща основната част от
издръжката на семейството. Така отчетените многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия Н. обстоятелства, при липса на отегчаващи,
снижават значително и степента на обществена опасност на иначе сериозно
засягащото, защитените от закона обществени отношения, престъпление по
чл. 304а от НК.
Според състава на съда, съответно на тази по – ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с други
сходни деяния, и данните за личността на подсъдидимия, е за извършеното
7
престъпление по чл. 304а от НК да му бъде наложено наказание „Пробация“,
включващо единствено задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от НК, всяка от които за срок от ЕДНА ГОДИНА, без да се налага
наказанието Глоба. Пробационната мярка „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ следва да се изпълнява с минималната, предвидена в
разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност – два пъти седмично.
Именно с така определеното наказание, независимо от близкия до
минималния размер на включените единствено задължителни пробационни
мерки, съдът счете, че с оглед добрите характеристични данни на подсъдимия
успешно могат да се постигнат целите по чл. 36 от НК.
Съдът приложи и разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т .1 от НК като приспадна
от наложеното наказание „Пробация“ периода на предварително задържане на
подсъдимия Н. по реда на ЗМВР – от 21.04.2021 г. – до 22.04.2021 г.
На основание чл. 307а от НК, съдът постанови предмета на
инкриминираното престъпление по чл. 304а от НК – приложената като
веществено доказателство по делото – 1 бр. банкнота с номинал от 20 лева,
със сериен № ГБ 18676135 да бъде ОТНЕТА в полза на държавата след
влизане на присъдата в законна сила, а техническият носител CD с
видеозаписи – да остане приложен по делото.
Причините за извършване на престъплението са в незачитане на
авторитета на правоохранителните органи и слабите морално -волеви
задръжки на подсъдимия.
Направените в хода на разследването разноски в размер на 110 /сто и
десет/ лева съдът възложи за заплащане от подсъдимия, в полза на бюджета
на ОД на МВР – Пловдив, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
8
Съобщи за изтекли лични данни