Решение по дело №12/2023 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 17.05.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Д.а

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 12 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на К.О.М.,***, против Решение № 372/16.11.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1531/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-000417/16.03.2022г. на началник група в ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на К.О.М., са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно е била ангажирана отговорността му за описаното в НП нарушение, доколкото не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила му. Поради това счита, че не е осъществил виновно вменената му простъпка. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, депозира молба чрез главен юрисконсулт В. Д., в която излага доводи за основателност на отменителната претенция с оглед приетото Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3/2022г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Обективира и становище за прекомерност на претендираното възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 28.08.2021г. около 11,20 часа гр. Шумен по ул. „А. Константинов“ до № 20,  жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „*****“ с рег. № *****. Бил спрян за проверка от служители на Сектор „ПП“ - Шумен. В хода на проверката и същевременно след направена справка в АИС „Регистрация на МПС“ проверяващите установили, че МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 24.08.2021г. На место бил съставен АУАН № 486371 за нарушение на  чл. 140, ал. 1, от ЗДВП.

По повод констатираното управление на МПС с прекратена регистрация била образувана преписка вх. № 1131/2022г. по описа на Районна прокуратура гр. Шумен, за евентуално престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 10.03.2022г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен било отказано образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена, като материалите са изпратени на Сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен.

Настоящото административнонаказателно производство било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Издадено било Наказателно постановление № 22-0869-000417/16.03.2022г. на началник група в ОДМВР – Шумен, сектор „ПП“, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на К.О.М. били наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че на инкриминираната дата К.М. неправомерно е управлявал собствения си автомобил, при което превозното средство е било със служебно прекратена регистрация, считано от 24.08.2021г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Деянието според съдебния състав било осъществено виновно, под формата на непредпазливост, поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността на водача. В процесния случай според районния съд, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. По тези съображения предходната инстанция потвърдила атакувания пред нея санкционен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав, намира, че процесният съдебен акт следва да бъде отменен, съответно на отмяна подлежи и Наказателно постановление № 22-0869-000417/16.03.2022г., като съображения за това са следните:

След образуване на настоящото производство настоящият съдебен състав със свое Определение от 16.01.2023г. е констатирал наличие на предпоставките за спиране на производството по делото до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3/2022г. по описа на ВАС по въпроса  „Наказва ли се с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС?“

Със свое определение от 06.04.2023г. настоящият съдебен състав е възобновил производството по КАНХД № 12/2023г., след като е констатирал, че на 05.04.2023г. е прието Тълкувателно постановление № 2 на ОСС от НК на ВКС по тълк.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Съобразно диспозитива на ТП № 2/05.04.202 г. по ТР № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Фактите по делото, по които не е налице спор, установяват с категоричност, че санкционираното лице е управлявало собствения си автомобил със служебно прекратена регистрация, считано от 24.08.2021г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за която не е бил надлежно уведомен. В мотивите на коментираното тълкувателно постановление съвместният съдебен състав на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС изрично е подчертал, че „уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“ Незнанието на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР, според възприетото в Постановлението становище изключва наличието на виновно поведение, било то под формата на умисъл или и на небрежност.

С оглед на изложеното до момента, касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и привлеченото към отговорност лице не е осъществило виновно приписаното му нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Поради това касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 372/16.11.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1531/2022г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0869-000417/16.03.2022г. на началник група в ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на К.О.М., са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                 2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 17.05.2023 г.