М О Т И В И
към присъдата по НОХД N 463/2017 г. по описа на Районен съд –
Девня, четвърти състав
Девненският районен прокурор е внесъл в РС – Д обвинителен акт по
обвинението срещу Д.М.Н., ЕГН: ********** за това, че:
За времето от 17.00 ч. на 27.05.2017 г. до 07.30 ч на 28.05.2017 г. в
гр. В, обл.В при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство -
водопроводен ключ отнел чужди движими вещи – сумата от 20 лева, 60 бр.
замразени кебапчета, 20 бр. замразени кюфтета, 12 бр. разтворимо кафе “Нескафе
3 в 1 класик” и 6 бр. сокчета от по 250 мл. “Праскова нектар” на фирма “Фреш” пари
и хранителни продукти на обща стойност 66, 30 лева от владението и собственост
на Г.И.Ж., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2 от НК.
По искане на подсъдимия съдебното следствие по настоящото наказателно
производство е проведено по реда на глава двадесет и седма в хипотезата на чл.
372 т. 2 от НПК, като в хода му той признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Съгласие за това дава и назначения му от
съда защитник. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за
извършеното.
Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, като счита същото за
безспорно доказано въз основа на самопризнанията на подсъдимия и на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Счита, че
предвиденот в закона наказание лишаване от свобода следва да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за срок
минималния, отреден в закона, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено
с 1/3 и да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът
на подсъдимия, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено
признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с
индивидуализацията на следващото му се наказание. В тази насока моли за
минимално наказание, предвид ниската стойност на отнетото имущество и мотивите
за извършване на деянието и редукция с оглед направените признания.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Д.М.Н. *** заедно с майка си. Същият е осъждан многократно,
предимно за извършени кражби, вкл. и два и повече пъти на лишаване от свобода с
ефективно изтърпяване. На 06.01.2017 г. е освободен от затвора, след изтърпяване
на последната си присъда.
На 27.05.2017 г. вечерта подсъдимият решил да извърши поредната си
кражба, като открадне хранителни продукти, тъй като с болната си майка нямали
какво да ядат. Изчакал да се стъмни, взел от дома си един водопроводен ключ и
се отправил към общинския пазар в гр. В. Решил да проникне в павилион за бърза
закуска, стопанисван от свид. Г.И.Ж., който бил заключен с катинар. С помощта
на техническото средство, което носел в себе си подсъдимият разбил катинара и
проникнал в павилиона. От там той взел няколко тарелки, в които имало замразени
60 бр. кебапчета и 20 бр. кюфтета от по 0, 80 гр. Намерил и монети, които също
взел – общо 20 лева. Взел и 6 бр. натурални сокчета от по 250 мл. на фирма
„Фреш“ и 12 пакетчета нескафе „3 в 1 класик“. Всички вещи занесъл в дома си,
като изконсумирал част от тях още същата вечер заедно с майка си, а парите
похарчил за лични нужди.
Още на следващия ден сина на свид. Ж. – свид. Виктор Г.Ж. установил
кражбата и се тъжил в полицията.
След разкриване на деянието, на 29.05.2017 г. подс. Н. върнал
доброволно неизконсумираните хранителни продукти – 15 бр. кебапчета, 20 бр.
кюфтета, 4 бр. пакетчета нескафе, найлонови торбички и празни тарелки. Предал и
водопроводния ключ, с който си послужил при извършване на кражбата, за което
бил съставен протокол.
С разписки от 29.05.2017 г. и 07.11.2017 г. хранителните продукти били
върнати на собственика им, а останалите вещи останали на съхранение като
веществени доказателства по делото.
В хода на досъдебното производство за определяне
стойността на инкриминираните вещи е била назначена съдебно - оценителна
експертиза, кредитирана от съда като компетентно и безпристрастно изготвена, чието
заключение сочи общата пазарна цена на отнетите от павилиона вещи в размер на
46, 30 лева.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема за установени,
позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, които напълно ги подкрепят. Налице
е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени от
подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимия по
начина, описан в обвинителния акт. Ето защо и с оглед на установената в хода
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подс. Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, описано
в обвинителния акт, за което е предаден на съд. Затова и съдът го призна за
виновен по възведеното обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195
ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2 от НК.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като той е съзнавал, че отнема чужди движими вещи и е
направили всичко възможно за осъществяването на своя фактическа власт върху
тях. Подсъдимият добре е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко ги е целял.
Квалификацията на деянието като извършено при
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК се обуславя
от многобройните му предходни осъждания, вкл. и за умишлени престъпления от общ
характер на лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, от изтърпяването на
които до момента на извършване на деянието по настоящото дело не е изтекъл
визирания в чл. 30 ал. 1 от НК срок.
Квалификацията на извършеното деяние по чл. 195 ал.1 т.3 пр.2 и т. 4
пр. 2 от НК се обуславя от обстоятелството, че за да проникне в павилиона на пострадалото лице подсъдимият, чрез
използване на техническо средство – водопроводен ключ, е взломил катинара, като
по този начин е повредил прегради здраво направени за защита на имот.
Причините за извършване на престъплението съдът
приема утвърдените престъпни навици на
подсъдимия, липсата на трудови навици у него, стремежа му да се облагодетелства
по лесен, нетрудов начин. Подсъдимият е млад човек, като по делото няма данни
същия да страда от някакво заболяване, което да оказва влияние върху неговата
трудоспособност. Поради това и изтъкнатата от него причина „Бях гладен“ съдът
не отчита нито като мотив за извършване на деянието, нито като смекчаващо
отговорността му обстоятелство.
Вярно е, че отнетите от подсъдимия вещи са с
изключително ниска парична равностойност и възлизат в общ размер на 66, 30
лева. Отчитайки личностните данни на извършителя и квалифициращите признаци на
деянието, съдът прецени, че същото няма как да отговори на критерия за
малозначителност, залегнал в разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК. Деянието е
предумишлено, извършено с взлом с предварително набавено за целта техническо
средство от лице с крайно обременено съдебно минало, отдавна утвърдил се като
извършител на противозаконни посегателства срещу чуждата собственост. С оглед
на това и ниската стойност на отнетите вещи и факта, че повечето от тях са били
върнати доброволно от подсъдимия бяха отчетени от съда като изключително
смекчаващо отговорността му обстоятелство. Тези обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че макар и най - лекото, предвидено от закона наказание /с фиксиран
размер от 3 години лишаване от свобода/ би се оказало несъразмерно тежко спрямо конкретиката на
случая. Затова и съдът определи наказанието на подсъдимия, прилагайки
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК – под най – ниския предел, предвиден в
закона, а именно девет месеца лишаване от свобода.
При определянето на този размер съдът отчете степента на обществената
опасност на деянието и дееца, като взе предвид и подбудите, мотивирали го да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства,
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията, визирани
в разпоредбата на чл. 36 от НК, относно постигането на целите на наказанието.
Като смекчаващо обстоятелство бе отчетено и оказаното от подсъдимия съдействие
на органите на разследването за разкриване на престъплението и самопризнанията,
направени още в хода на досъдебното производство, което говори за осъзната
вина, действително, а не декларативно разкаяние
и критична оценка на стореното.
По силата на чл. 373 ал. 2 от
НПК и чл. 58 а от НК съдът намали така определеното наказание с една трета.
Безспорно е, че предвид квалификацията на деянието, подс. Н. следва да изтърпи
наказанието си ефективно, при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така определеното наказание съответства в най - голяма
степен на целите на генералната и специалната превенция, като в същото време е
достатъчно за постигане на превъзпитателен и възпиращ ефект
както върху подсъдимия, така и върху останалите членове
на обществото. Съдът счита, че това именно наказание ще дадат възможност на подсъдимия
най – сетне да осъзнае противоправната същност и моралната укоримост на стореното,
както и оценката на обществото по отношение на такъв вид поведение.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия да заплати полагащите
му се съгласно чл. 189 ал. 3 от НПК разноски по делото.
При постановяване на присъдата съдът се разпореди и с веществените
доказателства по делото, като постанови отнемане в полза на Държавата на вещта,
принадлежаща на виновния и послужила му при извършване на умишленото престъпление
и разпореди останалите да се върнат на техния собственик.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: