Р Е Ш Е Н И Е

 

 

          №    1484/  03.12.2018 година,   гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№239 по описа за 2017г., намира за установено следното: 

          Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1, предложение 1 във вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД.

          Ищците К.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В., ЕГН ********** *** твърдят, че са съпрузи и по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност чрез две сделки, оформени с нотариален акт №61, т.30, дело №9592/04.12.1991г. и нотариален акт №63, т.31, дело №9926/16.12.1991г., са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №56784.511.387 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с адрес на имота – гр.***, с площ 336 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план – парцел VІІ-387, кв.18, при граници имоти с номера: 56784.511.392, 56784.511.388, 56784.511.9561, 56784.511.386. Твърди се, че А.Д.В. е придобил с дарение от неговия баща Д.Т.В., извършено с нотариален акт №40, т.17, дело №5369/13.06.1991г., правото на собственост върху 1 / 2 ид.част от построената в описания имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №56784.511.387.1, брой етажи – 2, със застроена площ от 43 кв.м. Другата 1 / 2 ид.част се твърди той да е придобил по силата на наследствено правоприемство от баща му. С нотариалния акт от 13.06.1991г. в полза на А.В. било учредено и правото да построи към жилищната сграда пристройка с площ от 45 кв.м.

Ищците твърдят още, че с нотариален акт №54, т.32, дело №10207/23.12.1991г. А.Д.В. дарил на сина си В.А.В. учреденото в негова полза право на строеж на пристройка с площ от 45 кв.м.

На 27.09.2007г. В.А.В. за обезпечение на свои задължения  по договор за банков кредит учредил в полза на Райфайзенбанк /България/ ЕАД договорна ипотека върху следния недвижим имот: самостоятелен обект – жилище, представляващ пристройка към съществуваща жилищна сграда, която пристройка е на два етажа, разположена на първи и втори жилищни етажи над партер, като първото ниво е със застроена площ от 57.57 кв.м., а второто ниво със застроена площ от 61.57 кв.м. или обща площ на двете нива от 119.14 кв.м.,  ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж на пристройката върху терена – ПИ №387, за който е отреден УПИ VІІ по плана на кв.“---“, гр.*.  

В исковата молба се поддържа, че в полза на ответника В. е било учредено право на пристрояване на пристройка от 45 кв.м., а не от 119.14 кв.м., каквато площ той е ипотекирал в полза на банката. Затова ищците считат, че на 74.14 кв.м. застроена площ от пристройката /което е застроено в повече от учреденото право на строеж/ към момента на учредяване на договорната ипотека собственици са били те по силата на приращението, тъй като са били собственици на земята. За останалата част от пристройката с площ от 45 кв.м. ищците считат, че те са били собственици към момента на учредяване на ипотеката, тъй като са владели и придобили по давност ограниченото вещно право в периода от 24.08.1992г. до 24.08.2002г. Поддържат, че синът им В.В. е бил наясно с осъществяваното от тях владение, но не се е противопоставил по никакъв начин, както и не е упражнил учреденото му право на пристрояване в предвидения в закона 5-годишен срок. Строежът бил завършен в груб вид към 24.08.2002г. по инициатива, със средства и с личен труд на ищците.

В хода на делото се представя влязло в сила решение по гр.д.№14486/2016г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ІV гр.с., с което е прогласена нищожността на договора за дарение на правото на пристрояване в полза на ответника, извършено с нотариален акт №54, т.32, н.д.№10207 от 23.12.1991г., поради липса на съгласие и противоречие със закона, доколкото съпругата К.В.В. не е дала съгласието си за разпореждане с имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност. Ищците считат, че това решение със сила на присъдено нещо категорично установява, че ответникът В. не е бил собственик на ипотекираните 45 кв.м. от пристройката, следователно ипотечният договор е нищожен в тази част, поради противоречие с чл.167, ал.3 ЗЗД и не е необходимо да се коментират първоначално наведените факти за давностно владение.

При така твърдените обстоятелства от съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на ипотечния договор поради противоречието му с чл.167, ал.3 ЗЗД, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който към този момент не е принадлежал на длъжника В.А.В..

В срока по чл.131 ГПК ответниците В.А.В. и Райфайзенбанк /България/ ЕАД не са подали писмен отговор.

В първото съдебно заседание ответникът Райфайзенбанк /България/ ЕАД чрез процесуалния си представител е оспорил иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак А.Д.В. и К. В.В. са съпрузи от 01.04.1973г. С нотариален акт №61, т.30 от 04.03.1991г. Д.Т.В. е продал на сина си А.Д.В. 1 / 2 ид.част от дворно място, съставляващо парцел VІІ имот пл.№387 по плана на гр.*, ***, като изрично е посочено, че се прехвърлят права само върху дворното място, а не върху постройките. С нотариален акт №40, т.17 от 13.06.1991г. Д.Т.В. е дарил на сина си А.Д.В. 1 / 2 ид.част от първия етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в парцел VІІ имот пл.№387, както и правото да построи със свои средства и труд в това дворно място пристройка към жилищната сграда върху 45 кв.м. и две гаражни клетки. С нотариален акт №63, т.31 от 16.12.1991г. Д.Т.В. е продал на сина си А.Д.В. 1 / 2 ид.част от същото дворно място, без жилищната сграда и другите постройки.

С нотариален акт №54, т.32 от 23.12.1991г. А.Д.В. е дарил на сина си В.А.В. учреденото в негова полза право на пристрояване на пристройка към жилищна сграда в гореописаното дворно място, което право на пристрояване е учредено с нотариален акт №40/1991г. в размер на 45 кв.м.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №37, т.ІХ, н.д.№1637 от 27.09.2007г. В.А.В. в качеството си на кредитополучател е ипотекирал в полза на кредитора „Райфайзенбанк/България“ЕАД следния недвижим имот: самостоятелен обект – жилище, представляващ пристройка към съществуваща жилищна сграда, която пристройка е на два етажа, разположена на първи и втори жилищни етажи, над партер, като първото ниво е със застроена площ от 57.57 кв.м., а второто ниво е със застроена площ от 61.57 кв.м. или с обща площ на двете нива от 119.14 кв.м.

Приетото по делото заключение на вещото лице В.Р. установява, че процесната пристройка е изградена, намира се в ПИ с идентификатор №56784.511.387 и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.511.387.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*; изпълнена е съобразно одобрения  проект, като и на двата етажа пристрояването е извършено на по-голяма застроена площ от учреденото право на строеж за 45 кв.м. Така на първото ниво пристройката е застроена с 12.57 кв.м. в повече, а на второто – с 16.57 кв.м. в повече. Разликата в застроената площ според експертизата е в резултат на построените по-широки тераси на двете нива.

Установена и непротиворечива е съдебната практика по въпроса чия собственост е построеното над размера и площта, за която е учредено правото на строеж – на собственика на земята или на собственика на постройката. В тези случаи се приема, че ако построеното в повече може да се обособи като самостоятелен обект, то става собственост по приращение на собственика на земята. Обратно – ако построеното в повече не може да се обособи като самостоятелен обект, то принадлежи на носителя на правото на строеж, като той ще дължи обезщетение на собственика на терена. В същото време построеното в повече не води до недействителност на суперфицията.

В настоящия случай построеното в повече са тераси – площ, която очевидно не може да бъде самостоятелен обект на собственост, поради което ищците неоснователно твърдят като собственици на дворното място да са придоби по приращение част от пристройката със застроена площ от 74.14 кв.м.

Представеното решение на Пловдивски районен съд, постановено по гр.д.№14486/2016г., с което е прогласена нищожността на направеното в полза на ответника В.В. дарение на правото на пристрояване, не може да се противопостави на ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк/България“ЕАД. Той не е бил участник в това производство, следователно не е обвързан от силата на присъдено нещо на решението. Отпадането на правото на собственост на ипотекарния длъжник по отношение на имота не засяга ипотечното право, тъй като договорът за ипотека е вписан преди вписване на исковата молба за установяване на нищожността и правата на банката са противопоставими на действителния собственик на имота.

В настоящото производство не се установява наличие на основание за нищожност на направеното в полза на ответника дарение. В производството по гр.д.№14486/2016г. К.В. е твърдяла, че сделката е нищожна поради противоречие със закона и като извършена при липса на съгласие от нейна страна за разпореждане с имота – съпружеска имуществена общност. Такива твърдения по настоящото дело не се поддържат, но следва да се има предвид, че съгласно чл.24, ал.4 СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг може да бъде оспорено от другия съпруг по исков ред в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му /в старата редакция на чл.22, ал.3 СК срокът за оспорването е 6-месечен от узнаването/. С други думи тази разпоредителна сделка не е нищожна поради противоречие със закона, а е в състояние на временна относителна недействителност и ще се заздрави, ако другият съпруг даде съгласие за нея или не упражни правото си да я оспори по съдебен ред в указания от закона срок. Дарението на вещното право на ответника в случая е извършено през 1991г. и възможността за съпругата К.В. да го оспори по исков ред отдавна е преклудирана.

Представена е скица от 05.12.1991г. затова, че в парцел VІІ-387 се разрешава на А.Д.В. проучване и проектиране на стопанска постройка и гаражи. Представени са технически проекти за пристройката /два гаража с работилници/ от м.декември 1991г. Представено е строително разрешение №150/24.08.1992г., видно от което на А.Д.В. се разрешава пристройка на два етажа с магазин и реконструкция на съществуваща жилищна сграда и на подпокривно пространство с изграждане на жилищни помещения и помещения за хоби. Представен е проект за част електрическа на жилищна сграда в имота на ул.*** с посочен инвеститор А.В. и проект на жилищна сграда с магазин – част В и К, в който също е посочен инвеститор А.В.. Представени са финансови сметки за направа на жилище на А.В. ***.

Видно от представения констативен акт образец 15 за предаване на завършения обект пристройка и реконструкция към жилищна сграда на ул.“***, пристройката е била завършена и на 13.11.1995г.  предадена на инвеститора В.А.В.. Следва да се приеме, че към този момент правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху построения обект.

Разпитаните по делото свидетели Ю. В. /сестра на ищеца/ и Т.С./живеещ в съседство/ установяват, че пристройката към къщата е изградена от ищците - те плащали за строителството, наемали майстори, участвали с личен труд. В. нямало как да участва със средства, защото нямал такива. През периода 1993г. – 1995г. бил в казармата. След изграждането на пристройката в нея се нанесли да живеят ищците и техните деца – ответника В. и сестра му. След години В. *** и се преместил да живее там.

С така събраните писмени и гласни доказателства ищците не установяват по безспорен начин, че са владели ограниченото вещно право, респективно пристройката след построяването й и са придобили същата по давност преди учредяването на ипотеката за дълга на сина им към ответното дружество. Правото на строеж е било упражнено в предвидения в чл.67 ЗС срок, поради което същото не се е погасило в полза на собствениците на земята. Фактът, че строителните книжа са издадени на името на ищеца А.В. и че той и съпругата му са вложили средства и труд при осъществяване на строежа, сами по себе си не сочат на наличие на субективния елемент на владението – демонстрирано пред сина им намерение, че се считат за собственици на вещното право и на реализирания обект. Към момента на изграждане на пристройката В.В. очевидно все още се е считал за собственик, приемайки завършения строеж с акт образец 15. След построяването на обекта в него е живяло цялото семейство, включително и ответника, което също не подкрепя тезата на ищците, че в някакъв период от време са демонстрирали намерение за своене.

От скицата на процесната сграда с идентификатор №56784.511.387.1 е видно, че като собственици на същата фигурират В.А.В. за 1 / 5 ид.част на основание нотариален акт от 1995г., И.Г.Я.за 1 / 5 ид.част на основание нотариален акт от 1992г., Х. и В.К.за 1/10 ид.част на основание нотариален акт от 1997г., А.Д.В. за 1 / 5 ид.част на основание нотариален акт от 1991г. и К. Я.З.за 1 / 5 ид.част на основание нотариален акт от 1994г. В скицата на поземления имот като собственици освен А.В. са посочени още четири физически лица. Тези данни също не подкрепят твърдението на ищците, че именно те са собственици на сградата към момента на учредяване на договорната ипотека.

Въз основа на изложеното съдът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като не се установява към момента на учредяване на ипотеката ищците да са собственици на ипотекирания имот, респективно В.В. да не е бил собственик. Не е налице твърденият порок на сделката – нищожност поради противоречие с разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД.

Ответниците не са претендирали разноски и такива не следва да се присъждат. 

По изложените съображения съдът  

 

                                                    Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В., ЕГН ********** *** против В.А.В., ЕГН ********** *** и Райфайзенбанк /България/ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Никола Вапцаров“№55 искове с правна квалификация чл.26, ал.1, предложение 1 във вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №37, т.ІХ, н.д.№1637 от 27.09.2007г., с която В.А.В., ЕГН ********** е ипотекирал за обезпечаване на задължението си към Райфайзенбанк /България/ ЕАД следния недвижим имот: самостоятелен обект – жилище, представляващ пристройка към съществуваща жилищна сграда, която пристройка е на два етажа, разположена на първи и втори жилищни етажи, над партер, като първото ниво е със застроена площ от 57.57 кв.м., а второто ниво е със застроена площ от 61.57 кв.м. или с обща площ на двете нива от 119.14 кв.м., който самостоятелен обект по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.* представлява сграда с идентификатор №56784.511.387.1 и е построен в дворно място, находящо се в гр.***, съставляващо ПИ с идентификатор №56784.511.387.  

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: