№ 153
гр. П., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000551 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 260105 от 08.03.2021 г., постановено от П.ския
окръжен съд по т. д. № 637/2019 г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на АЛБ. С.
Й., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие смъртта на бащата на ищцата С. С. С., загинал
при осъществило се на 27.03.2019 г. ПТП, в размер на 100 000 лв. /сто хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
02.04.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.,
както и за присъждане на законна лихва за периода считано от 27.03.2019 г.
до 01.04.2019 г., както и за присъждане на законна лихва за периода
25.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, кумулативно с
1
присъдената законна лихва за периода от 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- П., съобразно
уважената част от иска, държавна такса в размер на 4 000 лева и
възнаграждение за вещо лице по допуснати СМЕ, САТЕ и КСП. в общ размер
на 632,40 /шестотин тридесет и два лева и четиридесет стотинки/ за
производството по търг. дело № 637/2019 г. по описа на Окръжен съд П..
ОСЪЖДА ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. С. А. Х.
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 36 ЗА, в размер на 2 484,90 лв. за
производството по търг. дело № 637/2019 г. по описа на Окръжен съд П..
ОСЪЖДА АЛБ. С. Й., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „О**-З.“ АД,
ЕИК *********, разноски в размер на 5 420.30 лева за производството по
търг. дело № 637/2019 г. по описа на Окръжен съд П..
В отхвърлителната му част, до размер на сумата 100 000 лева и
съответната част на лихвите и разноските, решението се обжалва от ищцата
А.С. Й., с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:
- първо, за размера на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, дължимо от ЗАД „О**-З.“ АД по предявения
пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и
- второ, за дължимостта на лихвите върху това обезщетение.
1. Показанията на разпитания в съдебното заседание от 21.12. 2020 г.
(л. 371 и сл.) свидетел Х. С. С. (чичо на ищцата А.Й.) са установили
2
последиците, преживени и преживявани от дъщерята на загиналия С. С.,
вследствие нелепата смърт на едва 54 годишния и баща, невъзможността да
осъзнае липсата му, дълбокото и не само емоционално, но и буквално
физическо разстройство на здравето и. С. бил трудолюбив човек, не спирал да
търси работа и да работи, така помагал на семейството на дъщеря му, защото
тя и съпруга и трудно намирали работа, а доходите им били доста ограничени.
След смъртта на баща и животът и се променил, тя вече не била предишната
А.. Апелативният съд дава вяра на този близък до ищцата свидетел, не трябва
да се мисли, че евентуалната заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК е –
сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания,
подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства
поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към
разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано
предубеден, но и процесуално недопустим.
Състоянието на А., установено чрез показанията на свидетеля Х. С., се
потвърждава и от приетото в процеса заключение по комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р М. Г. и А. Д. (л.
352 и сл.). Според мнението на вещите лица, смъртта на баща и е „трудно
преодолимо събитие“ в живота на А., което „с естеството си може да
предизвика шоково емоционално състояние“, характеризиращо се със
„съзнаване на случилото се, без способност да се възприеме загубата“. Като
се има предвид „категоричната интензивност“ на привързаността между А. и
баща и, тя е преминала през различните периоди на изживяваната мъка „по-
изразено и по-болезнено“, при това, „независимо от липсата на обективна
медицинска документация, при нея може да се обсъжда наличие на
Паническо разстройство, при което качеството на психичните функции е
съхранено“, но е налице „затрудненост за намиране на рационален изход“, а
преживяната „значима психотравма се явява фактор за възобновяване на
негативна симптоматика, придружена с панически кризи“.
При тези събрани в процеса доказателства и като има предвид и
възрастта на загиналия баща на А., преценката на настоящата инстанция е, че
паричното обезщетение, което е следвало да бъде присъдено в настоящото
производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона
компенсация на доказаните и подлежащите на репариране неимуществени
3
вреди, е в размер на сумата 130 000 лева.
С Молба рег. № 15-481 от 02.04.2019 г. (л. 11) ищцата е уведомила ЗАД
„О**-З.“ АД за настъпване на застрахователното събитие, а с Молба вх. № 99-
1416/04.04.2019 г. (л. 24) е представила и Констативния протокол за
станалото произшествие (л. 25 и сл.), затова срокът за окончателно
произнасяне по претенцията е бил по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ. Съответно и
лихвите за забава са станали дължими след изтичането на 15 работни дни от
датата 04.04.2019 г. В случая това е датата 26.04.2019 г., от тази дата трябва
да се присъди законната лихва върху присъдения с настоящото решение
допълнителен размер на дължимото обезщетение.
В частта му, с която искът е бил отхвърлен до размер на посочената
сума от 30 000 лева, решението на окръжния съд – като неправилно – ще
следва да се отмени, а претенцията съответно следва да бъде уважена, ведно
със законната лихва, считано от 26.04.2019 г. до окончателното и изплащане.
В останалата му отхвърлителна част, до размер на понастоящем
претендираното допълнително обезщетение от 70 000 лева, обжалваното
решение е правилно и ще следва да се потвърди, а в частта му, с която
претенцията е била отхвърлена до размер на сумата 100 000 лева, решението
на окръжния съд – като необжалвано – е влязло в сила.
2. Окръжният съд неправилно е уважил претенцията за лихви от
датата 02.04.2019 г., но жалба от насрещната страна няма и – в тази му част –
решението ще следва да се потвърди (чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК). А
предявената претенция за лихви върху присъденото обезщетение, на
основанието по чл. 429 КЗ, считано от 27.03.2019 г. и едновременно с това – и
за лихви върху същото обезщетение, но считано от 25.04.2019 г., но вече на
основанието по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, въобще не е трябвало да бъде
разглеждана. Такава претенция в исковата молба няма, тя е заявена за първи
път с Молба вх. № 9710 от 30.03.2020 г. (л. 259 и сл.), далеч след срока по чл.
372, ал. 1 ГПК. Затова и поддържаните във въззивната жалба оплаквания
относно отхвърлянето на претенцията, също не подлежат на разглеждане. На
осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, обжалваното решение – в тази негова част –
ще следва да се обезсили, а производството по делото съответно да се
прекрати.
4
Разноските.
1. Пред първата съдебна инстанция ищцата е защитавала материален
интерес в размер на сумата 300 000 лева, съобразно настоящото въззивно
решение е постигнала защита на този интерес до размер на сумата 130 000
лева. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно размера на защитения интерес, в полза на
процесуалния и представител е следвало да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 3 915.60 лева с включен ДДС. С
обжалваното решение вече е присъдена сумата 2 484.90 лева, остава да се
присъди горницата от 1 430.70 лева.
Пред настоящата инстанция ищцата е защитавала материален интерес в
размер на сумата 100 000 лева, защитила е този интерес до размер на сумата
30 000 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно размера на защитения интерес, в полза на
нейния процесуален представител следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, в размер на сумата 1 270.80 лева с включен ДДС.
Общо за двете съдебни инстанции – 2 701.50 лева.
2. Пред първата съдебна инстанции ответникът е защитавал
материален интерес в размер на сумата 300 000 лева, направил е разноски в
размер на сумата 8 090 лева и съобразно настоящото въззивно решение е
защитил този интерес до размер на сумата 170 000 лева. На осн. чл. 78, ал. 3
ГПК и съобразно размера на защитения интерес, в полза на ЗАД „О**-З.“ АД
е следвало да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на сумата
4 584.33 лева.
Пред въззивната инстанция ответникът е защитавал материален интерес
в размер на сумата 100 000 лева, направил е разноски в размер на сумата 4
236 лева и съобразно настоящото въззивно решение е защитил този интерес
до размер на сумата 70 000 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно
размера на защитения интерес, в полза на ЗАД „О**-З.“ АД следва да се
5
присъдят разноски за тази инстанция в размер на сумата 2 965.20 лева.
Общо за двете инстанции – разноски в размер на сумата 7 549.53 лева.
С обжалваното решение вече е присъдена сумата 5 420.30 лева, остава
да се присъди горницата от 2 129.23 лева
3. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, дружеството ЗАД „О**-З.“ АД следва да
бъде осъдено, да заплати допълнителна държавна такса в размер на сумата
1 800 лева.
Ето защо П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260105 от 08.03.2021 г., постановено от П.ския
окръжен съд по т. д. № 637/2019 г., в частта му, с която предявеният от АЛБ.
С. Й., ЕГН **********, иск против ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********, за
заплащане на „обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие смъртта на бащата на ищцата С. С. С., загинал при
осъществило се на 27.03.2019 г. ПТП“, е бил отхвърлен до размер на сумата
30 000 (тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.04.2019 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на АЛБ. С. Й.,
ЕГН **********, сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща
допълнителна част към вече присъденото „обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на бащата на
ищцата С. С. С., загинал при осъществило се на 27.03.2019 г. ПТП“, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 26.04.2019 г. до
окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260105 от 08.03.2021 г., постановено от
П.ския окръжен съд по т. д. № 637/2019 г., в частта му, с която предявеният от
АЛБ. С. Й., ЕГН **********, иск против ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********,
за заплащане на „обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие смъртта на бащата на ищцата С. С. С., загинал
6
при осъществило се на 27.03.2019 г. ПТП“, е бил отхвърлен до размер на
сумата 70 000 (седемдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 02.04.2019 г. до окончателното и изплащане,
както и в частите му, с които съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. С. А.
Х. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 36 ЗА, в размер на 2 484,90 лв. за
производството по търг. дело № 637/2019 г. по описа на Окръжен съд П..“ и
„ОСЪЖДА АЛБ. С. Й., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „О**-З.“
АД, ЕИК *********, разноски в размер на 5 420.30 лева за производството по
търг. дело № 637/2019 г. по описа на Окръжен съд П.“.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260105 от 08.03.2021 г., постановено от
П.ския окръжен съд по т. д. № 637/2019 г., в частта му, с която предявен от
АЛБ. С. Й., ЕГН **********, против ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********, иск
за заплащане на законна лихва върху претендираното по делото
застрахователно обезщетение „за периода 25.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, кумулативно с присъдената законна лихва за периода от
02.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата“, е бил отхвърлен и в
тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
В останалата му част Решение № 260105 от 08.03.2021 г., постановено
от П.ския окръжен съд по т. д. № 637/2019 г. – като необжалвано – е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ЗАД „О**-З.“, ЕИК *********, да заплати на адвокат Н. Н.
Д. от Адвокатска колегия С., личен номер **********, адвокатско
възнаграждение за оказаното в настоящото безплатно представителство на
АЛБ. С. Й., ЕГН **********, в размер на сумата 2 701.50 лева (две хиляди
едемстотин и един лева и 50 ст.) с включен ДДС, определено при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА АЛБ. С. Й., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „О**-З.“,
ЕИК *********, сумата 7 549.53 лева (седем хиляди петстотин четиридесет и
7
девет лева и 53 ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „О**-З.“, ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул.
********** (БУЛСТАТ) ********, държавна такса в размер на сумата 1 800
(хиляда и осемстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8