РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Пловдив, 15.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП Пловдив Светлозар Чераджийски,
като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно - наказателно дело № 57 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ОД на МВР Пловдив Сектор Пътна
полиция обжалва, чрез пълномощника си юрисконсулт Белова, Решение № 260621 от 27.11.2020
г., постановено по АНД № 6691/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 26
наказателен състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление
№ 20-1030-009327 от 09.09.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив
Сектор ПП, с което на А.Х.Л. с ЕГН ********** са били наложени административни
наказания глоба от 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. С жалбата се излагат съображения за
неправилност на мотивите на първоинстанционния съд касателно установената
незаконосъобразност на наказателното постановление поради съществено
процесуално нарушение. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение
и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Ангажират се писмени доказателства. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата А.Л. не е представил отговор по
жалбата, но се явява лично и с пълномощника си адв. Д., като прави искане за
оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Не претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Чераджийски,
моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е възприел за установена, въз основа на коректен и пълен
анализ на доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е
направил верен и законосъобразен извод за наличие на установено осъществено от
санкционираното лице нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същевременно
обаче, първоинстанционният съд е констатирал, че в процедурата по издаване на
АУАН е било допуснато съществено по характера му нарушение, тъй като АУАН е бил
съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били налице основанията по чл.41,
ал.2 от ЗАНН. Тези изводи на първоинстанционния съд са напълно съобразени със
събраните в хода на проведеното пред него съдебно следствие доказателства,
включително и приетите по административната преписка писмени такива. В рамките
на преписката, представена по делото пред РС Пловдив, действително не се
съдържа покана до санкционираното лице за съставяне на АУАН, както е приел и
съдът, а същевременно е видно, че актът е бил съставен в отсъствие на
нарушителя, което е и изрично отразено в него. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН
актът се съставя в присъствието на нарушителя, като изключение от това правило
е въведено в нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, която предвижда, че когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът
се съставя и в негово отсъствие. В конкретния случай от доказателствата, събрани от
първоинстанционния съд и по-специално свидетелските показания, става ясно, че
нарушителят Л. е станал известен на актосъставителя, но не му е била изпращана
покана, тъй като станало ясно, че същият е задържан на границата, което
предполагало невъзможност да се яви. Едва пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател е представил писмени
доказателства, които би следвало да се съдържат в рамките на административната
преписка, изпратена още на районния съд. Сред тях е и покана до санкционираното
лице за съставяне на акта, която не е била връчена на адреса му в гр. Пловдив,
както и докладна записка относно причините за това, а именно установеното
задържане на Л. на ГКПП Елхово. От така представените доказателства пред
настоящата съдебна инстанция следователно също не се установява да е налице
някоя от хипотезите по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на
нарушителя, тъй като същият е бил известен, известно е било категорично и
местонахождението му, установено от полицейските служители. Ето защо не е била
налице пречка да му бъде изпратена и връчена покана на мястото, където е
установено да се намира, като в тази насока възраженията на жалбоподателя, че
не била предвидена в закона изрична такава процедура за изпращане покани на
задържани лица са напълно несъстоятелни. Във възможностите на полицейските
служители е било да установят по каква причина и за какъв срок нарушителят ще
бъде задържан. В тази насока, ако в резултат на събраната информация е било
счетено, че не е налице възможност нарушителят да се яви своевременно лично,
или предвид задържането му от полицията - да бъде доведен за съставяне на акта,
то не е съществувала пречка, предвид установеното местонахождение на Л. в
пределите на страната, актът да му се състави именно по местозадържането му в
негово присъствие, каквато практика не е непозната на службите на полицията. В
тази връзка, въпреки представените доказателства, неясно остава каква е била
пречката актът да се състави в присъствието на нарушителя, още повече, като
същевременно се установява, че не е имало такава пречка, след съставянето му,
той да бъде предявен на нарушителя именно на мястото, където той се е задържал
от служител на РУ Свиленград. Ето защо и настоящият съд също счита, че
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН е било пренебрегнато и АУАН е бил съставен в
нарушение на процедурата, без да са били налице предвидените в чл.40, ал.2 от ЗАНН хипотези. Поради това и правилно е прието от първоинстанционния съд, че
нарушението на процесуалните правила е било съществено, защото то пряко е
рефлектирало върху правото на санкционираното лице да изложи своите възражения
още при съставянето на акта, която възможност е отделна и независима от тази по
чл.44, ал.1 от ЗАНН и изобщо да организира защитата си в
административно-наказателното производство, още повече и предвид факта, че е
бил задържан от полицията.
Предвид посоченото и съдът
намира, че преценката на Районен съд Пловдив е била обоснована и правилна и
поради това и като е отменил наказателното постановление съдът е постановил
законосъобразен съдебен акт.
При това положение и тъй като не
са налице сочените от жалбоподателя касационни основания, а и при извършената и служебно проверка от страна на настоящия
съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна
на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, то се достигна до извода, че решението
следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на спора разноски за
жалбоподателя не се дължат, а от страна на ответника не е направено искане да
му се присъдят такива.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260621 от 27.11.2020 г., постановено по АНД
№ 6691/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 26 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.