№ 31
гр. Бургас , 16.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Въззивно
търговско дело № 20212001000136 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
За дружеството въззивник, нередовно призовано, се явява адв. М. Р., с
пълномощно по делото. Съобщенията до страната са върнати в цялост като
невръчени, с посочване от връчителя, че при посещението на адреса служител
в кантората на призовавания пълномощник е отказал приемането им, поради
отсъствие на адв. Р. във връзка с ползван отпуск и командировка.
За въззиваемия „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, редовно призован,
адв. О. Ш., като представя пълномощно.
Н. Анг. Г. – синдик, редовно призован, не се явява.
За „БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД адв. И.С., с пълномощно
по делото.
Съдът докладва постъпила молба от 15.09.2021 г. от дружеството
въззивник, към която са приложени два броя платежни нареждания за внесена
държавна такса по въззивната жалба и по частната жалба.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото. Не възразявам по нередовното си
призоваване.
АДВ. Ш.: Тъй като въззивникът няма възражения поради нередовното
1
си призоваване, считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото.
АДВ. С.: Нямам възражения. Да се даде ход на делото.
Съдът, като съобрази липсата на процесуални пречки пред хода на
делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
№ 113/11.08.2021 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на „М
ЛИЗИНГ“ ЕАД срещу Решение № 352 от 10.12.2020 г., както и частната жалба
на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „М ЛИЗИНГ“ ЕАД и делото е
внесено в открито съдебно заседание.
АДВ. Р.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам частната жалба
срещу определението по чл. 248 ГПК. Поддържам направените в жалбата
доказателствени искания. Нямам допълнителни доводи. Във въззивната жалба
мисля,че достатъчно обосновано сме изложили доводите за допускане на
свидетел относно търговския обичай и съдебно-счетоводна експертиза
относно размера на остатъчната стойност по договора за лизинг, тъй като
това са обстоятелства, които не са били релевирани в исковата молба, в
допълнителната искова молба, а съдът се е позовал на тях.
Считам, че размерът на остатъчната лизингова вноска е ирелевантен за
решението по делото, но тъй като за първоинстанционния съд нейният размер
е бил водещ мотив и тъй като считам, че първоинстанционният съд е приел
погрешно нейния размер, затова съм поискал назначаването на съдебно-
счетоводна експертиза. За мен размерът на лизинговата вноска е видна, към
договора за лизинг има един погасителен план и в колонка 2 са посочени
размерът на лизинговите вноски, има уговорени изначално 180 лизингови
вноски по някаква сума и най-отдолу има остатъчна стойност на общ размер
6 145 205 евро и остатъчна стойност в размер на 6 023 518 евро, или общият
размер на лизинговите вноски е 12 168 723.76 евро, но тъй като
първоинстанционният съд е приел погрешно фактическата обстановка, той е
приел друг размер на остатъчната стойност, както и общ размер на
2
лизинговите вноски, поради което бяхме направили това доказателствено
искане.
АДВ. Ш.: Поддържам отговора на въззивната жалба, поддържам и
депозираната частна жалба. Във връзка с аргументите на въззивника за
липсата на правен интерес, представям едно нововъзникнало доказателство, а
именно искова молба, вх. № 382/10.03.2021 г., по която е образувано т.д. №
113/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. Тази искова молба е с ответник
„България хотел Мениджмънт“ АД и с нея е предявен установителен и
ревандикационен иск за правото на собственост върху хотелската сграда от
„Еврокапитал-България“ ЕАД. Заявявам, че исковата молба не е представена
като доказателство с отговора на въззивната жалба, тъй като към момента на
депозиране на въззивната жалба същата все още не е била вписана, като към
този момент това е сторено. Представям копия и за въззивника и третото
лице. Нямам други искания.
АДВ. С.: Аз съм взела становище по основната въззивна жалба и
становище по двете частни жалби. От самото начало на производството
поддържахме, че сме страна точно по един конкретен иск и от Вашето
определение, стр. 8, също става ясно, че всъщност вие не считате, че ние сме
страна по въззивната жалба, но въпреки всичко сме взели тези становища.
Доказателството, което се представя е ново, но не разбрах в каква
връзка се представя. Предоставям на усмотрението на съда по приемането на
доказателството. На този етап нямам други искания.
АДВ. Р.: Предоставям на съда по приемането на доказателството.
Моля на доверителя ми да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски. Представям списък с разноски.
След съвещание и като съобрази, че днес представеното писмено
доказателство попада в хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, намира, че
доказателственото искане за приемане на искова молба на „Еврокапитал-
България“ ЕАД срещу „България Хотел Мениджмънт“ АД от 10.03.2021 г. е
основателно и същата следва да бъде приета като писмено доказателство по
делото, ведно с определението за спиране на производството по образуваното
3
по горната искова молба дело. По искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза и допускане на свидетел съдът съобразява липсата на
необходимост за преразглеждане на произнасянето си по тези искания,
предвид и становището на въззивната страна, че по делото са налице
достатъчно писмени доказателства, свързани с установяване остатъчния
размер на лизинговите вноски, поради което и по доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА Искова молба с вх. № 382/10.03.2021 г. на Окръжен съд -
Бургас, както и Определение № 205/22.07.2021 г. по т.д. № 113/2021 г. на
Окръжен съд - Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза и допускане на гласни доказателства.
ПРИЕМА списък на разноските.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и ДАВА ХОД на
устните състезания.
АДВ. Р.: Уважаеми съдии, моля да постановите решение, с което да
обезсилите решението на Бургаския окръжен съд по т.д. № 274/2019 г., като
приемете, че същото е недопустимо, поради това, че съдът се е произнесъл по
недопустими искове и да го отмените, ако приемете, че е допустимо и вместо
него да постановите решение, с което да отхвърлите предявените от
„Еврокапитал-България“ ЕАД за погасяване нищожността на договор за
лизинг № 004572-002 от 2008 г. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 111/2008 г.
Моля при постановяване на Вашето решение да вземете предвид
изложените в пъровинстанционното производство, въззивната жалба
съображения, както и молим да ни дадете срок за писмени бележки.
Ако съдът позволи, бих искал да обърна внимание на няколко
обстоятелства по настоящото дело. Считаме, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и че при постановяването му той е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като той се е
4
произнесъл или по ненаведени от ищеца факти и обстоятелства, както в
исковата молба, допълнителната искова молба или по такива, които са
наведени след изтичане на преклузивния срок за сочене на нови факти и
обстоятелства, а именно първото по делото заседание. Такива факти и
обстоятелства са фактическите твърдения, касаещи договора за кредит между
„Петрол Холдинг“ АД и „Юробанк България“ АД, които са наведени като
твърдения в производството след изтичане на преклузивния срок и на които
първоинстанционният съд е базирал решението си. Първоинстанционният съд
е приел, че с договора за финансов лизинг, предмета на настоящото
производство, страните уреждали по забранен от закон начин
правоотношенията, възникнали по договора за кредит между „Петрол
Холдинг“ АД и „Юробанк България“ АД. Такова твърдение обаче не е
направено нито с исковата молба, нито с допълнителната искова молба, нито
в първото по делото заседание, а едва с писмените бележки по делото.
Твърдение, че договорът за лизинг бил предварително съглашение
между страните по договора за кредит е абсурдно, както и между някоя от
страните по договора за кредит и собственика на имота. То не е правено в
цялото производство, включително и в писмените бележки. Ето това
съждение е послужило като основание на първоинстанционния съд за
постановяване на решението си. С писмените бележки за първи път ищецът е
изложил някакви съждения относно наличието на съглашение между „Петрол
Холдинг“ АД и „Юробанк България“ АД, което се съдържало в договорите за
кредит, които не са представени като доказателство по делото, не са приети
като такова и тези страни не са страни в производството. По този начин
доверителят ми не е имал възможност да вземе становище по направените
след изтичане на преклузивния срок твърдения.
Спряхме се вече на въпроса с мотива на първоинстанционния съд за
това, че лизинговата цена по договора за лизинг била значително по-висока
от обичайната. Само бих искал да отбележа, че такова твърдение не е правено
въобще в цялото производство. Също в хода на производството никога не е
било правено твърдение, че клаузата на чл. 2.18.3 от договора за лизинг, така
наречената клауза за свързано неизпълнение или както е позната в банковата
практика и в практиката на финансовите институции cross default клауза,
такова твърдение не е било правено въобще през цялото производство.
5
В доклада на първоинстанционния съд, в който се очертава предмета
на делото, такова обстоятелство не е сочено като релевантно за спора, респ.
не е разпределена доказателствена тежест във връзка с нея, респ. ние не сме
направили доказателствено искане. Затова беше доказателственото искане
пред настоящата инстанция.
Прогласяването на една сделка в противоречие със закона винаги
предпоставя твърдение на ищеца за нарушаване на конкретно императивна
правна норма, изразяващо се в определени действия или волеизявления. Т.е.
трябва да бъдат изложени факти и обстоятелства кой текст от договора
нарушава текст от закона, за да може ответната страна да вземе становище и
съответно да организира защитата си. Както казахме, такива твърдения не са
направени в хода на цялото първоинстанционно производство.
Независимо от това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
нерелевирали или релевирани след преклузивния срок твърдения, считаме, че
не е налице противоречие с материалния закон. Считаме, че договорът за
кредит между „Юробанк България“ АД и „Петрол Холдинг“ АД, както и
договорът за лизинг не представляват предварително уговорено между
страните а) по договора за кредит и собственика на имота, б) между страните
по договора за лизинг споразумение, с което се уговаря по забранен от закона
начин удовлетворяване на вземанията на кредитора по договора за кредит
„Юробанк България“ АД начин. Считаме, че това последващо прехвърляне на
имота, с което е извършено погасяване на задълженията на „Петрол Холдинг“
АД към „Юробанк България“ АД, които вече са били възникнали, не е в
нарушение на чл. 152, тъй като не е налице задължителната предпоставка за
приложението на текста, а именно това съглашение да бъде постигнато
предварително.
Погрешно възприет от съда факт е остатъчният размер на лизинговите
вноски. Не съществува никъде в нашето законодателство след 1991 г., когато
е приет Търговския закон, не съществува забрана за страните по търговска
сделка за уговаряне на цени, включително и по договор за финансов лизинг.
Считаме също, че и клаузата на чл. 2.18.3. по договора за лизинг също
не нарушава чл. 152, тъй като обявяването на предсрочната изискуемост в
6
крайна сметка би довело единствено до промяна на крайния срок, в който
лизингополучателят може да упражни правото да придобие имота, а не го
лишава от правото да придобие имота. Освен това, съгласно чл. 27 от общите
условия към договора, недействителността на отделни клаузи не води до
недействителност на целия договор и също това съображение, че тази клауза
не е част от същественото съдържание на договора за лизинг. Тя е акцесорна
към него.
Считаме също, че приетото от първоинстанционния съд, че предметът
и целта на процесния договор за лизинг се отличава несъществено от
предмета и целта на договора за финансов лизинг, извлечен от нормативната
му уредба, е неправилно и с това съждение първоинстанционният съд е
нарушил материалния закон. Сделката за продажба с обратен лизинг е
свързана с продажба на актив и отдаването му под наем и в този смисъл тя
представлява типична сделка за лизинг, така както е описана в Международен
счетоводен стандарт 17 и Българския национален счетоводен стандарт също с
№ 17. От това следва, че предмета и непосредствената цел на договора за
лизинг съответстват изцяло на тези на финансовия лизинг.
Бих искал също така да маркирам, че според мен, независимо от това
каква е действителната воля на страните, т.е. каква е преследваната от тях цел
при сключването на какъвто и да е договор, то тази цел не би могла да бъде
основание за прогласяване на един договор до нищожен, поради
противоречието му със закона, тъй като не съществува законова разпоредба,
която да въвежда като основание противоречието на целта на договора със
закона, като основание за прогласяване за нищожност.
И като се абстрахираме от изводите на Бургаския съд, които са
базирани на базата на факти, които не са наведени в производството или са
наведени след преклузивния срок, считам, че за да се отговори на въпроса
действителен ли е процесният договор за лизинг, респ. нотариалният акт, би
следвало да се даде отговор на въпроса действителен ли е договорът за
обратен лизинг по българското право, съответно дали конкретният договор е
договор за обратен лизинг.
Бих искал да обърна внимание на развитието на съдебната практика по
7
въпроса и това са решение № 521 на Софийския апелативен съд по т.д. №
2655/2009 г., което после не е допуснато до касация с определение на ВКС по
т.д. № 1541/2010 г., както и на по-новата практика, като решение №
102/25.02.2021 г. на Апелативен съд – София по ВТД № 2479/2020 г.
Считам, че конкретният договор за финансов лизинг е типичен договор
за обратен лизинг, който е приет в договорното право, както казахме уреден
от законодателството, приет от съдебната практика, приет от теорията,
защото той съдържа основните белези на такъв договор, а именно, че
страните по договора разглеждат имота като собствен на лизингодателя, а не
като такъв, даден за обезпечение. Съществува право на лизингополучателя да
придобие този имот при изпълнение на определени условия. Т.е.
прехвърлянето на имота не е за обезпечение, а е правна последица от
изпълнението на договора за лизинг.
Моля за срок за писмени бележки.
АДВ. Ш.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите въззивната
жалба на „М Лизинг“ ЕАД без уважение и да потвърдите
първоинстанционния съдебен акт като правилен, законосъобразен и
постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон, с
изключение на частта, която сме атакували с частна жалба по отношение на
разноските.
Бих искала да кажа две изречения във връзка с пледоарията на
процесуалния представител на въззивника. Считам, че това, което
въззивникът счита за произнасяне на първоинстанционния съд по
непредявени възражения от ищеца, всъщност е обсъждане изцяло и
всеобхватно на всички събрани по делото доказателства, като обръщам
внимание, че всяка една клауза на договора за лизинг е коментирана от ищеца
още в исковата молба, като ищецът е извлякъл от всяка клауза аргументи за
основателност на исковете, които е предявил. Отделно от това, с
допълнителната искова молба са представени договора за откриване на
специална доверителна сметка, протокол от заседание на Съвета на
директорите на „Еврокапитал България“ ЕАД, с който е взето решение за
учредяване на договорна ипотека, както и нотариалният акт за учредяване на
8
договорна ипотека. Считам, че именно тези доказателства и тези аргументи в
решението е обсъдил първоинстанционният съд, поради което Ви моля да го
потвърдите.
Моля за срок за писмени бележки, ако може да е поне двуседмичен,
поради юридическата и правна сложност на настоящото дело.
Претендираме разноски за производството пред въззивна инстанция в
размер на 207 818.72 лв., в чийто размер е включен ДДС. Тези разноски за
момента не мога да представя доказателства за тяхното изплащане, тъй като
все още липсва произнасяне на съда по несъстоятелността, пред който
синдикът е депозирал искане за изплащането. В случай, че същото е налично
до депозиране на писмените бележки, ще представя доказателство за
изплащане на адвокатския хонорар.
АДВ. С.: Госпожо Председател, уважаеми Апелативни съдии,
основната теза на доверителя ми съвпада с тезата на въззивника „М Лизинг“
ЕАД, относно неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Единствено искам да обърна внимание на съда на следното:
първоинстанционното решение всъщност се произнася, прогласява
нищожност на едно от двете алтернативни основания, посочени от ищеца, а
именно чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. И в случай на отмяна на
първоинстанционното решение в тази му част, всъщност ще се открие
процесуалната възможност за разглеждане на другото основание за
нищожност, а именно чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, като считам, че исковете и
на това основание са неоснователни и в нашето становище сме изложили
подробни аргументи.
АДВ. Р.: Също считам, че при отмяна на решението и произнасяне по
иска по чл. 26, ал. 1, предл. последно ЗЗД за прогласяване на договора за
лизинг за нищожен на основание симулация, считам същия за неоснователен.
Очевидно е, че за да се докаже трябва да има т.нар. обратно писмо, в което да
е ясно изразена волята на страните. Считам, че представеният от ищеца
договор за откриване на ескроу сметка представлява стандартна търговска
сделка и няма нищо общо с обратно писмо и не носи неговите
характеристики.
9
Считам, че по отношение направеното искане на въззиваемия за
присъждане на разноски, то е неоснователно, тъй като едновременно с
искането трябва да бъде представен списък за разноските и те трябва да бъдат
платени до момента на приключване на съдебното заседание. За всеки случай
правя възражение за прекомерност, в случай че размерът на адвокатското
възнаграждение надхвърля този, предвиден в Наредба № 1 за определяне
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът дава двуседмичен срок за представяне на писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10