РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Велико Търново, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500661 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от Д. В. АРС. с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. ЦВ.
СТ. Д. - ВТАК, въззивна жалба, е решение № 746/21.06.2021г. по гр.д. № 3181/2020г. по
описа на ВТРС, с което въззивната страна е осъдена по предявен от Й. ИВ. СТ. с ЕГН
********** пред първата инстанция осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал.2 СК, да
заплати на въззиваемата страна общата сума от 4940.50 лв. /четири хиляди деветстотин и
четиридесет лева и петдесет стотинки/, съставляваща обезщетение за ползването на ½ ид. ч.
от съсобственото им при равни права семейно жилище, след прекратяване на брака им със
споразумение, с което ползването на същото е предоставено на въззивната страна, за
периода 27.02.2019г.- 01.03.2021г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на вземането.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за
отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение. Наведени са доводи
/оплаквания/ за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение, както и
за нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивната страна твърди, че
възраженията й, посочени в исковата молба, както и направените по съществото на правния
спор в хода на разглеждане на делото от първата инстанция, не са били обсъдени и
преценени с оглед на събраните по делото доказателства. Твърди още, че така предявената
пред първата съдебна инстанция, осъдителна искова претенция, се явява неоснователна, тъй
като с решението, с което бракът й с въззиваемата страна е прекратен на основание
одобреното от съда и постигнато между тях споразумение по чл.51 СК, не е предвидено
изрично възникването на възмездно наемно правоотношение между бившите съпрузи, респ.
заплащането на обезщетение от въззивника за ползването на семейното им жилище. Излагат
се подробни съображения за правната същност на актовете на съда, в частта с предоставяне
ползването на семейното жилище на един от двамата съпрузи, в производството по
прекратяване на брака по исков ред и в производството по прекратяване на брака чрез
одобряване на споразумение, постигнато по общо съгласие между съпрузите. Наведени са
1
твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил действителната обща воля на
страните, изразена в хода на производството, а и в хода на бракоразводния процес, че
заплащане на наемна цена /респ. срок за нейното заплащане/ за ползването на семейното
жилище, предоставено по съгласие и на двамата съпрузи, със споразумението по чл.51 СК,
никога не е било уговаряно. При условията на евентуалност се излагат възражения относно
така определения размер на обезщетението за ползване на семейното жилище за конкретния
посочен период, като се твърди, че приетото от първоинстанционния съд, експертно
заключение е непълно и неточно, с оглед неяснотата на метода за определяне на средния
пазарен наем за процесния период. Претендират се присъждане на сторените по делото,
разноски.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание,
въззивната страна се явява лично и със своя надлежно упълномощен процесуален
представител адв. ЦВ. СТ. Д. - ВТАК, като изразява становище, изцяло сходно с изложените
във въззивната жалба, доводи. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение,
представя списък на разноските по чл.80 ГПК, в допълнителни писмени бележки доразвива
подробни съображения, идентични с вече посочените.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 ГПК, редовно уведомена, не се явява лично в откритото съдебно заседание,
представлява се от адв. С.К. - ВТАК, която представя писмена защита, договор за правна
защита и съдействие, пълномощно, списък на разноските по чл.80 ГПК. Изразява становище
за правилност на първоинстанционния съдебен акт, посочва аргументи относно наличието
на възмезден характер на правоотношението за ползване на семейното жилище, възникнало
във връзка с постигнатото между съпрузите споразумение, с което са прекратили по взаимно
съгласие, сключеният помежду им граждански брак. Поддържа, че така изготвеното и
приобщено в рамките на първоинстанционното производство, експертно заключение по
назначената съдебно-икономическа експертиза, е пълно, всестранно и обективно.
Последното законосъобразно е кредитирано от съда и с оглед липсата на възражения от
страните в тази насока. С оглед на това, отправя искане за изцяло потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Моли присъждане в
полза на въззиваемата страна, на сторените в производството разноски.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция е сезирана с въззивна жалба срещу Решение №
746/21.06.2021г. по гр.д. № 3181/2020г. по описа на ВТРС, с което въззивната страна е
осъдена по предявен пред първата инстанция осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал.2
СК. Така постановения първоинстанционен съдебен акт е изцяло валиден и допустим в
обжалваната му част, тъй като е постановен от надлежен съдебен орган /законен съдебен
състав/, при наличие на всички положителни предпоставки относно съществуването и
упражняването на правото на иск, както и при липсата на отрицателни такива. Предвид
горното, съдът намира, че следва да се произнесе по съществото на правния спор, по така
наведените с въззивната жалба оплаквания.
С решение № 322/27.02.2019г. по гр.д. № 2249/2018г. по описа на РС - В. Т., влязло в
законна сила на 27.02.2019г., сключеният между въззивната и въззиваемата страна,
граждански брак е прекратен с постигнато споразумение по реда на чл.51, ал.1 СК, като
бракоразводният процес е започнал по исков ред, на основанията посочени в чл. 49 СК, но
на основание чл.321, ал.5 ГПК, е преминал в производство по развод по взаимно съгласие на
съпрузите. С посоченото съдебно решение, съдът е одобрил така постигнатото споразумение
между съпрузите, в т.ч. и по отношение на изразената воля от тяхна страна, досежно
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П. Т., ул. "Л. К.” № ...., като ползването
на последното се предоставило на въззивната страна - Д.В. С.а.
Последната реално е пребивавала и ползвала процесния недвижим имот - семейно жилище
по см. на пар. 1 от ДР на СК, представляващ придобит възмездно по време на брака й от
двамата съпрузи с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 765, том 4,
2
рег. № 7874, дело № 435 от 18.07.2002г., на нотариус Т. Б. с район на действие ВТОС, 1/2 от
поземлен имот № 1073, в кв. 60, ведно със западния апартамент от построената в УПИ XI-
1073, жилищна сграда, ведно с прилежащо застрояване /мазе, лятна кухня и пристройка/,
ведно с правото на реално ползване на незастроената част от поземления имот, находящ се в
гр. П. Т., ул. “Л. К.” № .....
В хода на първоинстанционното производство е изяснено, а и между страните не е спорно,
че въззивната страна реално е ползвала жилището /живяла е там/ до 01.03.2021г., като след
тази дата е сменила местообитанието си.
На първо място, настоящата съдебна инстанция не споделя като основателни възраженията
на въззивната страна, свързани с различния правен режим, който се твърди да възниква при
прекратяване на брака на основание чл. 49, ал.1 СК- поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака /т.нар. развод по исков ред/ и прекратяването на основание чл.51, ал.1
СК - при изразено сериозно и непоколебимо съгласие от съпрузите за прекратяване на
брачната връзка. Постановеното съдебно решение, с което първоинстанционният съд е
одобрил така постигнатото взаимно споразумение от страна на съпрузите, създава
идентично правно положение между страните. В разпоредбата на чл.51, ал.1 СК, изрично е
очертан кръгът от въпроси, по които е необходимо съпрузите да постигнат обща воля, за да
е възможно така постигнатото съгласие, да бъде утвърдено от съда и с постановеното
съдебно решение, да се уредят отношенията между страните по повод прекратяването на
брачната връзка помежду им. Не следва да се приемат като основателни аргументите на
въззивната страна, че разпоредбата на чл. 57 СК, съгласно която по силата на постановеното
съдебно решение /бракоразводно такова/, при предоставяне ползването на семейното
жилище, възниква наемно отношение. На първо място, в тази връзка следва да се отбележи,
че съществува изрична разпоредба, която определя предпоставките и редът, по който се
уреждат отношенията във връзка с предоставяне ползването на семейното жилище, а
именно разпоредбата на чл.56 СК. Нещо повече в чл. 56, ал.1 , изр. 2 СК, е изрично
установено, че съдът следва да се произнесе всякога по въпроса за предоставяне ползването
на семейното жилище, когато от брака между страните има ненавършило пълнолетие, дете,
каквато е и настоящата хипотеза. Дори страните да не бяха изрично уговорили такава клауза
в споразумението си по чл. 51, ал.1 СК, съдът служебно е следвало да го стори. На следващо
място, аргумент в полза на обстоятелството, че не от значение редът, по който се прекратява
брачната връзка, относно правните последици, които възникват, респ. тези последици,
касаещи предоставяне ползването на семейното жилище, е и систематичното място на
разпоредбите на чл.56 и на чл.57 СК.
По същество на така наведените твърдения във въззивната жалба, касаещи определяне по
безспорен начин на волята на страните, обективирана в споразумението за прекратяване на
брака по взаимно съгласие по чл.51, ал.1 СК, настоящата съдебна инстанция намира, че
липсва изрично посочване, насочващо към наличие на уговорка за безвъзмездно ползване на
семейното жилище от страна на въззивницата. Доводите в обратен смисъл, че липсва
изрична възмездна уговорка, установена по съдържание, а именно съответно дължим
месечен размер на наема, платим поради това, че другият съпруг е бил лишен по ползването
на семейното жилище, както и падеж на това задължение, като последните от своя страна
насочват към единствено възможния извод, че волята на страните всъщност е била така
установеното помежду им правоотношение по повод ползването на семейното жилище, да
притежава безвъзмезден характер, са изцяло неоснователни.
Принципът, от който е изхождал законодателят, установявайки в разпоредбата на чл.57, ал.1
СК, че по силата на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл било служебно, било
като е одобрил постигнатото между страните съгласие, е принципът за възмездност на
гражданскоправните отношения. При липса на уговорка в противния смисъл, а именно, че за
така предоставеното ползване на семейното жилище, възнаграждение от ползващия спрямо
лишения от ползите - съпруг, не следва да се дължи и да се заплаща, и последното
обстоятелство е изрично установено от събраните по делото доказателства, то се прилага
принципът за възмездност, т.е. възнаграждение за ползването от страна на съпруга, на
3
когото е предоставено се дължи на лишения от ползите - съпруг. Настоящата съдебна
инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е осъществил
доказателствения анализ на събраните в хода на производството, писмени доказателства,
както и обясненията на страните, като е извел логически и правно вярно заключение, че
липсва изрична уговорка за безвъзмездност на отношенията между страните по повод
предоставяне ползването на семейното жилище на въззивната страна.
По отношение на съображенията, касаещи доказателствената стойност на приобщеното и
кредитирано като пълно и обосновано от първоинстанционния съд, експертно заключение
по назначената съдебно - икономическа експертиза за определяне на паричната стойност на
средния пазарен наем за процесния период, през който е осъществявано ползването от
въззивната страна, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд го е кредитирал, както с оглед обстоятелството, че страните не са
възразили при приемането и приобщаването му в хода на първоинстанционното
производство, така и с оглед факта, че същите не са направили изрично искане за допускане
на допълнително и/или повторно заключение, за което съществува отделен
процесуалноправен ред - чл.201 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданското съдопроизводство, при липса на изрично отправено искане за допускане на
ново експертно заключение /допълнително и/или повторно такова/, съдът е обвързан от
волята на страните, като в тежест на последните е да понесат последиците от процесуалното
си бездействие.
По разноските
С оглед на така установения изход по съществото на правния спор, на основание чл.78, ал.3
ГПК, в полза на въззиваемата страна възниква правото на разноски в настоящото
производство. По делото са представени доказателства, а именно договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че въззиваемата страна е заплатила в брой на
упълномощения си процесуален представител, адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв. /двеста лева/, платени в брой, поради което същите следва да му бъдат заплатени от
въззивната страна.
Предвид горното и на основание чл. 267, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 746/21.06.2021г. по гр.д. №
3181/2020г. по описа на ВТРС, с което Д. В. АРС. с ЕГН ********** е осъдена по предявен
пред първата инстанция от Й. ИВ. СТ. с ЕГН **********, осъдителен иск с правно
основание чл. 57,ал.2 СК, да заплати на въззиваемата страна общата сума от 4940.50 лв.
/четири хиляди деветстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки/, съставляваща
обезщетение за ползването на ½ ид. ч. от съсобственото им при равни права семейно
жилище, след прекратяване на брака им със споразумение, с което ползването на същото е
предоставено на въззивната страна, за периода 27.02.2019г.- 01.03.2021г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д. В. АРС. с ЕГН ********** да заплати на Й. ИВ.
СТ. с ЕГН **********, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща сторени разноски
/заплатено адвокатско възнаграждение/ в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5