№ 3264
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110116505 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Д. В.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата 863.26 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия през периода м.май 2019 г. – м.април 2021 г.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1330, община Красна поляна,
ул. ******, инсталация **********/аб. № 404601, ведно със законната лихва
върху главницата 863.26 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 129.57 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 863.26 лв. за
периода 15.09.2020 г. – 17.08.2022 г.; сумата 31.93 лв., представляваща
дължима сума за дялово разпределение за периода м.юли 2019 г. – м. април
2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 31.93 лв., считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. до окончателното й
изплащане; сумата 6.51 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата 31.93 лв. за периода 31.08.2019 г. – 17.08.2022 г., които суми са
предмет на Заповед № 6785/25.10.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13300/2022 г. по описа на
ВРС, XLVI състав.
В исковата си молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
твърди, че ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, на основание
1
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Излага, че доколкото потребителят не е упражнил правото си
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да предложи специални условия, то обявените от
дружеството Общи условия са влезли в законна сила. Допълва се в исковата
молба, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
между потребителите в сграда при режим на етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в случая е Т ООД.
Ищцовото дружество сочи, че начисляването на дължимата сума за топлинна
енергия се извършва по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се извършват изравнителни сметки от лицето, извършващо
дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Изложено е, че с чл. 31, ал. 1 ОУ са уредени реда и срока за
заплащане на дължимите суми за топлинна енергия, като срокът за
изпълнение на задължението на потребителите е 45 дни след публикуване на
интернет страницата на дружеството на месечните фактури по
индивидуалната партида на клиента, а при неизпълнение в срок –
потребителят изпада в забава, за което се дължи обезщетение. Дружеството
намира, че предвид наличието на предоставяна услуга за дялово
разпределение, то ответникът дължи заплащане и за тази услуга, ведно със
стойността на доставяната до обекта топлинна енергия. Твърди се, че в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за претендираните суми, като в законоустановения срок е депозирал
настоящата искова молба за установяване на вземанията си, предвид подадено
от длъжника възражение по чл. 414 ГПК. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. В. В., чрез процесуалния си
представител адв. П. Х., е депозирал писмен отговор на така предявените
искови претенции, в който е застъпено становище за тяхната
неоснователност. Не се оспорва от ответника, че същият е собственик на
процесния имот, както и качеството му на потребител. По същество излага, че
доколкото имотът е необитаем, не е налице реално потребление, което да
обуславя дължимостта на претендираните суми. Ответникът излага, че
сградната инсталация има специфични особености – в самия имот няма
вертикални щрангове, а свързването с инсталацията е хоризонтално и има
индивидуален уред, който не допуска жилището да бъде отоплявано от общи
тръби. Предвид това, се извършва индивидуално отчитане на потреблението,
осъществявано по график от фирма за дялово разпределение – Т ООД, при
осигуряване на достъп от потребителя. Сочи, че не са налице данни сградата
в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, и
ищцовото дружество да се намират валидно обвързани с договор относно
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорва
представените с исковата молба писмени документи. Оспорва датата и
съдържанието на представените протоколи за проведено на 22.04.2008 г.
Общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
ул. „Ангел Кирчев“ № 7. Поддържа, че не е ясно кой е автентичният протокол
от ОС – този за избор на управител или другият, касаещ отношенията с
топлопреносното дружество. Твърди, че е осигурявал достъп без изключения
до имота, съобразно графика на дружеството Т, гр. София, като няма промяна
в отчитаните показания, съответно няма основания да бъдат начислявани
служебно суми за потребление, каквото не е налице. Счита, че дори да се
2
дължат някакви суми за отопление на общите части в сградната инсталация,
то те не са в претендирания размер. Релевирано е възражение за погасяване по
давност на част от задълженията за периода от м.05.2019 г. до 29.08.2019 г.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В последното проведено по делото на 20.09.2023 г. открито съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на
делото моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител - адв. П.
Х., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и
моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 13300/2022 г. по описа на
ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на установителните искове. Срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК. Исковата молба е
подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е необходимо в
производството при условията на пълно и главно доказване ищецът да
установи следните обстоятелства: че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София”
ЕАД; че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по
силата на валидна облигационна връзка с ищеца, регулирана от надлежно
одобрени и обнародвани Общи условия на дружеството; стойността на
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, доставено и
отчетено по предвидения в общите условия на топлопреносното предприятие
ред; изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за забава
върху главницата за процесния период; че извършеното дялово разпределение
е в съответствие със закона, съответно какъв е размерът на сумата за дялово
разпределение, изискуемостта на задължението и обезщетението за забава
върху тази сума за процесния период.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисия /КЕВР/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
3
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
******, съответно, че има качеството на потребител на топлинна енергия за
процесния имот.
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор
с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Видно от представения
договор № Д-О-64/03.06.2020 г. ищецът на основание чл. 139в, ал. 2 ЗЕ е
сключил договор с фирмата Т ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ между потребителите в сгради-етажна собственост
/СЕС/. Същото дружество е било избрано от клиентите в сградата - етажна
собственост, в която се намира и имотът на ответника, за извършване на
услугата дялово разпределение, видно от представения протокол от ОС на
етажните собственици от 22.04.2008 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, при дялово разпределение
прогнозното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
на отделен имот се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ /в случая Т
ООД/ след изготвяне на окончателната годишна изравнителна сметка за
предходния отчетен период. След края на всеки отоплителен сезон се изготвя
окончателна годишна изравнителна сметка от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база на реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 71 и 72 от цитираната
наредба.
От заключението на вещото лице инж. М. Т. по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда, в която
се намира имотът на ответника, е топлоснабдена /това обстоятелство не е и
спорно по делото/. Отоплителната инсталация на процесната сграда е с
хоризонтална разводка с РЕХ-АL тръби ф16х2 в подовата замазка и ТЕ за
отопление на имот на отделните абонати се отчита с апартаментни
топломери. На входа в имота има спирателен кран, който дава възможност за
спиране на топлоподаването в жилището. Тръбите до всеки радиатор тръгват
от колекторна кутия и в подовата замазка отиват до всеки радиатор. Общият
топломер се отчита по електронен път чрез електронно устройство. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните
разходи /загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на
съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на доставчика на
топлинна енергия. Чистото количество топлинна енергия, което отива при
потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот, сградна
инсталация и общи части/ и БГВ.
В експертизата вещото лице посочва, че проверката на топломера за
2021 г. е направена 3 месеца след законовия срок, причината за което е, че
ищецът не е имал договор с оторизирана фирма за метрологичен контрол през
2019 г. и 2020 г. От техническа гледна точка наличието на метрологична
проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства“ дава
основание на вещото лице да заключи, че за този период общият топломер е
бил годно СТИ.
Съгласно заключението, през процесния период топлинната енергия,
4
отдадена от сградната инсталация, е разпределена на абоната върху пълната
отопляема кубатура от 123 куб. м., като пълният отопляем обем на сградата
по проект е 3045 куб. м.
От „Термокоплект“ ООД са изготвили изравнителни сметки за
процесния период. Общата сума за получаване през процесния период е -
116.25 лв. /за м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. – -82.33 лв., а за м. май 2020 г. – м.
април 2021 г. – -33.92 лв./. Всички суми за топлинна енергия са без предишни
просрочени или неплатени суми, без изравнявания за периоди извън
процесния, без суми за дялово разпределение и без лихви. Начислените суми
отговарят на пълен отопляем обем по проект на процесния имот – 123 куб. м.
и 3045 куб. м. пълен отопляем обем по проект на сградата. На абоната е
начислена топлинна енергия от сградна инсталация, която е реално
потребена, като е разпределена пропорционално на отопляемите обем на
абонатите. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ е
начислена служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие на 1
бр. потребител. Причината е липсата на узаконен водомер в имота, както е
отбелязано в подписаните главни отчети от 05.06.2020 г. и 25.05.2021 г., тоест
няма реален отчет.
В експертизата се посочва, че в имота на ответника има монтиран
индивидуален апартаментен топломер. През процесния период отчетената по
този топломер консумация на ТЕ е 0.00 кВтч. Абонатът не ползва и не
заплаща ТЕ за отопление на имот. Така е записано в главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР.
Съгласно заключението, главницата, която абонатът дължи за топлинна
енергия, възлиза на 863.27 лв., като включва дължимите суми за сградна
инсталация /177.50 лв./ и БГВ /802.02 лв./, след приспадане на изравнителните
сметки – -116.25 лв.
Вещото лице Т. поддържа в експертизата, че за процесния перод
дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от Т ООД,
съгласно изискванията на Закон за енергетиката, Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г., както и Общите условия на ищцовото дружество за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Според наредбата, делът топлинна
енергия от сградната инсталация се изчислява като разлика между топлинната
енергия за отопление и сумата на топлинната енергия от показанията на
апартаментните топломери. Делът на сградната инсталация от общото
количество топлинна енергия за отопление на сградата е бил през отделните
изравнителни периоди, както следва: в периода 2019/2020 г. – 23.48 %, а в
периода 2020/2021 г. – 15.18 %. Изчислените от вещото лице стойности на
топлинната енергия от сградната инсталация за процесния период съвпада с
отразеното в изравнителните сметки на ФДР.
В заключение вещото лице посочва, че счита, че въпросите на ответника
се припокриват с въпросите на съда и на тях е отговорено. Посещението на
място няма да допринесе с нищо. Този вид отоплителни системи с малко на
брой вертикални щрангове /един и два/ в сградата и хоризонтална разводка
след индивидуалния топломер с тръби в подовата замазка от колекторна
кутия са изключително популярни, познати са в подробности и са обхванати
от нормативната база. В Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г., обнародвана на
20.03.2020 г., има отделен раздел за начина на изчисляване на този вид
инсталации и от ФДР са следвали точно тези нормативни изисквания.
Предвид изложеното в заключението по приетата без възражение от
5
страна на ищеца СТЕ, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
главница за доставена топлинна енергия е частично основателен и то само що
се отнася до дължимите суми за топлинна енергия от сградната инсталация,
която, както посочва и вещото лице, е реално потребена и е разпредена
пропорционално на отопляемите обем на абонатите. В този смисъл е и
становището на процесуалния представител на ответника в проведеното по
делото на 20.09.2023 г. открито съдебно заседание, а именно, че не оспорва,
че дължи някакви суми за ползването на сградната инсталация и за общите
части на сградата.
Що се отнася до претендираната топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, то същата, съгласно експертизата, е начислена
служебно на „брой лица“, причината за което е липса на „узаконен водомер“ в
имота. Тоест, няма реален отчет. В същото време, както в подаденото
заявление по чл. 410 ГПК, така и в депозираната искова молба, ищецът
нееднократно подчерта, че претенцията се отнася за реално потребена
топлинна енергия. В хода на цялото производство ищецът в нито един момент
не наведе твърдения, че се касае за служебна консумация. Това се установи
едва с експертизата, след провеждането на първото по делото открито
съдебно заседание. Затова и съдът не е разпределял подобна тежест на
доказване, доколкото не са навеждани и такива твърдения от ищцовото
дружество. Няма и съответни твърдения, че в имота на ищеца е липсвал т.
нар. „узаконен водомер“, като за съда остава неясно какво всъщност означава
това.
В същото време ответникът поддържа, че имотът през процесния
период е необитаем, което обстоятелство се установява именно от
заключението по приетата СТЕ, съгласно което отчетената през монтирания в
имота му индивидуален апартаментен топломер консумация на ТЕ е 0.00
кВтч. Това именно е и показател, че абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за
отопление на имота.
Ето защо и с оглед липсата на реална консумация на ТЕ в имота на
ответника, съдът приема, че същият не дължи и начислените служебно суми
за БГВ. Още повече, че липсват изобщо твърдения, че са били налице
предпоставки за такова служебно начисление.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът,
чрез процесуалния си представител, е направил възражение за изтекла
погасителна давност на част от претенциите за периода от м. май 2019 г. до
29.08.2019 г. Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/2011 г.
по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Настоящото вземане за главница – за доставена и потребена топлинна
енергия има именно такъв характер и същото се погасява с изтичането на
тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В случая вземането става изискуемо с
издаването на съответната фактура. В настоящия случай претенцията за
главница е основателна само що се отнася до дължими суми за ТЕ за сградна
6
инсталация, като прави впечатление, че в периода м. май 2019 г. – м.
октомври 2019 г. в издадените фактури изобщо не са начислявани такива
суми /това е видно от приложенията към приетите по делото СТЕ и ССчЕ/.
Изравнителната сметка за този период е от м.07.2020 г. /издадена е фактура на
31.07.2020 г./. Тоест, за периода от м. май 2019 г. до 29.08.2019 г. изобщо не
се претендират суми за ТЕ за сградна инсталация, поради което и само на
това основание направените възражения от страна на процесуалния
представител на ответника за изтекла погасителна давност са неоснователни.
Следва да се отбележи, че първото такова задължение в размер на 9 лв.
е фактурирано в издадена фактура през м. 11.2019 г. и от този момент същото
е станало изискуемо. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е депозирано в съда /СРС/ на 29.08.2022 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК /едномесечния срок за
предявяване на иска/. Ето защо следва да се приеме, че искът е предявен
преди да изтече предвидената в закона тригодишна давност за вземането.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията за главница
за доставена топлинна енергия е основателна до размера от 61.25 лв. /от
начислената сума за ТЕ за сградна инсталация в размер на 177.50 лв.,
съгласно заключението на вещото лице Т., следва да се приспаднат
изравнителните сметки – -116.25 лв., като начислената служебно ТЕ за БГВ в
размер на 802.02 лв. е недължима/. До така установения от съда размер
предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над
61.25 лв. до претендираните 863.26 лв. като неоснователен и недоказан.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
уважения размер на главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД относно претендираното обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая за всяко едно от дължимите плащания през процесния период
е издадена и съответна фактура, в която е посочен и конкретен падеж /срок за
плащане/, конкретно това са датите 14.09.2020 г. /за фактурата от 31.07.2020
г., касаеща периода м. май 2019 г. – м. април 2020 г./ и 14.09.2021 г. /за
фактурата от 31.07.2021 г., касаеща периода м. май 2020 г. – м. април 2021 г./,
поради което съдът приема, че считано от датата 15.09.2020 г., съответно
15.09.2021 г., следваща настъпване на падежа, ответникът е изпаднал в
забава. Това е в съответствие и с разпоредбата на чл. 33 от Общите условия,
съгласно която срокът за заплащане на дължимите суми е 45-дневен след
изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на
законната лихва се начислява само в случай че клиентът изпадне в забава,
тоест след изтичането на 45-дневния срок.
Конкретният размер на дължимото обезщетение съдът изчисли с
помощта на програмния продукт „Апис Финанси”, доколкото в приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза лихвата за забава е изчислена и върху
начислената служебно сума за ТЕ за БГВ. За всяка от дължимите суми през
7
съответния отчетен период съдът съобрази таблицата, приложена към
приетата по делото СТЕ /л. 161 от делото/, след приспадане на изравнителни
сметки за всеки отделен период. Така съдът достигна до изчисление, че за
периода 15.09.2020 г. – 17.08.2022 г. обезщетението за забава следва да бъде
дължимо върху главница в размер на 12.13 лв. /дължимата сума за ТЕ за
сградна инсталация за периода м. май 2019 г. – м. април 2020 г./, а за периода
15.09.2021 г. – 17.08.2022 г. – върху главница в размер на 49.10 лв.
/дължимата сума за ТЕ за сградна инсталация за периода м. май 2020 г. – м.
април 2021 г./.
Така за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2022 г. вкл. общият размер на
обезщетението за забава върху главницата в общ размер от 61.25 лв. /за който
размер главният иск е преценен от съда за основателен/ възлиза на сумата
6.95 лв. /конкретните изчисления са приложени към корицата на делото/, до
който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над
6.95 лв. до претендираните 129.57 лв. претенцията е неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По отношение на претендираните суми за дялово разпределение и след
съвкупен анализ на коментираните по-горе доказателства, съдът приема, че са
налице всички предпоставки за основателност на исковата претенция.
От приетото без възражение заключение на вещото лице П. П. по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че общият размер
на дължимата сума за дялово разпределение за процесния период е 31.93 лв.
Дължимата месечна сума /около 1.45 лв./ е фактурирана в издадени фактури в
периода м. юли 2019 г. – м. април 2021 г.
В тази връзка съдът приема за основателно възражението за изтекла
погасителна давност за вземането за м. юли 2019 г. в размер на 1.45 лв.
Същото е станало изискуемо в края на м. юли 2019 г., поради което и към
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.08.2023 г. е
изтекла предвидената в закона тригодишна давност за вземането.
В този смисъл съдът приема, че искът е основателен за сумата 30.48 лв.
/31.93 лв. – 1.45 лв./, до който размер същият следва да бъде уважен. За
разликата над 30.48 лв. до претендираните 31.93 лв. същият подлежи на
отхвърляне, като погасен по давност.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
уважения размер на дължимата сума за дялово разпределение, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на претендираното обезщетение за забава върху сумата
за дялово разпределение и изхождайки от изложеното по-горе относно
обезщетението за забава върху дължимата сума за ТЕ за сградна инсталация,
съдът приема, че общият размер на дължимото обезщетение за забава върху
главницата в общ размер от 30.48 лв. за периода на забавата 16.10.2019 г. –
17.08.2022 г. възлиза на 5.91 лв. /в този смисъл е и заключението на вещото
лице П. по приетата ССчЕ и по-специално – приложение № 5 към същата/.
При конкретните изчисления вещото лице е съобразило и разпоредбата
на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ
бр. 28/24.03.2020 г./, ЗИД на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
8
март 2020 г. /ДВ бр. 34/09.04.2020 г./ и пар. 12, т. 4 на ЗИД на Закона за
здравето /ДВ бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020г./, предвиждаща
забрана за начисляване лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г.
Що се отнася до претенцията за дялово разпределение в размер на 1.45
лв. за м. юли 2019 г., предвид и направените изводи за нейната
неоснователност поради погасяването й по давност, то неоснователно е и
искането за присъждане на обезщетение за забава върху тази сума.
В заключението, така предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен за сумата 5.91 лв. за периода на забавата 16.10.2019 г. – 17.08.2022 г.,
като за разликата над 5.91 лв. до претендираните 6.51 лв. същият подлежи на
отхвърляне, както и за периодите 31.08.2019 г. – 15.10.2019 г. и 13.03.2020 г. –
09.04.2020 г.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена по следния начин:
В заповедното производство ищецът претендира присъждане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съдът приема, че от общо сторените в заповедното
производство разноски – 75 лв. /държавна такса – 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв./ в полза на страната следва да бъде присъдена сумата
7.61 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове.
В настоящото производство ищцовото дружество представя списък с
разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива за държавна такса /175 лв./,
депозит вещи лица /550 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./. С
оглед крайния изход на делото съдът приема, че от общо сторените в
производството разноски – 825 лв., в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 83.67 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Ответникът представя доказателства за внесен депозит за вещо лице в
размер на 200 лв. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 179.72 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
В производството ответникът е представляван от адв. П. Х.. Изрично в
представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че
възнаграждението е по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА. Минималното
възнаграждение, дължимо в производството, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 403.13 лв. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и
съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид
посоченото, съдът приема, че сумата 362.24 лв., представляваща дължимото
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове, следва да бъде присъдена в полза на адв. П. Х., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. В.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата 61.25
лв. /шестдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия /топлинна енергия от сградна
инсталация/ през периода м.май 2019 г. – м.април 2021 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София 1330, община Красна поляна, ул. ******,
инсталация **********/аб. № 404601, ведно със законната лихва върху
главницата 61.25 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.08.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 6.95 лв. /шест лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата 61.25 лв. за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2022 г.; сумата 30.48 лв.
/тридесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща дължима
сума за дялово разпределение за периода м.август 2019 г. – м. април 2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата 30.48 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 5.91 лв. /пет лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 30.48 лв. за периода
16.10.2019 г. – 17.08.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които суми са предмет на Заповед №
6785/25.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 13300/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: иска за главница за доставена
топлинна енергия – за разликата над 61.25 лв. до претендираните 863.26
лв., иска за обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия – за разликата над 6.95 лв. до претендираните 129.57 лв. , иска за
суми за дялово разпределение – за разликата над 30.48 лв. до претендираните
31.93 лв., поради погасяването по давност на вземането за м. юли 2019 г. в
размер на 1.45 лв., както и иска за обезщетение за забава върху сумата за
дялово разпределение – за разликата над 5.91 лв. до претендираните 6.51
лв., както и за периодите 31.08.2019 г. – 15.10.2019 г. и 13.03.2020 г. –
09.04.2020 г.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата 7.61 лв. /седем лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 13300/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, съдебно-деловодни разноски,
както и сумата 83.67 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ****** сумата 179.72 лв. /сто седемдесет и девет лева и
10
седемдесет и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. П. С. Х., Адвокатска колегия – гр.
Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Русе” № 31, ет. 2, ап. 3, сумата
362.24 лв. /триста шестдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ ,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и
съдействие на ответника Д. В. В., ЕГН **********, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11