№ 492
гр. Варна, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С.на Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500353 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №3967/15.02.2023г. от „Консорциум Марина-Балчик“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Свети
Свети Константин и Елена“, административна сграда срещу решение
№260423/04.11.2022г., постановено по гр. дело №20203110112968/2020г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск с основание
чл. 232 от ЗЗД да бъдат осъдени „Дебора тур“ ЕООД, ЕИК: ********* и С. Р.
К., ЕГН: ********** да заплатят солидарно с „ППН-Питърс хаус“ ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от 4 500лв., представляваща дължима втора вноска за
2020г. по Договор за наем на обект на концесионна територия от 25.04.2018г.
и Анекс към него от 17.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 13.10.2020г. до окончателното плащане на
задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен въззивникът
1
счита решаващият извод на първоинстанционния съд, че не е налице
солидарна отговорност на двамата ответници. Същите са встъпили в дълг по
силата на анекс от 17.07.2020г., към договор за наем от 25.04.2018г. Плащане
от страна на солидарните длъжници не е извършвано по договора за наем.
В жалбата са изложени подробни правни доводи, че ирелевантни за
предмета на делото са отношенията между наемателя „ППН-Питърс хаус“
ЕООД и пренаемателя „Дебора тур“ ЕООД и С. Р. К., както и съществуването
на договор за пренаемане. За неотносими се считат и събраните
доказателства за тези факти, като е направен анализ свидетелските показания
и заключение по допусната счетоводна експертиза.
Въззивнивното дружество моли съда да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Дебора Тур“ ЕООД и С. Р. К., в който излагат становище
за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържат
довода, изложен в отговора, че договорът за пренаемане е прекратен от
10.08.2020г., като пренаемателят „Дебора Тур“ ЕООД не е имал достъп до
обекта след тази дата. В тази връзка пренаемателят няма задължение да плаща
наемна цена на наемодателя. Аргументира се, че договорът за встъпване в
дълг е нищожен поради липса на предмет и основание, тъй като не
съществува действителен стар дълг.
По изложените съображения въззиваемите страни молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат
подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Консорциум Марина-Балчик“ АД
срещу „Дебора Тур“ ЕООД, С. Р. К. и „ППН – Питър Хаус“ ЕООД иск с
основание чл. 232 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят
2
солидарно сумата от 4 500лв., представляваща дължима втора наемна вноска
за 2020г. по Договор за наем на обект на концесионна територия от
25.04.2018г. и Анекс към него от 17.07.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 13.10.2020г. до окончателното
плащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ответникът „ПП –
Питър Хаус“ ЕООД в качеството на наемодтел и ищецът, като наемател е
сключен договор за наем от 25.04.2018г. за отдаване на обект – временна
атаркционна тераса, със застроена площ от 116 кв.м., находяща се в УПИ
III/ПИ 163, квартал 194 по плана на гр. Балчик, концесионна територия, със
срок на действие три години от датата на подписването му. Била уговорена
наемна цена в размер на 9000.00годишно, платима на две равни вноски от по
4500.00лв. на 30.04. и 31.07.
С Анекс от 17.07.2020г. страните са се споразумели ответникът „Дебора
Тур“ ЕООД да замести в правата и задълженията наемателят „ПП – Питър
Хаус“ ЕООД по договора за наем. Страните са се договорили, че двете
дружества ще отговарят солидарно, както и третият ответник С. К., като
управител на „Дебора Тур“ ЕООД.
За 2020г. не била платена втората вноска от 4500.00лв. от страна
наемателя, по изложените съображения моли осъждане на ответниците да
заплатят процесната сума.
По делото е постъпил отговор от ответниците „Дебора Тур“ ЕООД и С.
Р. К., в който оспорват предявения иск по основание. Твърди се, че
ответникът К., като представляващ „Дебора Тур“ ЕООД не е подписвал
Анекс от 17.07.2020г., с който страните са се споразумели ответникът
„Дебора Тур“ ЕООД да замести в правата и задълженията наемателят „ПП –
Питър Хаус“ ЕООД по договора за наем, като същият е неавтентичен по
отношение на авторството на подписа на С. К.. Прави се възражение, че в
анекса не е посочено плащане на конкретни суми и срокове за тяхното
плащане.Това прави процесният анекс нищожен.
Твърди се, че е сключен договор за наем между „Дебора Тур“ ЕООД и
„ПП – Питър Хаус“ ЕООД на търговски обект, ресторант в търговско
рекреативен комплекс „Марина Сити“, находящ се в гр. Балчик, който е
прекратен считано от 10.08.2020г. По тези причини ответникът „Дебора Тур“
3
ЕООД е напуснал обекта. След този момент обектът бил отдаден под наем от
„ППН – Питър Хаус“ ЕООД на друг наемател. В тази връзка не се дължи
плащане.
На последно място ответниците релевират възражение за плащане на
процесната сума от 4500.00лв. по сметка на ищеца по молба на „ППН – Питър
Хаус“ ЕООД. Тази сума не е възстановена от въпросното дружество, освен
това надвишава наема за ползване на имота за времето то 17.07.2020г. до
10.08.2020г.
Решение №260423/04.11.2022г., постановено по гр. дело
№20203110112968/2020г. по описа на ВРС, с което е осъдено „ППН – Питър
Хаус“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 4 500лв., представляваща
дължима втора вноска за 2020г. по Договор за наем на обект на концесионна
територия от 25.04.2018г. и Анекс към него от 17.07.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2020г. до
окончателното плащане на задължението е влязло в законна сила, като
необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.232, ал.1 от ЗЗД.
С влязло в сила решение №260423/04.11.2022г., постановено по гр. дело
№20203110112968/2020г. по описа на ВРС е установено със сила на
пресъдено нещо, че между „ПП – Питър Хаус“ ЕООД в качеството на
наемател и „Консорциум Марина Балчик“ АД, като наемодател е сключен
договор за наем от 25.04.2018г. за отдаване на обект – временна атаркционна
тераса, със застроена площ от 116 кв.м., находяща се в УПИ III/ПИ 163,
квартал 194 по плана на гр. Балчик, концесионна територия, по който договор
не е била платена втора вноска за 2020г. в размер на 4500.00лв. със срок на
31.07. 2020г.
Спорният въпрос повдигнат с въззивната жалба е отговарят ли
солидарно въззиваемите страни С. К. и „Дебора Тур“ ЕООД за заплащане на
наемната вноска по договора за наем, която „ПП – Питър Хаус“ ЕООД е
4
осъдено да заплати на „Консорциум Марина Балчик“ АД след като е
прекратен договорът за пренаемане.
Нормата на чл.121 от ЗЗД предвижда, че освен в определените в закона
случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато
е уговорена.
В случая с анекс от 17.07.2018г. „Консорциум Марина Балчик“ АД е
дало съгласието си „ПП – Питър Хаус“ ЕООД да преотдаде наетия имот -
временна атаркционна тераса на „Дебора Тур“ ЕООД за временно и
възмездно ползване обекта при наемна цена определена в договора за наем от
25.04.2018г., съгласно изрично вписана уговорка §2 . В §3 и §6 „Дебора Тур“
ЕООД и С. К. са се съгласили да отговарят солидарно пред възложителя за
заплащане на гаранцията и другите суми по договора, като са встъпили в дълг
по смисъла на чл.101 от ЗЗД.
В §4 е предвидено, че възложителят може да оттегли съгласието си по
всяко време за ползването на наетия обект, дадено с коментирания анекс.
Установено е по делото, че договорът е автентичен по отношение на
подписите на С. К. в лично качество и като управител на „Дебора Тур“
ЕООД, съгласно заключението по допусната съдебно графологична
експертиза. Следователно може да се направи извод за възникнала валидна
пренаемна връзка.
От тълкуването на волята на страните в коментирания анекс може да се
направи извод, че пренаемателят и неговият управител са се съгласили да
отговарят солидарно за плащането на сумите по договора за наем, само по
време на действието на пренаемния договор, обективиран в анекса. С
неговото прекратяване се прекратява и действието на всички клаузи на
анекса, в това число и уговорките за солидарност. Това е логично, защото
двамата ответници биха имали интерес и цел да отговарят за задълженията на
подизпълнителя „ПП – Питър Хаус“ ЕООД докато ползват пренаетия имот,
каквито мотиви са изложени и в първоинстанционното решение, към които
въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
действието на анекса, както и на пренаемното правоотношение е прекратено
считано от 10.08.2020г. Следователно е отпаднала и солидарната отговорност
на „Дебора тур“ ЕООД и С. К..
5
Предвид изложеното предявения иск срещу тези ответници подлежи на
отхвърляне, като първоинстанционното решение постановило същият
резултат подлежи на потвърждаване.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 750.00лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260423/04.11.2022г., постановено по гр.
дело №20203110112968/2020г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен
предявения от „Консорциум Марина-Балчик“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Свети Свети Константин и
Елена“, административна сграда иск с основание чл. 232 от ЗЗД да бъдат
осъдени „Дебора тур“ ЕООД, ЕИК: ********* и С. Р. К., ЕГН: ********** да
заплатят солидарно с „ППН-Питърс хаус“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от
4 500лв., представляваща дължима втора вноска за 2020г. по Договор за наем
на обект на концесионна територия от 25.04.2018г. и Анекс към него от
17.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 13.10.2020г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „Консорциум Марина-Балчик“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Свети Свети Константин и
Елена“, административна сграда ДА ЗАПЛАТИ НА „Дебора тур“ ЕООД,
ЕИК: ********* и С. Р. К., ЕГН: ********** сумата от
750.00лв./седемстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7