Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 03.11.2021 г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На седми октомври 2021 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
секретар Ирина Василева
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 11 по описа на съда за 2021 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 432, ал. 1
от КЗ.
Образувано по искова молба вх. № 267/31.03.2021 г., депозирана от К.Х.Ш.,
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му представител адв.
Я.Д. - САК, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София, с предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и за
сумата 2 099.39 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищеца, вследствие на ПТП на 28.04.2019 г., причинено от И.Ю.З.при управление на
„Рено Мастер“, с рег.№ Т 2772 АК, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците от 04.01.2021
г. (датата на произнасяне на ответника по извънсъдебната застрахователна
претенция) до окончателното изплащане на задължението.
С определение № 260060/01.03.2021 г. съдът е освободил ищеца от заплащане
на държавна такса и разноски по делото на осн.чл. 83,
ал. 2 от ГПК.
По реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, чрез процесуалния си представител юриск.
В.М., със становище по допустимостта и основателността на предявените искове,
ведно с процесуални искания.
В срока по чл. 372 ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца със становище по възраженията на ответника и по процесуалните му искания,
съответно са направени допълнителни доказателствени
искания. В изпълнение указанията на съда, е уточнено, че ответник
по делото е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ с ЕИК *********, а не с посочения в
ИМ ЕИК *********, който е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ“ АД.
По реда на чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от
ответника, с който във връзка с т. 2 от подаденото от ищеца становище е
направено уточнение относно оспорването на част от претендираните
имуществени вреди- оспорват разходите по ф-ри № ********** и № ********** от
27.05.19г.- за 2100 лв., като са изплатили по извънсъдебната застрахователна
претенция 5730, 61 лв. (от общо 7830.61 лв.).
Страните са направили доказателствени искания за
приемане на писмени доказателства, допускане на свидетелски показания,
назначаване на медицинска и авто-техническа експертизи.
Претенцията за обезщетение е обоснована с обстоятелствата, че на 28.04.2019 г., около 12.40 ч., в Република
Румъния, на Автомагистрала А1, в лента № 1, по посока от Тимишоара към Лугож, водачът И.Ю.З., чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното търговско дружество, при управление на „Рено Мастер“,
с рег.№ Т 2772 АК, в района на км 501+400м, не спазил достатъчно странична
дистанция, загубил управлението на процесното МПС и
ударил задна лява страна на движещото се пред него МПС „Рено Мастер“, с рег. №
Н 3475 ВТ, управлявано от В. Д. В.. В резултат на инцидента ищецът, в
качеството му на пътник в МПС „Рено Мастер“, с рег.№ Т 2772 АК, получил
следните телесни увреждания: Счупване с
изкълчване на ацетабулума- закрито- дясно и разкъсно контузна рана на дясно
коляно. Изправена физиологична лордоза. (Фрактура ацетабули дек. Контузио ет ексор. Per
арт. Генус дек.). Лекуван оперативно. Извършена
операция на дислоцирана мултифрагментна
фрактура на задната стена и колона на ацетабулума.
При интервенцията бедрената кост е сублуксирана,
извършен е лаваж на ставата, както и дезимпакция на ставната повърхност. Направена е автоостеопластика на наличния дефект чрез костен шпан от големия трохантер.
Фрактурата на задната стена и колона е остеосинтезирана
с винтове и реконструктивна плака с десет отвора. Приложена му е медикаментозна
терапия, след изписване от болницата е продължило домашно амбулаторно лечение.
В оздравителния период са се проявили нови оплаквания в травмирания крайник,
като след извършен преглед се установила двустранна нервна увреда
в десния крак (данни за изразена аксонална увреда на н.перонеус двустранно и
н.тибиалис в дясно). Предписано му е медикаментозно
лечение и проследяване на състоянието. Уведомен бил, че при невъзможност за
оздравяване с лекарствени средства, ще му бъде извършена последваща
операция. Претърпените и търпени неимуществени вреди от инцидента, изразяващи
се в силни и продължителни болки и страдания от уврежданията, необходимостта от
ползването на помощни средства (патерици, проходилка),
както и други негативни изживявания – психически дискомфорт
и стрес, ищецът оценява на 60 000 лв., от които претендира сумата 40 000 лв.
(тъй като 20 000 лв. доброволно са му изплатени от ответника), не са
възмездени до настоящия момент. Вследствие на ПТП и получените увреждания, за
медицинското лечение и съпътстващи процедури ищецът твърди, че е заплатил
разноски в размер на 7 830.61 лв., от които 2 099.39 лв. невъзмездени от
ответника до настоящия момент (заплатени са 5 730.61 лв.). По реда на чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответника застрахователна претенция вх. №
19410017006/02.12.20 г., частично удовлетворена в размерите, посочени по-горе,
за което е уведомен с писмо от 23.12.2020 г., срещу което възразил с молба вх.№
от 04.01.2021 г., обуславящо допустимостта на претенцията му по чл. 493, ал. 1
от КЗ.
ВЪЗРАЖЕНИЯТА на ответника по съществото на исковете са за прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, и с възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради непоставяне на предпазен
колан. По отношение на имуществените вреди – възражението е, че разходите по ф-ра № **********/27.05.19г. за 1400 лв.(за самостоятелна
стая за денонощие) и по ф-ра № **********/27.05.19г.
за 700 лв.(за придружител при нужда за денонощие) не са заплатени от застрахователя, тъй като по образуваната щета не са
представени документи, удостоверяващи необходимостта от извършване на разходи
от подобен характер.
Тъй като страните не спорят относно валидността на застрахователното
правоотношение по застраховка „ГО“ на МПС „Рено Мастер", с peг. № Т2772АК, сключена при ответника със застрахователна
полица с действие от 03.02.19г.-02.02.20г., с
определението по чл. 374 ГПК съдът е обявил това обстоятелство за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Безспорен е фактът, че по реда на чл. 380 КЗ ищецът е отправил извънсъдебна
застрахователна претенция вх. № 19410017006/02.12.20 г., частично удовлетворена
в размерите, посочени по-горе (съответно 20 000лв. от претендирани
60 000лв. и 5730.61 лв. от претендирани 7 830.61
лв., за което е уведомен с писмо от 23.12.2020 г., срещу който размер ищецът е възразил
с молба вх. № 140321/04.01.2021 г. (л. 62- 67).
Не е налице спор и относно механизма на ПТП. Не се спори и това, че ППС, участвали
в процесното ПТП са микробуси.
Спорът е основно относно размера на претендираното
обезщетение, както и по възражението на ответника за съпричиняване
от страна а пострадалия (непоставен предпазен колан).
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените в заверен превод писмени доказателства, съставени от надлежните
досъдебни органи в Република Румъния, както и от заключението на приетата и
неоспорена САТЕ, се установява, че на 28.04.2019 г., около 12.40 ч., в
Република Румъния, на Автомагистрала А1, в пътна лента № 1 (средна пътна лента),
по посока от гр. Тимишоара към гр. Лугож, се движат
попътно л.а. „Рено Мастер“, с рег.№ Т 2772 АК, управляван от И. З., и л.а. „Рено
Мастер“, с рег. № Н 3475 ВТ, управляван от В. В.. В даден момент, в района на
км 501+400м, водач З. на л.а. „Рено“, с рег. № Т 2772 застига л.а. „Рено“, с
рег. № Н 3475 ВТ и предприема маневра
„изпреварване“, като при тази маневра не осигурява достатъчно безопасно
странично разстояние с движещия се пред него автомобил, в резултат на което
последва удар между предна дясна част на управляваното от З. МПС със задна лява
страна на движещото се пред него МПС, управлявано от В.. Вследствие на
инициалния удар водач З. губи контрол над управлението на превозното средство,
навлиза в лента № 2 и се удря в парапета отляво, след което автомобилът
продължава движението си напред и достига парапета отдясно, обръща се на лявата
си страна, плъзга се 4-5 м и се установя между аварийната лента и пътна лента №
1. Л.а.“Рено Мастер“, рег. № Н 3475 ВТ е отхвърлен от удара в
парапета отдясно и се установява между пътна лента № 1 и пътна лента № 2.
С определението, постановено по реда на чл. 374 от ГПК, съдът е приел, че е
компетентен да разгледа предявения иск, доколкото се касае за дело с
международен елемент - ПТП е настъпило в друга страна, членка на ЕС – Румъния.
Компетентността се определя по общите правила, свързани с местожителството или
седалището на ответната страна по правоотношението или според специфичната
материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока.
Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент
(ЕО) 44/2001 и включително тези относно определянето на компетентния съд, като
оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или
седалището на ответната страна по делото.
Регламент (ЕС) № 1215/2012 се прилага към съдебни производства,
образувани на или след 10 януари 2015г, докато висящите и приключили преди тази
дата производства попадат в обхвата на Брюксел I – Регламент (ЕО) № 44/2001 (т.
нар. Регламент Брюксел І), относно компетентността на съдилищата и признаването
и изпълнението на съдебни решения по търговски и граждански дела.
Местната компетентност на ОС-Търговище е на осн.чл.
115, ал. 2 ГПК, обусловена от установения постоянен и настоящ адрес на ищеца.
По приложимото материално право:
ПТП е настъпило на територията на друга държава член на ЕС, като предвид
обичайното местопребиваване на деликвента и на
пострадалия, е приложима изключващата разпоредба на чл. 4 § 2 от от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни
задължения - по обичайното местопребиваване на страните, ако е налице такова –
чл. 4 § 2 от Регламента. Това се обосновава с наличието на предвидимост
и правни очаквания на страните с обичайното местопребиваване в една и съща
държава отговорността за непозволено увреждане да е съответна на това познато
материално право. Принцип на общата уредба
на непозволеното увреждане е наличието на тясна връзка между
правоотношението и правото на съответната държава.
По отношение на нарушаване на правилата за движение следва да се съобразят
действащите правни норми по съответния на ЗДвП закон - правилник, Наредба и
регламент на РРумъния (АВАРИЙНА НАРЕДБА бр. 195 от 12
декември 2002 г. /преиздаден/ относно движението по обществени пътища; РЕГЛАМЕНТ от 4 октомври 2006 г. по прилагане
на правителствената спешна наредба № 195/2002 относно движението по обществени
пътища.
Съгласно представените документи, съобразно разпоредбите на чл. 196 ал. 2, 3
и 4 от Наказателния кодекс на Румъния (CODUL PENAL din
17 iulie 2009), предвид разпоредбите на чл. 20 от НК,
съотнесен към чл. 16, ал. 1 б.“е“ от НПК (CODUL DE
PROCEDURĂ PENALĂ din 1 iulie
2010) извършеното от И.Ю.З.процесно деяние е
непредумишлена телесна повреда, предвидено и наказуемо в чл. 196 , ал. 2, 3 и 4
от НК, за което не е образувано/или е прекратено наказателното производство,
тъй като липсва предварителна жалба.
Съгласно чл. 118, б. в от РЕГЛАМЕНТ
от 4 октомври 2006 г. по прилагане на правителствената спешна наредба №
195/2002 относно движението по обществени пътища в РРумъния
(публ. в
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК № 876 от 26 октомври 2006 г.): „Шофьорът, който
изпреварва, е длъжен: … „в) да поддържа по време на изпреварване достатъчно
странично разстояние от изпревареното превозно средство“.
Според приетата автотехническа експертиза
причината за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на л.а. „Рено
Мастер“, с рег. № Т 2772 АК, предприел маневрата „изпреварване“, без да се
убеди в безопасното извършване на тази маневра, като от приложените
доказателства от румънските съдебни
полицейски органи не са открити данни за техническа неизправност по ППС, извън
тези от увреждане при удара между двете МПС-та. В писмените доказателства
липсват технически данни за л.а. „Рено Мастер“– модификация, година на
производство и др., като в.лице е посочило, че автомобилите от този модел са в
производство от 1980 г., в което време всички автомобили са били оборудвани в
завода-производител с предпазни колани
за всички места на пътниците (на двойна седалка в кабината), включително и на
водача.
От доказателствата по делото, в това число и от приетата съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ) се установява, че в резултат на инцидента ищецът получил
следните телесни увреждания: счупване на
десния ацетабулум с изкълчване на дясната тазобедрена
става и рана и охлузвания на дясно коляно.
Съгласно СМЕ при ПТП-то на 28.04.2019 г. ищецът получава тежка травма в
областта дясна тазобедрена става и дясно коляно. Първоначално му е оказана
спешна помощ в болница в гр. Тимишоара, РРумъния,
където е извършено наместване на дясната тазобедрена става и обработка на
раната на коляното. На 03.05.2019 г. постъпва за продължаване на лечението в „Н. И. Пирогов"ЕАД, София-травматологична
клиника. На 13.05.2019 г. е извършена оперативна интервенция, при която по
открит начин е стабилизиран ацетабулума(чашката на
таза) в дясно и е поставена плака и винтове. Изписан е на 16.05.2019 г. Дълго
време е бил на постелен режим, след което е провеждал
рехабилитация, придвижвал се е с патерици в продължение на шест месеца до една
година. При прегледа на ищеца, извършен на 16.08.21 г., се установили все още ограничени
и болезнени движения в дясна тазобедрена става.
Според експерта претърпените телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Характерът и степента на уврежданията са
тежки по отношение на функцията на десния долен крайник, даващи с времето артрозни промени на тазобедрената става; причинените травми
са били придружени с много интензивна болка, която с времето и последващото лечение постепенно е намалявала; ищецът не се
нуждае от допълнителни оперативни интервенции по отношение на нервите на десния
долен крайник; получената травма в областта на дясна тазобедрена става дава
впоследствие възможност за артрозни промени на
ставата, изразяващи се в болки и ограничени движения. Извършените от ищеца
разходи са в причинна връзка с процесното ПТП. Трудно
е да се прецени дали лицето е било с поставен предпазен колан, по-скоро не.
В разясненията, дадени в с.з., в.лице-ортопед пояснява, че при извършения
личен преглед е установил, че при ищеца има ограничение в областта на дясна
тазобедрена става и болки, с лека накуцваща походка Тъй като счупването е вътреставно, в последствие се приема, че могат да се появят
артрозни изменения или шипове в тази става
(изследване със скенер, каквото не е правено, може да установи наличието на
изменения, каквито е вероятно да настъпят), може би предстои операция за
изваждане на металите от тазобедрената става, друго оперативно лечение не се
предвижда. С времето ще има подобрение в състоянието на ищеца, но колко ще
бъдат измененията в тази става и след колко време е трудно да се каже. Във връзка
с констатациите в приетата медицинска документация, че има увреждане на нерви,
експертът пояснява, че ищецът е имал контузия без разкъсване на нерви, свързани
с травмата, които постепенно са се възстановили и той няма проблеми с тях,
движенията му не са ограничени от тези нерви, поради което и в СМЕ в.лице е
описал, че няма нужда от допълнително оперативно лечение или някакви
манипулации. Увреждането на нервите на десния крак има връзка с ПТП-то, но там
е само контузия, натъртване на нерва, без разкъсване.Ако бъдат отстранени имплантите, ще има подобрение в движението на крака. Предвид травмата, вещото лице посочва, че по
принцип може би е било нужно да има придружител. В.лице подчертава, че не може
да даде категоричен отговор на въпроса дали ищецът е бил с предпазен колан.
Показанията на св. С.Ш. (съпруга на ищеца), касаещи търпените от ищеца
болки и страдания, неговото физическо и психично здраве и период на
възстановяване ще бъдат обсъдени от съда по-долу в мотивите.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (“Пряк иск на увреденото лице“):
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
По силата на договора за застраховка „ГО“ застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на моторни превозни средства, за които отговарят
съобразно българското законодателство.
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия
иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО
на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с
цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите (чл. 498 ал. 3 от КЗ вр. с чл. 496 и чл. 380 от КЗ). Ищецът е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но е получил частичен отказ,
обуславящо допустимостта на предявените искове.
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди и
причинна връзка между деянието и вредите/, наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
(обстоятелство, прието за безспорно по делото), настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя,
отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя
по чл. 380 от КЗ, изтичане на тримесечния рекламационен срок
от депозиране на претенцията по чл. 380 от КЗ, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда/споразумение, които да са задължителни
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки съдът намира за безспорно установени от събраните по
делото доказателства.
Видно от заключението на САТЕ, от констатациите в приложените в превод протокол
за ПТП и др., изготвени от съответните досъдебни власти в РРумъния,
неоспорени и приобщени към доказателствения материал,
водачът на застрахованото при ответника МПС, е нарушил правилата за движение (горекоментирани) при предприетата маневра „изпреварване“ и
единствено неговото субективно поведение
е станало причина за състоялото се ПТП, в резултат на което ищецът е претърпял
подробно описаните травми, довели до причинени, претърпени и търпени все още
болки и страдания от ищеца, респ. имуществени вреди.
Безспорно установена се явява и причинно-следствената връзка между деянието
и вредоносния резултат, което не се и оспорва от страните, предвид и частичното
извънсъдебно плащане от страна на застрахователя.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно противоправно поведение на водача на застрахованото МПС,
вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените
от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана,
като предявените искове се явяват доказани по основание.
По отношение размерът на дължимото обезщетение
за претендираните неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че
на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него,
но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на
ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
Вследствие на ПТП ищецът е получил тежка травма в областта на дясна тазобедрена
става и дясно коляно; характерът и степента на уврежданията
са тежки по отношение на функцията на десния долен крайник, даващи с времето артрозни промени на тазобедрената става; причинените травми
са били придружени с много интензивна болка, която с времето и последващото лечение постепенно е намалявала; ищецът не се
нуждае от допълнителни оперативни интервенции по отношение на нервите на десния
долен крайник; получената травма в областта на дясна тазобедрена става дава
впоследствие възможност за артрозни промени на
ставата, изразяващи се в болки и ограничени движения, които с времето се
усложняват. С времето ще има подобрение в състоянието на ищеца, но
колко ще бъдат измененията в тази става и след колко време е трудно да се каже.
От показанията на св. С.Ш. се установява, че докато ищецът бил в болницата в
Румъния, където го посетила, бил на екстензия,
неподвижен, имал много силни болки; до болницата в София го закарали с линейка,
отново на легло, по време на болничния престой в „Пирогов“ (около 20 дни) била
през цялото време с него, тъй като след операцията бил неподвижен и имал нужда от придружител – някой постоянно
трябвало да се грижи за него, да повика сестрите, при необходимост, да се грижи
за него, за личната му хигиена. Заради операцията на таза, след като се прибрал
у дома, отново бил неподвижен на легло, на памперси, обгрижван
от свидетелката, с помощта на сина им, около месец и половина, след което, за
да се придвижва полека започнал да ползва проходилка
и патерици. Придвижването му било трудно и то с чужда помощ. С патериците
изкарал около 4 месеца. Преди инцидента работел като международен шофьор, през
м. август 2020 г. за един месец работил, заедно със свидетелката, в Белгия -
брали ябълки и круши. След като свършил периода, в който бил на борсата,
пробвал да се върне на старата си работа като шофьор, но не могъл да се справи
и се отказал, в момента не работи, като и сега, две години след ПТП-то, все още
има болки.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, отчитайки евентуалната й
заинтересованост, предвид разпоредбата
на чл. 172 ГПК, ценейки ги с всички други доказателства, с които те изцяло
кореспондират, още повече, че свидетелката е непосредствен свидетел на
преживяванията на ищеца, има
непосредствени впечатления от състоянието му преди и след произшествието,
показанията й се подкрепят и от заключението на СМЕ, предвид и разясненията,
дадени от в.л. в о.с.з. на 07.10.2021 г.
Така установените болки и страдания, преживяни от
ищеца, както в момента на удара, така и непосредствено след това, по време на
оперативните намеси, дискомфорта в обичайните му
ежедневни дейности и продължителността на възстановяването, наличието на болки
и все още затруднено движение, ограничения в областта на дясната тазобедрена
става и продължаващи болки, с лека накуцваща походка и към настоящия момент - две
години след получаване на травмата, възрастта на ищеца (43 години към настоящия
момент)- мъж в разцвета на силите си и промяната в здравословното му състояние,
бит и възможности за работа (поне към настоящия момент), дават основание на
съда да приеме, че стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и други негативни изживявания, предвид
вида, естеството, характера и степента им, описани от вещото лице и свидетелката,
следва да се определи в парично изражение на общо 50 000 лв., съобразно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като не са налице предпоставките по чл. 51, ал.2
от ЗЗД за намаляване на обезщетението, тъй като остана недоказано по безспорен начин релевираното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, вследствие непоставен предпазен колан – както в
заключението на СМЕ, в разясненията, дадени от в.л.-ортопед, така и в приетата САТЕ,
вещите лица правят предположения, но не и категоричен извод дали ищецът е бил
или не с поставен предпазен колан. Това възражение остана недоказано по
категоричен начин, поради което и съдът го намира за неоснователно. В същото време при определяне на обезщетението съдът отчита и факта, че
очевидно състоянието на ищеца още преди една година е позволявало да извършва
дори физическа дейност като бране на плодове (в рамките на месец, като сезонна
работа – в Белгия), свързана с продължително стоене прав и обтягащи движения на
ръцете и тялото, както и обстотялството, че с времето
ще има подобрение, съгласно СМЕ.
От така определената парична равностойност (50 000 лв.) следва да се
приспадне изплатената от ответника, преди предявяване на иска, сума в размер 20 000
лв., обуславящо основателност на иска в размер 30 000 лв., за каквато сума претенцията
за обезвреда следва да бъде уважена, като в
останалата част до пълния размер от 40 000 лв. предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Относно размера на иска за имуществени вреди:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото
заключение на СМЕ, се установява наличието на пряка причинно- следствена връзка
между претърпяното увреждане и направените разходи за заплащане ползването на
самостоятелна стая и придружител при болничния престой в „Пирогов“, за които
разходи ищецът е представил съответните документи, удостоверяващи заплащането
им.
Обезщетенията следва да се присъдят ведно със законната лихва за забава
върху главниците, считано от 04.01.2021 г. до окончателното заплащане на
възнаграждението. В отговора си ответникът е направил възражение за изтекла 3-годишна
давност, съгласно чл. 378, ал. 8 от КЗ, вр. с чл.
111в от ЗЗД, което възражението е неотносимо към
настоящия казус, след като искова претенция е за присъждане на лихви за забава
върху двете главници, считано от 01.04.21 г., ИМ е от 31.03.2021г., а процесното ПТП е настъпило на 28.04.19г., т.е. не е изминал
период повече от 3 години.
По разноските: И двете страните са претендирали разноски.
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски, като от бюджета на съда са
изплатени за експертизите общо 350 лв. Искането е за присъждане на адв.възнаграждение за извършеното от адв.
Я.Д. процесуално представителство, на осн.чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдвокатурата.
Ответникът претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК (л. 203):
общо 550 лв., от които 250 лв.- депозит за СМЕ и САТЕ и 300 лв.- юриск.възнаграждение.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.възнаграждение
на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №
1/9.07.2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения -
в размер на 1090,33 лв., съобразно уважената част на иска, а по сметка на съда
–д.такса в размер 1 283,98 лв. и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи
лица в размер 266.86 лв., съобразно
уважената част от иска - на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
На осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от
внасяне на държавни такси и от разноски към бюджета, но не и от заплащането на
разноски към ответната страна, съразмерно с отхвърлената част на иска, възлизащи
на 130.63 лв. – на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление ***, представлявана от Д.Т.- изп.директор и Б.П.– главен изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.Ш., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника му адв. Я.Д.-САК, съдебен адрес:***
сумата от 30 000 лева (тридесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и
други негативни изживявания, както
и сумата 2 099.39 лв. (две
хиляди деветдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП
от 28.04.2019 г. в РРумъния, на Автомагистрала 1, по
посока от гр. Тимишоара към гр. Лугож, причинено от
водача на МПС „Рено Мастер“, с рег.№ Т 2772 АК, застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица с действие от
03.02.2019 г. до 02.02.2020 г. - на осн. чл.
432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху горните
главници, считано от 01.04.2021 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в размер над 30 000 лв. до предявения размер
от 40 000 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Уника“ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на
процесуалния представител на ищеца- адв. Я.Д.Д. от САК, с адрес: ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
в размер на 1 090.33 лв.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********,
да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса в размер на 1283.98 лв. и направените по делото
разноски за възнаграждения на вещи лица и свидетел в размер на 266,86 лв., съобразно уважената част от
иска - на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Х.Ш., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Уника“
АД, ЕИК *********, гр. София, направените по делото разноски за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 130.63 лв., съобразно отхвърлената част
от иска - на осн.чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :